Много точно и осъзнато се изрази. Моите мускули ме правят щастлив, също както новата кола, жилището и кариерата ми. Мускулите ми дават възможност да съм двигателно активен и да се чувствам добре. Колата ми дава възможност да пътувум където и когато си поискам комфортно. Жилището ми осигурява спокойствие и комфорт като се върна от работата, която ми осигурява средствата и самочувствието за две от предходните :D Иначе само по себи си мускулите едва ли ме правят щастлив, но когато ми дават самочувствие, сила и по-добро възприемане от околните - да дават щастие ... и не си представяйте, че съм Шварценегер в най-добрите му години. Пия си биричката, излизам наляво-надясно, не се ограничавам напълно, но съм наясно, че ако го правя ВСЕКИ ден нон-стоп в продължение на години това ще е за кратко и после ще започнат проблемите - затлъстяване, обездвижване, ниско самочувствие и т.н. и т.н. Също и обратното - ако се вманиачиш да гониш резултатите на запален културист със сигурност ще изпуснеш други възможности и ако това не е нещо, което харесваш, ще си нещастен. Истината е в баланса.
Браво Стан, поредното страхотно видео! Много ми харесва че пак поднасяш информацията супер синтезирано и точно, бе излишни пълнежи. Аз съм на 48, тренирам на открита площадка само с тежеста на тялото от четири години, целогодишно, само зиме прекъсвам за 2-3 седмици ако вали много силно. Е мога да кажа че тренировките със собствена тежест н а тялото са супер, особенно ако си 110 кила, стига да не те мързи и да знаеш какво да правиш. Аз генетично съм предразположен да съм по- пълен но хич не ми пука, а и с тренировките не ми личи толкова. Така че и за това си прав.Генчето е важно. И това за интервенцията е абсолютно вярно, знам че е така, когато бях млад в армията не ми правеше впечатление, бъзстановявашсе бързо, но сега годините ми напредват и точно за това ще продължа да тренирам. Не за големите мускули и неначесаното его, а защото ме кефи и защото искам да знам своите възможности и граници на физическо и психическо натоварване. Разбира се че и мускулите и парите не те правят шастлив.Поздрави, бъди здрав и продължавай в същия дух!
Ами честно когато съм по мускулест се чувствам по щастлив и със жената която обожавам ни дава невероятна енергия. Минал съм през доста нещастия и нещастието е ужасно, но то живота е кръговрат.
Хората преследват красотата, опитват се да я намерят във всичко и то на напълно подсъзнателното ниво. Според мен правилното трениране е важна част за себеусъвършенстването на човек, но си остава само една малка част от пълноценното ежедневие. Та това, което искам да кажа, е че извайването на естетичната фигура е персонално дерзание, което кара човек да се лишава в името на нещо по съществено, развивайки силата на собствената воля и едновременно с това- постигане на желаната естетика/красота/пропорционалност. За мен естетичното е щастие и го търся както в огледалото, така и навсякъде около мен. страшно дълъг коментар хахах кефи ме контента ти +1
Така е, това е поредната 'крайна цел' която можеш да си поставиш и преследваш, дали мускули, дали богатвсто или нещо друго материално или не, винаги когато стигнеш целта ще си доволен известно време докато не й се наситиш, после почваш да искаш още и още, да се чудиш дали това е нещото, изобщо заслужавало ли си е, и евентуално в каква друга посока да поемеш, за да можеш да изпиташ пак същото. За това е важно човек просто да намери свеото нещо, да се наслаждава на процеса и да не се фокусира върху края му, а само върху следващата стъпка.
Според мен е типичен случай на "the journey is more important than the destination". Понякога процесът е по-важен (и по-удовлетворителен) от крайната цел. Това не важи само за бодибилдинг заниманията.
"Рано или късно той ще се върне от там където е тръгнал" - ако става дума за тренировки,хранене и тн. ...ами не е така,всичко е в главата ти!Ако си кажеш няма повече да се върна там и си шибан инат,няма да се върнеш пак там.Аз бях като прасенце в тинейджърските(и като по малък) години,и влязох в казармата.И там си казах край на това да съм пухкав(меко казано),отслабнах още в казармата 22 килограма,със здрави тренировки(не и правилни,но стана) и от тогава вече 20 години теглото ми варира в едни максимум(и то рядко) 5 килограма.Двадесет години трениране със много малко прекъсвания(най-много по два,три месеца),поради здравословни причини.Така че всичко е в главата ти....и разбира се да си способен да тренираш и да се храниш що годе на ниво,другото е воля!И между другото,тренирането въобще не ми е сред любимите неща....просто го харесвам!
@@stansabev Да това е задължително,но понякога наистина е много трудно.И не говоря за неща от сорта - липса на време,уморен съм,не ми се тренира,май преядох и съм надут........а основно за емоционални проблеми,когато нещо наистина ти тежи от вътре,тогава е най трудно. Успех в начинанието(състезанието)!
Не знам човек колко трябва да е заблуден и да пише "Можеш да постигнеш всичко", въз основа на 45 см ръка :/ Ако тренираха малко и мозъка освен мускулите щеше да е супер.
Струва ми се, че това не е точно вярно. Тренирането си доставя удоволствие. По-скоро мисля, че от една страна мускулите не са панацея и няма да оправят други налични дефицити. От друга страна не всичко е за всеки и в това няма нищо лошо или срамно.
И това не е абсолютно вярно. Говоря за това, че тренирането доставя удоволствие. Не доставя удоволствие докато не започне да ти харесва. Ако човек наблюдава други хора, наблюдава деца ще разбере точно за какво говоря. На дъщеря ми тренирането не и доставя удоволствие, но я водя с цел да възпитам това у нея и в бъдеще да търси активност каквато на нея и харесва. Също така, когато не съм тренирал дълго време и съм излязъл от форма далеч не ми доставя удоволствие влизането във форма. След това идва удоволствието.
Щастието е да си гониш целите си и да ги постигаш,или поне да опитваш.Материалните неща ,също носят щастие.Някак е трудно, да бъдеш щастлив,ако си клошар, живеещ в кашон😀
Всъщност да си гониш целите е като дете, което се навежда да хване топка, но постоянно в подритва по напред. Щастието е да си доволен, независимо дали гаджето ти идва или си отива. Просто е разбиране на друго ниво.
@@stansabev Предполагам,че всеки сам,за себе си,трябва да отговори,на въпроса:Кое ме прави щастлив?Аз мисля,че ако живееш безцелно,неминуемо ставаш ленив.А това е гарантирана депресия.
Идеята, че щастието е в пътя е неискрено и неистинно фундаментално. Винаги искаме нещо (т.е. имаме цел) и в това няма нищо лошо, напротив - точно това ни кара да се движим/действаме в живота( да станем сутрин от леглото). Осъзнаването, че щастието е в самото преодоляване на трудности е трудно и затова винаги има лутане м/у път и дестинация ;)
Това че искаме ни държи постоянно нещастни. Това е идеята. Просто всяка идея може да има различни гледни точки. Правилно или неправилно няма да промени факта, че нещо се е случило.
Не е задължително да си нещастен докато искаш нещо, напротив - можеш да го очакваш с нетърпение и ентусиазъм, това което искаш. И да си още по-ентусиазиран с мисълта кое ли ще е следващото нещо, което живота ти ще те накара да искаш. До майндсет е.
Великолепни думи, пълни с качествено, стойностно съдържание. Благодаря. Teodor Sabev Yovev
Много точно и осъзнато се изрази.
Моите мускули ме правят щастлив, също както новата кола, жилището и кариерата ми. Мускулите ми дават възможност да съм двигателно активен и да се чувствам добре. Колата ми дава възможност да пътувум където и когато си поискам комфортно. Жилището ми осигурява спокойствие и комфорт като се върна от работата, която ми осигурява средствата и самочувствието за две от предходните :D
Иначе само по себи си мускулите едва ли ме правят щастлив, но когато ми дават самочувствие, сила и по-добро възприемане от околните - да дават щастие ... и не си представяйте, че съм Шварценегер в най-добрите му години. Пия си биричката, излизам наляво-надясно, не се ограничавам напълно, но съм наясно, че ако го правя ВСЕКИ ден нон-стоп в продължение на години това ще е за кратко и после ще започнат проблемите - затлъстяване, обездвижване, ниско самочувствие и т.н. и т.н. Също и обратното - ако се вманиачиш да гониш резултатите на запален културист със сигурност ще изпуснеш други възможности и ако това не е нещо, което харесваш, ще си нещастен. Истината е в баланса.
Браво! Много си прав за всичко! Дано повече хора изгледат клипа и да го осмислят! Поздрави
Баланса днешно време е едно голямо изпитание за всеки един от нас 💪🏻👌🏻💪🏻
Тренирането за мен е Хоби ❤❤❤ и ми дава самочувствие и радост.
Браво Стан, поредното страхотно видео! Много ми харесва че пак поднасяш информацията супер синтезирано и точно, бе излишни пълнежи. Аз съм на 48, тренирам на открита площадка само с тежеста на тялото от четири години, целогодишно, само зиме прекъсвам за 2-3 седмици ако вали много силно. Е мога да кажа че тренировките със собствена тежест н а тялото са супер, особенно ако си 110 кила, стига да не те мързи и да знаеш какво да правиш. Аз генетично съм предразположен да съм по- пълен но хич не ми пука, а и с тренировките не ми личи толкова. Така че и за това си прав.Генчето е важно. И това за интервенцията е абсолютно вярно, знам че е така, когато бях млад в армията не ми правеше впечатление, бъзстановявашсе бързо, но сега годините ми напредват и точно за това ще продължа да тренирам. Не за големите мускули и неначесаното его, а защото ме кефи и защото искам да знам своите възможности и граници на физическо и психическо натоварване. Разбира се че и мускулите и парите не те правят шастлив.Поздрави, бъди здрав и продължавай в същия дух!
Наистина много хора се погубиха, заради това, че мислят, че многото мускули ще им донесът щастие. И това, е защото губят баланса.
Много дълбок смисъл на всяка една дума 👏👏👏
Както винаги, много интересно.👏
Браво много добре казано.Моята идея е същата прави това което те радва теб самия.
Ами честно когато съм по мускулест се чувствам по щастлив и със жената която обожавам ни дава невероятна енергия. Минал съм през доста нещастия и нещастието е ужасно, но то живота е кръговрат.
На 63години съм .Целият ми живот е свързан с физическа активност и спорт.Ако спра да се грижа за тялото си спирам да живея .А ти си мъдър мъж
Хората преследват красотата, опитват се да я намерят във всичко и то на напълно подсъзнателното ниво. Според мен правилното трениране е важна част за себеусъвършенстването на човек, но си остава само една малка част от пълноценното ежедневие. Та това, което искам да кажа, е че извайването на естетичната фигура е персонално дерзание, което кара човек да се лишава в името на нещо по съществено, развивайки силата на собствената воля и едновременно с това- постигане на желаната естетика/красота/пропорционалност. За мен естетичното е щастие и го търся както в огледалото, така и навсякъде около мен.
страшно дълъг коментар хахах
кефи ме контента ти +1
Така е, това е поредната 'крайна цел' която можеш да си поставиш и преследваш, дали мускули, дали богатвсто или нещо друго материално или не, винаги когато стигнеш целта ще си доволен известно време докато не й се наситиш, после почваш да искаш още и още, да се чудиш дали това е нещото, изобщо заслужавало ли си е, и евентуално в каква друга посока да поемеш, за да можеш да изпиташ пак същото. За това е важно човек просто да намери свеото нещо, да се наслаждава на процеса и да не се фокусира върху края му, а само върху следващата стъпка.
Според мен е типичен случай на "the journey is more important than the destination". Понякога процесът е по-важен (и по-удовлетворителен) от крайната цел. Това не важи само за бодибилдинг заниманията.
"Рано или късно той ще се върне от там където е тръгнал" - ако става дума за тренировки,хранене и тн.
...ами не е така,всичко е в главата ти!Ако си кажеш няма повече да се върна там и си шибан инат,няма да се върнеш пак там.Аз бях като прасенце в тинейджърските(и като по малък) години,и влязох в казармата.И там си казах край на това да съм пухкав(меко казано),отслабнах още в казармата 22 килограма,със здрави тренировки(не и правилни,но стана) и от тогава вече 20 години теглото ми варира в едни максимум(и то рядко) 5 килограма.Двадесет години трениране със много малко прекъсвания(най-много по два,три месеца),поради здравословни причини.Така че всичко е в главата ти....и разбира се да си способен да тренираш и да се храниш що годе на ниво,другото е воля!И между другото,тренирането въобще не ми е сред любимите неща....просто го харесвам!
Говоря за това, че като стане да качиш обратно теглото да продължаваш да си положителен.
@@stansabev Да това е задължително,но понякога наистина е много трудно.И не говоря за неща от сорта - липса на време,уморен съм,не ми се тренира,май преядох и съм надут........а основно за емоционални проблеми,когато нещо наистина ти тежи от вътре,тогава е най трудно.
Успех в начинанието(състезанието)!
Здравей Стан
Прегледай добре, мисля че и на тъмбнейла го има “ крилото”
@@stansabev Прегледах поне 4 пъти няма го и го няма :(
Не знам човек колко трябва да е заблуден и да пише "Можеш да постигнеш всичко", въз основа на 45 см ръка :/ Ако тренираха малко и мозъка освен мускулите щеше да е супер.
Дух и тяло,са 2те страни на монетата.Ако едното страда,страда и цялото
Струва ми се, че това не е точно вярно. Тренирането си доставя удоволствие. По-скоро мисля, че от една страна мускулите не са панацея и няма да оправят други налични дефицити. От друга страна не всичко е за всеки и в това няма нищо лошо или срамно.
В това да си щастлив влагам смисъл, удовлетворен от това което си, независимо дали влизаш или излизаш от форма.
И това не е абсолютно вярно. Говоря за това, че тренирането доставя удоволствие. Не доставя удоволствие докато не започне да ти харесва. Ако човек наблюдава други хора, наблюдава деца ще разбере точно за какво говоря. На дъщеря ми тренирането не и доставя удоволствие, но я водя с цел да възпитам това у нея и в бъдеще да търси активност каквато на нея и харесва.
Също така, когато не съм тренирал дълго време и съм излязъл от форма далеч не ми доставя удоволствие влизането във форма. След това идва удоволствието.
Парите не купуват щастие ! БРАТКО нека да ги имам пък аз ще си страдам на яхта пълна с курви 😊
С това мислене ще стане така. Докато се докопаш до нещата ще си нещастен и като не успееш пак, така че избора си е твой:-)
Щастието е да си гониш целите си и да ги постигаш,или поне да опитваш.Материалните неща ,също носят щастие.Някак е трудно, да бъдеш щастлив,ако си клошар, живеещ в кашон😀
Всъщност да си гониш целите е като дете, което се навежда да хване топка, но постоянно в подритва по напред.
Щастието е да си доволен, независимо дали гаджето ти идва или си отива.
Просто е разбиране на друго ниво.
@@stansabev Предполагам,че всеки сам,за себе си,трябва да отговори,на въпроса:Кое ме прави щастлив?Аз мисля,че ако живееш безцелно,неминуемо ставаш ленив.А това е гарантирана депресия.
Става дума за това сме доволни в кожата си, независимо дали мускулите растат или атрофират.
Разбираш ли?
@@stansabev Те мойте не растат.Та разбирам😀
Аз говоря в по широк аспект.Мускулите са само част от пъзела.
Идеята, че щастието е в пътя е неискрено и неистинно фундаментално. Винаги искаме нещо (т.е. имаме цел) и в това няма нищо лошо, напротив - точно това ни кара да се движим/действаме в живота( да станем сутрин от леглото). Осъзнаването, че щастието е в самото преодоляване на трудности е трудно и затова винаги има лутане м/у път и дестинация ;)
Това че искаме ни държи постоянно нещастни. Това е идеята. Просто всяка идея може да има различни гледни точки. Правилно или неправилно няма да промени факта, че нещо се е случило.
Не е задължително да си нещастен докато искаш нещо, напротив - можеш да го очакваш с нетърпение и ентусиазъм, това което искаш. И да си още по-ентусиазиран с мисълта кое ли ще е следващото нещо, което живота ти ще те накара да искаш. До майндсет е.
Ако кажем, че е въпрос на гледна точка ще склоня на консенсус :-)
Стойност.
За мусколите няма как да знаеш, трябва да си имал такива за да прецениш.😂
Същото е и с акъла, трябва да си имал такъв за да разбереш. Така са нещата.