☦️„Покайте се, защото се приближи Царството небесно“ (Мат. 4:17)☦️
📚Ние казахме, че за да се причасти що годе достойно с Тялото и Кръвта Христови, християнинът трябва да се очисти от греховете си, сторени след св. Кръщение. Това става в светото тайнство Покаяние или Изповед. В това тайнство Сам Господ очиства каещите се от греховете, извършени след св. Кръщение. Защото, макар че свещеникът слуша пред св. Кръст и св. Евангелие изповедта на каещия се, но Сам Господ Иисус Христос, Който невидимо присъства при изповедта, приема разкаянието на грешника и чрез свещеника му дава прошка за греховете.
📚Ние казахме, че за да се причасти що годе достойно с Тялото и Кръвта Христови, християнинът трябва да се очисти от греховете си, сторени след св. Кръщение. Това става в светото тайнство Покаяние или Изповед. В това тайнство Сам Господ очиства каещите се от греховете, извършени след св. Кръщение. Защото, макар че свещеникът слуша пред св. Кръст и св. Евангелие изповедта на каещия се, но Сам Господ Иисус Христос, Който невидимо присъства при изповедта, приема разкаянието на грешника и чрез свещеника му дава прошка за греховете.
📚Подготовка към установяване на това тайнство виждаме още при св. Иоан Кръстител. Идващите при него да се кръстят изповядвали греховете си (Марк 1:5). Същинското установяване на това тайнство имаме обаче при Иисус Христос. Той дал на Своите апостоли и в тяхно лице на техните приемници власт да прощават греховете на каещите си, като им казал: „Каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето“ (Мат. 18:18). А след възкресението Си Спасителят преповторил и окончателно утвърдил тая власт на апостолите, като рекъл: „Приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат“ (Иоан. 20:22-23). Това право за прощаване на греховете минало от апостолите върху епископите и свещениците.
📚Прощаването на греховете става след изповедта, когато свещеникът произнася словата: „Господ и Бог наш Иисус Христос, с благодатта и щедростите на Своето човеколюбие, да ти прости, чедо (името), всички твои съгрешения; и аз, недостойният свещеник, с Неговата власт, която ми е дадена, прощавам и развързвам те от всички твои грехове в името на Отца и Сина и Светаго Духа. Амин“. Ние трябва да вярваме, че тия думи, казани от свещеника на земята, се потвърждават на небето, защото свещеникът от името на Господа Иисуса Христа, Който му е дал тая власт, прощава греховете на каещия се. Затова на изповедта християнинът трябва да разкрие без стеснение всички свои грехове, защото, ако съзнателно скрие нещо, натоварва душата си с двоен грях. Който се изповядва с искрено разкаяние, с дълбоко съкрушение, с вяра в Христа, с надежда в Неговото милосърдие и с твърда решимост да изправи живота си, непременно получава прошка на греховете си. И ако след такава основна изповед той почине, не може да бъде задържан за сторените си грехове от демоните, а по Божия милост получава спасение. Ето един пример за това.
Преподобни Нифонт имал от Бога дарбата да вижда съвсем ясно събитията в духовния свят. Веднъж той дошъл в църква и видял, че небето над него се разтворило. Очертал се път, който водел от земята към небето и спирал чак пред Божия престол. По тоя път ангелите носели душата на някой си покойник. Зад тях следвали множество демони, които бясно викали: „Защо ни отнемате тая душа? Не знаете ли, че тоя човек, когато беше жив, беше и блудник, и разбойник, и сребролюбец? Той се провини във всички грехове“.
#свети_тайства #покаяние🙏 #изповед #молитва #подвиг #християнство #православие #добродетели #Църква #триадология #пневматология #домостроителство #акривия #икономия #църковна_книжнина #сотириология #христология #есхатология #въцърковяване #жития_на_светиите #грях