Разбираеми са подбудите на родителите. Те искат най-доброто за нас, но пречупено през собствената им гледна точка. Проблермът е, че те са израснали в различно време с различни идеали. Като дете ми се отдаваше ученето в почти всички свери, които се изучаваха в училище, затова беше трудно за родителите ми да преценят коя професия е подходяща за мен. Щяха да ме правят полицай, адвокат, после учител и какво ли още не. Когато напуснах университета във втори курс бяха съкрушени. Все още извъртат очи, когато им кажа, че искам да съм предприемач. За сравнение все още не съм, но всеки изминал ден съм с крачка по-близо до това. Често дори непознати ме питат „Няма ли скоро да запишеш нещо? Ей така да имаш някоя диплома зад гърба си?" На това отговарям така: „Когато нещо, което университетите предлагат ми потрябва обезателно ще се обърна към тях. Междувременно имам достатъчно велики хора, от които да се уча." Благодарим ви, родители, че ни напътствате, но нека сами да изберем посоката на живота си.
Аз като малък исках да съм метач ... благодарение на "амбициите" на родителите ми, сега имам перфектната работа и съм напълно удовлетворен от живота, а не от вечно мрънкащите, че нямат пари да изкарат месеца.
Разбираеми са подбудите на родителите. Те искат най-доброто за нас, но пречупено през собствената им гледна точка. Проблермът е, че те са израснали в различно време с различни идеали.
Като дете ми се отдаваше ученето в почти всички свери, които се изучаваха в училище, затова беше трудно за родителите ми да преценят коя професия е подходяща за мен. Щяха да ме правят полицай, адвокат, после учител и какво ли още не. Когато напуснах университета във втори курс бяха съкрушени. Все още извъртат очи, когато им кажа, че искам да съм предприемач. За сравнение все още не съм, но всеки изминал ден съм с крачка по-близо до това. Често дори непознати ме питат „Няма ли скоро да запишеш нещо? Ей така да имаш някоя диплома зад гърба си?" На това отговарям така: „Когато нещо, което университетите предлагат ми потрябва обезателно ще се обърна към тях. Междувременно имам достатъчно велики хора, от които да се уча."
Благодарим ви, родители, че ни напътствате, но нека сами да изберем посоката на живота си.
А станахте ли предприемач?
Аз като малък исках да съм метач ... благодарение на "амбициите" на родителите ми, сега имам перфектната работа и съм напълно удовлетворен от живота, а не от вечно мрънкащите, че нямат пари да изкарат месеца.