Как развих булимия? Не допускай моите грешки...
Вставка
- Опубліковано 3 лис 2021
- ❗ В това видео разказвам за моята борба с булимията и преяждане. Целта ми е това да служи като предупреждение какви грешки да не допускат хората, когато тръгват по пътя на отслабването. И може би като мотивация и доза надежда за хората, които тепърва трябва да се справят с хранителните разстройства.
✅ Помогни ми да продължа да създавам полезни видеа от бутона "$ Благодаря" или "$ Thanks" под видеото. Благодаря!
▶️ Присъедини се към моята група за отслабване без диети във Фейсбук тук: / nutriznanie.otslabvane
▶️ FB Страница: / nutriznanie
-------------------
Внимание: Съдържанието на този канал не е предназначено да замени професионално медицинско мнение, диагноза или лечение. Винаги търсете съветите на Вашия лекар или друг квалифициран медицински персонал за всички въпроси, свързани със здравословни проблеми и състояния.
✅ Помогни ми да продължа да създавам полезни видеа от бутона "$ Благодаря" или "$ Thanks" под видеото. Благодаря!
▶ Ако за първи път си в канала и искаш да научиш повече за здравословното отслабване, гледай този плейлист 👉👉👉 ua-cam.com/video/5EA6RlBXl74/v-deo.html
Все Едно аз разказвам историята си! В детайли! Дори не съм очаквала, че имам съмишленици, които минавайки през това са се чувствали по същия начин! ❤️
Обмисляла съм да създадем общност, в която да разакзваме как сме успели да го преодолеем и с така да подадем ръка на хора, които не успяват да го направят сами! Защото не е лесно… но е възможно!
Адмирации за искреността! ❤🙏
@@aleksivanova4174 За съжаление, много момичета ми пишат, които минават през нещо такова.
Колкото до общност - доколкото знам, има такива, Даниела Червенакова води такава група или поне водеше преди. Животът и хранителните разстройства се казваше.
Абсолютно вярно! Наистина полезни съвети!
Преминах през същите диагнози по свой, но много подобен път и с идентични проявления.
Започнах да тренирам във фитнес и да ходя на танци, от което се запалих и по здравословното хранене. Вследствие на това започнах да свалям килограми, увлякох се и исках все повече да отслабвам и да изглеждам добре. Изключвах все повече "калорични храни", следях калории, ограничавах броя и количеството хранения. Стремях да се движа и тренирам постоянно- не само в залата, но и да вървя много, да правя упражения и вкъщи, дори и при пътувания. От около 48-50кг в началото, за 7 месеца стигнах до 39кг. Изглеждах изключително слаба, без никаква енергия и умирах от студ- дори през лятото на слънце обличах суитчер. Загубих менструалния си цикъл и до ден-днешен се боря да го нормализирам.
Тогава започнаха епизодите на преяжданията- в началото през седмица-две. Сякаш нещо в мозъка ти "превключва", вече не си същия човек и нямаш никакъв контрол.Търсех компенсаторни механизми- повръщах, после претренирах и гладувах. Не вярвах, че могат да са такъв проблем и смятах, че са само моменти, които ще отминат. Не само не отминаха, но в един момент започнах постоянно да ям, да повръщам, когато вече нямам място и пак да ям, така денонощно. След няколко дни започнах само да ям нон стоп, вече даже без да повръщам.
Наистина мислех, че ще умра, боляха ме костите, сърцето ми биеше бясно, стомашната киселина гореше вътрешностите ми.
Междувременно четях, опитвах стратегии и се борех. Страшното е, че в България няма(ше) институции, организации и почти никакви медицински услуги, към които да се обърнеш.
Точно както ти каза, стигнах до заключението, че преяждането е единствения път и няма как да се боря с него, затова се оставих на идеята, че все някога ще се наситя. Ядях постоянно и не исках да виждам здравословните храни, които ексклузивно консумирах преди. За около месец и половина станах от 39кг около 56,8-57кг. С времето желанието за храна започна да намалява, но дълго време изпитвах панически страх дали "превключването" няма да се завърне. Вече 3год по-късно, тежа около 50кг, градя здравословна връзка с храната, живея и спортувам нормално.
Пиша всичко това с идеята да помогна на някого в същото положение да не омаловажава ситуацията и да вземе мерки навреме. Винаги съм насреща за разговор и помощ.
Видеото ти е изключително полезно, съгласна съм от опит с всяка твоя дума. Единственото, което бих добавила е все пак да се споменат негативните ефекти от булимичното повръщане, защото са стряскащи- косата и зъбите се увреждат; стомашната киселина разяжда всичко, през което мине- вътрешности и устна кухина, губят се витамини и минерали.
Благодаря ти за труда и смелостта да споделиш борбата си- зная колко болка, физическа и най-вече психическа, предизвиква това състояние. Вярвам, че всеки е способен да се пребори, когато насреща има хора като теб, които да помагат и то безвъзмездно. Успех! :)
Благодаря ти, че сподели и ти своя опит! Да, можеше да кажа за негативите на булимията, те са наистина много, лошото е, че масово остават скрити за хората. И до ден днешен имам киселини от нея. Но срещнах хора, които всъщност са използвали негативите като "мотивация" да продължат с поведението си в надеждата, че един ден болката от негативите ще стане толкова голяма, че да ги откаже. Даже едно момиче ме питаше как може да си докара диабет, за да спре да преяжда със сладко, че тогава вероятно щяла да се стресне, че сладкото вреди... Много е сложно положението. Идеята ми беше, че някои хора не се плашат от лошите последици, ами даже мислят, че ще им служат като някаква автоматична спирачка, а то не е така. Много опасно нещо са хранителните разстройства и както сама каза - психическата борба е по-голяма и от физическата. Защото психиката ти диктува целия живот.
@@nutriznanie Въобще не се бях замисляла, че може да се тълкува по този начин. Всъщност звучи абсолютно резонно човек, който поначало е предразположен и е развил самодеструктивно поведение като хранителното разстройство, да използва стряскащи методи в името на "целта".
Благодаря за, както винаги, адекватния и изчерпателен отговор. :)
@@kalinanakova9247Сама ми успя да се пребориш с цялото това нещо?
Благодаря за споделената опитност
Благодаря за стойностното видео. Понякога преяждам както съм споделяла емоционално хранене е при мен, от яд за нещо, от нерви, не съм повръщала до сега, но съм била на ръба. Получавала съм киселини и рефлукс, то е почти същото.
Благодаря за споделената информация! Мисля , че това видео е много полезно за хора като мен.
Радвам се, че мога да съм полезен :)
Благодаря за полезната информация,
Успех на автора👍
Благодаря 🙂
Благодаря Наско, че сподели своята история и своите преживявания в борбата си с така коварното и доста често срещано ХР. Минах през това, мога да кажа, че и все още минавам по един или друг начин, но много по-осъзнато и попадайки на твоето видео беше като една прегръдка и успокоение, че не съм сама, и че всичко, което правя, борейки се, е съвсем окей. Рано или късно всичко ще отмине, важното е в случая, човек да не губи надеждата, защото всеки знае, минавайки през това, колко лесно падаш и колко лесно губиш надежда и колко е трудно да се изправиш, но за себе си смея да твърдя, че след всяко болезнено падане, се изправям 2 пъти по-силна и с повече опит от последния път. Все повече намирам смисъл в живота и в себе си. В крайна сметка, родени сме да сме различни, в това се крие красотата и уникалността ни, кому е нужно да бъде като всички? :)
Радвам се, че това видео ти е било полезно, Рали! Така е, човек трябва да открие своя път и да не спира да се бори. Дори аз се боря, както отбелязвам. Това, че не повръщам, не означава, че всички проблеми са изчистени. Ако се пусна по течението, пак преяждам, пак мога да тръгна по кофти път, но както споменавам и в клипа - всеки ден ставаш по-силен. :) Успех!
Отново компетентна информация на живо.
Много, много полезно видео 😊
Много полезна информация.
Имам проблеми с цигарите. Правих няколко опита да спра да пуша, но повече от ден не успявам да се сдържа. Страхувам се, че ако спра да пуша ще започна неконтролируемо да се тъпча от скука и ще стана свиня. Отделно от това съм 153см висока и буквално всеки грам отгоре си личи. Знам, че това оправдание е супер глупаво и осъзнавам, че всъщност нещата са в мои ръце и аз контролирам всичко.. Да, ама не!
Храня се сравнително здравословно. Много зеленчуци, месо и почти никаква консервирана или пакетирана храна. Чувствам се добре. Следя приема си на калории и не чувствам кучешки глад. Общо взето се чувствам перфектно! Свалям и някой друг килограм като бонус, което може би ми е и стимула да продължавам с този начин на хранене.
Но имам чувството, че дори и следенето на калории и движението няма да помогнат, ако спра да пуша и ще си стана прасенце въпреки изброеното.
Моля, не ме обвинявайте. Всеки има демони с които се бори!
Не съм особено сигурен, че "аз контролирам всичко" е точно определение. Много хора, изоставяйки една зависимост, се вкопчват в друга и така ги въртят. Напълно възможно е след спиране на цигари да се напълнее, защото никотинът и без това намалява апетита, а и те "разсейва". Също отнема поне месец без никакви цигари, за да започне мозъкът ти да се връща към нормалните си нива на химикалите в него.
Има доста наблюдения по темата, които показват, че хора, тръгващи с идеята "Аз контролирам всичко" се провалят. За да се справиш с толкова силна зависимост като никотина, трябва да имаш еквивалентно голям стимул или както се нарича в психология - конкурентен интерес. Ако няма нещо, което да ти е силна мотивация за спирането на цигарите (и съответно да е по-силно и от компенсирането с повече храна), на воля не стават нещата. Така че със сигурност не те съдя и по-добре да се грижиш за всичко останало и да пушиш, отколкото ДА НЕ СЕ грижиш и пак да пушиш, както правят повечето хора. :)
Ехх толкова точно казано! Видях себе си във всичко което разказа.. Преминах през всичко това и се надявам че съм на прав път в лутане нагоре надолу всяка година най-накрая успях да смъкна заветните 15 килограма и точно в този момент съм в този период в който ми се яде всичко и по много и правя точно това оставям тялото ми само да реши и се надявам скоро периодът да премине и да смъкна обратно тези 2,3 килограма. Знам че тялото ми знае как и по колко трябва да се храни, спрях да броя калории още след първите 5 свалени килограма, но всяко нещо има нужда от почивка и възстановяване. Успех на всички борещи се с подобен тип проблеми!
Благодаря за споделения опит! 🙂 Пожелавам ти успех!
Много силно казано , дано някой който мисли по този начин си вземе забележка и не стига до там .
Дано :)
Много полезно видео!
Радвам се 🙂
Полезно! Благодаря!
Моля :)
Наистина много полезно видео! Браво, Наско!
Благодаря ти :)
Браво Насе! :)
Благодаря ти :)
Благодаря!🍀
Моля :)
Много полезно видео Наско.Благодаря!!
Моля, радвам се, че мога да съм полезен :)
Страхотно видео !
Благодаря!
Браво Насе
Благодаря ти 🙂
Гледам това видео след като се излекувах, да и аз не съм подозирала че мога да го развия. Искаше ми се да бях го чула по рано, но благодаря. ❤
Радвам се, че си успяла да се справиш. 🙂
Много полезно видео, Наско! Stephanie Buttermore има клипове за нейния период на all in, които нагледно показват това за което говориш. Тялото има нужда да се възстанови и с времето намалява апетита. Много по-важно е да бъдеш здрав, а отслабването идва с балансирано хранене и физическа активност.
Благодаря! :) Да, Стефани доста говори за нейните проблеми, които са сходни. Във фитнес средите са често срещани, за жалост. Затова и сега аз наблягам на това, че отслабването трябва да е плавно, спокойно и без особен натиск. Твърде много хора мислят "ще отслабна ударно, пък после ще се храня балансирано", но не разбират, че това е игра с огъня.
Адски добро видео! В момента се боря със същото.
Успех ти пожелавам!
@@nutriznanie Благодаря, Наско! Много, ама много ми помагаш. В едно друго видео беше казал по-добре по 1 кг на месец, стига да не е толкова рестриктивно. Много истина има в това, много!
Радвам се, че мога да съм ти полезен. Ако мога и с нещо повече, кажи. 🙂
Прекрасно видео! Лошото е че аз съм от хората, които вече са на етап булимия. Не съм повръщала, но съм гладувала със седмици. Сега вече не ми пука за качените килограми и се опитвам да се възстановя. Спряла съм да броя калории и се храня интуитивно, но се сблъсквам с проблема, че не мога да разбера кога съм сита и кога гладна. Ако не съм яла поради някаква работа(лекции, срещи с приятели или т. н.) не чувствам глад. Когато обаче си кажа, че все пак трябва да ям нещо макар и в началото да се чувствам преяла от 2-3 хапки изведнъж ми идва страшен апетит, който не спира евентуално докато не съм принудена да свърша някаква работа, която не ми позволява да ям или най-често просто да легна да спя. И на сутринта(след работата и т. н.) пак ми липсва всякакъв апетит. Можеш ли да ми дадеш съвет?
Да, няколко неща.
1. Планираш си точно какво ще ядеш и го слагаш на масата без нищо друго. Приемаш, че когато свърши, други няма да ядеш. Това помага за менталната нагласа.
2. Можеш да си вземеш кафе без кофеин и да си го направиш, преди да седнеш да ядеш, но да го изпиеш веднага след края. Ключово е да е без захар. Горчивото при много хора (мен включително) потиска апетита.
3. Ако не искаш да е кафе, можеш да си вземеш 99-100% черен шоколад (само на линдт съм виждал такива), които имат сходен ефект.
4. Можеш да си приготвиш зелен чай или ментов такъв, пак има подобен ефект, но малко по-слаб. Докато пиеш самия чай обаче, апетитът започва да спада и без това.
5. Не е нужно да изяждаш всичко, което си планирала да ядеш. Ако усетиш, че физически си пълна, но още имаш много апетит, просто премини към някое от горните неща за потискане на апетита и остави храната.
Аз освен това бих гледал и бързо да се махна от мястото, където съм ял, за да прекъсна асоциацията с храна, възбуждана от средата.
@@nutriznanie Благодаря за съветите и за всички полезни видеа, които правиш!
Полезно е видеото , но мога да добавя нещо от мой опит ! Когато сядате да се храните небързайте , дъвчете по- бавничко , през първите 10” и така до 20” та минута ще видите , че ужасния глад , който сте чувствали преди 20” мин е намалял почти до нула ! На мен ми помага също да си сипя в по- малка чиния това което смятам да са хапна! Също така гледам в чинията да има повече зеленчуци ( за моят метаболизъм са най- важни)след това протеини и накрая най- малко са въглехидрати ! Още нещо гледам да си изям парче диня или друг плод 30” преди основното хранене или гореща / топла вода зависи от момента , ако обаче сте свикнали след хранене а и съе забелязали , че имате смущения в стомаха ако си ги хапнете едно след друго , изчакайте 30” след основното хранене ! Чашата вода помага ако сте супер много гладни и чувствате че ще припаднете от глад , след изпиването имате 15” долу горе за да си направите обяда или там каквото е ! Харесвам канала ти и ти благодаря за информацията , която е много ценна , въпреки , че помякога не съм много на едно мнение с теб хаха , разбрах , че не те дразни за което страшно много се радвам , защото обичам да си говоря на подобни теми с хората , но някакси се ядосват , когато им кажеш , че имаш друго мнение и те атакуват по много брутален начин ! Благодаря!
Благодаря за съветите! Повечето съм ги споменавал в други видеа за контрол на апетита и преяждането. Лошото с булимията е, че е главно в главата и можеш да се храниш супер, но пак да стигаш до лоши епизоди. Смятай, на мен ми трябваха 6-7 месеца, само за да спре първата мисъл в главата след по-тежко хапване да е "повърни".
Чух те 🤞❤️
Здравей! Исках да попитам и в тази връзка и не толкова, в едно твое видео ти спомена, че си бил на кето диета. Аз съм начинаеща в тази област, да кажем 3 месеца, но усещам, че това не е моят път. От самите ограничения на храните, които обичам и ограничаването на плодовете, особено, е много болезнено и не намирам смисъл да ги ограничавам до такава степен. С ИР съм и затова се насочих натам, но отдавна гледам канала ти и беше споменал, че брат ти е с диабет и е отслабнал много (предполагам не от “кето”). Аз нямам почти за сваляне, най-вече искам да намеря пътя, по който да живея добре и в един момент да не развия диабет. Исках да попитам дали излизането от кетоза за постоянно е било трудно за теб? Качват ли се килограми , когато отново върнеш въглехидратите? И трябва според мен да се говори повече за тъмната страна на тези диети, ти имаш клип затова, да. Но повечето хора го венчаят за най-надеждния метод за ИР. Аз не го чувствам като такъв, не се чувствам добре нито психически, нито физически. Имам чувството, че храната ме владее, буквално. Толкова обичам ябълки и киви…. И в тази връзка също пиша точно под това видео, защото преди седмица изядох една ябълка, просто защото много исках да го направя.. И отидох да повърна след това, чувствах се толкова виновна, след това правих 24 часов фаст, защото си бях направила “нетните въглехидрати” през деня и нямах право на повече. И започнах понякога да включвам повече въглехидрат и да правя страшно дълги фастове. Това е толкова плашещо, наистина, когато си ограничен от нещо започваш да имаш страхотни проблеми и със себе си, и с храната. И за последно искам да ти кажа, че наистина си много полезен, особено за хората, които искат коренно да променят хранителните си навици. И помагаш. С всичко, което говориш. Това е безценно, аз лично отделям много от времето си да гледам твои клипове и след това да си правя и собствени проучвания, и все стигам до идеята, че балансираното хранене може да повлияе добре на инсулиновата резистентност и не е нужно да минаваме на такива рестриктивни диети.
Здравей! Първо, аз никога не съм отслабвал с кето диета. Пробвал съм я за кратко време преди, но не съм отслабвал с нея. Всички резултати са ми даже с обратното на кето диета. Не мисля, че това е диета, която повечето хора трябва да правят. Съвсем нормално е да ти се ядат плодове и други въглехидратни храни.
ИР не се лекува с кето. Да, по-добре е да не прекаляваш с въглехидратите, но да стигаш до кетоза не е задължително. ИР се лекува с движение и отслабване като цяло. Ако намалиш преработени храни, също ще помогне. Излизането от кетоза иначе не е трудно и няма да качиш мазнини, ако се придържаш към нормалните си калории. Но... ще качиш килограми, защото ще напълниш тялото си с гликоген от въглехидратите, а гликогенът кара тялото да задържа вода. Така че едни 3-4 кг водни, спокойно могат да се качат. Както и това са килограмите, които бързо се свалят, когато човек мине на кето диета, но реално не са истинско отслабване или напълняване.
Щом се чувстваш зле физически и още повече - психически - от тази диета, тогава я прекратявай. Балансираното хранене за мен е пътят, затова и толкова много говоря за него. Има ли хора, които се справят добре на кето? Разбира се. Повечето обаче не са така.
Брат ми никога не е правил кето, даже изобщо никога не е бил близо до това. Пак отбелязвам - кетото не е единственият път и дори не е най-добрият път за справяне с диабет или ИР.
Благодаря за полезното видео! И аз имам хранително разтройство - емоционално хранене. Осъзнавам си проблема но,не мога да се справя...
Започвам промяна и стигам до кривата круша...
За жалост, осъзнаването е само първата стъпка. Работиш ли с психолог по въпроса?
Не, защото нямам възможност!
Разбирам те. Сам е трудно.
❤️🔝
Позната ситуация
Absolütno vqrno!!!
Поздравление за интересния и полезен канал, вчера го открих. Спечели ме с чесността и естественото си поведение. Интересно ми е да те питам, има ли хора, които са минали през хранителни разстройства и са действително свободни. Защото
Защото честно казано за мен това да броиш и пресмяташ всяка калория не е свобода.
Има доста. Не е нужно да смяташ калории цял живот. А и в даден момент започваш да го правиш на ум. От друга страна, има хора, на които следенето им дава чувство на контрол и свобода. Става малко като с финансите - кога си по-свободен, когато разбираш приходите и разходите си или когато нямаш идея какво се случва с финансите?
@@nutriznanie Ами ако използваме тази аналогия, чувстваш се свободен, когато не се налага да броиш всяка стотинка и да си записваш в тефтерче всеки разход.
Идеята ми е, че няма верен отговор. И тук не става въпрос да се вманиачаваме във всяка стотинка или всяка калория. Просто едни хора се чувстват по-свободни, когато имат информация и следят нещата. Най-богатите хора, които познавам, не броят всяка стотинка, но пак внимателно си гледат финансите. Така е и с отслабналите - не следят всяка калории, но пак не се хранят безразборно. То е и до навик. Аз даже като не следя, пак избирам същите храни. А и подсъзнателно ги регистрирам.
Но ако приемем, че даден човек цял живот трябва да следи (не съм виждал такъв), за да е в добра форма, това по-зле ли е или по-добре от тежестта на наднорменото тегло? Всеки трябва да си прецени за себе си. Аз знам, че бих избрал следенето, то ми дава повече свобода от оковите на теглото, но не за всеки е така и това е окей, хората сме различни.
И аз си мислех че съм силна психически и че това няма как да се случи на мен. Но вече нещата излизат извън моя контрол и не знам какво да правя. Срам ме е да кажа на семейството ми. Не знам как да подходя и как да поискам помощ.
Срамът пречи, най-добре е да споделим. Но е трудно, наистина.
💙👏💙
Вечер ставам в 3 часа сутринта и се тъпчат и повръщам и знам че имам проблем ама ще ми помогнеш ли как да не ставам късно вечерта и да не преяждам
Най-добре е да се обърнеш към психолог. Тук работят специално с хора с такива проблеми: m.facebook.com/pg/LifeAndEatingDisorder/
Имам проблем ям до състояние в което започне да ме боли корем от преяждане.... После идва чувството за вина. Гади ми се. Това болимия ли е?
Не, binge eating се води. Пак е хранително разстройство.
Моята леля , страда от това и неуспя да смъкне килограми :/
Много е трудно положението.
Много полезно видео!
Радвам се :)