Здравейте, моя личен опит с поставянето на граници е, че нямах почти никакви, така се превърнах във жертва, която привлича насилници, психически и физически. После дойде момент, в който легена изплиска, така да се каже и започнах да ставам, несъзнателно насилник, за да се предпазя. И с двете неща не бях добре. Сега може да се каже, че тепърва прохождам в поставянето на здравословни граници. Трудно е, но не е невъзможно, стига човек да осъзнава и да иска да работи със себе си. Една от първите стъпки при мен беше да осъзная, че не се обичах наистина и не вярвах, че заслужавам нещо по-добро, не вярвах, че мога и заслужавам да бъда обичана, уважавана, чута и приета. Искам да подчертая, че това за околните не беше така, дори когато започнах да споделям за това с близките си, повечето от тях бяха доста изненадани, защото аз не си признавах дори и пред себе си, камо ли някой друг да го види, но то се усеща... Искам да се обърна към жертвите на насилие от всякакъв вид, както физически, така и на емоционално ниво. Ако сте попаднали в такива взаимоотношения, не си губете времето в опити да се справяте с насилника, това е пълно губене на време, енергия и сила, и резултат накрая няма. БЯГАЙТЕ, БЯГАЙТЕ колкото се може по-бързо, по-силно и по-надалече. Вярвайте в себе си и знайте, че можете да се справите с това и има хора, които могат да ви помогнат, стига да поискате!!! Резултат ще има за вас, ако се откъснете от тази ситуация и разберете, че това е един доста болезнен урок, именно за да се научите да се обичате, уважавете и да умеете да поставяте здравословни граници. И последно, хора, моля ви, ако имате деца, осигурете им, ако не можете лична стая, то поне личен кът, в който детето да знае, че това е неговото място и ДЕТЕТО определя и позволява, кога, кой и колко да присъства в него. Личното пространство е много, МНОГО ВАЖНО. Ако няма стая, друг вариант е детска палатка, ако нямате възможност, и един чаршаф върши работа. Не случайно, когато са малки в определени моменти от няма накъде, се крият под масата. Успех и Благодаря :)
Благодаря за споделеното видео! Винаги се радвам когато професионалисти създават обучителни видеа, а не разни псевдо- коуч треньори! Имам проблем с поставянето на граници, но го осъзнавам и работя по въпроса! Пожелавам успех на канала!
Поставянето на граници е едно от най трудните неща, за мен и едно цяло поколение сбъркани хора. Отне ми много години докато се науча как да кажа на някой “разкарай се”, също и дълги години не съществуваше “не” като отговор в речника ми. Страхът от отхвърляне беше много голям. С годините обаче нещата се променят…сега мога да кажа на всеки всичко, само и само да съхраня себе си и личното си пространство! За следваща тема: би ми било интересно “детската агресия и как да я контролираме правилно, без да осакатим психически детето”.!?!
С благодарност споделям, че попаднах на време на тов видео. Наясно съм, че не умея да поставям граници, но и не знаех как да ги поставям и как да отчитам прекрачването им. Това видео провокира следния въпрос: дали компромисите във взаимотношениета са временно отстъпвне от границите и тяхна корекция и къде е "границата" между личните граници и компромиса🤔
Добре е границите ни да са гъвкави, но основните ни потребности да са задоволени, за да можем си позволим гъвкавостта и да отстъпваме от това, което не ни е неотложно важно.
Прекрасно и много полезно видео! Сега разбрах защо нямам граници и откъде тръгва всичко. Да, наистина ще ми е мнооого трудно да започна да си поставям граници - т.е. да казвам на другите какво да не правят... Струва ми се, че това ще бъде грубо отношение. Но все повече знам, че трябва. Ако тези хора, с които искам да съм повече време, са децата ми, които са големи вече, и не искат чак толкова много време да са с мен как да го направя? Благодаря ти много, че правиш тези видеа за нас, Алекс! :)
Много благодаря за видеата, Александра! Много полезна, синтезирана информация! Много полезно е как обясняваш нещата и даваш техники, които практически да се приложат! Продължавай добрата работа, удоволствие е да се гледат видеата! Успех на канала!
Леле, виждам осъзнатия добър пример на родителя как се проектира в осъзната и успешна млада личност... все повече се уверявам, колко е необходимо да работя по себе си, за да имат шанс децата ни да живеят по-добър и осъзнат живот... :) БЛАГОДАРЯ ТИ!
Струва ми се, че важното в случая е да поставите границата и след това да пуснете ситуацията. Ако не сте груба, а добронамерено и учтиво помолите да се спазва дистанция и след това махнете ситуацията от сърцето си, няма да Ви афектира толкова последващата реакция. Полезно е и да знаете, че реакцията на отсрещния почти никога няма общо с Вас, а натиска копче в отсрещния, което е създадено от друг (напомняте му на майка му, на чичо му, на учителката…). И е факт, че отсрещният има право на реакцията си. Но ако позволим това да ни афектира, губим битката при всички пиложения.
Но ако грубото отношение на другия ни афектира, макар да знаем, че не е лично...какво би било полезно да направим за себе си- освен да си повтаряме, че не е лично..да си излеем яда от станалото, да се опитаме да се разсеем с нещо друго и да се опитаме да не мислим за нея ?
Да заявим много категорично кое отношение няма да търпим и ако се налага, да напуснем ситуацията. Гневът е ценна емоция, която ни посочва къде има нужда да променим нещо в живота си - във външния свят или вътре в нас.
@@AlexandraAlgafari Буквално - да напуснем опашката на касата и да не пазаруваме? За да не търпим грубото отношение и влизане в нашите "граници"? въпреки, че сме помолили да се спазва дистанция , отдръпнали сме се доколкото в възможно, но следващият продължава да "налазва" , доближавайки се до нас на сантиметри, понякога дори премествайки разграничителната линия на продуктите, която предварително сме поставили, "очертавайки: нашите граници.,че дори и избутвайки нашите продукти за да си постави неговите. Точно тук няма как да напусна, и аз имам право да пазарувам,точно толкова,колкото и следващият човек на опашката.
Може ли да разискаме темата за любовта? От романтична и реалистична гледна точка. С горчивото и сладкото. Със всички полезни съвети за качествени и здравословни взаимоотношения в тази насока. Съвети кога си струва и кога не.Кое си струва и кое не. Много благодаря,за отделеното време,Али!Чудесно се справяш!
Али, благодаря ти за чудесното видео! Гледайки те се замислих колко добре си се справила с избора на професия, защото си много добра в това, което правиш. ❤
Благодаря за това прекрасно видео! Много полезно, научих начини, които ще ми помогнат в личен и професионален план,как да се справям със ситуации, и как да отстоявам себе си за да съм в мир и хармония с моите лични усещания , с моя личен конфорт! Благодаря ти, Алекс! Следя с огромен интерес видеата ти! УСПЕХ и бъди здрава!
Благодаря! За конструктивният анализ на този сериозен казус с дълбоки последствия при този вид наша неграмотност в линейното време. От първо число - всяко отлагане води до срив на енергийния поток в нас и блокаж, от частичен до пълен, в зависимост от периодите на отлагания. Ерго - отдалечаване от собственият център и стартова точка за физически и душевни отклонения. С интерес и нужда да ме връщате към баланс и поне близост до центъра ми Ви следя! Благодаря!!! Би ми била интересна тема за Сянката в нас.
Благо даря! Интересно ми е да чуя част от моите мисли и да се уверя, че съм на прав път. Би ми било интересно тема за комуникацията и отношенията с 10-11 годишни деца.
Този епизод уцели точно в моята лична десетка. Не знам как досега не осъзнавах, че всичките ми проблеми се въртят около това, че тотално спрях да поставям всякакви граници. Много благодаря! Имах едни две седмици, в които слушах подкаста на Мадлен Алгафари и гледах клипчетата тук и наистина ми бяха от голяма практическа полза. Благодарности на дамите Алгафари 😊
Много интересно видео! Благодаря! На мен лично най-много ми е интересно когато се съпоставят факти от нашето тяло (пример човешките клетки и тяхната избирателна пропускливост с нашите граници) или от природата с нашето поведение! Наистина би ми било много интересно да научавам такава информация. Бих попитала също дали знаете за такава книга? Супер интересни видеа, поздравления!
Здравейте, Александра! Виждам, че правите този канал отскоро, но след като изгледах първото видео веднага се абонирах. Трябва да се отбележи, че аз се запалих по интересните и образователни UA-cam канали откакто започна пандемията и всички водим малко по-затворен живот - с по-малко пътувания и социални контакти, но рядко се абонирам. Трябва наистина да ми хареса съдържанието, за да го направя. Виждам, че по-долу е предложена темата за хипохондрията. Аз смятам, че на мен също това ми е основен психологически проблем (не е започнал откакто започна пандемията). Мисля, че при мен се отключи на 16 години след двуседмично разкарване по болници и поредица от грешно поставени диагнози. След това всичко се оправи, но аз започнах да изпитвам страх от това да не ми открият сериозно заболяване. Не знам защо страха ми е насочен основно към онкологични заболявания, въпреки че в нашето семейство и род, Слава Богу, засега нямаме история на такива заболявания. Вероятно, защото са тежки и често фатални. Лошото е, че имам приятели и познати, които също изпадат в хипохондрични пристъпи, но това поне ги кара веднъж или 2 пъти годишно да си правят пълни изследвания и поне имат полза за физическото си здраве. Докато при мен страха да не ми открият нещо сериозно ме кара да се изследвам по-рядко. Знам, че това е вредна и лоша практика, но страха си е страх. Също така знам, че при всеки генезиса на проблема и съответно неговото решение са индивидуални и е добре човек да си запише час при психолог, но ако направите някаква обща разработка по темата за мен би било полезно. Ще се радвам и ако решите да качвате видеа по.често (знам, че всяко видео изисква време и подготовка, но аз ги чакам с нетърпение). Установила съм, че на мен дори и гласовете на хората доста ми влияят, а Вашият глас някак ме успокоява (в допълнение на съдържанието на казаното).
Много благодаря за всичко казано и споделено, Силвия! В момента живеем във време, в което като че ли доста се засилиха подобни симптоматики. Наистина ще е ценна тема. А за качването на видеа по-често - ще ми се и ще опитам да са всяка седмица, но още се уча и ще ми отнеме някакво време :)
Благодаря за прекрасния отговор, който сте ми написала, Александра! Благодаря и за късния час от личното си време, който сте посветила, за да ми отговорите. Все повече се радвам, че се абонирах. Но да не забравяме следващото Ви интересно видео за бърнаута. : ) Пазете се, отделяйте време за себе си, надявам се да спазвате собствените си чудесни съвети и да си подарявате хубави моменти в тази част на денонощието. Но пък именно, защото е написан по това време оценявам отговора още повече. Очаквам следващото видео и съм сигурна, че отново много ще ми хареса и ще си извадя някои ключови препоръки.
С поставянето на граници, ми се струва че има голяма опасност да се отиде в другата крайност, и човек да се самоизолира като отблъсне близки и познати. Нещо за което съм виновен в миналото
Факт. То тогава не са здраво поставени, а се активират страхове, които ни карат границите ни да са ригидни, защото вероятно, ако ги огъвкавим, се плашим, че не бихме могли да ги защитим.
Аз нямам проблем да поставям границите си, но моят партньор никак не е доволен от това. Съобразява се в повечето случаи, обаче непрекъснато ми натяква как се дистанцирам, как съм била с "изисквания" и съм била поставяла "условия" и ми вменява вина. В началото не допусках да изпитвам чувство за вина за това, че имам някакви нужди и потребности ( напр.след първа смяна на работа да полегна за час и да не говоря с никого, за да си почина; да имам някакво лично, само мое време - за четене, срещи с приятелки, разходка, и т.н.), но с годините като че ли успя да вкопае в мен това чувство, че имайки тези нужди - не го обичам, че съм потайна и крия нещо, че съм егоист... Тоест, аз казвам до къде се простират границите ми, но отсреща това не се приема за нормално. Има някакво съобразяване насила, но с неспиращ с години вербален емоционално-психически тормоз.
А дали партньорът ти може да поставя спокойно своите граници? Ако на човек дадено нещо му е трудно, няма да му е лесно да го приеме у другиго. А понякога, като се научим да се отстояваме, може да позалитнем в крайност. Провери как си показваш любовта към партньора и дали не си я ограничила. Въпреки че, ако говориш за тормоз чак, може би не е най-правилно да търсим причините в твойта паница. Имай предвид, че е нормално близките да се съпротивляват на промените, които настъпват у нас, защото нарушаваме системата, с която са свикнали.
Прекрасно и полезно видео! Благодаря! А какво ще кажете за ситуациите, в които близки или роднини прекрачват нашите граници? Не е ли егоистично да ги заявим дори и с риск да ги засегнем? Ако наш колега или приятел не зачита границите ни, можем да преосмислим контактите си с въпросния човек. При семейните отношения обаче е малко по-различно. Бихте ли дали съвет?
Не е егоистично, а е необходимо да ги заявим. Именно с най-близките хора е най-важно да го можем. Стига да не сме садистични и да казваме нещата уважително. Реакцията на другия не зависи от нас, особено ако думите ни идват от поле на любов и уважение.
Колко хубаво го обяснихте! Обаче трябва не само да пазим границите си, но и да не прекрачваме чуждите. Нашата нация много обичаме да даваме съвети, без да ни ги искат, и да задаваме въпроси. Ето на това трябва да възпитаваме децата си. Учи се в дома. Напр. :"Направи това...Аз на твое място щях да направя това или онова,.. Кажи му това и това... Колко получава мъжът ти?.. За кого гласува?.. Синът ти няма ли да се жени?.. Ама те не искат ли деца? " - все деликатни теми. ☺️ Как мислите?
О, да. Много добро наблюдение! Освен да пазим своите, е важно да не прекрачваме и чуждите. Разбира се, понякога не знаем, че го правим и там е мястото другият да реагира. Но да се бъркаме в чуждия живот, без да сме поканени, е инвазия.
Здравейте, а ако кажеш няколко пъти на човек и той пак прекрачва границите какво правим ,с човек който не разбира с думи ? Благодаря 🌺🙏🍀 Казахте ,че можем да преразгледаме отношения,а когато е родител
Ако е нещо, което наистина е важно за нас, оставаме максимално категорични. Това може и да означава дистанциране в отношенията. Хич не е лесно такова решение и рядко се налага, но ако не можеш да видиш чуждата гледна точка и да я разбереш поне малко, за да не ти пречи толкова, и да намериш как да прекъснеш захранването на това копче, дето ти се натиска, може това да е най-добрият вариант.
Благодаря за видеото! На мен ми е интересно как да научим детето си на граници, както с нас така и с другите деца, дали да си споделя играчките, ако детето не иска?
Разбира се. Става с питане, с говорене, с обсъждане и преговаряне. И ако не се получи, а нещото е неотложно важно за нас, може би има нужда да почукаме на друга врата.
Интересни теми заслужават сериозно внимание - един приятелски съвет - Отнасяйте се с повече сериозност към Психологията - тоест към темите които разиквате!
А ако съвсем съзнателно колега знае ,че не ми е окей и пак продължава на периоди да ме дразни с определени думи. И това е защото реагирам на думите му. Просто не знам как да спра да реагирам.
Вероятно може да ти полезно да поработиш върху собствената си устойчивост, за да не позволяваш на външни фактори толкова да ти влияят. А може и да опиташ да си по-твърда в реакциите си също. В краен случай - предполагам, че има и мениджъри, които биха могли да се намесят.
Тогава може това да не е твоят терапевт 🤷♀️ Или пък може да обсъдите реакцията му и как си се почувствала от нея. Все пак терапевтичната връзка е една жива, дишаща връзка между двама души и терапевтите също са хора със своите особености и своите емоции и реакции.
Има много видове граници, Данаил, и със сигурност едно кратко видео не би могло да покрие цялата тема. Но е хубаво и да не се правят генерализирани заключения, когато отсрещният човек е непознат :) Това по повод кастовите разграничения.
Здравейте, моя личен опит с поставянето на граници е, че нямах почти никакви, така се превърнах във жертва, която привлича насилници, психически и физически. После дойде момент, в който легена изплиска, така да се каже и започнах да ставам, несъзнателно насилник, за да се предпазя. И с двете неща не бях добре. Сега може да се каже, че тепърва прохождам в поставянето на здравословни граници. Трудно е, но не е невъзможно, стига човек да осъзнава и да иска да работи със себе си. Една от първите стъпки при мен беше да осъзная, че не се обичах наистина и не вярвах, че заслужавам нещо по-добро, не вярвах, че мога и заслужавам да бъда обичана, уважавана, чута и приета. Искам да подчертая, че това за околните не беше така, дори когато започнах да споделям за това с близките си, повечето от тях бяха доста изненадани, защото аз не си признавах дори и пред себе си, камо ли някой друг да го види, но то се усеща...
Искам да се обърна към жертвите на насилие от всякакъв вид, както физически, така и на емоционално ниво. Ако сте попаднали в такива взаимоотношения, не си губете времето в опити да се справяте с насилника, това е пълно губене на време, енергия и сила, и резултат накрая няма. БЯГАЙТЕ, БЯГАЙТЕ колкото се може по-бързо, по-силно и по-надалече. Вярвайте в себе си и знайте, че можете да се справите с това и има хора, които могат да ви помогнат, стига да поискате!!!
Резултат ще има за вас, ако се откъснете от тази ситуация и разберете, че това е един доста болезнен урок, именно за да се научите да се обичате, уважавете и да умеете да поставяте здравословни граници.
И последно, хора, моля ви, ако имате деца, осигурете им, ако не можете лична стая, то поне личен кът, в който детето да знае, че това е неговото място и ДЕТЕТО определя и позволява, кога, кой и колко да присъства в него. Личното пространство е много, МНОГО ВАЖНО. Ако няма стая, друг вариант е детска палатка, ако нямате възможност, и един чаршаф върши работа. Не случайно, когато са малки в определени моменти от няма накъде, се крият под масата.
Успех и Благодаря :)
Много ти благодаря за силните думи! Напълно съм съгласна с всичко, което казваш, и ти благодаря за смелостта да споделиш личната си история! ❤️
Да така е мойте лични граници не се спазват и станах агресивна към всички
Благодаря за споделеното видео! Винаги се радвам когато професионалисти създават обучителни видеа, а не разни псевдо- коуч треньори! Имам проблем с поставянето на граници, но го осъзнавам и работя по въпроса! Пожелавам успех на канала!
Много благодаря, Таня! Пожелавам успей по пътя 🥰
Много приятно, меко присъствие имате. Като майка Ви :) ще продължа да Ви гледам с удоволствие!
Благодаря, Мина 🥰
Поставянето на граници е едно от най трудните неща, за мен и едно цяло поколение сбъркани хора. Отне ми много години докато се науча как да кажа на някой “разкарай се”, също и дълги години не съществуваше “не” като отговор в речника ми. Страхът от отхвърляне беше много голям. С годините обаче нещата се променят…сега мога да кажа на всеки всичко, само и само да съхраня себе си и личното си пространство! За следваща тема: би ми било интересно “детската агресия и как да я контролираме правилно, без да осакатим психически детето”.!?!
Браво, Веселка! Поздравявам те за успехите ти!
И темата за детската агресия е добра. Ще планирам нещо ❤️
Много благодаря за видеото...ще помоля, ако е възможно да направите и тема за хипохондрията и как да се отървем от апатията към всичко🍀☀️😊
Това май ще са две отделни големи теми. Но са много добри като идеи - благодаря 😍
С благодарност споделям, че попаднах на време на тов видео. Наясно съм, че не умея да поставям граници, но и не знаех как да ги поставям и как да отчитам прекрачването им. Това видео провокира следния въпрос: дали компромисите във взаимотношениета са временно отстъпвне от границите и тяхна корекция и къде е "границата" между личните граници и компромиса🤔
Добре е границите ни да са гъвкави, но основните ни потребности да са задоволени, за да можем си позволим гъвкавостта и да отстъпваме от това, което не ни е неотложно важно.
Туко що открих канала Ви и много ми хареса съдържанието му. Много увлекателно говорите. Абонирам се и ще Ви следя с интерес, поздрави от Турция ✌️😊
Поздрави от България 🥰
Радвам се, че Ви харесва! Скоро ще има и още!
Прекрасно и много полезно видео! Сега разбрах защо нямам граници и откъде тръгва всичко. Да, наистина ще ми е мнооого трудно да започна да си поставям граници - т.е. да казвам на другите какво да не правят... Струва ми се, че това ще бъде грубо отношение. Но все повече знам, че трябва. Ако тези хора, с които искам да съм повече време, са децата ми, които са големи вече, и не искат чак толкова много време да са с мен как да го направя? Благодаря ти много, че правиш тези видеа за нас, Алекс! :)
Благодаря.
Благодаря за видеото,
аз не умея са поставям граници, търпя, съобразявам се и накрая избухвам
И така кръгът може да се върти до безкрай. Надявам се, че си по пътя си да се научиш да ги поставяш :)
Как да се излезе от тоя кръговрат
Чувствам се като жертва а не желая
Благодаря! ❤
Много благодаря за видеата, Александра! Много полезна, синтезирана информация! Много полезно е как обясняваш нещата и даваш техники, които практически да се приложат! Продължавай добрата работа, удоволствие е да се гледат видеата! Успех на канала!
Благодаря ти, Гергана 🥰 радвам се, че ти допадат!
Леле, виждам осъзнатия добър пример на родителя как се проектира в осъзната и успешна млада личност... все повече се уверявам, колко е необходимо да работя по себе си, за да имат шанс децата ни да живеят по-добър и осъзнат живот... :) БЛАГОДАРЯ ТИ!
Перфектни родители няма. Но винаги е добра идея да работим върху себе си, за да бъдем по-осъзнати в изборите си :)
Изключително полезно видео, Благодаря
Струва ми се, че важното в случая е да поставите границата и след това да пуснете ситуацията. Ако не сте груба, а добронамерено и учтиво помолите да се спазва дистанция и след това махнете ситуацията от сърцето си, няма да Ви афектира толкова последващата реакция. Полезно е и да знаете, че реакцията на отсрещния почти никога няма общо с Вас, а натиска копче в отсрещния, което е създадено от друг (напомняте му на майка му, на чичо му, на учителката…). И е факт, че отсрещният има право на реакцията си. Но ако позволим това да ни афектира, губим битката при всички пиложения.
Но ако грубото отношение на другия ни афектира, макар да знаем, че не е лично...какво би било полезно да направим за себе си- освен да си повтаряме, че не е лично..да си излеем яда от станалото, да се опитаме да се разсеем с нещо друго и да се опитаме да не мислим за нея ?
Да заявим много категорично кое отношение няма да търпим и ако се налага, да напуснем ситуацията. Гневът е ценна емоция, която ни посочва къде има нужда да променим нещо в живота си - във външния свят или вътре в нас.
@@AlexandraAlgafari Буквално - да напуснем опашката на касата и да не пазаруваме? За да не търпим грубото отношение и влизане в нашите "граници"? въпреки, че сме помолили да се спазва дистанция , отдръпнали сме се доколкото в възможно, но следващият продължава да "налазва" , доближавайки се до нас на сантиметри, понякога дори премествайки разграничителната линия на продуктите, която предварително сме поставили, "очертавайки: нашите граници.,че дори и избутвайки нашите продукти за да си постави неговите. Точно тук няма как да напусна, и аз имам право да пазарувам,точно толкова,колкото и следващият човек на опашката.
Може ли да разискаме темата за любовта?
От романтична и реалистична гледна точка.
С горчивото и сладкото.
Със всички полезни съвети за качествени и здравословни взаимоотношения в тази насока.
Съвети кога си струва и кога не.Кое си струва и кое не.
Много благодаря,за отделеното време,Али!Чудесно се справяш!
Иха, голям тема ще е това! 🤔 Може и дългичко да стане видеото, но пък сигурно ще си заслужава - все пак за любов ще говорим 🥰
Али, благодаря ти за чудесното видео! Гледайки те се замислих колко добре си се справила с избора на професия, защото си много добра в това, което правиш. ❤
Благодаря за това прекрасно видео! Много полезно, научих начини, които ще ми помогнат в личен и професионален план,как да се справям със ситуации, и как да отстоявам себе си за да съм в мир и хармония с моите лични усещания , с моя личен конфорт! Благодаря ти, Алекс! Следя с огромен интерес видеата ти! УСПЕХ и бъди здрава!
Много ти благодаря 🥰 подкрепата ти значи много за мен!
Благодаря! За конструктивният анализ на този сериозен казус с дълбоки последствия при този вид наша неграмотност в линейното време. От първо число - всяко отлагане води до срив на енергийния поток в нас и блокаж, от частичен до пълен, в зависимост от периодите на отлагания. Ерго - отдалечаване от собственият център и стартова точка за физически и душевни отклонения. С интерес и нужда да ме връщате към баланс и поне близост до центъра ми Ви следя! Благодаря!!! Би ми била интересна тема за Сянката в нас.
Много добра идея! Записвам си 🥰
И благодаря за обратната връзка!
Благодаря !!! Приятно , полезно и практично !!!
Благодаря ☺️
Изключително полезно видео! Благодаря!
Благодаря и аз 🥰
Обясняваш много добре. Също като майка ти ❤
Благо
даря! Интересно ми е да чуя част от моите мисли и да се уверя, че съм на прав път. Би ми било интересно тема за комуникацията и отношенията с 10-11 годишни деца.
Хмм, ще го помисля. Благодаря за идеята! ❤️
Da Alexandra az sum otgovorna za neyvajeneto na drgite .... Blagodaria 💜
Този епизод уцели точно в моята лична десетка. Не знам как досега не осъзнавах, че всичките ми проблеми се въртят около това, че тотално спрях да поставям всякакви граници. Много благодаря! Имах едни две седмици, в които слушах подкаста на Мадлен Алгафари и гледах клипчетата тук и наистина ми бяха от голяма практическа полза. Благодарности на дамите Алгафари 😊
Радвам се, че ти е било полезно, Цветомира 🥰
Много интересно видео! Благодаря! На мен лично най-много ми е интересно когато се съпоставят факти от нашето тяло (пример човешките клетки и тяхната избирателна пропускливост с нашите граници) или от природата с нашето поведение! Наистина би ми било много интересно да научавам такава информация. Бих попитала също дали знаете за такава книга? Супер интересни видеа, поздравления!
Веднага препоръчвам Спонтанна еволюция или Биология на убежденията на Брус Липтън. Изумителни книги са!
Али, благодаря да видеата! Това трябва да го изгледам поне 10 пъти! ❤
Радвам се, че ти е полезно 🤩
Много помагаш!!!
Благодаря ти!
И пак благодаряя 😍
Видеото беше много полезно! Благодаря и ще ви следя с интерес.
И аз благодаря, Христина!
Bravo...mnogo priqtno podneseno❤❤❤
Благодаря! Беше ми полезно да го чуя!
Радвам се! И аз благодаря 🥰
Супер си ,Алекс!
Благодаря, Емилия 🥰
Благодаря за видеото🙂
Здравейте, Александра! Виждам, че правите този канал отскоро, но след като изгледах първото видео веднага се абонирах. Трябва да се отбележи, че аз се запалих по интересните и образователни UA-cam канали откакто започна пандемията и всички водим малко по-затворен живот - с по-малко пътувания и социални контакти, но рядко се абонирам. Трябва наистина да ми хареса съдържанието, за да го направя. Виждам, че по-долу е предложена темата за хипохондрията. Аз смятам, че на мен също това ми е основен психологически проблем (не е започнал откакто започна пандемията). Мисля, че при мен се отключи на 16 години след двуседмично разкарване по болници и поредица от грешно поставени диагнози. След това всичко се оправи, но аз започнах да изпитвам страх от това да не ми открият сериозно заболяване. Не знам защо страха ми е насочен основно към онкологични заболявания, въпреки че в нашето семейство и род, Слава Богу, засега нямаме история на такива заболявания. Вероятно, защото са тежки и често фатални. Лошото е, че имам приятели и познати, които също изпадат в хипохондрични пристъпи, но това поне ги кара веднъж или 2 пъти годишно да си правят пълни изследвания и поне имат полза за физическото си здраве. Докато при мен страха да не ми открият нещо сериозно ме кара да се изследвам по-рядко. Знам, че това е вредна и лоша практика, но страха си е страх. Също така знам, че при всеки генезиса на проблема и съответно неговото решение са индивидуални и е добре човек да си запише час при психолог, но ако направите някаква обща разработка по темата за мен би било полезно. Ще се радвам и ако решите да качвате видеа по.често (знам, че всяко видео изисква време и подготовка, но аз ги чакам с нетърпение). Установила съм, че на мен дори и гласовете на хората доста ми влияят, а Вашият глас някак ме успокоява (в допълнение на съдържанието на казаното).
Много благодаря за всичко казано и споделено, Силвия! В момента живеем във време, в което като че ли доста се засилиха подобни симптоматики. Наистина ще е ценна тема.
А за качването на видеа по-често - ще ми се и ще опитам да са всяка седмица, но още се уча и ще ми отнеме някакво време :)
Благодаря за прекрасния отговор, който сте ми написала, Александра! Благодаря и за късния час от личното си време, който сте посветила, за да ми отговорите. Все повече се радвам, че се абонирах. Но да не забравяме следващото Ви интересно видео за бърнаута. : ) Пазете се, отделяйте време за себе си, надявам се да спазвате собствените си чудесни съвети и да си подарявате хубави моменти в тази част на денонощието. Но пък именно, защото е написан по това време оценявам отговора още повече. Очаквам следващото видео и съм сигурна, че отново много ще ми хареса и ще си извадя някои ключови препоръки.
С поставянето на граници, ми се струва че има голяма опасност да се отиде в другата крайност, и човек да се самоизолира като отблъсне близки и познати. Нещо за което съм виновен в миналото
Факт. То тогава не са здраво поставени, а се активират страхове, които ни карат границите ни да са ригидни, защото вероятно, ако ги огъвкавим, се плашим, че не бихме могли да ги защитим.
Аз нямам проблем да поставям границите си, но моят партньор никак не е доволен от това. Съобразява се в повечето случаи, обаче непрекъснато ми натяква как се дистанцирам, как съм била с "изисквания" и съм била поставяла "условия" и ми вменява вина. В началото не допусках да изпитвам чувство за вина за това, че имам някакви нужди и потребности ( напр.след първа смяна на работа да полегна за час и да не говоря с никого, за да си почина; да имам някакво лично, само мое време - за четене, срещи с приятелки, разходка, и т.н.), но с годините като че ли успя да вкопае в мен това чувство, че имайки тези нужди - не го обичам, че съм потайна и крия нещо, че съм егоист... Тоест, аз казвам до къде се простират границите ми, но отсреща това не се приема за нормално. Има някакво съобразяване насила, но с неспиращ с години вербален емоционално-психически тормоз.
А дали партньорът ти може да поставя спокойно своите граници? Ако на човек дадено нещо му е трудно, няма да му е лесно да го приеме у другиго.
А понякога, като се научим да се отстояваме, може да позалитнем в крайност. Провери как си показваш любовта към партньора и дали не си я ограничила. Въпреки че, ако говориш за тормоз чак, може би не е най-правилно да търсим причините в твойта паница. Имай предвид, че е нормално близките да се съпротивляват на промените, които настъпват у нас, защото нарушаваме системата, с която са свикнали.
Прекрасно и полезно видео! Благодаря!
А какво ще кажете за ситуациите, в които близки или роднини прекрачват нашите граници? Не е ли егоистично да ги заявим дори и с риск да ги засегнем?
Ако наш колега или приятел не зачита границите ни, можем да преосмислим контактите си с въпросния човек. При семейните отношения обаче е малко по-различно. Бихте ли дали съвет?
Не е егоистично, а е необходимо да ги заявим. Именно с най-близките хора е най-важно да го можем. Стига да не сме садистични и да казваме нещата уважително. Реакцията на другия не зависи от нас, особено ако думите ни идват от поле на любов и уважение.
Колко хубаво го обяснихте! Обаче трябва не само да пазим границите си, но и да не прекрачваме чуждите.
Нашата нация много обичаме да даваме съвети, без да ни ги искат, и да задаваме въпроси. Ето на това трябва да възпитаваме децата си. Учи се в дома. Напр. :"Направи това...Аз на твое място щях да направя това или онова,.. Кажи му това и това... Колко получава мъжът ти?.. За кого гласува?.. Синът ти няма ли да се жени?.. Ама те не искат ли деца? " - все деликатни теми. ☺️ Как мислите?
Моето мнение е че ако обсъждаш темите без да имаш за цел да съдиш, а разбереш тогава е ОК.
О, да. Много добро наблюдение! Освен да пазим своите, е важно да не прекрачваме и чуждите. Разбира се, понякога не знаем, че го правим и там е мястото другият да реагира. Но да се бъркаме в чуждия живот, без да сме поканени, е инвазия.
Здравейте, а ако кажеш няколко пъти на човек и той пак прекрачва границите какво правим ,с човек който не разбира с думи ?
Благодаря 🌺🙏🍀 Казахте ,че можем да преразгледаме отношения,а когато е родител
Ако е нещо, което наистина е важно за нас, оставаме максимално категорични. Това може и да означава дистанциране в отношенията. Хич не е лесно такова решение и рядко се налага, но ако не можеш да видиш чуждата гледна точка и да я разбереш поне малко, за да не ти пречи толкова, и да намериш как да прекъснеш захранването на това копче, дето ти се натиска, може това да е най-добрият вариант.
Благодаря за видеото! На мен ми е интересно как да научим детето си на граници, както с нас така и с другите деца, дали да си споделя играчките, ако детето не иска?
Зависи от възрастта на детето. Със сигурност ще снимам нещо по темата :)
Възможно ли е да направиш видео на тема "Психосоматика" или е много обширна тема?
О, да, имам го планирано вече ☺️
След малко творческа пауза ще се връщам с пълна сила към UA-cam и това ще е едно от първите видеа
Има ли правелен начин за искане на нещо в живота ни ,, енергия'' без да сме груби или да налагаме волята си?
Разбира се. Става с питане, с говорене, с обсъждане и преговаряне. И ако не се получи, а нещото е неотложно важно за нас, може би има нужда да почукаме на друга врата.
От тези неща изпадам в депресия от това
Интересни теми заслужават сериозно внимание - един приятелски съвет - Отнасяйте се с повече сериозност към Психологията - тоест към темите които разиквате!
А ако съвсем съзнателно колега знае ,че не ми е окей и пак продължава на периоди да ме дразни с определени думи. И това е защото реагирам на думите му. Просто не знам как да спра да реагирам.
Вероятно може да ти полезно да поработиш върху собствената си устойчивост, за да не позволяваш на външни фактори толкова да ти влияят. А може и да опиташ да си по-твърда в реакциите си също. В краен случай - предполагам, че има и мениджъри, които биха могли да се намесят.
A ako otsreshta ima losha reaktsia i to daje ot terapevt?
Тогава може това да не е твоят терапевт 🤷♀️
Или пък може да обсъдите реакцията му и как си се почувствала от нея. Все пак терапевтичната връзка е една жива, дишаща връзка между двама души и терапевтите също са хора със своите особености и своите емоции и реакции.
@@AlexandraAlgafari blagodaria 🙂
Има и кастови граници. Вие Алгафари сте висока каста, която не би говорила представител на по-ниска каста.
Има много видове граници, Данаил, и със сигурност едно кратко видео не би могло да покрие цялата тема. Но е хубаво и да не се правят генерализирани заключения, когато отсрещният човек е непознат :)
Това по повод кастовите разграничения.