Правова държава и демокрация / Кръг Квадрат / еп.12
Вставка
- Опубліковано 31 бер 2023
- Разговарят Даниел Вълчев, Тончо Краевски, Радослав Илиев и Андрей Райчев. Справедливостта или мирът е идеал на правото? Какво е правова държава и в каква връзка е с демокрацията? Какви са предизвикателствата пред либералната демокрация? Трябва ли някой да стои извън правото за да го осигурява? Работи ли правото в извънредни и военни ситуации?
Даниел Вълчев: В последно време понятията "демократична държава" и "правова държава" се употребяват, като частично припокриващи се и свързани. Исторически, според мен, това не е непременно така. Повечето хора може би знаят, че самата идея за правова държава е, като че ли немска идея и повечето изследователи я свързват с Кант и неговото разграничение между правова държава и полицейска държава. При Кант правовата държава не е въпрос на начин на управление, а на това дали има едно самоорганизиращо се мнозинство, което да е относително независимо от институциите в държавата. През 1991-ва година, когато се правеше българската конституция, в преамбюлът ѝ се записа, че България ще се стреми да стане демократична, правова и социална държава, тоест и тогава ги мислихме едно с друго. За да поставя все пак основа за дебат, ще кажа, че има големи автори като Ханс Кензел, който счита, че в словосъчетанието "правова държава" няма кой знае какъв смисъл, тъй като няма държава без право, а в концепцията на Келзен държавата е самото право и правото е самата държава.
Андрей Райчев: Имам един сериозен проблем и той е в следното - право значи някакъв вид ред и това той да се спазва, но право има и в държавата на Хамурапи. И там е имало цар и той е имал право да се разпорежда, както намери за добре. Демокрацията значи някакъв вид свобода. Не навсякъде, където има ред има свобода и обратното. В Германия има демокрация от 100-тина години, в България има демокрация също оттогава, даже формално погледнато по-дълго от Германия. Но в Германия има правова държава много преди това. Германецът е учен да живее в право столетия, което изобщо не значи, че е учен на свобода и волеизявление. Тоест не е ли правото нещо, над което се надстроява свободата?
Радослав Илиев: Правото съдържа в себе си въпросът за справедливостта. И тя възниква демократично, тоест когато ние се съгласяваме, че нещо е справедливо или като нещо априорно. Демокрацията, обратно, няма същност и съдържание, тя е просто форма. В демокрацията може да се реализира справедливост, но това не означава, че в недемократични форми на управление не може да има справедливост и усет за право. В този смисъл има ли тогава правова държава?
Тончо Краевски: Има такова понятие като "съдържателна демокрация", което се е практикувало в Германия през 30-те години и донякъде в СССР и това нещо няма нищо общо с правовата държава. Демокрацията и правовата държава са съществували и на места продължават да съществуват като две отделни неща. Правова държава без демокрация е по-лесният пример, но ще се опитам да дам пример и за обратното. Например, идеята за правото в комунистическа Русия, с което тя експериментира през 30-те години, а именно работниците да се организират в съвети и да вземат изключителна власт върху целия правов ред в частната и публичната сфера, като взимат решения без процедура, без съдебен контрол, който да ги спре...
Андрей Райчев: Да такъв е замисълът, но на практика това никога не се случва. Партията взима всички решения и никаква демокрация не настъпва. Те си представят това, като висша форма на демокрация, именно защото няма никакво право. В тази държава категорично няма демокрация, това е пролетарска диктатура.
Тончо Краевски: Затова дадох този пример, защото демокрацията, ако не е ограничена с право, лесно се изражда в тирания. Ако тя не е ограничена с правни отношения тя се превръща в диктатура на тълпата, която може да отнема собственост и да осъжда на смърт определени хора и така спира да отговаря на хубавите конотации за нея. Всъщност, когато говорим за демокрация, ние винаги си представяме именно правова държава.
Даниел Вълчев: За мен голямото противоречие не е между правовостта и демокрацията , а се проявява между либерализмът и демокрацията. Интересен е конфликтът, който се корени в либералната демокрация. Либерализмът изначално е свързан със свободата, докато демокрацията е по-скоро колективистичен възглед. Можем ясно да наблюдаваме как с развитието на демокрацията недоверието към възможни радикални мнозинства рязко се засилва. До Втората световна война хората без собственост и образование не са допускани да гласуват. След отпадането на тези ограничители, се появяват нови три, които да държат радикалните мнозинства далече от властта...
Страхотни! Продължавайте все така!!
Най-смисленото предаване в цялата бг медия! Поздравления и за темите и за гостите и за качеството на разговорите!
Не съм изпускал епизод. Смятам, че трябва да увеличите времетраенето на предаването на 90 минути.
Силно подкрепям това предложение!
И 90 минути ще са малко :(
дано продължите този разговор през темата за зоната. там ще можем да се срещнем и мислим за триадите - любов, етика, право... Бог, човек, система ...
Проф. Вълчев е мислител в тежка катекория. Значението на неговите анализите със своята прецизност и дълбочина не може да бъде подчертано с достатъчна сила. В един идеален свят гледам лекции на Проф. Вълчев в UA-cam така, както имам тази възмойност с други съвременни мислители от този калибър като Др. Джордан Питърсън, Джонатан Хайдт и др.
Поздравления за целия формат! Забелязвам, че използвате термина "право" двуяко. Веднъж говорите за право като визирате система от правила, закони и - де факто - ограничения, които въвеждат ред, а друг път като за синоним на волеизявление и свободна воля. Може би това води до известно объркване.
„Non ratione imperii, sed imperio rationis“ - буквално означава „Не само поради разума на властта, а поради властта на разума!“ Този израз се отнася за Римското каноническо право, което е било общо за Европа и винаги се е прилагало при пропуски или конфликти в местните закони. Точно за това римското право е уникално и принципите, установени от него, залягат в основата на всяка правна система - защото е притежавало безспорен авторитет, основан на разума.
С това предаване изстреляхте Слави пак в парламента! Поздрави 💪🏼
Малко съм скептичен за теорията за прабългарите. Според нея едно номадско племе просто ей така дошло, преплувало, заварило местните славяни, разбрали се (незнайно как), казали им, че оттук насетне прабългарите ще са шефовете, славянските владетели казали - разбира се, в най-кратко време разбили Източната Римска Империя. Хората като базов манталитет сме си хора. В днешно време не можем 10 човека да си изберем чистачка във входа за 6 месеца и спорим за 1,20 лв. отгоре такса на месец. Иначе приемаме, че двете коренно различни етноси и култури на славяни и прабългари със собствените си езици и религии се разбрали и установили държава и държавна традиция, която съществува и до днес; и впрочем да бием тогавашния еквивалент на САЩ.
Има им друга теория - че прабългарите са имали местен (тракийски/балкански произход). Че Аспарух не премества държавата, а само премества столицата й между Дунава и Балкана.
Не съм сигурен и колко сме славяни като руснаци и украинци, както социалистическата историческа наука се е опитала да ни убеди. Вече има масови генетични тестове като MyHeritage и 23andMe и те също дават някакви насоки. Като цяло май сме си местни балкански хора.
Безкрайно интересно! Надявам се отново да каните Даниел Вълчев, ерудиран и необикновен човек.
съвременното текучество на кадри в бизнеса е една кимирсенщина