За вдъхновенията на съвременния човек / Кръг Квадрат / еп.27

Поділитися
Вставка
  • Опубліковано 22 вер 2023
  • Нещо външно или нещо вътрешно присъщо е вдъхновението?
    За вдъхновението, като липса и отказ.
    Трудно постижимо ли е вдъхновението в потребителското общество?
    Примерите, които отчайват и тези, които ни дават надежда.
    В студиото на Кръг Квадрат разговарят Александър Кьосев, Андрей Райчев, Радослав Илиев и Тончо Краевски.

КОМЕНТАРІ • 18

  • @user-mf6bi3fd2p
    @user-mf6bi3fd2p 8 місяців тому +5

    Вярно е, че и потребителското желание, и вдъхновението идват отвън, но има една решаваща разлика: потребителското желание е резултат от преднамерени, целенасочени действия по отношение на човека като обект, а вдъхновението е спонтанна реакция на активно преживяващ и наблюдаващ човек - субект.

  • @user-ty7dt2fe7e
    @user-ty7dt2fe7e 8 місяців тому +2

    Беше интересна дискусия, със различни диалогични мнения!

  • @HH-tj9yi
    @HH-tj9yi 8 місяців тому +2

    Силно се надявам да продължите с невероятните предавания и теми! Това предаване трябва да е в БНТ, БТВ и Нова!

  • @user-is4kd5uu3z
    @user-is4kd5uu3z 8 місяців тому +6

    Мисля, че пълнотата на темата избяга, когато не беше направено разделение между вдъхновението като част от човешката природа и вдъхновението като социален феномен.
    Според мен в първия случай говорим за преживяване, което е фондаментално и то разделя индивида на преди и след. След вдъхновението има нова оптика. Светът е уж същия, но се преживява различно. Примера със Захари Стоянов е такъв. Но не защото има съможертва сама по себе си. А защото има събитие, което "поглъща" и подобно на пещ за метал с изключителна интензивност и дълбочина "преработва" духа на революционера. Именно тази интензивност и дълбочина е ключът. И в този смисъл същинският разговор би следвало да е - Защо липсва интензивност и дълбочина в преживяванията на хората. Или още по-точно казано, защо не избират да вършат нещата, които правят със силата на своя пълен капацитет и потенциал.

  • @Utopia-Distopia
    @Utopia-Distopia 8 місяців тому +3

    Силата на интелектуалците е в критиката: когато смятат, че има нещо нередно в настоящето, когато не се чувстват добре и има недоволство; на този етап мисля, че Кьосев е загубил голяма част от критическия си импулс, т.е. мисля, че се чувства добре...
    Би било интересно ако направите предаване за 90-те: изтъркано е, но може би за по-младите, които не са били част от всички тези дебати, би било много интересно.
    Предложение: поканете проф. Антоний Тодоров, който (сигурно) би могъл да защити Просвещението по възможно най-интелигентния начин :))

  • @radoslavangelov6748
    @radoslavangelov6748 8 місяців тому +9

    Не искам да обиждам никого - в крайна сметка предаването разглежда философски върпоси и това би било абсолютно неуместно, но в случай че отново поканите професора - посъветвайте го да изплюе бастуна на титлата си. Приличаше ми доста на едно животно с капаци на очите, но все пак - кой съм аз, че да кажа...

  • @KosyoMinchev-ry1ox
    @KosyoMinchev-ry1ox 7 місяців тому +1

    Живеещия с вдъхновение никога няма нужда да го анализира и осмисля.

  • @nadezhdamihaylova293
    @nadezhdamihaylova293 8 місяців тому +3

    Кьосев vs Райчев 😊
    С неуспешно прикрито презрение на професора, стана ясно, че темата е просто за параван и други страсти водеха “дискусията”. Резултата за мен е 0:2 в полза на Райчев
    Надявам се, че дербито приключи и ще се върнете към диалогичност в студиото.
    Passion creates. Addiction consumes. - Габор Мате

  • @vt9007
    @vt9007 4 місяці тому

    кои са книгите , които препрочитате?

    • @vt9007
      @vt9007 4 місяці тому

      АЗ ОБИЧАМ ДА ПРЕПРОЧИТАМ КНИГИТЕ НА МАРК АВРЕЛИЙ И ПРОФ. ЮЛИАН ВУЧКОВ.

  • @elidule2861
    @elidule2861 8 місяців тому +1

    Михаи́л Евгра́фович Салико́в-Щедри́н е един човек, а не Салтиков и Щедрин.

  • @user-ge8wf6md5q
    @user-ge8wf6md5q 4 місяці тому

    Според мен г-н Райчев не е прав в потребителската си теза. Това, че определя потреблението, като нещо различно от вдъхновението, базирано на размерът мотивацията или нейният ефект е субективно. Не виждам как примерът с момичетата, пластичните операции и изскуствени гърди, не влиза в тази графа на вдъхновение ? За момичето това може да е достатъчно, че да промени живота и още в самият опит да го постигне ( като нова работа, вдигане на самочуствието, образование, може би проучване на позитивите-негативите от такива интервенции) . Да го наречем контролирано вдъхновение, тъй като то се базира и на психологически нужди, като желанието да бъдеш харесван( конкурентен) . По-тази логика има и неконтролирано, разказаната случка за Ангел Кънчев и ефектът от неговата смърт е такъв. В съвремието може да видим масов тип вдъхновение примерно в желанието за успех, особено от хора живеещи в по-бедни страни и отиващи в богати, то попада в графата контролирано, такава е целта и при националистическата идеология, която се оказва доста ефективна в подържането на високо мотивирано общество, през конкуренцията с други такива .

  • @vt9007
    @vt9007 4 місяці тому

    този гост не го канете повече. само загуба на време.