Благодаря ти, Стефи, че изказа на глас моето мнение за секциото.Моето също по личен избор и в един момент се чувствах виновна, че съм го избрала именно заради хорското мнение и че е "толкова важно" да родиш естествено.
Първо честито бебче, Стефи, радвам се,че всичко е минало добре. Аз съм раждала веднъж. Бебето беше много желано от мен. Планирано секцио, така прецениха лекарите заради предишна моя гинекологична операция, а секциото се превърна в спешно. Родих в Майчин дом през 2016-а г., не бях доволна изобщо от отношението. Кръвното ми падна на 70/40 след раждането/в реанимация и много викове бяха, много крясъци, лигла съм била. Не ми показаха бебето три дни (тоест, видях го за първи път на третия ден). Иначе лекарят беше много добър специалист, отличен хирург. Лично ходих до Неонатология да си взимам бебето през три часа за 40 минути и общо взето, кой ял, ял, задължително го връщам. Не е обикаляла по стаите акушерка да ни консултира, трябваше да ги гониш, а повечето бяха троснати и възмутени, как нищо не зная. Но това, разбира се, беше безплатният етаж. При платения условията били много по-добри... Коремът ми се прибира 6 месеца. За два месеца бях в следродилна депресия.
Аз през 2013г. родих секцио по мое желание. Почти всяка една жена която е раждала ми казваше да раждам нормално, но аз преди години имах камъче в бъбрека и се наложи да отида в болница понеже не знаех от какво ме боли толкова и там сестрата ми каза че родилните болки са същите - аз още тогава си казах че няма да раждам нормално, а да не говорим за естествено. Та аз си бях решила секцио да раждам, но всички ме убеждаваха за нормално раждане и започнах да се питам аз ли съм ненормалната. 2 месеца преди да родя една моя позната знаех че първото дете е родила секцио по нейно желание, второто се роди преждевременно нормално в 6-тия месец и почина ми каза (понеже е преживяла и двете раждания), че правилно съм си избрала секцио, болките са по-малки, но ме предупреди, че 1 ден ще съм на легло и няма да ставам. Единственото което ме болеше първия ден беше мястото където е срязано. След около месец бях забравила, че съм раждала. Сега 10г. по-късно нищо не ме боли, а ми бяха казвали, че цял живот ще ме боли. Пак бих избрала секцио!
Не мога да се въздържа.Ще коментирам,докато гледам клипа.Не мога да разбера нещо.Защо при положение ,че лекарите и от двете болници са потвърдили ,че и при втората ти бременност има реален риск ,да ти се случи пак същото,защо болница "Щерев"(които са привърженици на естественото раждане)ще продължават с да не кажа какво поведение,при положение,че ясно и отчели този риск.Тук говорим реално за живота на човек и никой не се глези.Не трябва ли ,това да е от първостепенно значение,а не каквото и да е било друго.Значи така да го разбираме,че са склонни да те поставят в риск,поради техни си разбирания.Много се извинявам,ама ми идва някак фанатично.Добре си постъпила ,като си се насочила към другата болница.Хубаво е тези неща да се споменават,за да се избегнат хората неприятни ситуации. Когато разбрах,че си бременно ,бях шокирана,защото въобще не даваше индикации за това.Аз не те следя във инстаграм. Радвам се,че този път всичко е минало като по вода.Изпращам огромни виртуални прегръдки на Дария ,бебе София и на теб.Справила си се прекрасно.Да си учител и лекар ,както съм казвала не е за всеки.На тези хора на които си попаднала са добър пример,как би трябвало да се държат със своите пациенти.Плашещо е да се вижда ,как хора които работят по някакъв начин с хора им липсва хуманост.
Предполагам, защото ситуацията би могла да се овладее и при естествено раждане. Още повече, те знаеха какво може да се случи при мен. Аз обаче не бях изобщо готова психически да премина през това отново. Нямаше да мога да се настроя психически да раждам и да знам, че има риск (макар и евентуален) за мен. Дори след като взех решение, че ще раждам секцио, пак бях страшно уплашена през почти цялата ми бременност. Много го мислех и много се притеснявах. Благодаря ти за хубавите пожелания. ❤️☺️
@@stefanivitanova Пак не ми е идва адекватно тяхното поведение ,особено като знаят ти през какво си минала.Меко казано ми е неприятно да виждам ,че настояват на своето,въпреки информацията,която имат за предишното ти раждане.Не ,ми е ок да виждам ,лекари ,които не са гъвкави и някак си изглеждат нападателни и осъдителни и подхода към пациентите им куца.трябва да се говори по тези теми и да се обяснява на хората и плюсовете и минусите на дадения вид раждане в случая,а не да се държат по такъв начин,което малко или много рефлектира върху това как нормалния човек вижда на това.Има си я за жалост стигмата. П.С Ако някога забременея и вече идва момента да раждам,без значение по какъв начин,ако е възможно ще настоявам някой да е мен,просто защото съм параноичка.
В Щерев са съдисти готови на всичко само и само да е естествено раждането, мен ме държаха като куче 12 часа с най-адските контракции на света, анестезиолога не успя да ми сложи правилно упойката и ме боля още повече след нея, нямах разкритие въпреки окситоцина, виждаше се че няма как да тръгне нормално, но не…след страшни мъки, разкъсвания и епизиотомия накрая всичко свърши, но година и половина по-късно още не мога да се възстановя психически от травмата която ми нанесоха 😢 да не говорим и за отношението - кръгла 0
@@EvgeniaSpirova Здравейте, Евгения. Толкова много съжалявам за това, което сте преживяла. Напълно ви разбирам и ви съчувствам. Знам какво е часове наред да си с адски болки и да ти се иска буквално да умреш. Аз самата съм много по-травмирана от самото раждане, отколкото от последвалите усложнения. До толкова, че да изгубя вяра в собствените си способности и изобщо да не мога да допусна мисълта за второ естествено раждане. Дори след прегледа, при който ми казаха, че при тях ще си раждам естествено, излязох от кабинета разревана и през главата ми мина мисълта за аборт (на желаното дете), колкото и ужасно да звучи. Толкова бях уплашена. Затова и съм против да се обяснява как нормалното раждане е най-доброто. Не мисля, че това важи за всяка жена. Нямам нищо против него, но за себе си разбрах, че не съм от жените, които могат да го преживеят.
@@stefanivitanova Нямам думи...Пращам ти огромна прегръдка,Стефи.Голяма част от жените,които усещат толкова силна уплаха породена от такива „лекари “ в дадения момента всичко им се вижда толкова мрачно и безнадеждно ,че няма решение биха се чувствали по този начин.Не е ненормално и ако има хора,които ще си отварят устата да казах нещо жлъчно,да се засрамят.Радвам се,че нещата в крайна сметка са завършели с щастлив край.Иска ми се някой да беше с теб и да ги насмете едно хубаво.Като чета през какво си минала кръвта ми кипва.В такава сериозна ситуация да ти се отнеме правото на избор,зорлен да ти сринат психиката и да ти вкарат страшни идеи и да не проявят и капчица човечност ...да си връщат дипломите и всичко.както и другаде кажах,не знам как решаваш да се занимаваш с професия,която е силно обвързана с хората,като виждаш или усещаш ,че не ставаш за това поприще.Не знам кой беше казал,но жените най-добре усещат какво се случва в тези моменти с тялото ти.ако усещат ,че има нещо ,дами оставяйте кумовата срама и настоявайте за адекватни действия и ако от едно място не го получите,пренасочете се някъде другаде.
Мила ,Стефи,помня видеото от първото раждане и много се радвам,че сега е минало толкова добре и спокойно всичко.❤
Благодаря ти от сърце.
Благодаря ти, Стефи, че изказа на глас моето мнение за секциото.Моето също по личен избор и в един момент се чувствах виновна, че съм го избрала именно заради хорското мнение и че е "толкова важно" да родиш естествено.
Много ти благодаря, за това видео! ❤ ❤
На мен ми предстои първо раждане -секцио! Много ми помогна! ❤❤
Прегръдки! ❤❤
Много се радвам, че видеото ти е било полезно. Желая ти едно прекрасно раждане и скоро да си гушкаш детенцето ❤️☺️
Благодаря за полезното видео ❤️💋
Много полезно видео! Мерси много!
Радвам се, че всичко е било наред този път. Мен, честно казано, ме е страх от секцио и се радвам, че не ми се е налагало при двете бременности 🙂
Първо честито бебче, Стефи, радвам се,че всичко е минало добре. Аз съм раждала веднъж. Бебето беше много желано от мен. Планирано секцио, така прецениха лекарите заради предишна моя гинекологична операция, а секциото се превърна в спешно. Родих в Майчин дом през 2016-а г., не бях доволна изобщо от отношението. Кръвното ми падна на 70/40 след раждането/в реанимация и много викове бяха, много крясъци, лигла съм била. Не ми показаха бебето три дни (тоест, видях го за първи път на третия ден). Иначе лекарят беше много добър специалист, отличен хирург. Лично ходих до Неонатология да си взимам бебето през три часа за 40 минути и общо взето, кой ял, ял, задължително го връщам. Не е обикаляла по стаите акушерка да ни консултира, трябваше да ги гониш, а повечето бяха троснати и възмутени, как нищо не зная. Но това, разбира се, беше безплатният етаж. При платения условията били много по-добри... Коремът ми се прибира 6 месеца. За два месеца бях в следродилна депресия.
Аз през 2013г. родих секцио по мое желание. Почти всяка една жена която е раждала ми казваше да раждам нормално, но аз преди години имах камъче в бъбрека и се наложи да отида в болница понеже не знаех от какво ме боли толкова и там сестрата ми каза че родилните болки са същите - аз още тогава си казах че няма да раждам нормално, а да не говорим за естествено. Та аз си бях решила секцио да раждам, но всички ме убеждаваха за нормално раждане и започнах да се питам аз ли съм ненормалната. 2 месеца преди да родя една моя позната знаех че първото дете е родила секцио по нейно желание, второто се роди преждевременно нормално в 6-тия месец и почина ми каза (понеже е преживяла и двете раждания), че правилно съм си избрала секцио, болките са по-малки, но ме предупреди, че 1 ден ще съм на легло и няма да ставам. Единственото което ме болеше първия ден беше мястото където е срязано. След около месец бях забравила, че съм раждала. Сега 10г. по-късно нищо не ме боли, а ми бяха казвали, че цял живот ще ме боли. Пак бих избрала секцио!
❤❤❤
❤❤❤
Не мога да се въздържа.Ще коментирам,докато гледам клипа.Не мога да разбера нещо.Защо при положение ,че лекарите и от двете болници са потвърдили ,че и при втората ти бременност има реален риск ,да ти се случи пак същото,защо болница "Щерев"(които са привърженици на естественото раждане)ще продължават с да не кажа какво поведение,при положение,че ясно и отчели този риск.Тук говорим реално за живота на човек и никой не се глези.Не трябва ли ,това да е от първостепенно значение,а не каквото и да е било друго.Значи така да го разбираме,че са склонни да те поставят в риск,поради техни си разбирания.Много се извинявам,ама ми идва някак фанатично.Добре си постъпила ,като си се насочила към другата болница.Хубаво е тези неща да се споменават,за да се избегнат хората неприятни ситуации.
Когато разбрах,че си бременно ,бях шокирана,защото въобще не даваше индикации за това.Аз не те следя във инстаграм. Радвам се,че този път всичко е минало като по вода.Изпращам огромни виртуални прегръдки на Дария ,бебе София и на теб.Справила си се прекрасно.Да си учител и лекар ,както съм казвала не е за всеки.На тези хора на които си попаднала са добър пример,как би трябвало да се държат със своите пациенти.Плашещо е да се вижда ,как хора които работят по някакъв начин с хора им липсва хуманост.
Предполагам, защото ситуацията би могла да се овладее и при естествено раждане. Още повече, те знаеха какво може да се случи при мен. Аз обаче не бях изобщо готова психически да премина през това отново. Нямаше да мога да се настроя психически да раждам и да знам, че има риск (макар и евентуален) за мен. Дори след като взех решение, че ще раждам секцио, пак бях страшно уплашена през почти цялата ми бременност. Много го мислех и много се притеснявах.
Благодаря ти за хубавите пожелания. ❤️☺️
@@stefanivitanova Пак не ми е идва адекватно тяхното поведение ,особено като знаят ти през какво си минала.Меко казано ми е неприятно да виждам ,че настояват на своето,въпреки информацията,която имат за предишното ти раждане.Не ,ми е ок да виждам ,лекари ,които не са гъвкави и някак си изглеждат нападателни и осъдителни и подхода към пациентите им куца.трябва да се говори по тези теми и да се обяснява на хората и плюсовете и минусите на дадения вид раждане в случая,а не да се държат по такъв начин,което малко или много рефлектира върху това как нормалния човек вижда на това.Има си я за жалост стигмата.
П.С Ако някога забременея и вече идва момента да раждам,без значение по какъв начин,ако е възможно ще настоявам някой да е мен,просто защото съм параноичка.
В Щерев са съдисти готови на всичко само и само да е естествено раждането, мен ме държаха като куче 12 часа с най-адските контракции на света, анестезиолога не успя да ми сложи правилно упойката и ме боля още повече след нея, нямах разкритие въпреки окситоцина, виждаше се че няма как да тръгне нормално, но не…след страшни мъки, разкъсвания и епизиотомия накрая всичко свърши, но година и половина по-късно още не мога да се възстановя психически от травмата която ми нанесоха 😢 да не говорим и за отношението - кръгла 0
@@EvgeniaSpirova Здравейте, Евгения.
Толкова много съжалявам за това, което сте преживяла. Напълно ви разбирам и ви съчувствам. Знам какво е часове наред да си с адски болки и да ти се иска буквално да умреш. Аз самата съм много по-травмирана от самото раждане, отколкото от последвалите усложнения. До толкова, че да изгубя вяра в собствените си способности и изобщо да не мога да допусна мисълта за второ естествено раждане. Дори след прегледа, при който ми казаха, че при тях ще си раждам естествено, излязох от кабинета разревана и през главата ми мина мисълта за аборт (на желаното дете), колкото и ужасно да звучи. Толкова бях уплашена. Затова и съм против да се обяснява как нормалното раждане е най-доброто. Не мисля, че това важи за всяка жена. Нямам нищо против него, но за себе си разбрах, че не съм от жените, които могат да го преживеят.
@@stefanivitanova Нямам думи...Пращам ти огромна прегръдка,Стефи.Голяма част от жените,които усещат толкова силна уплаха породена от такива „лекари “ в дадения момента всичко им се вижда толкова мрачно и безнадеждно ,че няма решение биха се чувствали по този начин.Не е ненормално и ако има хора,които ще си отварят устата да казах нещо жлъчно,да се засрамят.Радвам се,че нещата в крайна сметка са завършели с щастлив край.Иска ми се някой да беше с теб и да ги насмете едно хубаво.Като чета през какво си минала кръвта ми кипва.В такава сериозна ситуация да ти се отнеме правото на избор,зорлен да ти сринат психиката и да ти вкарат страшни идеи и да не проявят и капчица човечност ...да си връщат дипломите и всичко.както и другаде кажах,не знам как решаваш да се занимаваш с професия,която е силно обвързана с хората,като виждаш или усещаш ,че не ставаш за това поприще.Не знам кой беше казал,но жените най-добре усещат какво се случва в тези моменти с тялото ти.ако усещат ,че има нещо ,дами оставяйте кумовата срама и настоявайте за адекватни действия и ако от едно място не го получите,пренасочете се някъде другаде.