Е4 - През пет планини под пет дни | E4 - Five mountains under five days in Bulgaria / 2023
Вставка
- Опубліковано 15 чер 2024
- Маршрут Е4 или познат още като 5-те планини - Витоша, Верила, Рила, Пирин и Алиботуш (Славянка) представлява пешеходно минаване на 260 км с около 15 000 м положителна денивелация и дори още повече отрицателна. Старта е от Драгалевци и завършва на Гоцев връх. Всъщност, дори не планирах да правя маршрута тази година, но имах няколко свободни дни и съвсем набързо сглобих план, направих разпределение, подготвих екипировка и просто чаках да тръгна. Знаех, че е малко рисково време тъй като края на Август е доста сух, доста чешми са пресъхнали, а нощите са вече доста студени, но честно казано не мислех за това, както и не мислех за малкото време което имах и други потенциални опасности. Веднага към мен се присъединиха още трима (Станислав, Недка и Стефан) и буквално след няколко дни потеглихме. Целта беше ясна - под пет дни, терена е тежък, доста по-тежък от Ком-Емине, въпреки, че е доста по-кратък.
Ден 1: Трябваше да минем две планини за един ден, тръгнахме в 4 сутринта, качихме най-високата част на Витоша и спуснахме към Верила. Бях чувал легенди за Верила и наистина се оказаха верни - поляни, жега и безводие в продължение на часове, истински ад. В ранния следобед стигнахме с. Клисура и там успяхме да се докопаме до разни напитки и храна. За съжаление, от този момент останахме само трима, Стефан получи кофти болка в крака и трябваше да се откаже. От там подхванахме катеренето към Рила и по-точно към х. Рилски езера. Успяхме да стигнем на хижата към 20:00, доста изтощени, но поне там условията са добри и знаехме, че ще успеем да възстановим.
Ден 2: Това беше денят който по план трябваше да стигнем до х. Македония. Голяма част от този етап беше напълно непозната за мен. Стигнахме доста бързо до връх Мальовица и веднага започнахме да пускаме до х. Мальовица. Бяхме доста бързи до този момент, но започнахме да катерим към Страшното езеро, от там към х. Рибни езера което отне доста часове. Последния етап беше към х. Македония, само някакви си 10 км които обаче минавахме близо 5 часа заради доста стръмния и техничен терен, както и натрупана умора. Слънцето ни беше смачкало през целия ден. Стигнахме хижата, но не можехма да се изкъпем, легнахме си доста късно.
Ден 3: ЗОсвен късното лягане предната нощ, трябваше да станем доста рано и общо бяхме спали около 4 часа, а ни предстоеше най-тежкия ден. Най-напред качихме доста стръмно и после спускахме цялата Рила планина, слънцето отново ни мачкаше, но стигнахме Предела в добро време. От там обаче започна истинския кошмар, няколко изкачвания по над 1000 метра и техничен терен. Озовахме се на Кончето в 11 през нощта и по въжетата на връх Вихрен след полунощ. Минахме през доста кризи, нямахме и време за почивка. Успяхме да стигнем до х. Вихрен в 2:00, легнахме си гладни и отново не можехме да се изкъпем, всичко това вече започна да се натрупва и ставаше доста тегаво, вече почти нямахме сили да бягаме, дори на бегаемите терени.
Ден 4: Отново спахме около 4 часа и тръгнахме по-късно за да успеем да закусим на хижата тъй като следващата спирка беше Тевно езеро, след няколко часа. Терена отново беше доста тежък, слънцето отново не ни прощаваше, вече всеки беше изпържен по всяка открита точка на тялото. Стигнахме Тевно след няколко часа по камъни и зъбери и от там започнахме да спускаме Пирин, една много красива част която не бях открил до този момент. За съжаление, след това спускане следваха още 25 км които бяха сравнително равни в по-голямата си част, но в края стана доста стръмно, а вече беше тъмно. Аз обаче започнах да развивам контузия която ме направи малко по-бавен. Точно на спускането към х. Попови Ливади моят и на Недка челниците умряха и трябваше да спускаме на телефон и щеки, заради контузията. Все пак стигнахме хижата в 01:00. Този път успяхме да хапнем, хижарите се погрижиха за нас, беше късно, но се заинатихме и дори се изкъпахме, искахме да сме прилични за финалния ден :)
Ден 5: Това е, последният ден, закусихме прилично и тръгнахме към 8:00. Над 25 км вървяхме по коларски и скучни пътища, нищо не се случваше, освен, че аз накуцвах доста. Дори не разбрахме кога излязохме от Пирин и влязохме в Славянка където ни чакаше и последния финален връх, но преди него имахме огромно изкачване което доста ни изцеди силите. Все пак успяхме да постигнем целта - 4 дни, 14 часа и 28 минути!
00:00 Интро
01:39 Денят преди старта
03:35 - Ден 1
20:00 - Ден 2
42:57 - Ден 3
01:02:17 - Ден 4
01:18:04 - Ден 5
01:28:25 - Финал
====Strava активности====
Ден 1: / strava
Ден 2: / strava
Ден 3: / strava
Ден 4: / strava
Ден 5: / strava
====Социални мрежи====
Facebook: / adventurepeter
Instagram: / instapetargram
TikTok: / adventurepeter
Strava: / strava
Уеб страница: adventurepeter.com/
Супер интересно беше това приключение, благодаря че сподели. Поздрави от Габрово.
Браво, бе, машинки! Много яко приключение сте направили. Поздравления за усилията, не е шега работа Е4. На чист троянски "та апи кучиту", ама поне видеата стават готини 😅
Или на друг троянски "чекнат са по мунде'ата". Страшните сте, ей! С нетърпение следим за следващи предизвикателства! Успехи!
Поздравления за приключението. Много як маршрут е Е4. Браво и за времето на постигането му. Удряй сега и Е-8ицата...хахха, да ги затвориш полезните Ета.
Много ми се искаше да вкарам някак си и Е8 тази година, но ще грабна (или поне ще опитам) "големия шлем" още в началото на сезона на следващата година .... може би след още един опит на ком - емине :)
Браво машина си и поздравления за дамата много тежък преход четири планини големи денивелации......
Две седмици след това не можеше да яде нормално, а днес говорих с нея (състезание на което бяхме заедно) и каза, че още не може да катери нормално, не е възстановила.
абонирам се Благодаря за прижевяването
Яко! Радвам се, че успявам да пресъздам поне част от цялото нещо, това е и най-главната цел на видеата.
Мраморното било през нощта е наистина тотална катастрофа. В моето преминаване и аз минах по същото време.
Браво, супер се представяш! Кой модел са ти обувките и доволен ли си от тях на спусканията, най-вече откъм набиване на пръстите?
Конкретно тук бях с Altra Lone Peak 6, драма с набиване на пръстите няма, обувките са супер широки отпред. Проблема при тях е, че след някой си ден по камъните започваш да усещаш подбиване на краката понеже пък са доста тънки (за това пък и леки и пазят глезена доста, почти невъзможно е да го осучеш). Нали, няма как всичко да е идеално. Доста се двоумях дали да взема Lone Peak или Altra Olympus които са доста по-големи (въпреки това са твърди) и пазят и ходилото и горната част на крака, но пък са малко по-тежки. Също са широки и няма проблем при спускане. Мисля, че с който и чифт да бях тръгнал, нямаше да сбъркам.
@@AdventurePeter предвид това че изглеждат наистина широки отпред, точен размер ли носиш или си ги взе размер по-големи, с идеята да има още повече място за крака?
@@mgg9424 трудно ще ти дам точен отговор тук. По принцип нося 44ти, но всичките ми Алтри са 44.5 и са ми супер. Като цяло не гледай толкова размер, а кой размер на каква дължина на крака отговаря защото различните компании ги представят различно. Стандартно се препоръчва да се взима половин/един номер отгоре, особено за спускане.
С какви обувки бягаш?
Тук конкретно съм с Altra Lone Peak 6 👟
Безмислена работа, от тъмно, по тъмно и до тъмно :) Никакъв смисъл. Освен да напишеш под 5 дни, не че някой го интересува де.
Така погледнато, нищо и никога няма истински смисъл, но все пак го правим :) Беше тежко, но все пак успяхме да постигнем целта, а тази цел далече не беше просто заради един надпис. Всеки път когато се сетя за това приключение и се усмихвам защото знам, че съм го постигнал ( :
това което биха видяли ппо светло сигурно са го виждали стотици пъти.Те не са там за това.По -скоро си поставят предизвикателство което е трудно и има болка но точно това нещо е свързано и с последващо удоволствие...и колкото по голяма е болката и трудността толкова по-голям е кефа после.Така работи тялото ,допамина и болката са свързани.Ама за да ги разбереш тези работи трябва не само да гледаш.И смъсълът на всяко едно нещо се определя от самия човек.Всяко нещо може да има или да няма смисъл за различните хора.