Една майкя две радости прави, щерка дава, а сна‘а доводи, щерка дава у Будима града, сна‘а ‘зима от Будима града. Вдигнала е тия тежки сватби. На щерката майкя венец вие и му тура ‘се бели грошове. На сна‘ата майкя венец вие, ‘се го вие със сребро и злато. Съгледа я мома Руселена, па на майкя поти‘ом говори: - Що е сна‘а по-мила от щерка, та во венец ‘се от злато вие а на мене - от бели грошове? Отговара нойна стара майкя: - Кога пойдеш у Будима града че се сретна‘ китени сватове, че разменя‘ шарени бъклици, младоженьи - тия враньи конье ти със сна‘а венец че разменьиш!
Една майкя две радости прави,
щерка дава, а сна‘а доводи,
щерка дава у Будима града,
сна‘а ‘зима от Будима града.
Вдигнала е тия тежки сватби.
На щерката майкя венец вие
и му тура ‘се бели грошове.
На сна‘ата майкя венец вие,
‘се го вие със сребро и злато.
Съгледа я мома Руселена,
па на майкя поти‘ом говори:
- Що е сна‘а по-мила от щерка,
та во венец ‘се от злато вие
а на мене - от бели грошове?
Отговара нойна стара майкя:
- Кога пойдеш у Будима града
че се сретна‘ китени сватове,
че разменя‘ шарени бъклици,
младоженьи - тия враньи конье
ти със сна‘а венец че разменьиш!
Oh, my God! What a voice!