Чудесно видео! За пореден път ни споделяш полезна информация, поднесена по разбираем и интересен начин. Стана ми любопитно какво е редно да кажем на дете, когато скубе другите деца на площадката и изобщо е агресивно спрямо някого?
Не съм специалист, но си мисля, че следната реакция е подходяща - С най-спокоен тон и без капка паника да му се каже "Това, което правиш в момента, не е правилно. Не мислиш ли, че има по-добър начин да изразиш емоциите си? Би ли искал/а заедно да стигнем до решението как е най-правилно да изразяваме различни емоции? Разбирам, че се чувстваш наранен/а от другото дете, но когато причиняваш страдание на другите няма да се спасиш от собственото си страдание. Нека поговорим за това, което те разстройва." ... И т.н... Нямам деца, но работя с деца и мога да кажа, че когато им се говори осъзнато, с любов и "като на гоелми хора", схващат доста бързо и добре.
1. Питаме го със спокойствие какво се е случило (т.е стимулираме го да разкаже своята страна от ситуацията) . 2. След като разкаже валидираме емоциите, които е изпитало или пък ние ги назоваваме, ако то не е на възраст, в която може да го направи: "Виждам, че си наранен, ядосан и т.н и това е съвсем нормално." 3. Когато премине първичния емоционален изблик и то вече е по-спокойно, насочваме вниманието към действието му, т.е оскубването/бутането. Това може да стане така: "Ти си наранен и тъжен, но мислиш ли, че Сашко също се чувства така от това, че го удари/оскуба?" След като емоциите и преживяването на нашето дете, относно ситуацията са валидирани от нас, то ще има капацитета да погледне тези на другото дете. Тук се очаква да прояви съчувствие и само да пожелае да се извини на другото дете. В такива моменти е от изключителна важност да правим ясно разграничение между емоциите и действията. Тоест: "Нормално е да се чувстваш така, но не е хубаво да действаш така, защото това твое действие наранява и Сашко" . Ако отново възрастта на детето позволява, тук можем да го попитаме: "Следващия път когато се почувстваш така, как би се отнесъл със Сашко?" Родителският майсторлък тук е в това, родителят да запази спокойствие, да прояви разбиране и подкрепа спрямо емоциите на детето си и след това да го насочи към тези на другарчето. След това, по подходящ за възрастта му начин, да се обясни защо това действие не е хубаво и детето да се стимулира да помисли какво действие би било по-хубаво следващия път. P.S 1 : Никога не караме дете да се извини на сила, без самото то да е почувствало, че иска. P.S 2: Никога не го засрамваме и порицаваме за действията му, а чрез подходяща стимулация се опитваме да го накараме само да достигне до този извод.
Много трудно се разгневявам, защото това усещане не ми харесва. Изобщо. Чувствам се отвратително, когато се гневя и мразя да съм слаба. Обичам да съм в контрол. Затова вероятно я подтискам. Не ме е срам. Просто се опитвам да се фокусирам върху вариантите. Защо не мога да се ядосам, ама наистина да се ядосам? Просто в такива моменти имам усещането, че се самонаказвам, а аз не искам да се самонаказвам. Сега ме накара да се замисля какво подтискам. :) Но в същото време си искам спектъра до край :) Може ли съвет?
Обяснението за справянето с омразата е супер, но не винаги човек може да се справи сам с нея. Как например се справя с омразата, човек спрямо, който е извършено престъпление и никога не е имало правно наказание за престъпника, колкото и пострадалия да е опитал да направи всичко по закон, което може да направи?
Най-добрият клип с толкова полезна информация, поднесена по най-разбираемия начин! Прекрасна сте! Благодаря Ви! ❤
Много добро, благодаря, чудесна си!
Страхотна си! Благодаря ти за труда, даваш отговори на толкова важни въпроси в мен. ❤
Страхотно ценна и полезна информация и така освобождаваща ❤
Много достъпно обяснявате! Следя с интерес вашите видеа!
Много добро видео!!
Искам същото видео за завистта
Чудесно видео! За пореден път ни споделяш полезна информация, поднесена по разбираем и интересен начин. Стана ми любопитно какво е редно да кажем на дете, когато скубе другите деца на площадката и изобщо е агресивно спрямо някого?
Не съм специалист, но си мисля, че следната реакция е подходяща - С най-спокоен тон и без капка паника да му се каже "Това, което правиш в момента, не е правилно. Не мислиш ли, че има по-добър начин да изразиш емоциите си? Би ли искал/а заедно да стигнем до решението как е най-правилно да изразяваме различни емоции? Разбирам, че се чувстваш наранен/а от другото дете, но когато причиняваш страдание на другите няма да се спасиш от собственото си страдание. Нека поговорим за това, което те разстройва." ... И т.н...
Нямам деца, но работя с деца и мога да кажа, че когато им се говори осъзнато, с любов и "като на гоелми хора", схващат доста бързо и добре.
1. Питаме го със спокойствие какво се е случило (т.е стимулираме го да разкаже своята страна от ситуацията) .
2. След като разкаже валидираме емоциите, които е изпитало или пък ние ги назоваваме, ако то не е на възраст, в която може да го направи: "Виждам, че си наранен, ядосан и т.н и това е съвсем нормално."
3. Когато премине първичния емоционален изблик и то вече е по-спокойно, насочваме вниманието към действието му, т.е оскубването/бутането. Това може да стане така: "Ти си наранен и тъжен, но мислиш ли, че Сашко също се чувства така от това, че го удари/оскуба?"
След като емоциите и преживяването на нашето дете, относно ситуацията са валидирани от нас, то ще има капацитета да погледне тези на другото дете. Тук се очаква да прояви съчувствие и само да пожелае да се извини на другото дете.
В такива моменти е от изключителна важност да правим ясно разграничение между емоциите и действията. Тоест: "Нормално е да се чувстваш така, но не е хубаво да действаш така, защото това твое действие наранява и Сашко" . Ако отново възрастта на детето позволява, тук можем да го попитаме: "Следващия път когато се почувстваш така, как би се отнесъл със Сашко?"
Родителският майсторлък тук е в това, родителят да запази спокойствие, да прояви разбиране и подкрепа спрямо емоциите на детето си и след това да го насочи към тези на другарчето. След това, по подходящ за възрастта му начин, да се обясни защо това действие не е хубаво и детето да се стимулира да помисли какво действие би било по-хубаво следващия път.
P.S 1 : Никога не караме дете да се извини на сила, без самото то да е почувствало, че иска.
P.S 2: Никога не го засрамваме и порицаваме за действията му, а чрез подходяща стимулация се опитваме да го накараме само да достигне до този извод.
Благодаря ви за отделеното внимание, Z T и Damyana!
@@damyana.dolzheva Отново изключително полезна!!!
@@damyana.dolzheva до какво би довело това да караме детето си или дори чужди деца да се извиняват на сила?
Много трудно се разгневявам, защото това усещане не ми харесва. Изобщо. Чувствам се отвратително, когато се гневя и мразя да съм слаба. Обичам да съм в контрол. Затова вероятно я подтискам. Не ме е срам. Просто се опитвам да се фокусирам върху вариантите. Защо не мога да се ядосам, ама наистина да се ядосам? Просто в такива моменти имам усещането, че се самонаказвам, а аз не искам да се самонаказвам. Сега ме накара да се замисля какво подтискам. :) Но в същото време си искам спектъра до край :) Може ли съвет?
Yoda хареса това видео! :))
Обяснението за справянето с омразата е супер, но не винаги човек може да се справи сам с нея. Как например се справя с омразата, човек спрямо, който е извършено престъпление и никога не е имало правно наказание за престъпника, колкото и пострадалия да е опитал да направи всичко по закон, което може да направи?
Искам видео :) защо често човек крещи.