Съгласна съм с тези методи и знам, че всяка дума от твоята уста е проучена, изпитана и работеща. Странно, но този път имам друго мнение и това е стратегията работеща за мен. Аз правя точно обратното, което спомена в началото, защото като човек, който все още има от време на време проблем с храната и обича вкусната и прясно приготвена храна, избирането на част от храната или мисълта, че трябва да се огранича в количеството за да не получа негативните резултати, психически ме кара да се чувствам “спряна” от нещо. Освен това “успокоението”, че колкото и да преям довечера, то трудно ще надвиша с много приема на храна за цял ден. Обикновено това не се и случва, защото от поти никакъв прием на храна през деня ми се е свил стомаха и засищането или дори преяждането се усещат с доста по-малък прием на храна. Освен това, времето прекарано на масата и разговорите с любими хора са голяма предпоставка да продължиш да се храниш, защото няма как да станеш от масата, както обикновен се случва в ежедневието с думите “сит съм” в главата ти. Именно асоциацията, че все още си на масата е предпоставка да продължиш да се храниш. Вкъщи отделяме доста време за приготовление на трапезата и ястията се готвят за доста време и досегът с храна, която не трябва да разваляш до вечеря е достатъчна мотивация да не награбиш ястията директно след като са готови, независимо колко си гладен. Самият мирис на вкусна храна “ ме храни” заетостта с приготовлението “не ти дава възможност и време” да си направиш отделно други две хранения. Все пак, ако “ умра от глад”, част от ястията винаги трябва да се дегустират. За мен съветите и стратегиите ти за справяне с преяждането са перфектни, но за ситуации на ежедневна база, защото: 1. Ястията са много по-вкусни и изкушаващи за разлика от ежедневието, където си приготвяме храната за по-дълъг период от време, притопляне я, ядем я на крак и тя в никакъв случай не е толкова апетитна. Все пак коледната трапеза се приготвя с много любов и старание и вкусът на храната за мен е от голямо значение и не е за подценяване. Винаги сме склонни да изядем по-голямо количество от вкусна храна (което може да значи и малко прекаляване, а не прекомерно тъпчене) и наистина трябва да имаш много силни “ангели” да устоиш, особено ако наистина вкусната храна ти доставя удоволствие. 2. Времето прекарано на масата е голяма предпоставка (както вече споменах) и “разсейването” с разговори и шеги ( това е аналог на това да седнеш да се храниш пред телевизора) само по себе си е предпоставка за взимането на по-неразумни и емоционални решения и като цяло фокус към нещата пред теб - дълги разговори със семейството и храна.. Аз съм доста емоционален човек, който се влияе от множество малки неща и обстоятелства и за мен този “метод на компенсиране” работи доста. С времето се научих да не обвинявам себе си за тези моменти с емоционално мислене, а да ги предвиждам и компенсирам с мисъл за предстоящото. Надявам се този дълъг коментар да не е предизвикал мисли, че това е хейт или нещо подобно. Аз страшно много те харесвам и гледам всяко твое видео. Просто се осмелих да изкажа за своето мнение по темата и моите мисли и методи за справяне със ситуацията. Благодаря ти за винаги полезното ти съдържание и ти желая весели празници!❤
Напълно те разбирам. Най-важното е всеки да намери онова, което за него работи. Ако за мен това да си регулирам храненето по празниците оказва положителен ефект, за теб, както и ти самата казваш, може и да не работи. Идеята ми с тези видеа е да помогна на хората да се замислят над поведението си около храната по празниците. Иначе стратегиите, които споделям е добре да се адаптират още от сега, докато тече "нормалното" ежедневие, така да се каже. Защото празниците са един по-различен период с по-различни взаимоотношения и изисквания на средата. И все пак, ако има нотка на по-осъзнато хранене по празниците, шансът човек да започне новата година с огромна вина и себекритика, че е прекалил и пак трябва да отслабва, смятам е в пъти по-малък. Няма как да приема такъв анализ за хейт, хаха,. Хейтът е съвсем друго нещо. Благодаря ти, че сподели твоето мнение😉
Стратегия номер 2 е най-работеща за мен, и я прилагам вече повече от месец доста стриктно, преди пак я прилагах, но не системно, а когато се сетя. С 3 обаче още не успявам 😬, особено когато и малкият господин хапва с мен.
Да, предполагам колко е трудно храненето с малко дете. Но нали децата се учат от нас, възпитаваме ги на полезни навици и т.н. Ако по-често прекарвате малко повече време на масата и те вижда, че се храниш бавно, дъвчеш храната бавно и т.н. детето също ще развие подобни умения. Разбира се, това е просто теория, не е като да имам дете и да знам за какво говоря😃 Но пък съм била дете, както всеки един от нас.
За жалост при мен го има честоо яденето на крак( случва се на работа), ще опитам поне у дома да използвам стратегията с чинията.Дано не превеждам повече или и са го правя да е рядко. Благодаря за съветите!
Да, може да започнеш от там - да се храниш от чиния само вкъщи за сега. Като свикнеш, може да пробваш и на работа. Там ще е по-трудно, но не е невъзможно. Аз например, едно време като работех в офис, си носех храна от вкъщи в кутия и след това на обяд в кухнята на офиса изсипвах храната и я подреждах в чиния. Другите го намираха за странно първоначално, но след това и те започнаха да правят същото, хах
Хей, Цвети. Имам следния въпрос, понеже тези мерки са доста по-лесни да си ги налагам, когато не съм заобиколена от хора докато похапвам. Та хапвайки за 20-30 мин и чувствайки се сита на празничната трапеза, до края на вечерта съм заобиколена от храна и близките ми натякват, че почти нищо не съм яла и малко или много се принуждавам да пробвам от всички неща, които са готвили, за да ги уважа. Следователно пак преяждам по моя или не, воля. Някакви съвети относно това?
И аз бях така. Научих се да отстоявам своето "Не", било то дори някой да се обиди 😂 Другия вариант е да кажеш, че е много вкусно и ако може да ти го сложат за вкъщи.
Съгласна съм до определена степен с отговора на Ани Стоянова. Важно е да се научим да казваме "Не" или "достатъчно", особено що се отнася до нашето собствено тяло. Ние живеем в него, съответно наша е отговорността за храненето ни, движението и всичко останало, което можем да контролираме. Обаче понякога уважението към по-възрастните надделява. Има и едно нещо, на английски се нарича "peer pressure", тоест натиска от другите да правим или да не правим дадено нещо. Та просто да кажеш "Не" понякога или нямаш смелостта или не работи. Затова, бих те посъветвала по празниците да удължиш още времето на хранене. Във видеото казвам, че е добре да са около 20 минути поне. В извънредни ситуации като Коледните вечери, Бъдни вечер и Нова година, храненето ни може да е и един час. Но да се стараем да изядем същото или приблизително същото количество храна, което бихме изяли за 20 мин. Прави повече паузи, пийвай вино, вода или там каквото пиете обикновено по празниците. Дъвчи бавно, на по-малки хапки. Участвай акитвно в разговорите на масата - това също ще забави храненето.
Съгласна съм с тези методи и знам, че всяка дума от твоята уста е проучена, изпитана и работеща. Странно, но този път имам друго мнение и това е стратегията работеща за мен. Аз правя точно обратното, което спомена в началото, защото като човек, който все още има от време на време проблем с храната и обича вкусната и прясно приготвена храна, избирането на част от храната или мисълта, че трябва да се огранича в количеството за да не получа негативните резултати, психически ме кара да се чувствам “спряна” от нещо. Освен това “успокоението”, че колкото и да преям довечера, то трудно ще надвиша с много приема на храна за цял ден. Обикновено това не се и случва, защото от поти никакъв прием на храна през деня ми се е свил стомаха и засищането или дори преяждането се усещат с доста по-малък прием на храна. Освен това, времето прекарано на масата и разговорите с любими хора са голяма предпоставка да продължиш да се храниш, защото няма как да станеш от масата, както обикновен се случва в ежедневието с думите “сит съм” в главата ти. Именно асоциацията, че все още си на масата е предпоставка да продължиш да се храниш. Вкъщи отделяме доста време за приготовление на трапезата и ястията се готвят за доста време и досегът с храна, която не трябва да разваляш до вечеря е достатъчна мотивация да не награбиш ястията директно след като са готови, независимо колко си гладен. Самият мирис на вкусна храна “ ме храни” заетостта с приготовлението “не ти дава възможност и време” да си направиш отделно други две хранения. Все пак, ако “ умра от глад”, част от ястията винаги трябва да се дегустират. За мен съветите и стратегиите ти за справяне с преяждането са перфектни, но за ситуации на ежедневна база, защото: 1. Ястията са много по-вкусни и изкушаващи за разлика от ежедневието, където си приготвяме храната за по-дълъг период от време, притопляне я, ядем я на крак и тя в никакъв случай не е толкова апетитна. Все пак коледната трапеза се приготвя с много любов и старание и вкусът на храната за мен е от голямо значение и не е за подценяване. Винаги сме склонни да изядем по-голямо количество от вкусна храна (което може да значи и малко прекаляване, а не прекомерно тъпчене) и наистина трябва да имаш много силни “ангели” да устоиш, особено ако наистина вкусната храна ти доставя удоволствие. 2. Времето прекарано на масата е голяма предпоставка (както вече споменах) и “разсейването” с разговори и шеги ( това е аналог на това да седнеш да се храниш пред телевизора) само по себе си е предпоставка за взимането на по-неразумни и емоционални решения и като цяло фокус към нещата пред теб - дълги разговори със семейството и храна.. Аз съм доста емоционален човек, който се влияе от множество малки неща и обстоятелства и за мен този “метод на компенсиране” работи доста. С времето се научих да не обвинявам себе си за тези моменти с емоционално мислене, а да ги предвиждам и компенсирам с мисъл за предстоящото. Надявам се този дълъг коментар да не е предизвикал мисли, че това е хейт или нещо подобно. Аз страшно много те харесвам и гледам всяко твое видео. Просто се осмелих да изкажа за своето мнение по темата и моите мисли и методи за справяне със ситуацията. Благодаря ти за винаги полезното ти съдържание и ти желая весели празници!❤
Напълно те разбирам. Най-важното е всеки да намери онова, което за него работи. Ако за мен това да си регулирам храненето по празниците оказва положителен ефект, за теб, както и ти самата казваш, може и да не работи. Идеята ми с тези видеа е да помогна на хората да се замислят над поведението си около храната по празниците. Иначе стратегиите, които споделям е добре да се адаптират още от сега, докато тече "нормалното" ежедневие, така да се каже. Защото празниците са един по-различен период с по-различни взаимоотношения и изисквания на средата. И все пак, ако има нотка на по-осъзнато хранене по празниците, шансът човек да започне новата година с огромна вина и себекритика, че е прекалил и пак трябва да отслабва, смятам е в пъти по-малък.
Няма как да приема такъв анализ за хейт, хаха,. Хейтът е съвсем друго нещо.
Благодаря ти, че сподели твоето мнение😉
Стратегия номер 2 е най-работеща за мен, и я прилагам вече повече от месец доста стриктно, преди пак я прилагах, но не системно, а когато се сетя. С 3 обаче още не успявам 😬, особено когато и малкият господин хапва с мен.
Да, предполагам колко е трудно храненето с малко дете. Но нали децата се учат от нас, възпитаваме ги на полезни навици и т.н. Ако по-често прекарвате малко повече време на масата и те вижда, че се храниш бавно, дъвчеш храната бавно и т.н. детето също ще развие подобни умения.
Разбира се, това е просто теория, не е като да имам дете и да знам за какво говоря😃
Но пък съм била дете, както всеки един от нас.
За жалост при мен го има честоо яденето на крак( случва се на работа), ще опитам поне у дома да използвам стратегията с чинията.Дано не превеждам повече или и са го правя да е рядко.
Благодаря за съветите!
Да, може да започнеш от там - да се храниш от чиния само вкъщи за сега. Като свикнеш, може да пробваш и на работа. Там ще е по-трудно, но не е невъзможно. Аз например, едно време като работех в офис, си носех храна от вкъщи в кутия и след това на обяд в кухнята на офиса изсипвах храната и я подреждах в чиния. Другите го намираха за странно първоначално, но след това и те започнаха да правят същото, хах
Хей, Цвети. Имам следния въпрос, понеже тези мерки са доста по-лесни да си ги налагам, когато не съм заобиколена от хора докато похапвам. Та хапвайки за 20-30 мин и чувствайки се сита на празничната трапеза, до края на вечерта съм заобиколена от храна и близките ми натякват, че почти нищо не съм яла и малко или много се принуждавам да пробвам от всички неща, които са готвили, за да ги уважа. Следователно пак преяждам по моя или не, воля. Някакви съвети относно това?
И аз бях така. Научих се да отстоявам своето "Не", било то дори някой да се обиди 😂 Другия вариант е да кажеш, че е много вкусно и ако може да ти го сложат за вкъщи.
Съгласна съм до определена степен с отговора на Ани Стоянова. Важно е да се научим да казваме "Не" или "достатъчно", особено що се отнася до нашето собствено тяло. Ние живеем в него, съответно наша е отговорността за храненето ни, движението и всичко останало, което можем да контролираме.
Обаче понякога уважението към по-възрастните надделява. Има и едно нещо, на английски се нарича "peer pressure", тоест натиска от другите да правим или да не правим дадено нещо. Та просто да кажеш "Не" понякога или нямаш смелостта или не работи.
Затова, бих те посъветвала по празниците да удължиш още времето на хранене. Във видеото казвам, че е добре да са около 20 минути поне. В извънредни ситуации като Коледните вечери, Бъдни вечер и Нова година, храненето ни може да е и един час. Но да се стараем да изядем същото или приблизително същото количество храна, което бихме изяли за 20 мин.
Прави повече паузи, пийвай вино, вода или там каквото пиете обикновено по празниците. Дъвчи бавно, на по-малки хапки. Участвай акитвно в разговорите на масата - това също ще забави храненето.
@@tsvetifit Много благодаря ♥️