Благодаря Ви за огромната научна работа и за популяризацията на труда на вас и на Вашите колеги. Благодаря! За един народ, който непрестанно е конфронтиран с груба руско-доминантна фалшификация на историята си, строго научната и добросъвестна работа, която извършвате, има много голямо значение.
Представянето на фантазии и измислици на подобни "лекции" ще доведе до неминуемото РАЗДЕЛЯНЕ на българските граждани НА ЕТНИЧЕСКИ ТРАКИЙЦИ И ЕТНИЧЕСКИ БЪЛГАРИ.
От 0:40 нататък визирате как "по това време българската наука се доминира от германската научна практика"... и коментирате ТЕРМИНЪТ "прабългари ", но както вие, така и вашите студенти, а въобще и хората, които са прехласнати по сладките ви приказки, не осъзнават, какви елементарни и лековати разсъждения им се поднасят от вашата уста. Не малка част от студенти и други българи в обществото ни са такива - подвеждат се по дикция, харизма, прехласват се по илюзии и въобще не обръщат внимание, както на откровените глупости прикрити зад "научен изказ", така и избягват въобще каквато и да било проверка на всички поднесени недостоверни и спекулативни твърдения. Тук примерът е същият и ще обясня, с което призовавам всички ИНТЕЛИГЕНТНИ и будни българи, да им светне и да не слушат повече посредствени чобанизми: --- Всъщност, от кои 2 ъгъла е редно да гледаме на въпросния термин "прабългари": 1). От езикова гледна точка, 2). От ъгъла на научна терминология (историческия контекст в момента/причините на въвеждането му в историографията) ? 1). Ако гледаме от езикова гледна точка, думата "прабългари", особено със своята представка "пра", визира физическо, кръвно и етническо родство при няколко поколения разлика, например "прапрадядо", "прадядо", "прапрабаба", "прабаба", "правнук", "правнучка". 2). Добре е да подчертаем, че това е всъщност "научен термин"! Вие също казвате "терминът прабългари". Съответно е правилно да се гледа на него в контекст на появата му в историческата наука, а не в българския език...
а) С каква цел се появява терминът? --- Терминът се появява с цел физическо, кръвно и етническо разграничаване. б) Какво визира този термин? --- Визира хора, с различна физическа, кръвна и етническа същност от тази на днешните българи, от тази на славяните, от тази на траките и другите южно и югоизточноевропейски народи, като въпросният термин ясно визира "тюрко-алтайски"/"тюрко-татарски"/"тюрко-монголски"/"ирано-памирски" и подобен азиатски произход. в) Кои са тези, които са измислили този термин "прабългари", какво становище са поддържали и защо са го въвели? --- Това са учени, които са поддържали и поддържат становището, че въпросните "прабългари" са "тюрко-татаро-монголи"/"ирано-памирци"/или булгамак/буламач (*както все още стои в нашите речници за етнонима ни) от "тюрко-ирано говорящи" неясни субекти от Азия. Терминът "прабългари/първобългари" е въведен именно с цел физическо и етническо разграничаване между тези хора и днешните българи. Като цяло, историците из немската, австро-унгарската, романо-руската и нашата школи са твърдяли (и някои все още твърдят), че през VI-VII век, от земите край "Припятските блата" в Украйна, или части от Северна Европа, са дошли старите славяни, опустошили са част земите на юг от Дунава и са "асимилирали", или "избили" местното население, от което останалото романизирано такова било асимилирано. По-късно, в края на VII век, славяните били "покорени" от дошлите от Азия "малобройни" "прабългари", които макар да били носители на висока култура, взели че "забравили" собствения си език и "приели" този на примитивните славяни. По сведения на акад. Д. Ангелов, терминът "Urbulgaren" (прабългари) е въведен първоначално от Йохан Тунман. г) Това към днешна дата нормално и адекватно ли е, и можем ли ние да продължим да ползваме въпросния термин, като прехвърлим (и си затворим очите за) историческия му контекст, само в езиков? --- Разбира се, че не! Днешните българи са същите като предците си, което практически доказано от няколко научни дисциплини (включително и от същия псевдоучен Чобанов), а терминът има своята историографско-научна предистория, с обозначено конректно историографско значение, а не езиково такова. Именно поради тази причина е наистина неправилен! И е добре всеки да осъзнае всичко написано горе. Чобанов, въпреки че тук отрича до някаква степен този термин, той дава изключително лековерни "обяснения" и "пояснения", и в цялата си лекция пробутва тотално изкривено тълкуване на историята, спекулация, измислици, които не съществуват в автентичните научни данни из различните дисциплини, като започенете от генетиката, с която той обожава да манипулира и спекулира, минете през историческите извори и стигнете до антропология, лингвистика, археология и пр.
Любопитна съм къде може да прочетем повече в детайли за работата на д-р Тодор Чобанов. Страхотно и полезно би било да има сайт с публичен достъп, за да се ровим из него и да се записваме за участие с генетичен материал. Търсих статиите по изображенията от лекцията, но без успех.
Аз също любопитствам ... Въпросният лектор не ми изглежда компютърно неук или ютюбозабранен ... Е-е-е-е-е-е, ако ли пък е по-мързелив от мене, това изцяло ще задоволи любопитството ми ...
@mitkodimitrov8396: Под формата на коментар по друг повод прочетох, че името на сърбите идва от латинското (не помня точно изписването) серве, серви (слуги, оттам е и сервилен в езика ни), славяни от склави, роби, есклаве: поробени.
И аз така си мисля, защото спекулации със значения "роб", "простонароден" и пр., нямят етимологично обяснение в латинския, там си има съвсем други думи за целта. Не за пръв път сме виждали примери с опорочени народностни имена, на които им е дадено негативно значение.
Интересно, на този "софтуер", какви команди са му "вкарали", кои точно геноми са му "вкарали", кои са пробите на тези "славяни", "прабългари" и . . . "късноантично население". Г-н Чобанов да вземе да направи една публикация по въпроса в някое научно списание, та да се възхитим на научните му методи.
Ат,Сираков Интересно без един коментар !!!??? Значи няма българи достатъчно във България ,Г- н Чобанов колко интересни неща и истини изказа за българите а няма никой!!!??? Още не сме се оформили като държава може би!!!А иначе като гледам в мрежата доста спорове има относно кои са българите!!!???
@@stefanpenchev1465 Как госпожата ще "попита" Михаил Сирийски, като той е живял през 12-ти век? И защо точно него давате като "пример", при положение, че първо е късен автор, второ няма директно запазена работа в оригинал, а само един-единствен препис от 16-ти век? :) Повече за нелепия пример с Михаил Сирийски: Михаил Сирийски, е патриарх на Сирийската православна църква, от 1166 г. до 1199 г., когато умира. Т.е. това е автор от 12-ти век, а неговата „Хронография"/„Хроника", е написана през 1195 г. и е запазена в един-единствен ръкопис на сирийски език, препис от 1598 г. Т.е. автор от късния 12-ти век, с текст УЖ запазен през 16-ти век (редактиран?), на сирийски език! С това нещо, няма как да защитавате твърдения за 6-ти век.... Разни посредствени специалисти, като Петър Голийски, Тодор Чобанов и пр., много обичат да се лигавят с подобни късни препис, на препис, на преписа, написани на всякакви чужди и далечни нам езици, с какви ли не късни редакции и добавки, които са повече от НЕнадеждни в историческата наука. Не само, че са ненадеждни, но даже за такива псевдоучени като горните, това е основа на техните шльоцериански, дошляко-азиатски тези! Петър Голийски, в "Древните и средновековните българи в сирийските и сирийско-арменските извори" (2019г.), още с първия абзац на български, прави псевдонаучно внушение свързано с УЖ сведения от хрониката на Захарий Ритор (Захарий Митиленски/Захарий Схоластик) и някакви си "българи в Кавказ", а всъщност става дума отново не за авторски оригинал, а за спекулации с превод на друг език от друг човек - истинският Захарий Ритор е писал работата си на старогръцки език, а тя не е оцеляла. Това, което всъщност имаме, е една съкратена преработка върху част от работата на самия Захарий Ритор, писана на арамейски (или сирийски, като арамейски диалект) от анонимен автор - монофизитски монах (за това истинските специалисти му викат "Псевдо-Захарий"), която преработка се пази в британската библиотека, в единичен ръкопис, на пергамент с име "Add MS 17202". И в текста въобще не пише за "българи", а се спекулира с модерни преводи като "буРгар" и "буРгаре" - 2 пъти поместени едно след друго в абзац, който си противоречи по смисъл, с объркващо изброени групи хора и народи, и които "буРгар" и "буРгаре" (bwrg) всъщност са базирани на заемки в сирийския текст из ܒܘܪܓܐ • (būrgāʾ), (burɡɑ в ед. ч. и burɡe в мн. ч.), идващи от латинското "burgus" (с род. падеж burgī) и най-вече от гръцки "πύργος" (защото оригиналната работа на Ритор е била писана на гръцки), която дума носи значение "tower, watchtower fortress, bulwark, (military) division, column" и т.н., с които вариации на дума-заемка в арамейския текст, се визират или военни защитаващи бургосите, или въобще крепостници, погранични хора, хора живеещи по границите на Империята и т.н. Да се върнем на Михаил Сирийски - Голийски прави опити да защитава текста от (уж) М. Сирийски, чрез писмените работи на друг сириец, който е живял през 13-ти век, а именно Григорий Бар Хебрей (Gregory Bar Hebraeus), писал след 1264г. на сирийски "Makhtbhanuth Zabhne", в която уж има текстове от хрониката на Сирийки, а по-късно и директно на арабски език "Mukhtasar fî'l-Duwal", които имат преводи чак от 17-ти век нататък (1663г.+), а също и някакви "8 средноарменски превода", които са, забележете ...преведени през 19-ти век, базирани на преписи от 15-ти век..., като от всичко написано си личи разминаване със Сирийски, чрез допълвания, известна интерпретация, преразказ и авторство. Още по-смешното е, че и при самата работа на Сирийски,...имам предвид преписът от 16-ти век..., текстът е поднесен точно като нереалистично легендаризиране на събития, племена и хора... То само това е достатъчно, да не го приемаме като чиста монета, пък камо ли на такава база да "градим теории за произход и идване от някъде из Азия"... Тези писарушки, използвайки сирийският препис от 16-ти век на (уж) Михаил Сирийски, твърдят че хората основали България са били 10 000 души (САМО МЪЖЕ) и че те са населили двете Мизии и Дакия. Това им е "база" и "доказ" за въобще - "дошли българи на Балканите из Азия", "правене на държави тук от някакви дошляци от Азия", "идване на иранци от Азия", "идване на тюрки от Азия" /*Златарски, В. 1972, с. 52-67, също ползва Сирийски, но смята, че това било, цитирам от Голийски: "това...сведение е объркано и следва да се отнесе към заселването на българите на Аспарух век по-късно/ и пр.
@@stefanpenchev1465 Сирийски поднася текст формулиран нереалистично, като някакви легенди и приказки. Говори за трима братя... Твърди нелепицата, че по Маврикиево време (упр. 582-602), вероятно 586г., единият брат "Булгариос" довел 10 000 мъже (само мъже, забележете!), идвайки от "Имеон", а императорът благоволил и разрешил да се настанят в "Горна и Долна Мизия и Дакия"... Първо били 30000 "скити", които "тръгнали от Имеон", а след разделението си през ЗИМАТА (забележете!), 10000 мъже от тези "скити", са пресекли река Дон и са се ОТклонили по посока Дунав. /*Другите 20000 са на други места, но за тях не е упоменато дали са само мъже./ И тези 10 000 мъже на единият брат "Булгариос", били наречени от римляните "българи", с което Сирийски подсказва, че е по името на "Булгариос", защото след това пише за третия най-голям брат на име "Хазариг", от който са били получили името си хазарите, които са из останалите 20000 "скити". Това, не само че е изключително нереалистично, но дори самият факт, че се твърди, че името българи е от тая дата, по име на техен владетел, а всъщност има българи в най-различни извори преди тази дата, е повече от достатъчен, за да установим несъстоятелността на сведението. Там където се описва похода на "Булгариос" и неговите мъже (няма ги "прабългарките" и "прабългарчетата"), се твърди, че походът от "Имеон" до двете Мизии и Дакия, е станал през зимата и е траял 65 дни... Една част от псевдоисториците тълкуват "Имеон", като планината Имеон, граничаща днес със земите на Китай, Индия, Иран, като докато за Голийски това е под всякакво съмнение, то има други, като проф. Добрев, Имеон са "Ставрополските възвишения", трети го тълкуват по друг начин и т.н... Растоянието от Имеон до река Дон е около 5000 километра. В древността не е имало асфалтирани пътища, а и преселниците са ползвали волски коли, на които е било натоварено цялото им имущество. Зимният студ позволява прекосяването на реките, но снегът пречи на придвижването. При тези условия не могат да се минат повече от 5-6 километра на ден. Поход от "Имеон" до река Дон би траял не 65 дни, а няколко години. Хората няма как да са постоянно на път, правят се временни станове, търси се храна, разузнават се местностите, през които трябва да се премине /особено идващите за пръв път ;)/, водят се преговори с народите, през чиято територия се преминава, а всичко това отнема време. Такава голяма територия и то територия, която е богата, и за която не само ламтят много народи, но и се водят войни, писарушките индиректно твърдят, че бива контролирана от 10 000 мъже, а това е несериозно и смешно отвсякъде... Това са тия легенди и приказки, които за вас са "точен исторически извор"... Въобще, не само от генетична гледна точка, ами и исторически погледнато, тези твърдения са просто несериозни и то по ред причини! Че той само Марцелин комес, който е живял през 5-ти век, починал между 534 и 548г., от който имаме ръкопис писан/допълван след 534/548г. от неговия колега-продължител (Auct. T. 2. 26, Bodleian Library, Oxford), с автентичен текст писан на ЛАТИНСКИ език, а не на някакви сирийски, арабски, средноарменски и пр. далечни езици запазени само в дузина късносредновековни преписи и преводи, разбива тотално горните късни "приказки и легенди" на които се базират целите теории с "идване на народ българи от Азия" през по-късно време от това на Марцелин... Марцелин говори няколко пъти за множество българи тук - 499, 502, 530, 535, 548, като още в първото споменаване за годината 499, НА КОЕТО ВЕРОЯТНО ДАЖЕ Е БИЛ И ОЧЕВИДЕЦ, обяснява как българите са били унищожили В ТРАКИЯ 15 000 римска армия с 520 коли снаражение: "Арист, началникът на илирийските войници, с петнадесет хиляди (15 000) въоръжени мъже и петстотин и двадесет (520) коли, натоварени с необходимото за битка оръжие, тръгнал срещу българите, които опустошавали Тракия. Те се включиха в битка край река Цурта, където повече от четири хиляди (4000) наши мъже бяха убити, или по време на бягство, или при стръмния бряг на реката. Там загина илирийската смела войска, като началниците Никострат, Инокентий и Аквилин били убити." Повече от ясно е, че Сирийски е давал неверни сведения, ако въобще са негови, а не късни редакции и корекции в препис от края на Средновековието... Да не говорим, че имаме редица други сведения с множество българи за 6-ти и дори 5-ти век из Панония и Балканите. Не малка част от тези източници са всъщност свидетелства на хора от тези периоди, а не на хора от 12-16-ти век! Нали разбирате? Точно за това изворите трябва да се приоритизират на "първокласни" и "други", а не да се правят спекулации с подобни късни превеждани и преписвани щуротии, пък камо ли те да са ОСНОВА НА ТЕОРИИ ЗА ПРОИЗХОД! Смятайте какъв смях - ОСНОВНИТЕ източници за "Иранската теория", поддържана от автори като Петър Добрев, Георги Бакалов и др. са "Ашхарацуйц" (също извор на чужд, далечен нам език, запазен в късни преписи и редакции) и въпросната хроника на Михаил Сирийски... Без коментар.
@@stefanpenchev1465 Ние имаме 5 български превода на Манасиевата хроника (един, от които е най-богато украсен специално за личната библиотека на Йоан Александър), правени също късно - през средата на 14-ти век, ама поне е български домашен източник на информация! В него има писмени добавки написани от тогавашните българи. При Сирийски посоката на идване е от изток (само 10 000 мъже), няма война с империята, а и има друг, по-късен времеви диапазон. В бълг. прев. на Ман. Хр., втората българска добавка ясно пише за българи близо ~200 години преди Аспарух и близо ~90-100 години преди управлението на Маврикий, като упоменава тръгване от Видин, по време на Анастасий (упр. 491-518), говори се за поемане на Охридската земя и посоката не е от изток, а е от северозапад. Имаме и други подобни български източници, а още един такъв, разбиващ твърденията за "идване на българи от Азия през Късна Античност и Ранно Средновековие", е Именникът на българските князе, запазен в 3 преписа написани на старобългарски в руска редакция, от 15-ти и 16-ти век. Там ясно пише, че владетелите преди Исперих/Есперих/Есперерих княз, са имали княжество "от оная/от другата страна" на ДУНАВ (не на Черно Море, към Кавказ и пр.!), което е в територията на Румъния/Молдова, и което се пада някъде през 2-ри век. /*за Исперих просто се визира, че е дошъл от южната страна на Дунав, с което най-вероятно се разширява и владението на юг, а не че "за пръв път идват българи", понеже има достатъчно сведения за българи столетия преди това./ Теофан (пише м/у 810 и 814 г.) и Никифор (пише между 814-820+), живеят преди Мих. Сирийски, като написаното от тях също е запазено в компилативно съставени несигурни късни преписи, но също дават сведения, които не пасват на твърденията от хрониката на Сирийски (*Теофан даже противоречи сам на себе си, но това е друга тема). Теофан на едно място пише: "В тази година (*494 или 501 според Теофан, или 449-504 Комес Марцелин) и тъй наричаните българи, нападаха Илирия и Тракия, и се отдръпваха, преди да ги забележи човек". Това е отново ~200 години преди Аспарух и близо ~90-100 години преди упр. на Маврикий. Теофан сам, упорито говори за българи и за други ранни години: 513/514 (в бунта на Виталиан, който превзема Тракия, Мизия и Скития), 536 (пише за "множество българи" срещу Скития и Мизия - "в тази година се раздвижили българите"/значи са били в застой, преди това/"двама техни царе с множество българи.." и т.н.), 540 (пише за "голямо множествво българи", при пристигането на военачалникът Мундо в Илирик, където там с/щу него "излезли българите в голямо множество, а той потеглил срещу тях"), 597 (пише за българи, които в Долна Мизия се бият с ромеи ... византийска войска, която се разхожда на юг от Дунава се натъква на българи), 598г. (пише, че ромеи освобождават Singidunum-Белград от авари и българи) 626г. (пише, че българи, авари и славяни нападат Цариград) Освен това се вижда, че РИ води постоянно война с българите, а също и чак до по-късно, по времето на Константин IV (668-685), и след срамно поражение, вече е принудена да плаща данък на българите... Теория с "идване на българи от Азия" е просто нелепа. То дори смешната измислица със "Стара Велика България", като стартова точка преди Дунавка, е разбита от фактите които дадох за българите от преди това, които са всъщност из Панония и Балкани... А има и сведения за още по-старо време - Мавро Орбини цитира Касиодор, с твърдение че българите са в конфликт с Рим край Сирмиум (Стремска Митровица) някъде към 390-та година, с легионите на император Теодосий I, който властва в периода 379-395 г. Посоката на нахлуване пак е различна: Касиодор и бълг. превод на Манасий сочат първите български завоевания в западната част на страната (Стремска Митр. и Видинско), а Михаил Сирийски, Теофан и Никифор говорят за идване от изток (въпреки, че Теофан и той си противоречи със сведението за българи в Илирия и Тракия 494/501). Бълг. превод на Манасий, Теофан и др. пишат за война на българите с РИ, а според Сирийски българите получават земя поради благоволението на император Маврикий и му били съюзници. Сирийски определя само двете Мизии и Дакия като земя на българите, а Димитър Хоматиан, който е около 1216-1234 г. архиепископ на "Първа Юстиниана и на цяла България“, говори за “Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия”. Да не коментираме, колко още стари сведения имаме за 388г., 390г., 450г., 478г., 488г., 491г., 493г., 495г., 499г., 502г., 504г., 512г., 514г., 530г., 535г., 539г., 540г. за българи в Панония и Балканите години преди тези събития и няма и нотка на нещо "източно". Тук има РЕГИОНАЛНИ войни и размествания!
В така наречената "България" има над 2 милиона етнически татари минимум. Кога ще спре гоненето и подтискането на татарското население и самосъзнание в тази нацистка държавна формация наречена "България"?
Благодаря Ви за огромната научна работа и за популяризацията на труда на вас и на Вашите колеги. Благодаря! За един народ, който непрестанно е конфронтиран с груба руско-доминантна фалшификация на историята си, строго научната и добросъвестна работа, която извършвате, има много голямо значение.
Представянето на фантазии и измислици на подобни "лекции" ще доведе до неминуемото РАЗДЕЛЯНЕ на българските граждани НА ЕТНИЧЕСКИ ТРАКИЙЦИ И ЕТНИЧЕСКИ БЪЛГАРИ.
То до сега имаше "тюркомонголи", "иранци", "татари", "усуни" и какви ли не, вие за едни тракийци сте се притеснил...
От 0:40 нататък визирате как "по това време българската наука се доминира от германската научна практика"... и коментирате ТЕРМИНЪТ "прабългари ", но както вие, така и вашите студенти, а въобще и хората, които са прехласнати по сладките ви приказки, не осъзнават, какви елементарни и лековати разсъждения им се поднасят от вашата уста.
Не малка част от студенти и други българи в обществото ни са такива - подвеждат се по дикция, харизма, прехласват се по илюзии и въобще не обръщат внимание, както на откровените глупости прикрити зад "научен изказ", така и избягват въобще каквато и да било проверка на всички поднесени недостоверни и спекулативни твърдения.
Тук примерът е същият и ще обясня, с което призовавам всички ИНТЕЛИГЕНТНИ и будни българи, да им светне и да не слушат повече посредствени чобанизми:
--- Всъщност, от кои 2 ъгъла е редно да гледаме на въпросния термин "прабългари":
1). От езикова гледна точка,
2). От ъгъла на научна терминология (историческия контекст в момента/причините на въвеждането му в историографията)
?
1). Ако гледаме от езикова гледна точка, думата "прабългари", особено със своята представка "пра", визира физическо, кръвно и етническо родство при няколко поколения разлика, например "прапрадядо", "прадядо", "прапрабаба", "прабаба", "правнук", "правнучка".
2). Добре е да подчертаем, че това е всъщност "научен термин"! Вие също казвате "терминът прабългари". Съответно е правилно да се гледа на него в контекст на появата му в историческата наука, а не в българския език...
а) С каква цел се появява терминът?
--- Терминът се появява с цел физическо, кръвно и етническо разграничаване.
б) Какво визира този термин?
--- Визира хора, с различна физическа, кръвна и етническа същност от тази на днешните българи, от тази на славяните, от тази на траките и другите южно и югоизточноевропейски народи, като въпросният термин ясно визира "тюрко-алтайски"/"тюрко-татарски"/"тюрко-монголски"/"ирано-памирски" и подобен азиатски произход.
в) Кои са тези, които са измислили този термин "прабългари", какво становище са поддържали и защо са го въвели?
--- Това са учени, които са поддържали и поддържат становището, че въпросните "прабългари" са "тюрко-татаро-монголи"/"ирано-памирци"/или булгамак/буламач (*както все още стои в нашите речници за етнонима ни) от "тюрко-ирано говорящи" неясни субекти от Азия. Терминът "прабългари/първобългари" е въведен именно с цел физическо и етническо разграничаване между тези хора и днешните българи.
Като цяло, историците из немската, австро-унгарската, романо-руската и нашата школи са твърдяли (и някои все още твърдят), че през VI-VII век, от земите край "Припятските блата" в Украйна, или части от Северна Европа, са дошли старите славяни, опустошили са част земите на юг от Дунава и са "асимилирали", или "избили" местното население, от което останалото романизирано такова било асимилирано. По-късно, в края на VII век, славяните били "покорени" от дошлите от Азия "малобройни" "прабългари", които макар да били носители на висока култура, взели че "забравили" собствения си език и "приели" този на примитивните славяни. По сведения на акад. Д. Ангелов, терминът "Urbulgaren" (прабългари) е въведен първоначално от Йохан Тунман.
г) Това към днешна дата нормално и адекватно ли е, и можем ли ние да продължим да ползваме въпросния термин, като прехвърлим (и си затворим очите за) историческия му контекст, само в езиков?
--- Разбира се, че не! Днешните българи са същите като предците си, което практически доказано от няколко научни дисциплини (включително и от същия псевдоучен Чобанов), а терминът има своята историографско-научна предистория, с обозначено конректно историографско значение, а не езиково такова. Именно поради тази причина е наистина неправилен! И е добре всеки да осъзнае всичко написано горе.
Чобанов, въпреки че тук отрича до някаква степен този термин, той дава изключително лековерни "обяснения" и "пояснения", и в цялата си лекция пробутва тотално изкривено тълкуване на историята, спекулация, измислици, които не съществуват в автентичните научни данни из различните дисциплини, като започенете от генетиката, с която той обожава да манипулира и спекулира, минете през историческите извори и стигнете до антропология, лингвистика, археология и пр.
Любопитна съм къде може да прочетем повече в детайли за работата на д-р Тодор Чобанов. Страхотно и полезно би било да има сайт с публичен достъп, за да се ровим из него и да се записваме за участие с генетичен материал. Търсих статиите по изображенията от лекцията, но без успех.
Аз също любопитствам ... Въпросният лектор не ми изглежда компютърно неук или ютюбозабранен ... Е-е-е-е-е-е, ако ли пък е по-мързелив от мене, това изцяло ще задоволи любопитството ми ...
Иститата е някъде там !
@mitkodimitrov8396: Под формата на коментар по друг повод прочетох, че името на сърбите идва от латинското (не помня точно изписването) серве, серви (слуги, оттам е и сервилен в езика ни), славяни от склави, роби, есклаве: поробени.
Кажете истината,че думата вулгарен идва от българите,както вандал.от вандалите
И аз така си мисля, защото спекулации със значения "роб", "простонароден" и пр., нямят етимологично обяснение в латинския, там си има съвсем други думи за целта. Не за пръв път сме виждали примери с опорочени народностни имена, на които им е дадено негативно значение.
Интересно, на този "софтуер", какви команди са му "вкарали", кои точно геноми са му "вкарали", кои са пробите на тези "славяни", "прабългари" и . . . "късноантично население". Г-н Чобанов да вземе да направи една публикация по въпроса в някое научно списание, та да се възхитим на научните му методи.
Чобанов беше хванат да представя проба от предтеча на днешните "кабардино-балкарци", като "прабългарска". Изводите си ги правете сам.
Ат,Сираков Интересно без един коментар !!!??? Значи няма българи достатъчно във България ,Г- н Чобанов колко интересни неща и истини изказа за българите а няма никой!!!??? Още не сме се оформили като държава може би!!!А иначе като гледам в мрежата доста спорове има относно кои са българите!!!???
Попитай Михаил Сирийски!
@@stefanpenchev1465 Как госпожата ще "попита" Михаил Сирийски, като той е живял през 12-ти век? И защо точно него давате като "пример", при положение, че първо е късен автор, второ няма директно запазена работа в оригинал, а само един-единствен препис от 16-ти век? :)
Повече за нелепия пример с Михаил Сирийски:
Михаил Сирийски, е патриарх на Сирийската православна църква, от 1166 г. до 1199 г., когато умира.
Т.е. това е автор от 12-ти век, а неговата „Хронография"/„Хроника", е написана през 1195 г. и е запазена в един-единствен ръкопис на сирийски език, препис от 1598 г.
Т.е. автор от късния 12-ти век, с текст УЖ запазен през 16-ти век (редактиран?), на сирийски език!
С това нещо, няма как да защитавате твърдения за 6-ти век.... Разни посредствени специалисти, като Петър Голийски, Тодор Чобанов и пр., много обичат да се лигавят с подобни късни препис, на препис, на преписа, написани на всякакви чужди и далечни нам езици, с какви ли не късни редакции и добавки, които са повече от НЕнадеждни в историческата наука. Не само, че са ненадеждни, но даже за такива псевдоучени като горните, това е основа на техните шльоцериански, дошляко-азиатски тези!
Петър Голийски, в "Древните и средновековните българи в сирийските и сирийско-арменските извори" (2019г.), още с първия абзац на български, прави псевдонаучно внушение свързано с УЖ сведения от хрониката на Захарий Ритор (Захарий Митиленски/Захарий Схоластик) и някакви си "българи в Кавказ", а всъщност става дума отново не за авторски оригинал, а за спекулации с превод на друг език от друг човек - истинският Захарий Ритор е писал работата си на старогръцки език, а тя не е оцеляла. Това, което всъщност имаме, е една съкратена преработка върху част от работата на самия Захарий Ритор, писана на арамейски (или сирийски, като арамейски диалект) от анонимен автор - монофизитски монах (за това истинските специалисти му викат "Псевдо-Захарий"), която преработка се пази в британската библиотека, в единичен ръкопис, на пергамент с име "Add MS 17202". И в текста въобще не пише за "българи", а се спекулира с модерни преводи като "буРгар" и "буРгаре" - 2 пъти поместени едно след друго в абзац, който си противоречи по смисъл, с объркващо изброени групи хора и народи, и които "буРгар" и "буРгаре" (bwrg) всъщност са базирани на заемки в сирийския текст из ܒܘܪܓܐ • (būrgāʾ), (burɡɑ в ед. ч. и burɡe в мн. ч.), идващи от латинското "burgus" (с род. падеж burgī) и най-вече от гръцки "πύργος" (защото оригиналната работа на Ритор е била писана на гръцки), която дума носи значение "tower, watchtower
fortress, bulwark, (military) division, column" и т.н., с които вариации на дума-заемка в арамейския текст, се визират или военни защитаващи бургосите, или въобще крепостници, погранични хора, хора живеещи по границите на Империята и т.н.
Да се върнем на Михаил Сирийски - Голийски прави опити да защитава текста от (уж) М. Сирийски, чрез писмените работи на друг сириец, който е живял през 13-ти век, а именно Григорий Бар Хебрей (Gregory Bar Hebraeus), писал след 1264г. на сирийски "Makhtbhanuth Zabhne", в която уж има текстове от хрониката на Сирийки, а по-късно и директно на арабски език "Mukhtasar fî'l-Duwal", които имат преводи чак от 17-ти век нататък (1663г.+), а също и някакви "8 средноарменски превода", които са, забележете ...преведени през 19-ти век, базирани на преписи от 15-ти век..., като от всичко написано си личи разминаване със Сирийски, чрез допълвания, известна интерпретация, преразказ и авторство. Още по-смешното е, че и при самата работа на Сирийски,...имам предвид преписът от 16-ти век..., текстът е поднесен точно като нереалистично легендаризиране на събития, племена и хора... То само това е достатъчно, да не го приемаме като чиста монета, пък камо ли на такава база да "градим теории за произход и идване от някъде из Азия"...
Тези писарушки, използвайки сирийският препис от 16-ти век на (уж) Михаил Сирийски, твърдят че хората основали България са били 10 000 души (САМО МЪЖЕ) и че те са населили двете Мизии и Дакия. Това им е "база" и "доказ" за въобще - "дошли българи на Балканите из Азия", "правене на държави тук от някакви дошляци от Азия", "идване на иранци от Азия", "идване на тюрки от Азия" /*Златарски, В. 1972, с. 52-67, също ползва Сирийски, но смята, че това било, цитирам от Голийски: "това...сведение е объркано и следва да се отнесе към заселването на българите на Аспарух век по-късно/ и пр.
@@stefanpenchev1465 Сирийски поднася текст формулиран нереалистично, като някакви легенди и приказки. Говори за трима братя...
Твърди нелепицата, че по Маврикиево време (упр. 582-602), вероятно 586г., единият брат "Булгариос" довел 10 000 мъже (само мъже, забележете!), идвайки от "Имеон", а императорът благоволил и разрешил да се настанят в "Горна и Долна Мизия и Дакия"...
Първо били 30000 "скити", които "тръгнали от Имеон", а след разделението си през ЗИМАТА (забележете!), 10000 мъже от тези "скити", са пресекли река Дон и са се ОТклонили по посока Дунав. /*Другите 20000 са на други места, но за тях не е упоменато дали са само мъже./
И тези 10 000 мъже на единият брат "Булгариос", били наречени от римляните "българи", с което Сирийски подсказва, че е по името на "Булгариос", защото след това пише за третия най-голям брат на име "Хазариг", от който са били получили името си хазарите, които са из останалите 20000 "скити".
Това, не само че е изключително нереалистично, но дори самият факт, че се твърди, че името българи е от тая дата, по име на техен владетел, а всъщност има българи в най-различни извори преди тази дата, е повече от достатъчен, за да установим несъстоятелността на сведението.
Там където се описва похода на "Булгариос" и неговите мъже (няма ги "прабългарките" и "прабългарчетата"), се твърди, че походът от "Имеон" до двете Мизии и Дакия, е станал през зимата и е траял 65 дни...
Една част от псевдоисториците тълкуват "Имеон", като планината Имеон, граничаща днес със земите на Китай, Индия, Иран, като докато за Голийски това е под всякакво съмнение, то има други, като проф. Добрев, Имеон са "Ставрополските възвишения", трети го тълкуват по друг начин и т.н...
Растоянието от Имеон до река Дон е около 5000 километра. В древността не е имало асфалтирани пътища, а и преселниците са ползвали волски коли, на които е било натоварено цялото им имущество. Зимният студ позволява прекосяването на реките, но снегът пречи на придвижването. При тези условия не могат да се минат повече от 5-6 километра на ден. Поход от "Имеон" до река Дон би траял не 65 дни, а няколко години. Хората няма как да са постоянно на път, правят се временни станове, търси се храна, разузнават се местностите, през които трябва да се премине /особено идващите за пръв път ;)/, водят се преговори с народите, през чиято територия се преминава, а всичко това отнема време.
Такава голяма територия и то територия, която е богата, и за която не само ламтят много народи, но и се водят войни, писарушките индиректно твърдят, че бива контролирана от 10 000 мъже, а това е несериозно и смешно отвсякъде...
Това са тия легенди и приказки, които за вас са "точен исторически извор"... Въобще, не само от генетична гледна точка, ами и исторически погледнато, тези твърдения са просто несериозни и то по ред причини!
Че той само Марцелин комес, който е живял през 5-ти век, починал между 534 и 548г., от който имаме ръкопис писан/допълван след 534/548г. от неговия колега-продължител (Auct. T. 2. 26, Bodleian Library, Oxford), с автентичен текст писан на ЛАТИНСКИ език, а не на някакви сирийски, арабски, средноарменски и пр. далечни езици запазени само в дузина късносредновековни преписи и преводи, разбива тотално горните късни "приказки и легенди" на които се базират целите теории с "идване на народ българи от Азия" през по-късно време от това на Марцелин...
Марцелин говори няколко пъти за множество българи тук - 499, 502, 530, 535, 548, като още в първото споменаване за годината 499, НА КОЕТО ВЕРОЯТНО ДАЖЕ Е БИЛ И ОЧЕВИДЕЦ, обяснява как българите са били унищожили В ТРАКИЯ 15 000 римска армия с 520 коли снаражение:
"Арист, началникът на илирийските войници, с петнадесет хиляди (15 000) въоръжени мъже и петстотин и двадесет (520) коли, натоварени с необходимото за битка оръжие, тръгнал срещу българите, които опустошавали Тракия. Те се включиха в битка край река Цурта, където повече от четири хиляди (4000) наши мъже бяха убити, или по време на бягство, или при стръмния бряг на реката. Там загина илирийската смела войска, като началниците Никострат, Инокентий и Аквилин били убити."
Повече от ясно е, че Сирийски е давал неверни сведения, ако въобще са негови, а не късни редакции и корекции в препис от края на Средновековието...
Да не говорим, че имаме редица други сведения с множество българи за 6-ти и дори 5-ти век из Панония и Балканите. Не малка част от тези източници са всъщност свидетелства на хора от тези периоди, а не на хора от 12-16-ти век! Нали разбирате? Точно за това изворите трябва да се приоритизират на "първокласни" и "други", а не да се правят спекулации с подобни късни превеждани и преписвани щуротии, пък камо ли те да са ОСНОВА НА ТЕОРИИ ЗА ПРОИЗХОД! Смятайте какъв смях - ОСНОВНИТЕ източници за "Иранската теория", поддържана от автори като Петър Добрев, Георги Бакалов и др. са "Ашхарацуйц" (също извор на чужд, далечен нам език, запазен в късни преписи и редакции) и въпросната хроника на Михаил Сирийски... Без коментар.
@@stefanpenchev1465 Ние имаме 5 български превода на Манасиевата хроника (един, от които е най-богато украсен специално за личната библиотека на Йоан Александър), правени също късно - през средата на 14-ти век, ама поне е български домашен източник на информация! В него има писмени добавки написани от тогавашните българи. При Сирийски посоката на идване е от изток (само 10 000 мъже), няма война с империята, а и има друг, по-късен времеви диапазон. В бълг. прев. на Ман. Хр., втората българска добавка ясно пише за българи близо ~200 години преди Аспарух и близо ~90-100 години преди управлението на Маврикий, като упоменава тръгване от Видин, по време на Анастасий (упр. 491-518), говори се за поемане на Охридската земя и посоката не е от изток, а е от северозапад.
Имаме и други подобни български източници, а още един такъв, разбиващ твърденията за "идване на българи от Азия през Късна Античност и Ранно Средновековие", е Именникът на българските князе, запазен в 3 преписа написани на старобългарски в руска редакция, от 15-ти и 16-ти век. Там ясно пише, че владетелите преди Исперих/Есперих/Есперерих княз, са имали княжество "от оная/от другата страна" на ДУНАВ (не на Черно Море, към Кавказ и пр.!), което е в територията на Румъния/Молдова, и което се пада някъде през 2-ри век. /*за Исперих просто се визира, че е дошъл от южната страна на Дунав, с което най-вероятно се разширява и владението на юг, а не че "за пръв път идват българи", понеже има достатъчно сведения за българи столетия преди това./
Теофан (пише м/у 810 и 814 г.) и Никифор (пише между 814-820+), живеят преди Мих. Сирийски, като написаното от тях също е запазено в компилативно съставени несигурни късни преписи, но също дават сведения, които не пасват на твърденията от хрониката на Сирийски (*Теофан даже противоречи сам на себе си, но това е друга тема). Теофан на едно място пише: "В тази година (*494 или 501 според Теофан, или 449-504 Комес Марцелин) и тъй наричаните българи, нападаха Илирия и Тракия, и се отдръпваха, преди да ги забележи човек". Това е отново ~200 години преди Аспарух и близо ~90-100 години преди упр. на Маврикий. Теофан сам, упорито говори за българи и за други ранни години:
513/514 (в бунта на Виталиан, който превзема Тракия, Мизия и Скития),
536 (пише за "множество българи" срещу Скития и Мизия - "в тази година се раздвижили българите"/значи са били в застой, преди това/"двама техни царе с множество българи.." и т.н.),
540 (пише за "голямо множествво българи", при пристигането на военачалникът Мундо в Илирик, където там с/щу него "излезли българите в голямо множество, а той потеглил срещу тях"),
597 (пише за българи, които в Долна Мизия се бият с ромеи ... византийска войска, която се разхожда на юг от Дунава се натъква на българи),
598г. (пише, че ромеи освобождават Singidunum-Белград от авари и българи)
626г. (пише, че българи, авари и славяни нападат Цариград)
Освен това се вижда, че РИ води постоянно война с българите, а също и чак до по-късно, по времето на Константин IV (668-685), и след срамно поражение, вече е принудена да плаща данък на българите... Теория с "идване на българи от Азия" е просто нелепа. То дори смешната измислица със "Стара Велика България", като стартова точка преди Дунавка, е разбита от фактите които дадох за българите от преди това, които са всъщност из Панония и Балкани...
А има и сведения за още по-старо време - Мавро Орбини цитира Касиодор, с твърдение че българите са в конфликт с Рим край Сирмиум (Стремска Митровица) някъде към 390-та година, с легионите на император Теодосий I, който властва в периода 379-395 г. Посоката на нахлуване пак е различна: Касиодор и бълг. превод на Манасий сочат първите български завоевания в западната част на страната (Стремска Митр. и Видинско), а Михаил Сирийски, Теофан и Никифор говорят за идване от изток (въпреки, че Теофан и той си противоречи със сведението за българи в Илирия и Тракия 494/501). Бълг. превод на Манасий, Теофан и др. пишат за война на българите с РИ, а според Сирийски българите получават земя поради благоволението на император Маврикий и му били съюзници. Сирийски определя само двете Мизии и Дакия като земя на българите, а Димитър Хоматиан, който е около 1216-1234 г. архиепископ на "Първа Юстиниана и на цяла България“, говори за “Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия”. Да не коментираме, колко още стари сведения имаме за 388г., 390г., 450г., 478г., 488г., 491г., 493г., 495г., 499г., 502г., 504г., 512г., 514г., 530г., 535г., 539г., 540г. за българи в Панония и Балканите години преди тези събития и няма и нотка на нещо "източно". Тук има РЕГИОНАЛНИ войни и размествания!
В така наречената "България" има над 2 милиона етнически татари минимум. Кога ще спре гоненето и подтискането на татарското население и самосъзнание в тази нацистка държавна формация наречена "България"?
Това твърдение на скопските историчари ли е? А кога ще спрат репресиите върху българите в т.нар. Северна 'Македония'?
😂Казал научният експеримент на Тито 😉
Да не си се объркал нещо, Непостоечко? В Татария на Балканите РСМ, има 2 милиона татари, в България няма татари, има българи.