Тревожност, депресивни състояния, сравняване с другите по негативен начин, патологичен страх от провал, застой, социална тревожност, склонност към издигане в култ на личността, свръханализиране, слаби лични граници, дълбоко вкоренено вярване, че аз просто съм некадърна и "това никога няма да го мога"... Да, да, да. Това съм аз. 😔 Много благодаря за видеото, Дамянче! Много ми помагаш! ❤️
Сърдечно благодаря за усилията и времето, които влагаш в тези клипове и за ясното и достъпно обяснение на тази сложна материя към хора като мен, които не разбират същността й☺ Този комплекс го имам и аз, всъщност е един от многото 🙂 При мен е от вторият тип - свита и плаха, мълчалива и дистанцирана съм, все гледам да не наскърбя някого, да не го отблъсна от себе си. Което е следствие от мои възприятия, свързани с това какво "аз" бих счела за обидно и оскърбително в дадена ситуация. Т.е. аз не знам дали човекът срещу мен ще се почувства точно така, но понеже аз самата бих се обидила от някаква дума, действие или постъпка, то съответно се въздържам да ги изразя явно... но ги "преглъщам" навътре към себе си. И тази автоагресия се натрупва вътре в мен, защото не я изразявам външно, но в мислите си се връщам отново и отново на дадено събитие и не мога да го забравя.
Здравей Дамяна. Нямам думи толкова съм ти благодарна. Аз съм най-патологичния пример на човек с комплекс за малоценност. Правя и двете неща които каза, скромност и арогантност. Като цяло пооправих това, повиших самочувствието. Поставям си цели всеки ден и ги изпълнявам. От страх от провал стоях без работа 3 години сега вече намерих по моята специалност за медицинска сестра и това ме радва, че нямам страх да започна вече работа. Уверена съм в знанията си по медицина. Относно отношението в детството на родителите ми включва всичко което избори в началото. Бъди здрава, с вярата която ми върна в самата себе си аз ще започна работа и да не се получи няма да се откажа за нова цел. Обикнах себе си и живота и съм уверена в себе си и медицината. Бъди здрава ☘️
Все едно описа мен, всичко казано в първата част на видеото се отнася точно за мен. Наистина, след като се отделих от родителите си и видях, че мога да се справям сама в живота, като че ли придобих някакво самочувствие, но все още се опитвам да се справя с този комплекс за малоценност. Ще се радвам и на още съвети в бъдещи видеа как да преодолеем този проблем, как да бъдем по-отворени и комуникативни към хората. Благодаря!
Здравей. Много харесвам канала ти! Следя го! И това видео е много полезно! Може ли да говориш също за хора, които се държат супер инфантилно, въпреки, че са възрастни хора, правят разни глупости които не им отиват на годините, все се изкарват някви онеправдани от живота, от хората наоколо, изнервят хората и обстановката и когато някой им се издразни го играят беззащитни, не носят отговорност, все някой трябва да ги защитава... Тия хора са едни много големи манипулатори и мисля, че ги има много такива
Благодаря, за видеото. Разпознавам някои неща, от този тип. ( за малоценност). Изразява се в тревожност и страх от провал. А в повечето случаи- справям се. С положително мислене, мога да кажа, че има ефект. Виждала съм примери и от двата вида, но повечето са тип " Виж ме, какво съм си купил/имам" . Което е жалко за тях.
Много полезно видео. Като си помисля, предимно се сблъсквам с хора, които са груби и арогантни /към мен включително/. Досега го свързвах с лошотия и високо самочувствие. Имам върху какво да помисля.
Преди малко гледах канала и си мислех дали ще има видео тази седмица. 🙂 Всеки има по малко комплекс за малоценност, така че си е полезно за всички. Аз имах едно приятелче по хоби, момче на 13-14, сега е почти на 17, но не поддържаме отношения от 2020 г. 2019 г. завърши седми клас, на косъм си хвана изпита по математика, но все пак се уреди и то в училището, в което майка му искаше, така че всичко изглеждаше наред, но цялото лято след това ми надуваше главата с мрънкане за глупости, а хубавите преживявания и придобивки ги игнорираше. То верно нормално за тази възраст обаче доколкото ми разказваше вкъщи отношението към него си беше чисто емоционално неглижиране, а когато „не спазваше правилата“ много лесно му викаха и му се караха и го хулеха, въпреки че не го възспираха особено, но според мен едва ли му се оказваше нужната емоционална подкрепа.
Нямам комплекс за малоценност.. На тези, които имат, бих им препоръчала да си променят мирогледа към чочешкото същество. Аз и ти сме едно и също- човеци. Изпитваме едни и същи емоции, имаме общи елементарни нужди, всички имаме начало и край.
Тревожност, депресивни състояния, сравняване с другите по негативен начин, патологичен страх от провал, застой, социална тревожност, склонност към издигане в култ на личността, свръханализиране, слаби лични граници, дълбоко вкоренено вярване, че аз просто съм некадърна и "това никога няма да го мога"... Да, да, да. Това съм аз. 😔
Много благодаря за видеото, Дамянче! Много ми помагаш! ❤️
Мисля, че доста хора се припознаваме тук :)
Любим youtube канал 🧡
Благодаря за положения труд.
Сърдечно благодаря за усилията и времето, които влагаш в тези клипове и за ясното и достъпно обяснение на тази сложна материя към хора като мен, които не разбират същността й☺
Този комплекс го имам и аз, всъщност е един от многото 🙂 При мен е от вторият тип - свита и плаха, мълчалива и дистанцирана съм, все гледам да не наскърбя някого, да не го отблъсна от себе си. Което е следствие от мои възприятия, свързани с това какво "аз" бих счела за обидно и оскърбително в дадена ситуация. Т.е. аз не знам дали човекът срещу мен ще се почувства точно така, но понеже аз самата бих се обидила от някаква дума, действие или постъпка, то съответно се въздържам да ги изразя явно... но ги "преглъщам" навътре към себе си. И тази автоагресия се натрупва вътре в мен, защото не я изразявам външно, но в мислите си се връщам отново и отново на дадено събитие и не мога да го забравя.
страхотна си, много прозорлива, много ми помагаш !
Супер полезна си, Дамяна! Благодаря ти!
Още видеа? : )
Здравей Дамяна. Нямам думи толкова съм ти благодарна. Аз съм най-патологичния пример на човек с комплекс за малоценност. Правя и двете неща които каза, скромност и арогантност. Като цяло пооправих това, повиших самочувствието. Поставям си цели всеки ден и ги изпълнявам. От страх от провал стоях без работа 3 години сега вече намерих по моята специалност за медицинска сестра и това ме радва, че нямам страх да започна вече работа. Уверена съм в знанията си по медицина. Относно отношението в детството на родителите ми включва всичко което избори в началото. Бъди здрава, с вярата която ми върна в самата себе си аз ще започна работа и да не се получи няма да се откажа за нова цел. Обикнах себе си и живота и съм уверена в себе си и медицината. Бъди здрава ☘️
Бих искала да науча повече за dady issues
Все едно описа мен, всичко казано в първата част на видеото се отнася точно за мен. Наистина, след като се отделих от родителите си и видях, че мога да се справям сама в живота, като че ли придобих някакво самочувствие, но все още се опитвам да се справя с този комплекс за малоценност. Ще се радвам и на още съвети в бъдещи видеа как да преодолеем този проблем, как да бъдем по-отворени и комуникативни към хората. Благодаря!
Здравей. Много харесвам канала ти! Следя го! И това видео е много полезно! Може ли да говориш също за хора, които се държат супер инфантилно, въпреки, че са възрастни хора, правят разни глупости които не им отиват на годините, все се изкарват някви онеправдани от живота, от хората наоколо, изнервят хората и обстановката и когато някой им се издразни го играят беззащитни, не носят отговорност, все някой трябва да ги защитава... Тия хора са едни много големи манипулатори и мисля, че ги има много такива
Благодаря за видеото! 🌹
Благодаря, за видеото.
Разпознавам някои неща, от този тип. ( за малоценност).
Изразява се в тревожност и страх от провал.
А в повечето случаи- справям се.
С положително мислене, мога да кажа, че има ефект.
Виждала съм примери и от двата вида, но повечето са тип " Виж ме, какво съм си купил/имам" .
Което е жалко за тях.
Много полезно видео. Като си помисля, предимно се сблъсквам с хора, които са груби и арогантни /към мен включително/. Досега го свързвах с лошотия и високо самочувствие. Имам върху какво да помисля.
Отново много интересно :)
Благодаря
Прическата Ви много ме кефи :D
Майтапът настрана, доста интересен канал.
Хубав клип. Кратко и ясно. : )
Преди малко гледах канала и си мислех дали ще има видео тази седмица. 🙂 Всеки има по малко комплекс за малоценност, така че си е полезно за всички. Аз имах едно приятелче по хоби, момче на 13-14, сега е почти на 17, но не поддържаме отношения от 2020 г. 2019 г. завърши седми клас, на косъм си хвана изпита по математика, но все пак се уреди и то в училището, в което майка му искаше, така че всичко изглеждаше наред, но цялото лято след това ми надуваше главата с мрънкане за глупости, а хубавите преживявания и придобивки ги игнорираше. То верно нормално за тази възраст обаче доколкото ми разказваше вкъщи отношението към него си беше чисто емоционално неглижиране, а когато „не спазваше правилата“ много лесно му викаха и му се караха и го хулеха, въпреки че не го възспираха особено, но според мен едва ли му се оказваше нужната емоционална подкрепа.
Страхотна си!
И аз имам такъв. Осъзнах го отдавна, но още не съм се оправил напълно, а вече съм на 29.
7:50 втория тип, а за себе си се успокоих, че нямам такъв комплекс :)
Комплексът за малоценност е нагласата/убеждението, че "I'm never good enough"?
Нямам комплекс за малоценност.. На тези, които имат, бих им препоръчала да си променят мирогледа към чочешкото същество. Аз и ти сме едно и също- човеци. Изпитваме едни и същи емоции, имаме общи елементарни нужди, всички имаме начало и край.