За всеки, който Винаги обича да се Доказва! - Мъдрости от вековете: ЕП 12

Ако имаш желание да помогнеш за развитието на канала, стани Член!
/ @stoyanvalkovchoko
Гледайте епизодите на Скритата Реалност тук:
• СКРИТАТА РЕАЛНОСТ
Гледайте историите на известни личности тук:
• НИКОГА НЕ СТЕ ЧУВАЛИ И...
Гледайте епизодите на "Заедно за 1" тук:
• ЗАЕДНО ЗА 1
Древният храм в столицата на един крал се нуждаел от възстановяване. Затова било обявено из цялото кралство, че се търсят майстори, които да се заемат с тази толкова престижна и отговорна работа. Явили се стотици кандидати, но накрая министрите отличили две групи: задругата на майсторите и задругата на монасите. Окончателното решение трябвало да вземе кралят.
Първи пред него се явили монасите и смирено заговорили:
- Ваше величество, никой не може да се погрижи за древния храм по-добре от нас. Ако ни удостоите с честта и ни възложите възстановяването му, ще направим всичко, за да възвърнем предишното му великолепие.
На свой ред застанали пред краля и майсторите.
- Ваше величество - казали те, - ние сме най-добрите майстори в кралството. От десетилетия строим и поправяме всякакви сгради. Никой не може да възстанови храма по-добре от нас. Молим ви да ни поверите тази отговорна и престижна работа.
Владетелят се замислил. Той бил известен със своята мъдрост и справедливост и наистина искал да вземе най-правилното решение за храма. В този момент му хрумнало нещо и той се обърнал към двете групи:
- На юг от двореца има два малки храма, които са напълно изоставени. Всяка задруга трябва да възстанови по един от тях. Имате на разположение три дни, а след като видя резултата от работата ви, ще взема решение.
- Това надминава очакванията ми - казал кралят. - Сега виждам, че казахте истината - вие сте най-добрите майстори по нашите земи.
Майсторите се зарадвали на оценката и се поклонили почтително. След щедрите похвали на краля били сигурни, че те ще бъдат избраните.
Владетелят също бил почти сигурен, че няма как монасите да са се справили по-добре от майсторите. Но все пак искал да види резултата и от тяхната работа. И заедно със свитата си се отправил към втория храм. Но когато пристигнали там, останали поразени.
Пред тях се издигал древен храм, чието смирено и топло великолепие разказвало дългата история на светата обител, историята на вярата и единението с Бога. Той сякаш светел на фона на синьото небе, в неуловима хармония с природата.
- Но как успяхте да направите това?! - с уважение и възхита се обърнал кралят към монасите.
- Просто го почистихме старателно и пооправихме дребните пукнатини, изкоренихме бурените наоколо и засадихме свежи цветя - скромно казали монасите. - Истинската красота и блясък са в самия храм, в неговото предназначение и древна история.
Когато свитата влязла вътре, всички притихнали в благоговение. Завладяло ги неописуемо чувство на покой и умиротворение. Вътрешността на храма светела от чистота, старинните мебели и дърворезби били полирани до блясък, а през излъсканите до съвършенство прозорци влизала мека слънчева светлина.
Министрите погледнали към краля в очакване да чуят последната му дума, но той стоял безмълвен, а по лицето му се стичали сълзи. Нямало нужда от думи. Решението било ясно.
Ние, хората, сме точно като майсторите и монасите. Някои от нас се тревожат единствено за външния си вид и за начина, по който изглеждат в очите на другите. Те полагат усилия да изградят блестящ образ, с който да впечатляват околните. Но под лъскавата фасада остава скрита истинската им същност и достойнства. За тях е важно да изпъкват и да се доказват, да демонстрират своето превъзходство, забравяйки за истински важните неща в живота - точно както майсторите, за които нямало значение дали възстановяват храм или обикновена постройка.
Те просто искали на всяка цена да докажат, че са по-добри.
Но има и хора, които се грижат повече за онова, което остава невидимо за очите, за своя вътрешен свят. И за да заблести той в цялата си прелест, поддържат душата и мислите си чисти, в хармония с целия заобикалящ ги свят. Те са като монасите, които не искали да демонстрират майсторство, нито да изтъкнат себе си, а наистина да възстановят храма и да възвърнат първоначалното му великолепие.
Истински се вижда само със сърцето.
Най-същественото е невидимо за очите.
Антоан дьо Сент-Екзюпери
💡 Програмата ми: program.choko.bg​​​
👕 Тениските: choko.bg/​​​
☕ Абонирай се : goo.gl/sYVcMB​​​
✍ Пиши ми тук: [e-mail]
💰 За бизнес запитвания : [e-mail]
ПОСЛЕДВАЙТЕ МЕ :
☑️ Втори канал : goo.gl/jknptu
☑️ Facebook : goo.gl/76ebjk
☑️ Инстаграм : goo.gl/CBvouW
☑️ Магазин : goo.gl/w5Pf4j
#choko #мъдростиотвековете
Монасите, Майсторите и Свещения Храм - Мъдрости от вековете: ЕП 12