Чудесен клип 💗Моля те разгърни актуалната тема за крайностите в мненията и изказванията, налагане на чуждо мнение и прочие, което покрай обстановката в света много се засили.
Всичко от изброеното ми се е случвало. А аз съм обикновено от последните, давам съвети и поучавам. Осъзнавам, че е грешно и работя по въпроса. Опитвам се да се спра винаги когато ми дойде на ума да дам съвет, но имам още работа върху себе си 😃
Примерите са чудесни! Да, случват се през цялото време коло нас. Но това, което ми е интересно, е една ситуация, в която имам да кажем близка приятелка и си споделяме, държим се взаимно адекватно спрямо реакциите към негативни неща... Обаче нейните проблеми винаги са грандиозни, винаги са на живот и смърт и винаги звучат ужасно сериозно. След някой друг ден, хоп тя е на гребена на вълната, съвсем дбре и наред е всичко и си прави купонче със същите хора или човек, за когото два часа по телефона ми е ревала колко са зле нещата.. и аз съм изсипала хейт едва ли не към този друг човек заради описаните неща, който й е причинил. Това се повтаря с години! И когато аз нямам емоционални, нито времеви сили да понасям повече това, обвиненията и огъня се бълват към мен - директно. Значи едно, че се чувствам сякаш разговарям с "лъжливото овчарче", но и второ - колкото и голяма подкрепа да проявя, все не е достатъчна, все не съм била 'до нея'. Е как бе, кака, да съм повече до теб от това, че с години се натрисаш сама на един и същи модел на взаимоотношения, които неимоверно ще доведат до проблеми, въпреки което те изслушвам и ти влизам изцяло във филма, но ти нищо не желаеш да промениш и все страдаш в разговорите с мен.. а всъщност иначе си си супер.. и хем моето време и енергия и капацитет на мислене за план заедно с теб са изпити, хем после аз съм ти виновната и студената приятелка? Значи чувствам се с нея все едно като й подам пръст, ми отхапе ръката. Всичко това все пак щеше да си струва, както се казва, ако тя поне нещо вдяваше, ако поне някъде се чувстваше, че сме говорили нещо.
Вие сте в класически триъгълник на Карпман (жертва, агресор, спасител). Нищо в нейните отношения няма да се промени, докато вие сте там в ролята на спасител. Потърсете повече информация и ще ви стане ясно. Поздрави!
Много важна тема... Благодаря за видеото. За съжаление, това е вече наложен стандарт на комуникация! Общуването обикновено е насочено към удовлетворение на собствените ни потребности, като често се забравя, че това се случва чрез отдаване на разбиране и внимание към нуждите и на отсрещния. Затова и приятелите ни са малко!❤
За съжаление хората около мен /по-точно в работна среда/ изобщо не умеят да показват съчувствие а напротив. Ако споделя просто нещо ,отсрещната страна ще изреди 100 още по-лоши неща и комуникация няма. А напоследък имам чувството ,че изобщо никой по никакъв начин се вълнува от теб ,освен ако не се издъниш нещо ,че да може всички да се радват и да разпространят навсякъде колко много си сгазил лука.
Това видео има ли как да го вкараме в обращение в национален ефир? Почти не останаха хора, с които да може да се общува нормално; масово не се вижда по-далече от основата на собствения нос.
Аз съчувствам на хората, обаче не винаги знам какво да кажа , затова се е случвало да кажа , че и на мен ми се е случило нещо подобно, по този начин си мислех, че човекът ще остане с усещането, че го разбирам.
Относно въпросите ти: Случвали са се подобни ситуации, да. Занапред ще се старая да бъда още по-добър слушател. А психология на човешките взаимоотношения трябва да се изучава от детската градина до 12. клас!
Здравей, много интересно видео, най-накрая да се случи някой да отвори тази тема, трудна е и рядко срещам хора, които наистина ги вълнува... Във връзка с въпросите - не знам точно каква е честотата понеже не споделям много, но понякога оставам с усещането, че отсрещния ме изслушва колкото да мине номера, споделям и не срещам никакъв отговор и преминаваме на друга тема. Друго нещо, което често ми се случва е някой да ми намекне за някакво елементарно решение, за което не съм се сетил колкото да се запитам как не съм се сетил, толкова е лесно, и да се почувствам глупав и сякаш това му доставя удоволствие да ме гледа по този начин. Тези хора, които се държат по този начин не са склонни на емпатия, не желаят ''да ти влязат във филма''. Аз лично мога да изслушвам и то даже прекалено добре понеже до сега винаги съм се опитвал да разглеждам в детайли и да съчувствам истински на хората независимо дали ми разказват положителни или негативни преживявания.
Тва е готино като информация, ако отсрещния човек е дете. Всички останали е задължително да са способни на емоционална саморегулация. Ролята емоционален тампон вече не го смятам за ОК
Това е страхотна тема. Не знам как винаги успяваш да говориш толкова сериозни неща и в същото време да ме убиеш от смях. 😄💖 А относно въпросите, вярно е, че повечето хора никак не ни бива в съчувствието. Според мен особено гадни са изразите "стегни се" и "вземи се в ръце". Също имам приятел, който изключително много мрази "всичко се случва с причина". 😐 Аз много се старая да съм добър събеседник, но честно казано не мисля, че ме бива особено. Както много хубаво каза и ти, и аз вече съм разбрала, че никога не бива да обръщам разговора към себе си или да се правя на много умна и да давам съвети. Опитвам се да показвам интерес, като задавам въпроси или като просто кажа на човека, че сигурно е било ужасно и има право да се чувства, както се чувства, но всъщност през повечето време се чувствам безполезна. Сякаш изобщо не помагам... Не знам. Дано само аз да си го мисля. 🤔
@@anially Ами донякъде да, но не съвсем. Вярно е, че то си опира до голяма степен до това дали просто имаш емоционална интелигентност, или не, но все пак това е нещо, което се развива. Понякога може да имаме добри намерения, но изобщо да не знаем как да ги изразим. Много често започваме да разказваме разни безполезни, дълги истории, мислейки си, че така ще покажем на човека отсреща, че го разбираме. Или пък даваме непоискани съвети, за които човекът отдавна се е сетил, и в крайна сметка ставаме дразнещи. Мисля, че всички сме го правили и съответно на нас са ни го правили. Затова е важно да мислим по-задълбочено по тези въпроси. И затова много се радвам, че има такива видеа в UA-cam... ☺️😊
Интересно. Тези дни точно имах такъв тип случка: един приятел, с който вече не сме толкова близки, ми споделя с 1-2 изречения негово преживяване, аз го подпитвам, мислейки че желае да сподели повече, но разбирам, че не иска да коментира подробности. И ми стана супер странно защо тогава въобще тръгна да споделя.
И аз съжалям, че съм си споделила проблема и не споделям нищо за себе си пред този човек. Първо, нямам нужда някой да ме съди и второ, по този начин на отношение, аз се чувствам пренебрегната. този човек ме кара да съм му съпричастни, защото излиза, че неговите проблеми са много по - тежки от моите.
И в момента в който ние споделим проблемите си те вместо да ни утешат, или ни съдят или започват да говорят за своите тежки преживявания които са много по,, специални,, от нашите
Да случвало ми се, защото този човек ни съди. Казва, че ние сме виновни за това което ни се е случило. Може ли видео в което да обясните защо тези хора винаги съдят другите и винаги слагат себе си на пиедестал
Добър слушател съм, ама ми е писнало, защото повечето хора просто искат да бълват оплаквания и са вечно недоволни. Аз каквото и да им отговоря на тяхните оплаквания или споделяния е безмислено. Предполагам, че да се случи диалога трябва и двете страни да го искат, или да го случат. Може би е някакъв вид интелигентност?
Напълно съм съгласна с Вас. Има хора, които друго освен да се оплакват, не правят (във фирмата не ги оценяват, в живота не им върви, семейството им не ги уважава, не успяват да се наспят, имат много работа, нямат свободно време.. и прочие, и прочие). В крайна сметка, хора, всеки човек, си има свои собствени проблеми и кофти преживявания. Спрете да бъдете токсични и да оставяте негативни емоции у близките си. Колкото и да е трудно за приемане - почти на никого, не му пука, какво сте преживели и как се чувствате. На мен лично, ми е писнало от такива индивиди..колкото повече ги изслушваш, толкова повече злоупотребяват с търпението и времето ти. Съществуват хора специалисти, които биха ви изслушали с удоволствие, защото това е РАБОТАТА им - наричат се психолози/психотерапевти .
Примерите са супер и доказват, че българите страдат от тотална липса на съчувствие. Случват ми се всекидневно, даже бих могла да кажа, че и аз реагирам по същия начин на моменти и сега осъзнавам колко е глупаво.
Въобще не съм добра в съчувствието винаги моите проблеми са най-големи и винаги намирам нещо позитивно и в най-гадните ситуации на моите пиятели.Вече ми липсва съчувствие към хората и съм по-скоро апатична към техните проблеми.Вярвам че има причина за това защото преди не бях такава.Преди ако научех че моя приятелка е зле заради даден човек гадже приятел или просто познат нейните емоции много ми влиаеха и ми ставаше гадно за нея и почвах да се ядосвам защото не искам хората около мен да страдат.Преди бих направила всичко дори и да направя този въпросен човек който е скапал настроението на приятелката ми на две стотинки.Защото исках приятелката ми да знае че съм на нейна страна и ще я защитя.Но естествено всичко и минаваше за ден и накрая нашето приятелтво приключи защото хем иска да съм в добри отношения с нейния приятел и да го харесвам хем подсъзнателно ме настройва със всичко което ми разказва по негов адрес.Имам и втори такъв случай само че в него и момичето и момчето са ми приятели и е трудно да се заеме стана общо взето токсична връзка на която за съжаление съм свидетелка около 5 години.И вече тотално ми писва и понякога усещам неискреност и опит за настройване към момчето абе тъпа работа.Усещам как спира да ми пук за нея а това не е нещо хубаво.Ако успях да обясня писнало ми е от това да гледам токсични връзки и бих казала че затова се плаша генерално да се обвържа с някой и създавам стена без да искам и си намирам хиляди оправдания а истината че ме е страх от такива отношения.Извода е че съм егати непокиста и ми е писнало от драмите на хората и предпочитам в моя живот да няма такива.Ако направиш клип за тези проблеми ще съм много хепи.Защото съм си за психолог скоро ще тръгна.
Имам една приятелка, с която ежедневно говорим по телефона и често като споделяме неща, си даваме акъл, т.е. като последния пример, който посочи, и се почва едно дъвкане и чесане на езиците "ама как, ама защо". Не предполагах, че не показва съчувствие. Това е и моделът, по който масово около мен споделят или ми реагират. А какво да кажем за хората, дето като им кажеш "Здравей" и отварят кутията на Пандора :D
Чудесен клип 💗Моля те разгърни актуалната тема за крайностите в мненията и изказванията, налагане на чуждо мнение и прочие, което покрай обстановката в света много се засили.
Разбрах само че не съм добър слушател ще гледам да си взема поука благодаря супер видео
Всичко от изброеното ми се е случвало. А аз съм обикновено от последните, давам съвети и поучавам. Осъзнавам, че е грешно и работя по въпроса. Опитвам се да се спра винаги когато ми дойде на ума да дам съвет, но имам още работа върху себе си 😃
Много често ми се случва. На никой не му пука за никой такъв е животът
Примерите са чудесни! Да, случват се през цялото време коло нас. Но това, което ми е интересно, е една ситуация, в която имам да кажем близка приятелка и си споделяме, държим се взаимно адекватно спрямо реакциите към негативни неща... Обаче нейните проблеми винаги са грандиозни, винаги са на живот и смърт и винаги звучат ужасно сериозно. След някой друг ден, хоп тя е на гребена на вълната, съвсем дбре и наред е всичко и си прави купонче със същите хора или човек, за когото два часа по телефона ми е ревала колко са зле нещата.. и аз съм изсипала хейт едва ли не към този друг човек заради описаните неща, който й е причинил. Това се повтаря с години! И когато аз нямам емоционални, нито времеви сили да понасям повече това, обвиненията и огъня се бълват към мен - директно. Значи едно, че се чувствам сякаш разговарям с "лъжливото овчарче", но и второ - колкото и голяма подкрепа да проявя, все не е достатъчна, все не съм била 'до нея'. Е как бе, кака, да съм повече до теб от това, че с години се натрисаш сама на един и същи модел на взаимоотношения, които неимоверно ще доведат до проблеми, въпреки което те изслушвам и ти влизам изцяло във филма, но ти нищо не желаеш да промениш и все страдаш в разговорите с мен.. а всъщност иначе си си супер.. и хем моето време и енергия и капацитет на мислене за план заедно с теб са изпити, хем после аз съм ти виновната и студената приятелка? Значи чувствам се с нея все едно като й подам пръст, ми отхапе ръката. Всичко това все пак щеше да си струва, както се казва, ако тя поне нещо вдяваше, ако поне някъде се чувстваше, че сме говорили нещо.
Вие сте в класически триъгълник на Карпман (жертва, агресор, спасител). Нищо в нейните отношения няма да се промени, докато вие сте там в ролята на спасител. Потърсете повече информация и ще ви стане ясно. Поздрави!
Много важна тема... Благодаря за видеото. За съжаление, това е вече наложен стандарт на комуникация! Общуването обикновено е насочено към удовлетворение на собствените ни потребности, като често се забравя, че това се случва чрез отдаване на разбиране и внимание към нуждите и на отсрещния. Затова и приятелите ни са малко!❤
За съжаление хората около мен /по-точно в работна среда/ изобщо не умеят да показват съчувствие а напротив.
Ако споделя просто нещо ,отсрещната страна ще изреди 100 още по-лоши неща и комуникация няма.
А напоследък имам чувството ,че изобщо никой по никакъв начин се вълнува от теб ,освен ако не се издъниш нещо ,че да може всички да се радват и да разпространят навсякъде колко много си сгазил лука.
Това видео има ли как да го вкараме в обращение в национален ефир?
Почти не останаха хора, с които да може да се общува нормално; масово не се вижда по-далече от основата на собствения нос.
Аз съчувствам на хората, обаче не винаги знам какво да кажа , затова се е случвало да кажа , че и на мен ми се е случило нещо подобно, по този начин си мислех, че човекът ще остане с усещането, че го разбирам.
Относно въпросите ти:
Случвали са се подобни ситуации, да.
Занапред ще се старая да бъда още по-добър слушател.
А психология на човешките взаимоотношения трябва да се изучава от детската градина до 12. клас!
Здравей, много интересно видео, най-накрая да се случи някой да отвори тази тема, трудна е и рядко срещам хора, които наистина ги вълнува...
Във връзка с въпросите - не знам точно каква е честотата понеже не споделям много, но понякога оставам с усещането, че отсрещния ме изслушва колкото да мине номера, споделям и не срещам никакъв отговор и преминаваме на друга тема. Друго нещо, което често ми се случва е някой да ми намекне за някакво елементарно решение, за което не съм се сетил колкото да се запитам как не съм се сетил, толкова е лесно, и да се почувствам глупав и сякаш това му доставя удоволствие да ме гледа по този начин. Тези хора, които се държат по този начин не са склонни на емпатия, не желаят ''да ти влязат във филма''. Аз лично мога да изслушвам и то даже прекалено добре понеже до сега винаги съм се опитвал да разглеждам в детайли и да съчувствам истински на хората независимо дали ми разказват положителни или негативни преживявания.
Нека не забравяме, че има и доста токсични хора, които вечно споделят драми. В правото си съм да не искам дори да ги изслушам.
Тва е готино като информация, ако отсрещния човек е дете. Всички останали е задължително да са способни на емоционална саморегулация. Ролята емоционален тампон вече не го смятам за ОК
Това е страхотна тема. Не знам как винаги успяваш да говориш толкова сериозни неща и в същото време да ме убиеш от смях. 😄💖
А относно въпросите, вярно е, че повечето хора никак не ни бива в съчувствието. Според мен особено гадни са изразите "стегни се" и "вземи се в ръце". Също имам приятел, който изключително много мрази "всичко се случва с причина". 😐
Аз много се старая да съм добър събеседник, но честно казано не мисля, че ме бива особено. Както много хубаво каза и ти, и аз вече съм разбрала, че никога не бива да обръщам разговора към себе си или да се правя на много умна и да давам съвети. Опитвам се да показвам интерес, като задавам въпроси или като просто кажа на човека, че сигурно е било ужасно и има право да се чувства, както се чувства, но всъщност през повечето време се чувствам безполезна. Сякаш изобщо не помагам... Не знам. Дано само аз да си го мисля. 🤔
'Много хора не ни бива в съчувствието..' ми то съчувствието е емоционална реакция, или ти идва от вътре или не..
@@anially Ами донякъде да, но не съвсем. Вярно е, че то си опира до голяма степен до това дали просто имаш емоционална интелигентност, или не, но все пак това е нещо, което се развива. Понякога може да имаме добри намерения, но изобщо да не знаем как да ги изразим. Много често започваме да разказваме разни безполезни, дълги истории, мислейки си, че така ще покажем на човека отсреща, че го разбираме. Или пък даваме непоискани съвети, за които човекът отдавна се е сетил, и в крайна сметка ставаме дразнещи. Мисля, че всички сме го правили и съответно на нас са ни го правили. Затова е важно да мислим по-задълбочено по тези въпроси. И затова много се радвам, че има такива видеа в UA-cam... ☺️😊
Интересно. Тези дни точно имах такъв тип случка: един приятел, с който вече не сме толкова близки, ми споделя с 1-2 изречения негово преживяване, аз го подпитвам, мислейки че желае да сподели повече, но разбирам, че не иска да коментира подробности. И ми стана супер странно защо тогава въобще тръгна да споделя.
И аз съжалям, че съм си споделила проблема и не споделям нищо за себе си пред този човек. Първо, нямам нужда някой да ме съди и второ, по този начин на отношение, аз се чувствам пренебрегната. този човек ме кара да съм му съпричастни, защото излиза, че неговите проблеми са много по - тежки от моите.
👀
И в момента в който ние споделим проблемите си те вместо да ни утешат, или ни съдят или започват да говорят за своите тежки преживявания които са много по,, специални,, от нашите
И аз съжалявам, че съм си споделила проблема
Да случвало ми се, защото този човек ни съди. Казва, че ние сме виновни за това което ни се е случило. Може ли видео в което да обясните защо тези хора винаги съдят другите и винаги слагат себе си на пиедестал
😂😂😂
Когато се оплаквам се стремя да кажа на отсрещния човек дали търся съвет или съчувствие. Това ме спасява от последния сценарий в клипа.
Добър слушател съм, ама ми е писнало, защото повечето хора просто искат да бълват оплаквания и са вечно недоволни. Аз каквото и да им отговоря на тяхните оплаквания или споделяния е безмислено. Предполагам, че да се случи диалога трябва и двете страни да го искат, или да го случат. Може би е някакъв вид интелигентност?
Напълно съм съгласна с Вас. Има хора, които друго освен да се оплакват, не правят (във фирмата не ги оценяват, в живота не им върви, семейството им не ги уважава, не успяват да се наспят, имат много работа, нямат свободно време.. и прочие, и прочие). В крайна сметка, хора, всеки човек, си има свои собствени проблеми и кофти преживявания. Спрете да бъдете токсични и да оставяте негативни емоции у близките си. Колкото и да е трудно за приемане - почти на никого, не му пука, какво сте преживели и как се чувствате. На мен лично, ми е писнало от такива индивиди..колкото повече ги изслушваш, толкова повече злоупотребяват с търпението и времето ти. Съществуват хора специалисти, които биха ви изслушали с удоволствие, защото това е РАБОТАТА им - наричат се психолози/психотерапевти .
Много си сладка и креативна! Браво, продължавай все така! Супер си!❤👍🍀
Когато живота ми е аут,не ми идва от вътре да да слушам нечии други дертове!
Примерите са супер и доказват, че българите страдат от тотална липса на съчувствие. Случват ми се всекидневно, даже бих могла да кажа, че и аз реагирам по същия начин на моменти и сега осъзнавам колко е глупаво.
Въобще не съм добра в съчувствието винаги моите проблеми са най-големи и винаги намирам нещо позитивно и в най-гадните ситуации на моите пиятели.Вече ми липсва съчувствие към хората и съм по-скоро апатична към техните проблеми.Вярвам че има причина за това защото преди не бях такава.Преди ако научех че моя приятелка е зле заради даден човек гадже приятел или просто познат нейните емоции много ми влиаеха и ми ставаше гадно за нея и почвах да се ядосвам защото не искам хората около мен да страдат.Преди бих направила всичко дори и да направя този въпросен човек който е скапал настроението на приятелката ми на две стотинки.Защото исках приятелката ми да знае че съм на нейна страна и ще я защитя.Но естествено всичко и минаваше за ден и накрая нашето приятелтво приключи защото хем иска да съм в добри отношения с нейния приятел и да го харесвам хем подсъзнателно ме настройва със всичко което ми разказва по негов адрес.Имам и втори такъв случай само че в него и момичето и момчето са ми приятели и е трудно да се заеме стана общо взето токсична връзка на която за съжаление съм свидетелка около 5 години.И вече тотално ми писва и понякога усещам неискреност и опит за настройване към момчето абе тъпа работа.Усещам как спира да ми пук за нея а това не е нещо хубаво.Ако успях да обясня писнало ми е от това да гледам токсични връзки и бих казала че затова се плаша генерално да се обвържа с някой и създавам стена без да искам и си намирам хиляди оправдания а истината че ме е страх от такива отношения.Извода е че съм егати непокиста и ми е писнало от драмите на хората и предпочитам в моя живот да няма такива.Ако направиш клип за тези проблеми ще съм много хепи.Защото съм си за психолог скоро ще тръгна.
Благодаря за видеото, Дамяна!
Имам една приятелка, с която ежедневно говорим по телефона и често като споделяме неща, си даваме акъл, т.е. като последния пример, който посочи, и се почва едно дъвкане и чесане на езиците "ама как, ама защо". Не предполагах, че не показва съчувствие. Това е и моделът, по който масово около мен споделят или ми реагират.
А какво да кажем за хората, дето като им кажеш "Здравей" и отварят кутията на Пандора :D