Простете ми, мили българи! С огромна болка в сърцето Ви гледам и не мога с нищо да помогна. Работя, уж за достойни пенсии и закрила, но виждам съвсем оставени на произвола бащи и майки български като в съвременен концлагер. Вие сте изградили чудеса за нас, а сега пустеят. Деца имате, а те не са до Вас. Държава имаме, а тя се държи като мащеха. С огромни богатства сме дарени, а гладни ходим. Каква е тази прокоба, каква е тази несправедливост? Бог да Ви закриля и дари със здраве! Радвайте се, че поне не са Ви забранили и да общувате, защото това в градовете вече е химера или по-точно лукс!
Простете ми, мили българи! С огромна болка в сърцето Ви гледам и не мога с нищо да помогна. Работя, уж за достойни пенсии и закрила, но виждам съвсем оставени на произвола бащи и майки български като в съвременен концлагер. Вие сте изградили чудеса за нас, а сега пустеят. Деца имате, а те не са до Вас. Държава имаме, а тя се държи като мащеха. С огромни богатства сме дарени, а гладни ходим. Каква е тази прокоба, каква е тази несправедливост?
Бог да Ви закриля и дари със здраве! Радвайте се, че поне не са Ви забранили и да общувате, защото това в градовете вече е химера или по-точно лукс!