За какво е важно да се борим? Кръг Квадрат / еп.33
Вставка
- Опубліковано 3 лис 2023
- За постиженията, в човешката история, постигнати винаги в борба за нещо повече от самия резултат;
За красотата като метафизическата идея, че човек трябва да надхвърли това, което му е дадено;
Изкуствено занижени ли са днес, очакванията към човека?
За изкуството, като отклонение и съпротива;
Има ли вид власт за която си струва да се борим?
За способността на човека да си поставя свръхцели, която води до най-високите резултати, на които е способен;
За грозотата като принцип;
Битката за повече смисъл;
Влади Апостолов, Андрей Райчев, Тончо Краевски и Радослав Илиев разговарят в Кръг Квадрат тази седмица.
Страхотни разсъждения, Краевски.
Браво!
Много ме радвате!
Потребителството е една от най-долните черти на първичния човек, ексхибициониращ със своята животинска алчност. Разбира се, че е добродетел да се ограничаваш в много неща. Това е да вървиш с благородство срещу природата, ала без да ѝ вредиш.
Би било чудесно да правите предаване по - често от веднъж седмично.
"Красотата е дреха на истината."
Изключително стойностен дебат. Браво Господа!
Слава на Андрей Райчев
Много интересен разговор и ……. Спря по средата, като епизод от латиноамерикански сериал :) Мисля, че сами усетихте, че трябва да го довършите .
Красотата е относителна. "Красотата му е мъртва от несправедливост и човешка суета"-само цитирам. Социализмът умря в своята красота, например. Красотата на социализма следващите поколения я нарязаха с флекс.
Влади Апостолов няма ли да говори?
Споделям мнението на Тончо Краевски.
Хипотезата че няма как да бъде създадена красота без конфликт не е аргументирана с нищо
Това произтича от обстоятелството че алтернативната хипотеза _
конкуренция само м/у елементите на системата, а не м/у сегментите И води до добавената стойност : Красота
Евтаназията е ключов елемент от осъществяването на свободата за нашия биологичен вид. Тя е свого рода и емблема на еволюцията на т. нар. разум. Не си и никога не си бил свободен, ако накрая не можеш да си позволиш да умреш безболезнено и по собствено желание.
Докато слушах обикалящите (дори зациклящи) отговори на добрия въпрос: "За какво е важно да се борим?" разбрах че и моя опит да концентрирам стойностно такъв се подхлъзва в посока на религиозни клишета (без да съм религиозен, но вярващ в Полето на вариантите) и е някаква форма на тичане (по скоро гонене)... на залеза...
Не е лесно, както не е лесно "да влезнеш два пъти в една река"... Но може с оглед на последната трудност - да се огледаме за да видим за начало поне "Къде сме"?! (Това малко като отговор на закачките по темата на бай Андрей: да не загубим... това и онова.) Всъщност ако се издигнем над нещата в ЖИВОТА... може да забележим ясно очертаващи се корелиращи "двойки", които създават някакви ориентири... Та ако започнем (гледайки ЦЯЛОТО), виждаме че явно сме в проявление, живи и себеосъзнаващи се (биологични същества) търсачи... И ако разцепим ЦЯЛОТО на две, кои са основните му характеристики максимално близо до Източника? Явно на ПОКОЙ и ДВИЖЕНИЕ, като ние (явно) сме в зоната на Движението... Ако държим на това (защото явно сме го избрали, или някои го е избрал вместо нас), то нашата основна принадлежност и белег е ДВИЖЕНИЕТО! Ако търсим Покоя..., явно това е избор подходящ - да попаднем в Отвъдното (каквото и да се съдържа там). И тук ми идват (на готово, аз съм само проводник) няколко мистични клишета за "Смисъла да си Тук" и търсенето Му (Сега), а не Там, където е Покой или "Нула", и концентрирано (номерирано) те звучат така:
1. "ДВИЖЕНИЕ, към неизвестното, без страх, и не търси смисъл в това, защото смисъла е скрит в Отвъдното"!
2. За да търсиш (смислено) значи ти трябва ИЗБОР (на всякакъв вид Движение).
3. Търсенето е смислено, ако получаваш "знаците от Него" (правилният избор), а това е когато изпитваш Щастие. (От ЧЕСТОТАТА на обратните знаци.)
4. За да изпитваш Щастие, трябва да си с усещането че си по ПЪТЯ си, значи имаш Свобода (включително да се ограничаваш, т.е. да се ПОПРАВЯШ!).
5. Ако имаш всичко това, то трябва да изпитваш Любов към Него (пътя през Полето на варианти) и да се САМОВЪЗПРОИЗВЕЖДАШ. (До тук е границата на предходното "животинско", материално царство).
6. Ако изпитваш Любов, това значи да му се радваш ИНТУИТИВНО (независимо от декорните случки и обективности), в които ти СИ преживяващия, наблюдателя и Субекта. (От тук насетне се откъсваш от материалното царство!)
7. Ако си Субект, то трябва да даваш нещо (макар и малко, но в повече) на обективността, когато тя НЕ те "обгрижва" по очаквания от теб начин, и чрез Любовта (даването на нещо повече), да балансираш неравновесните случки по пътя... Това е осъзнаването на субекта с обекта и е онова изживяване (СЛИВАНЕТО), за което в религиозната литература се говори като за "Преображение" и един-е-ние!
8. При устойчиво поддържане на това състояние на сливане (осъзнаваш), че то е красиво, хармонично и безкрайно..., и ти си пиксел в общия танц на живота, заобиколен от огледално танцуващи пиксели, въпреки че ти имаш само частични спомени (отпечатки) от този стринг на движението... (Разбираш че всичко е БЕЗКРАЙНО...)
9.Тогава, накрая, ако Го имаш като (устойчив) начин на живот и изживяване, може да достигнеш до последното "божествено усещане и изживяване" в този свят: БЛАЖЕНСТВОТО на осъзнаването на Смисъла, който първо те смущава, но после те възхищава със своята простота на постройката, (преди да се потопиш в Спокойствието като търсач) и (на практика) да пожелаеш изцяло да се върнеш в Покоя...
Тогава се случва нещо съществено: Трябва да издържиш един прост и единствен Тест в живота си и да докажеш, че си Тук и Сега! И този тест е дали си "буден" или ще "проспиш" този миг на "трансформацията"... От това зависи в кой стринг на универсума (универсалния ум) ще попаднеш... (ще продължиш), дали в "Нулата на Покоя" или в следващия СЛОЙ на Проявление, който математиците бележат така:
"10"... И следва "УСУКАНО движение" към следващата декада...
В този смисъл, поети и философи (които пряко и без посредници) контактуват и се сливат творчески с "Усуканото" (обобщено като Отвъдното, Непознатото, докато си жив в Отсамното) пишат (и може да сме горди с това), като българи:
"Тоз който падне в бой за свобода - той не умира!"
Много хора учат наизуст тези слова, възхищават им се, защото в тях има една специфична "искра-подсказка", но прекалено буквално ги разбират... Те обаче не разбират (дори Ботев - сам пророк, на смъртта си) ги разбира по време на своята смърт!
Всеки който падне в бой за свобода, получава този дар... (като страничен продукт!) "да не проспи" и да посрещне БУДЕН мига на трансформацията (каквото и да значи това)!
В този смисъл, простичкият Отговор на поставеният дискусионен въпрос е да се поддържаме (духовно и блажено) БУДНИ, (тук и сега) както се борим "да бъдем Будители от любов", а не "от интерес" към братята и сестрите си.
По-кратко (и кротко), и аз не можах да го обясня. (18 к.ра.)
Тоя Тончо ми прилича на гениално пианистче, стигнало апогея си на на 9 годишна възраст и от там само надолу.
Said the intellectually challenged 😂
Влади Апостолов и донякъде Тончо искат да подражават на американските консерватори (Бен Шапиро и подобни); проблемът е, че пред българска публика нещата, които говорят, звучат безпочвено и леко комично, защото тук нямаме същите "проблеми".
Бен Шапиро е много просто момче, къде го слагате.
@@RuzhaD за последното ще се съгласим