Аз самата, когато с свържа с някой човек и усетя, че го обичам, започвам, от страх, че ще ме изостави да правя всичко възможно за него. Започвам да давам себе си, за да запазя това, което имаме. Работя по себе си. И моята приятелка ми показа доста, какво е да обичаш здраво, защото има достаздрави аспекти в себе си. И ми поставя граници, казва, когато нещо не и е ок. Като за мен това беше толкова болка в началото. Но беше и началото на това да спра да се вкопчвам в хората, които обичам. И да спра да бъркам, че за обичта е нужно да даваш себе си.
Чудесно видео и много ценна информация за размисъл. Трябва ни съзнателна работа, за да придобием умението да обичаме. Не вярвам, че можеш да имаш някакви изключителни чувства само към партньора си, тъй като любовта е свързана с това да разбираш и да подкрепяш, да нарушиш комфорта си, дори си мисля че е свързана с това какъв приятел си способен да бъдеш. Не вярвам, че се "влюбваш истински" веднъж в живота. Интересното е, че човек се развива и ако съумява да си извлича поуките, отношенията могат да стават само по истински в бъдеще. Сега си обясних, какво всъщност е привързаността и от къде идва голямото объркване. Много ми хареса това, което каза - "когато обичаме някого го държим внимателно" и "да не спираш да полагаш усилия", можеби един от най-трудните уроци е да се научим да пускаме хората, когато искат да си тръгнат от нас. Но някак си ми се струва, че точно в това е истината. Благодаря за видеото, Дамяна! 🧡
Много важно разграничение,защото любовта не е да казваш,а да показваш.Действията говорят повече от думите.Нарциста твърди че обича,вярва в това,но същевременно не осъзнава че взема ,но не дава грижа,
И всичко е отвътре - навън! Това отношение и любов към другите, са възможни единствено ако първо съм ги проявила, и интегрирала в себе си. Само тава добавям! Благодаря, Дамяна!
И ако умееш да се привържеш към себе си един вид, да разчиташ на себе си вече като възрастен сам да си даваш онова, което мама е давала като си бил дете, да си осигуряваш сам оцеляването си... и едва тогава вече можеш да обичаш и да бъдеш внимателен с другите. Когато сам си внимателен със себе си... God, it sounds like heaven.. 🙏Но, ако не си получил нищо от това, което мама е трябвало да даде.. Тогава какво правиш? Търсиш мама цял живот? Или се научаваш някак да си сам мама на себе си. All it takes is a lifetime axperience... 😅
Благодаря ти от сърце... Цяла България трябва да слуша и записва видеата ти! Бъди здрава Дамяна ❤️🍀 (не мога да излезна от профила на баща ми! Не съм Пешо, а Костадинка 😂)
Много точно казано, макар че разбива илюзията за любовта :) Благодаря Дамяна!!! Може ли да направиш едно видео и по темата " Как да разберем, че една връзка е стигнала лимита си? Кога има смисъл да си в дадена връзка и в кои случаи е по-добре да я прекратиш?"
Хората са неспособни на любов дори към себе си и света си, какво остава към друг човек !! А усилия днес не се полагат за нищо. Всичко трябва да е лесно, иначе не било твоето.. Не вярвам вече в любовта, а някога мислех, че е възможно 😑
Понякога ще се налага ние сами да си даваме подкрепа, там където имаме нужда да я получим от друг. Ограничаващите ни вярвания могат да бъдат само тежък товар, който ни пречи да видим хубавите неща около нас и да ни пречат да бъдем щастливи, а също и благодарни за това, което все пак имаме. Според мен личностното развитие е много по интересна тема за размисъл, от колкото да се вглъбяваме в неща, които може само да ни натоварват излишно.
Превърнали сме думата"обичам те". В нещо като: Ако се е случвало на някой. Срещаш познати и вместо "здравей" ти казват "как си" и те отминават. Или"какво става". Тези изрази съм ги срещала от всякаква възраст. И леко ме дразнят. Просто поздрави и това е. Иначе си много права, че малко са хората,които разграничават "привързаността от истинското обичане" И това да държиш непременно до себе човека, който казваш, че обичаш.
Това за категоричното насърчаване е малко спорно, все пак ако си в отношения с някого трябва, както единия, така и другия да могат да се напасват едни други в името на тези си взаимоотношения, не трябва да се получава ефекта всеки дърпа чергата към себе си. Гедам много криминалното Дискавъри точно защото обожавам да нищя психологически модели и там е пълно с примери, в които единият партньор е поставял егоистичните си цели, преследването на кариера или подобно, над взаимоотношенията си, а другия се е принуждавал да търпи, за да не изглежда лошият или защото вече имат деца и бащата не иска да се примири, че ще му бъдат отнети и ще загуби връзката си с тях, но в крайна сметка всеки си има някакви граници на търпимост и не можеш да си добър до безкрай, когато някой прегазва интересите ти и такива случаи винаги завършват, нека го кажем, изключително зле, особено в американската действителност, където фасадата твърде често е много по-важна от съдържанието. Като цяло проблемът е в това, че еволюцията на цивилизацията ни, стремежът ни да поставим заобикалящата ни среда в лесно контролируеми за нас рамки, да я подчиним и опитомим, ни е довел до стремеж да търсим поставяне в рамки и стриктни дефиниции за неща, които са твърде абстрактни, за да могат да бъдат поставени в такива и по този начин започваме да взимаме формата, но не и съдържанието. Демонстративното държане под ръка, с усмивка, език на тялото и облекло излъчващи ярка надменност, целувки на сред улицата и казване на „обичам те“ за щяло и нещяло признак на истинска лобюв ли е и трябва ли тези, които не усещат това като свой начин на изразяване да се чувстват виновни затова или да си задават въпроса могат ли да обичат въобще? А любов ли е когато партньорът ти те тъпче и ти си казваш аз трябва да търпя, защото дефиницията за любов казва, че щом го обичам(а аз няма как да не го обичам, защото, за да бъда добър човек трябва да го правя) аз трябва да насърча партньора си на всяка цена? Също както не е любов и когато ти си от страната на неспособния да направи компромис със себе си в името на взаимоотношенията и с лека ръка оправдаваш егоизма си с липса на обич от отсрещната страна, докато всъщност ти си човекът, който не обича. Добре, но каква е зоната на приемливия взаимен компромис в името на взаимоотношенията тогава? Ти и партньорът ти сами трябва да я откриете за себе си, тук няма универсален отговор, също както няма универсален начин за изразяване на любовта.
Аз се привързвам много към хората, които обичам, сега когато пиша това след твоето видео, ми звучи като оксиморон :D Може ли да се каже, че някой е възможно да те обича без да е част от ежедневието ти, да не се интересува как си, да не показва привързаност?
Можеби зависи от зрелостта на човека от среща и от твоите лични възприятия за внимание. Т.е предполагам, че различните хора имат различна нужда от внимание. Аз бих задала въпроса на себе си, дали това което получавам ми е достатъчно.
Възможно е,особено ако не е израсъл в здрава и подкрепяща среда ,и му е показвано ,че обичта се "купува"с послушание и тишина. Друг е въпросът, че когато обичаме,се доверяваме,което попаднало в неопитни ръце, може да ни увреди или засили стари травми. Дори и така,ако сме наясно със себе си и знаем ,че обичаме здравословно, бихме комуникирали границите си без страх ,и бихме се старали да не оставяме болката от объркването в другият. Имам приятелка от 20 години,която ме е предупредила, че няма енергията да общува с мен всеки ден,а аз съм обратното на нейното спокойствие-въпреки това се обичаме и държим една на друга, вместо да си казваме "обичам те",обикновено си казваме фрази като :"тук съм ако има нещо, което искаш да споделиш"," доверявам ти се","разбирам те, и можеш да разчиташ на съвет"....Установили сме общ език, съобразно границите на двете ни, и вече десетилетия споделяме приятелска обич и подкрепа.Никога не съм се чувствала "зарязана"от нея,въпрели мълчаливият и характер, а наскоро тя ми призна, че не се е чувствала притисната от моята екстровертна разговорливост. Стана ми много топло на сърцето. Смятам ,че е възможно някой да обича без да е бурен в емоциите си,и това се усеща. Усеща се ,и когато мълчанието е от незаинтересованост .
Най-смисленото и незахаросано обяснение по темата, което съм чувала! ❤
Любовта е грижа и отношение към другия. Благодаря за полезното видео!
Аз самата, когато с свържа с някой човек и усетя, че го обичам, започвам, от страх, че ще ме изостави да правя всичко възможно за него. Започвам да давам себе си, за да запазя това, което имаме. Работя по себе си. И моята приятелка ми показа доста, какво е да обичаш здраво, защото има достаздрави аспекти в себе си. И ми поставя граници, казва, когато нещо не и е ок. Като за мен това беше толкова болка в началото. Но беше и началото на това да спра да се вкопчвам в хората, които обичам. И да спра да бъркам, че за обичта е нужно да даваш себе си.
БладоДаря от цялото си сърце! Много ясно и практично обяснение на така деликатна тема
Чудесно видео и много ценна информация за размисъл. Трябва ни съзнателна работа, за да придобием умението да обичаме. Не вярвам, че можеш да имаш някакви изключителни чувства само към партньора си, тъй като любовта е свързана с това да разбираш и да подкрепяш, да нарушиш комфорта си, дори си мисля че е свързана с това какъв приятел си способен да бъдеш. Не вярвам, че се "влюбваш истински" веднъж в живота. Интересното е, че човек се развива и ако съумява да си извлича поуките, отношенията могат да стават само по истински в бъдеще. Сега си обясних, какво всъщност е привързаността и от къде идва голямото объркване. Много ми хареса това, което каза - "когато обичаме някого го държим внимателно" и "да не спираш да полагаш усилия", можеби един от най-трудните уроци е да се научим да пускаме хората, когато искат да си тръгнат от нас. Но някак си ми се струва, че точно в това е истината. Благодаря за видеото, Дамяна! 🧡
Интензивно и наситено полезно видео! За което благодаря, Дамяна! 🙂🙏🌸
Страхотно видео! ❤️ И винаги избирайте себе си, там е най-чистата любов!
Много се радвам на всяко твое видео ❤❤❤
Много важно разграничение,защото любовта не е да казваш,а да показваш.Действията говорят повече от думите.Нарциста твърди че обича,вярва в това,но същевременно не осъзнава че взема ,но не дава грижа,
И всичко е отвътре - навън! Това отношение и любов към другите, са възможни единствено ако първо съм ги проявила, и интегрирала в себе си. Само тава добавям! Благодаря, Дамяна!
И ако умееш да се привържеш към себе си един вид, да разчиташ на себе си вече като възрастен сам да си даваш онова, което мама е давала като си бил дете, да си осигуряваш сам оцеляването си... и едва тогава вече можеш да обичаш и да бъдеш внимателен с другите. Когато сам си внимателен със себе си... God, it sounds like heaven.. 🙏Но, ако не си получил нищо от това, което мама е трябвало да даде.. Тогава какво правиш? Търсиш мама цял живот? Или се научаваш някак да си сам мама на себе си. All it takes is a lifetime axperience... 😅
Прекрасна си ❤
Благодаря ти от сърце...
Цяла България трябва да слуша и записва видеата ти!
Бъди здрава Дамяна ❤️🍀
(не мога да излезна от профила на баща ми! Не съм Пешо, а Костадинка 😂)
Много ме развесели с последната част на коментара 😁 Благодаря ти ❤️
Поздрави на Пешо!
Благодаря ви ! Описахте всичко перфектно 🍀
Дамяна, безкрайно ти благодаря за труда! Продължавай, моля!
Много точно казано, макар че разбива илюзията за любовта :) Благодаря Дамяна!!! Може ли да направиш едно видео и по темата " Как да разберем, че една връзка е стигнала лимита си? Кога има смисъл да си в дадена връзка и в кои случаи е по-добре да я прекратиш?"
Би ми било интересно видео на тема приятелство-какво да даваме и очакваме в тези отношения. Как да разберем, че приятелството не е искрено?
Брилянтно! Но ще трябва сравнение и с влюбването. 😁
Сега като каза.. Много добра идея 😁
Прекрасно и съдържателно видео, както винаги! ❤ 😊 Но защо не гледаш към камерата?
Благодаря! Иначе и аз си го мислех 😁 Все забравям и вместо това гледам към екрана
Много добро видео ❤
Много добро видео.
Хората са неспособни на любов дори към себе си и света си, какво остава към друг човек !! А усилия днес не се полагат за нищо. Всичко трябва да е лесно, иначе не било твоето.. Не вярвам вече в любовта, а някога мислех, че е възможно 😑
Понякога ще се налага ние сами да си даваме подкрепа, там където имаме нужда да я получим от друг. Ограничаващите ни вярвания могат да бъдат само тежък товар, който ни пречи да видим хубавите неща около нас и да ни пречат да бъдем щастливи, а също и благодарни за това, което все пак имаме. Според мен личностното развитие е много по интересна тема за размисъл, от колкото да се вглъбяваме в неща, които може само да ни натоварват излишно.
Много харесвам всичко което правите. Давате ли лични консултации?
Да, има линк към сайта в описанието на видеото.
Колко много казано, точно и силно, в 15 минути.
Превърнали сме думата"обичам те". В нещо като: Ако се е случвало на някой. Срещаш познати и вместо "здравей" ти казват "как си" и те отминават. Или"какво става". Тези изрази съм ги срещала от всякаква възраст. И леко ме дразнят. Просто поздрави и това е. Иначе си много права, че малко са хората,които разграничават "привързаността от истинското обичане" И това да държиш непременно до себе човека, който казваш, че обичаш.
Това за категоричното насърчаване е малко спорно, все пак ако си в отношения с някого трябва, както единия, така и другия да могат да се напасват едни други в името на тези си взаимоотношения, не трябва да се получава ефекта всеки дърпа чергата към себе си. Гедам много криминалното Дискавъри точно защото обожавам да нищя психологически модели и там е пълно с примери, в които единият партньор е поставял егоистичните си цели, преследването на кариера или подобно, над взаимоотношенията си, а другия се е принуждавал да търпи, за да не изглежда лошият или защото вече имат деца и бащата не иска да се примири, че ще му бъдат отнети и ще загуби връзката си с тях, но в крайна сметка всеки си има някакви граници на търпимост и не можеш да си добър до безкрай, когато някой прегазва интересите ти и такива случаи винаги завършват, нека го кажем, изключително зле, особено в американската действителност, където фасадата твърде често е много по-важна от съдържанието. Като цяло проблемът е в това, че еволюцията на цивилизацията ни, стремежът ни да поставим заобикалящата ни среда в лесно контролируеми за нас рамки, да я подчиним и опитомим, ни е довел до стремеж да търсим поставяне в рамки и стриктни дефиниции за неща, които са твърде абстрактни, за да могат да бъдат поставени в такива и по този начин започваме да взимаме формата, но не и съдържанието. Демонстративното държане под ръка, с усмивка, език на тялото и облекло излъчващи ярка надменност, целувки на сред улицата и казване на „обичам те“ за щяло и нещяло признак на истинска лобюв ли е и трябва ли тези, които не усещат това като свой начин на изразяване да се чувстват виновни затова или да си задават въпроса могат ли да обичат въобще? А любов ли е когато партньорът ти те тъпче и ти си казваш аз трябва да търпя, защото дефиницията за любов казва, че щом го обичам(а аз няма как да не го обичам, защото, за да бъда добър човек трябва да го правя) аз трябва да насърча партньора си на всяка цена? Също както не е любов и когато ти си от страната на неспособния да направи компромис със себе си в името на взаимоотношенията и с лека ръка оправдаваш егоизма си с липса на обич от отсрещната страна, докато всъщност ти си човекът, който не обича. Добре, но каква е зоната на приемливия взаимен компромис в името на взаимоотношенията тогава? Ти и партньорът ти сами трябва да я откриете за себе си, тук няма универсален отговор, също както няма универсален начин за изразяване на любовта.
Аз се привързвам много към хората, които обичам, сега когато пиша това след твоето видео, ми звучи като оксиморон :D Може ли да се каже, че някой е възможно да те обича без да е част от ежедневието ти, да не се интересува как си, да не показва привързаност?
Можеби зависи от зрелостта на човека от среща и от твоите лични възприятия за внимание. Т.е предполагам, че различните хора имат различна нужда от внимание. Аз бих задала въпроса на себе си, дали това което получавам ми е достатъчно.
Възможно е,особено ако не е израсъл в здрава и подкрепяща среда ,и му е показвано ,че обичта се "купува"с послушание и тишина.
Друг е въпросът, че когато обичаме,се доверяваме,което попаднало в неопитни ръце, може да ни увреди или засили стари травми. Дори и така,ако сме наясно със себе си и знаем ,че обичаме здравословно, бихме комуникирали границите си без страх ,и бихме се старали да не оставяме болката от объркването в другият. Имам приятелка от 20 години,която ме е предупредила, че няма енергията да общува с мен всеки ден,а аз съм обратното на нейното спокойствие-въпреки това се обичаме и държим една на друга, вместо да си казваме "обичам те",обикновено си казваме фрази като :"тук съм ако има нещо, което искаш да споделиш"," доверявам ти се","разбирам те, и можеш да разчиташ на съвет"....Установили сме общ език, съобразно границите на двете ни, и вече десетилетия споделяме приятелска обич и подкрепа.Никога не съм се чувствала "зарязана"от нея,въпрели мълчаливият и характер, а наскоро тя ми призна, че не се е чувствала притисната от моята екстровертна разговорливост.
Стана ми много топло на сърцето.
Смятам ,че е възможно някой да обича без да е бурен в емоциите си,и това се усеща.
Усеща се ,и когато мълчанието е от незаинтересованост .
Не разбрах как бебто се грижи при изграждане на привързаност към майката? В 1:38 минута от видеото