sekirata Alina proza muzika avtor A.H.T .sekirata

Alina-proza muzika avtor Anita Hristova Trifonova sekirata cekupama Принудена съм да си качвам моя музика за фон на стиховете и разказите ми в мой клип, познайте защо.Каквато и чужда музика да срложа винаги средва наказание на профила ми,все някой изревал ,докрад написал срещу мен.А в дпуги профили гледам не ги наказват?! Това е дискриминация.Просто преча на някой ,на някои.
Луната потъваше в очите и, които сякаш се смееха на всичко наоколо. Радваше я тази лунна игра с лунните лъчи и флирта със звездите. Те не искаха да знаят какво си мислеше Алина. Времето беше доста хладно, неприсъщо за лятна нощ. Тя нямаше желание да се прибира. Хубаво и беше сама в градината. Не се страхуваше от нищо и от никой. Носеше се слух , че затворник рецидивист е избягал от затвора. Алина знаеше, че каквото ще се случи, ще се случи и никой не можеше да го предотврати, затова не се напрягаше много. Не искаше да мисли и да се занимава с политика, въпреки че баща и беше политик, бивш военен. Но той е далече, вън от страната и малко хора знаеха, че тя е негова дъщеря. Всъщност незаконна. Не обичаше тази дума, но я произнасяше доста често, особено когато е самичка. Някак си и олекваше след това. Мислеше за баща си, беше и мъчно. Само него си имаше. Беше решила вече да се прибира в къщи, когато зад гърба си чу:
-Не мърдай! Нищо няма да ти сторя, само ме скрий в дома си.
Алина изтръпна. Точно на нея ли трябваше да се случи? Приказките, които се носеха за затворника не бяха лъжа. Този мъж, доколкото успя да го види на лунна светлина приличаше на такъв. Беше красив, с атлетично тяло и говореше твърдо.
-Кой сте вие?
-Не е нужно да знаеш много. При теб съм в безопасност. Хайде, скрий ме!
-Откъде си сигурен? Какво знаеш за мен? Моля те, върви си!
Мъжът изръмжа , като звяр, изви ръцете на Алина и я притисна силно до себе си. Така заедно влезнаха в къщата, която беше във вилната зона на града. Нямаше кой да я чуе, колкото и да викаше. Реши да слуша, каквото и каже да изпълнява, и дано и се размине. Надяваше се. Сви се в ъгъла на стаята и зачака. Мъжът се изкъпа, поиска дрехи и храна. Докога ли си правеше сметката да и бъде гостенин и защо никой не я търсеше по телефона? Kолкото пари имаше и GSM-ма и бяха в него. Този нямаше изгледи да си ходи скоро, дори поиска да му пее и свири на пианото. Какво нахалство! Не я нападна, което и се хареса. Дори я остави да спи сама в стаята, но я заключи. Тези няколко часа до сутринта Алина не мигна. Кроеше всякакви планове, но доникъде не стигна с реализацията им. Не и мина и номера да отиде за прясно мляко от млекаря, който минаваше всяка сутрин покрай къщата. Закусиха чай с мед и филии. Когато мъжът говореше по телефона целия се изчервяваше, явно нещата му не се уреждаха.
-Кажи ми как да се обръщам към теб? Как се казваш? Измисли някакво име щом не желаеш да кажеш истинското си?
Да се разберем, малката! Не ми нареждай какво да говоря и какво да правя! Сега си ми хазайка, но няма да е задълго. Ще си тръгна и то с теб, когато аз реша. Нали имаш кола? Виждаш, че и това знам.
Алина не вярваше на ушите си, трябваше да се примири. Този човек наистина всичко знаеше за нея и откъде, ако наистина е избягал затворник. Молеше се на Господ дано си тръгне сам от къщата и. Колкото по скоро по добре.
-Имаш ли шах, карти?
-Имам.
-Извади картите. Там по ме бива.
Алина извади картите и се остави да бъде бита няколко пъти. Накрая и писна и ги захвърли, за което получи един шамар.
Не искаше да се храни, а хладилникът беше пълен с храна. Втора нощ трябваше да прекара с този мъж под един покрив и се ужасяваше при мисълта, че може да е последната в живота и.
Беше пълнолуние и любимата и луна надничаше през прозореца, като че ли я подканяше навън. Точно тогава мъжът нахълта в стаята.
-Обличай се! Тръгваме. Имаш ли гориво?
-Нямам.
-Лъжеш!
Отидоха в гаража и той откри две туби с бензин.
-Спри да ме лъжеш, малката, защото мога и да бъда много лош.
Колата се носеше по пътя, но той я накара да свие през гората. Алина я хвана страх , но караше и то доста добре. По -добре с колата навън, отколкото заключена с него в дома си. Надяваше се на случайността. Дано има късмет. Баща и все казваше , че е късметлийка. Алина вярваше в късмета си, разчиташе на него. Така и стана.
От гората изскочи човек, който отчаяно мяташе ръце за помощ. Направо се хвърли върху колата. Без малко да се преобърнат. Пътят беше много лош. Алина заби спирачките и тогава мъжът се нахвърли върху нея. Бореше се с нея и искаше да я избута и върже на задната седалка. .....