Контролира ли ни Материалното? Райската Градина и умиращия приятел - Мъдрости от Вековете: ЕП 22

Жалко ли е, че ние самите сме като в тази мъдра история за райската градина и умиращия приятел на мъдреца...
В едно прекрасно слънчево утро мъдрецът тръгнал на разходка, за да се наслади на ясното небе и свежия въздух.
Докато вървял, унесен в мислите си, той неусетно се озовал пред имението на свой стар приятел. Около голямата разкошна къща се простирала прелестна градина с редки екзотични растения. Всички те цъфтели в ярки, живи цветове, носели се вълшебни аромати, прелитали красиви пеперуди. Мъдрецът спрял, за да се наслади на това великолепие от багри и ухания и докато стоял под топлите слънчеви лъчи и се любувал на градината, за миг си помислил, че се намира в Рая... Изпитвал спокойствие и умиротворение, радвал се на прекрасния ден и усещал красотата наоколо с всяко свое сетиво.
„Трябва да поздравя градинаря на моя приятел - казал си той. - Наистина е направил райско кътче от тази градина!“
Постоял мъдрецът известно време и тръгнал по пътя си. Замислил се за своя приятел, собственика на имението, и му станало тъжно. Той бил богат човек, постигнал всичко със собствени усилия, но наскоро легнал тежко болен. Лекарите казали, че вероятно преумората и постоянните тревоги около работата му са довели до това състояние. За съжаление, вероятността да се излекува била много малка.
И наистина, през последните няколко години мъдрецът много рядко виждал своя приятел, защото той непрекъснато пътувал по работа, все бил зает, а когато се срещнали последния път, сякаш бил друг човек - отслабнал, с хлътнали очи, изнервен и апатичен... И като че ли вече не можел да се зарадва на нищо. Нямал очи дори за красотата на своята градина. Всъщност нямал нито време, нито желание да ѝ се наслаждава.
„Колко жалко - казал си мъдрецът. - Постигна много, но не може да се наслади на това, което притежава...“
Заблуждаваме се, като си мислим, че насладата и притежанието непременно вървят ръка за ръка. А в действителност те са абсолютно независими едно от друго. Мислим си, че за да се насладим на нещо, трябва да го притежаваме. Но се случва точно обратното - притежанието започва да пречи на простата радост от живота.
Имаш хубаво легло, но си изгубил съня си от тревоги и проблеми.
Имаш скъпоценно бижу, но не се наслаждаваш на красотата му, защото се страхуваш да не го изгубиш.
Имаш прекрасен дом, но не можеш да се насладиш на спокойна вечер в него, защото нямаш време.
Имаш всичко на света, но вече дните ти
на земята са свършили...
Това, което притежаваш, притежава теб.
Гай Петроний
Не е ли жалко? Райската Градина и умиращия приятел - Мъдрости от Вековете: ЕП 22