Съсухрена , слаба,превита под многото свои години тя носи във кошница жито и китка от росни градини ... Небето мъгливо тъй жалко над тихите гробища плаче ! Задушница днес е.... Не малко забрадки се мяркат във здрача. И майка ми спира пред гроба на своите покойни дечица да палне във ранната доба кандилце и две- три свещици . Ей тука ,в пръстта ги зарови съпруг и деца ненагледни. А мъките - люти отрови- личат по страните ѝ бледни. Избухнала скръб я задавя, и всичко кат'сън и се струва.... Цветята на гроба поставя и кръста самотен целува. А тъжните плачещи вейки съчувствено тихо се кланят. Свещеникът бавно кадейки, пей тихичко:" Вечная памет". И тя се със болка в гърдите във близкото минало вглежда . Тук вижда в земята зарити тъй много любов и надежда !.... Но вяра в душата ѝ шепне, че те са там някъде живи!... И нещо в сърцето и трепне . Тя бърше сълзите горчиви ... Ех ,майко ,година е вече, откакто и ти си отиде !.... " Ще ида покойните- рече - дечица оттатък да видя!".. Сърцето в любов изгоряло, милееше живи и мъртви. То с радост раздаде се цяло , угаснало в сетните жъртви. И днес посред таз върволица и ние към гроба ти крачим и носим ти жито,свещица и в спомен унесени ,плачем . В живота сме тъй угнетени без твоята блага усмивка! И стенат сърца уморени без теб,наша сладка почивка! Единствена вярата крепка е светла заря във скръбта ни ! Ликът ти в сълзите ни трепка. Ний плачем с надежда огряни! О, слънчице наше залязло ! Ти пак ни изпълваш сърцето! Ний знаем, при Бога възлязло, ти грееш ни там от небето!...
Благодаря Ви,Отче.Прекрасни думи и теми за размисъл.
Благодаря!
Амин! Помилуй ни, Господи!☦️😔 Благодаря ви о.Владимир за душеспасителната ви проповед!🙏❤️
Благословен бъдете,Отец!
Амин, Господи
Благодаря и аз!
Благодаря Отче!
Съсухрена , слаба,превита
под многото свои години
тя носи във кошница жито
и китка от росни градини ...
Небето мъгливо тъй жалко
над тихите гробища плаче !
Задушница днес е.... Не малко
забрадки се мяркат във здрача.
И майка ми спира пред гроба
на своите покойни дечица
да палне във ранната доба
кандилце и две- три свещици .
Ей тука ,в пръстта ги зарови
съпруг и деца ненагледни.
А мъките - люти отрови-
личат по страните ѝ бледни.
Избухнала скръб я задавя,
и всичко кат'сън и се струва....
Цветята на гроба поставя
и кръста самотен целува.
А тъжните плачещи вейки
съчувствено тихо се кланят.
Свещеникът бавно кадейки,
пей тихичко:" Вечная памет".
И тя се със болка в гърдите
във близкото минало вглежда .
Тук вижда в земята зарити
тъй много любов и надежда !....
Но вяра в душата ѝ шепне,
че те са там някъде живи!...
И нещо в сърцето и трепне .
Тя бърше сълзите горчиви ...
Ех ,майко ,година е вече,
откакто и ти си отиде !....
" Ще ида покойните- рече -
дечица оттатък да видя!"..
Сърцето в любов изгоряло,
милееше живи и мъртви.
То с радост раздаде се цяло ,
угаснало в сетните жъртви.
И днес посред таз върволица
и ние към гроба ти крачим
и носим ти жито,свещица
и в спомен унесени ,плачем .
В живота сме тъй угнетени
без твоята блага усмивка!
И стенат сърца уморени
без теб,наша сладка почивка!
Единствена вярата крепка
е светла заря във скръбта ни !
Ликът ти в сълзите ни трепка.
Ний плачем с надежда огряни!
О, слънчице наше залязло !
Ти пак ни изпълваш сърцето!
Ний знаем, при Бога възлязло,
ти грееш ни там от небето!...
Бихте ли посочили заглавие и автор?
Благодаря!