📚Прародителският грях📚

📚Първият човек в рая е получил заповед от Бога да господарува над целия свят. Тази заповед е носила в себе си и благословение, но и предизвикателство за неговата свобода. Човекът е можел да осъществи призванието си да господарува над света по подобие на Бога, защото цялото творение напълно му се подчинявало. Бог обаче е поставил на Адам условие: да не обожествява нито себе си, нито поверения му свят. Задачата на човека е била да принася света на Бога и така, в общение с Него и той, и светът да достигнат обожение. Както знаем от библейския разказ за нашите прародители, Адам не е изпълнил назначението, което е стояло пред него, и светът се озовал извън общение с Бог.
📚Същността на Адамовия грях - пропускът (грц. αμαρτία) - се състои в това, че той е поставил в центъра на своя живот и на света не Бога, а себе си, и вместо да принесе света на Бога, го принесъл на себе си. Впрочем светът не би могьл да получи своето истинско назначение - вечното съществуване, ако светът би се озовал в Адам, но извън общение с Бога. Намирайки се извън рая и Адам, и светът - започнали да съществуват по законите на тлението и смъртта, тъй като непослушанието е довело до отделянето от Бога - единствения източник на нетленния живот. Понеже ״непослушанието е следствие от нарушаването на заповедта и от отделянето от Този, Който е дал заповедта“, (слово) престъпилите заповедта са се отделили от Божията закрила и са станали ״недостойни за разговор (с Бога) лице в лице“.
📚Тълкувания на Адамовия грях
📚При тълкуването на прародителския грях има опасност към този проблем да се подходи предимно законнически, а личното отношение между Бога и човека да се остави на втори план. Такъв начин на мислене, който следва схемата престъпление-наказание е характерен за схоластичния подход към проблема за прародителския грях. В западното богословие прародителският грях се тълкува погрешно като последица от престъпването на границите на свободата, дадени на човека в рая. Свободата на човека обаче, когато е в Бога, не познава граници. Тя не може да бъде ограничена от никакви норми или закони, защото нейната единствена граница е безграничността. При нашите прародители не е имало престъпление, а по-скоро ״неизпълнение“, защото те ״лесно се отказали“ от великия дар и от призива да напредват в свободата.
📚Грехът на прародителите се състоял в това, че те са насочили погрешно силите на своето битие. Вместо да напредват към абсолютната свобода, към Бога като извор на живота, съществуването и благото, те са се опитали да осъществят своята свобода без Бога, подчинявайки я на своите егоистични желания; вместо съвършените плодове на послушанието пред Бога, Адам и Ева са вкусили горчивите плодове на собствения си избор. Свободата като съгласие с Божията воля, която води към Доброто, е отстъпила място на свободата на избора между доброто и злото. Следователно прародителският грях не е бил последица от престъпването на границите на свободата, а е осъществяване на свободата по погрешен начин.
📚За разлика от западния богослов Августин, който тълкува падението на Адам преди всичко като нарушаване на заповедта - поради което и Бог предава първия човек в ръцете на дявола, за да бъде наказан, св. Ириней Лионски разбира Адам като дете, което е било в рая и е трябвало да възраства, като се упражнява в свободата. ״Дървото на познанието - по думите на св. Григорий Богослов - е било виждането на Бога, а до неговия връх е можел да се изкачи онзи, който се е упражнявал и е постигнал зрелост в разсъдителността*“...
📚проф. д-р Здравко Пено📚
#tradition_and_scripture #догмат #въцърковяване #теосис #кеносис #евхаристия #очистване_на_сърцето #литургия #добродетели #триадология #христология #пневматология #сотириология #есхатология #грях #Адам #Ева #тълкования #православие #християнство

[@OrthodoxBulgaria]

☦️🇧🇬❤️