❤Лекувате трънки и гъдел’ Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна - запея песни юнашки, хайдушки, песни за вехти войводи - за Чавдар страшен хайдутин, за Чавдар вехта войвода - синът на Петка Страшника! Да чуят моми и момци по сборове и по седенки: юнаци по планините, и мъже в хладни механи какви е деца раждала, раждала, ражда и сега българка майка юнашка; какви е момци хранила, хранила, храни и днеска нашата земя хубава! Ах, че мен, дядо, додея любовни песни да слушам, а сам за тегло да пея, за тегло, дядо, сюрмашко, и за свойте си кахъри, кахъри черни ядове! Тъжно ми й, дядо, жално ми й, ала засвири - не бой се, - аз нося сърце юнашко, глас имам меден загорски, та `ко ме никой не чуе, песента ще се пронесе по гори и по долища - горите ще я поемат, долища ще я повторят и тъгата ми ще мине, тъгата, дядо, от сърце! Пък който иска, та тегли - тежко му нима ще кажа? Юнакът тегло не търпи - ала съм думал и думам: Блазе му, който умее за чест и воля да мъсти - доброму добро да прави, лошия с ножа по глава, - пък ще си викна песента!
I Кой не знай Чавдар войвода, кой не е слушал за него? Чорбаджия ли изедник, или турските сердари? Овчар ли по планината, или пък клети сюрмаси! Водил бе Чавдар дружина тъкмо до двайсет години и страшен беше хайдутин за чорбаджии и турци; ала за клети сюрмаси крило бе Чавдар войвода! Затуй му пее песента на Странджа баир гората, на Ирин-Пирин тревата; меден им кавал приглаша от Цариграда до Сръбско, и с ясен ми глас жътварка от Бяло море до Дунав - по румелийски полета... Един бе Чавдар войвода - един на баща и майка, един на вярна дружина; мъничък майка остави, глупав от татка отдели, без сестра Чавдар, без братец, ни нийде някой роднина - един сал вуйка изедник и деветмина дружина!... Хлапак дванайсетгодишен, овчар го даде майка му, по чужди врата да ходи, на чужд хляб да се научи; но стоя Чавдар, що стоя - стоял ми й от ден до пладня! И какво да ми спечели? Голям армаган на майка - тез тежки думи отровни: „Що ме си, майко, продала на чуждо село аргатин: овци и кози да паса, да ми се смеят хората и да ми думат в очите: да имам баща войвода над толкоз мина дружина, три кази да е наплашил, да владей Стара планина, а аз при вуйча да седя - при тоз сюрмашки изедник! Копилето му да бавя; час по час да ме нахоква, че съм се и аз увълчил, че човек няма да стана, а ще да гния в тъмница, и ще ми капнат месата на Кара-баир на кола!... Проклет бил човек вуйка ми! Проклет е, майко - казвам ти, - не ща при него да седя, копилето му да бавя и крастите да му завръщам. Яли ги свраки и псета! - При татка искам да ида, при татка в Стара планина; татко ми да ме научи на к`ъвто искам занаят.“ Зави се майка, замая - камък й падна на сърце; гледа си в очи Чавдара, във очи черни, големи, глади му глава къдрава и ръда клета, та плаче. Чавдар я плахо изгледа, и с сълзи и той на очи, майка си бърже попита: „Кажи ми, мале, що плачеш? Да не са татка хванали, хванали или убили, та ти си, мале, остала сирота, гладна и жъдна?...“ Прегърна майка Чавдара, в очи го черни целуна, въздъхна, та му продума: „За тебе плача, Чавдаре, за тебе, дете хубаво, писано още шарено: ти ми си, синко, едничък, едничък още мъничък, а лоши думи хортуваш; - как ще те майка прежали, да идеш, синко, с татка си, хайдутин като ще станеш! Татко ти й снощи доходял, за тебе, синко, да пита - много ме й съдил и хокал, що съм те, синко, пратила при вуйча ти, а не при него - да види и той, че има хубаво дете юначе; далеч ли да го проводи, на книга да се изучи, или хайдутин направи, по планината да ходи. Триста й заръци заръчал, в неделя да те проводя на хайдушкото сборище... Ще идеш, синко Чавдаре, едничко чедо на майка! Ще идеш утре при него; ала те клетва заклинам, ако ти й мила майка ти, да плачеш, синко, да искаш, с дружина да те не води, а да те далеч проводи, на книга да се изучиш - майци си писма да пишеш, кога на гурбет отидеш...“ Рипна ми Чавдар от радост, че при татка си ще иде, страшни хайдути да види на хайдушкото сборище; а майка ядна жалостна, дете си мило прегърна, и... пак зарида, заплака!... [следва] ХАЙДУТИ БАЩА И СИН Христо Ботев ❤Божият план никога не съвпада с човешкия… Сподели си плановете за да разсмееш Господ… Боже спаси и пази България…
Много навременно потвърждение за мен. Благодаря!
Добре Ви се получава. Нестандартен поглед на всичко. Поздравления.
Благодаря, много подробно и изчерпателено ❤!
❤Лекувате трънки и гъдел’
Я надуй, дядо, кавала,
след теб да викна - запея
песни юнашки, хайдушки,
песни за вехти войводи -
за Чавдар страшен хайдутин,
за Чавдар вехта войвода -
синът на Петка Страшника!
Да чуят моми и момци
по сборове и по седенки:
юнаци по планините,
и мъже в хладни механи
какви е деца раждала,
раждала, ражда и сега
българка майка юнашка;
какви е момци хранила,
хранила, храни и днеска
нашата земя хубава!
Ах, че мен, дядо, додея
любовни песни да слушам,
а сам за тегло да пея,
за тегло, дядо, сюрмашко,
и за свойте си кахъри,
кахъри черни ядове!
Тъжно ми й, дядо, жално ми й,
ала засвири - не бой се, -
аз нося сърце юнашко,
глас имам меден загорски,
та `ко ме никой не чуе,
песента ще се пронесе
по гори и по долища -
горите ще я поемат,
долища ще я повторят
и тъгата ми ще мине,
тъгата, дядо, от сърце!
Пък който иска, та тегли -
тежко му нима ще кажа?
Юнакът тегло не търпи -
ала съм думал и думам:
Блазе му, който умее
за чест и воля да мъсти -
доброму добро да прави,
лошия с ножа по глава, -
пък ще си викна песента!
I
Кой не знай Чавдар войвода,
кой не е слушал за него?
Чорбаджия ли изедник,
или турските сердари?
Овчар ли по планината,
или пък клети сюрмаси!
Водил бе Чавдар дружина
тъкмо до двайсет години
и страшен беше хайдутин
за чорбаджии и турци;
ала за клети сюрмаси
крило бе Чавдар войвода!
Затуй му пее песента
на Странджа баир гората,
на Ирин-Пирин тревата;
меден им кавал приглаша
от Цариграда до Сръбско,
и с ясен ми глас жътварка
от Бяло море до Дунав -
по румелийски полета...
Един бе Чавдар войвода -
един на баща и майка,
един на вярна дружина;
мъничък майка остави,
глупав от татка отдели,
без сестра Чавдар, без братец,
ни нийде някой роднина -
един сал вуйка изедник
и деветмина дружина!...
Хлапак дванайсетгодишен,
овчар го даде майка му,
по чужди врата да ходи,
на чужд хляб да се научи;
но стоя Чавдар, що стоя -
стоял ми й от ден до пладня!
И какво да ми спечели?
Голям армаган на майка -
тез тежки думи отровни:
„Що ме си, майко, продала
на чуждо село аргатин:
овци и кози да паса,
да ми се смеят хората
и да ми думат в очите:
да имам баща войвода
над толкоз мина дружина,
три кази да е наплашил,
да владей Стара планина,
а аз при вуйча да седя -
при тоз сюрмашки изедник!
Копилето му да бавя;
час по час да ме нахоква,
че съм се и аз увълчил,
че човек няма да стана,
а ще да гния в тъмница,
и ще ми капнат месата
на Кара-баир на кола!...
Проклет бил човек вуйка ми!
Проклет е, майко - казвам ти, -
не ща при него да седя,
копилето му да бавя
и крастите да му завръщам.
Яли ги свраки и псета! -
При татка искам да ида,
при татка в Стара планина;
татко ми да ме научи
на к`ъвто искам занаят.“
Зави се майка, замая -
камък й падна на сърце;
гледа си в очи Чавдара,
във очи черни, големи,
глади му глава къдрава
и ръда клета, та плаче.
Чавдар я плахо изгледа,
и с сълзи и той на очи,
майка си бърже попита:
„Кажи ми, мале, що плачеш?
Да не са татка хванали,
хванали или убили,
та ти си, мале, остала
сирота, гладна и жъдна?...“
Прегърна майка Чавдара,
в очи го черни целуна,
въздъхна, та му продума:
„За тебе плача, Чавдаре,
за тебе, дете хубаво,
писано още шарено:
ти ми си, синко, едничък,
едничък още мъничък,
а лоши думи хортуваш; -
как ще те майка прежали,
да идеш, синко, с татка си,
хайдутин като ще станеш!
Татко ти й снощи доходял,
за тебе, синко, да пита -
много ме й съдил и хокал,
що съм те, синко, пратила
при вуйча ти, а не при него -
да види и той, че има
хубаво дете юначе;
далеч ли да го проводи,
на книга да се изучи,
или хайдутин направи,
по планината да ходи.
Триста й заръци заръчал,
в неделя да те проводя
на хайдушкото сборище...
Ще идеш, синко Чавдаре,
едничко чедо на майка!
Ще идеш утре при него;
ала те клетва заклинам,
ако ти й мила майка ти,
да плачеш, синко, да искаш,
с дружина да те не води,
а да те далеч проводи,
на книга да се изучиш -
майци си писма да пишеш,
кога на гурбет отидеш...“
Рипна ми Чавдар от радост,
че при татка си ще иде,
страшни хайдути да види
на хайдушкото сборище;
а майка ядна жалостна,
дете си мило прегърна,
и... пак зарида, заплака!...
[следва]
ХАЙДУТИ
БАЩА И СИН
Христо Ботев
❤Божият план никога не съвпада с човешкия…
Сподели си плановете за да разсмееш Господ…
Боже спаси и пази България…
❤❤❤
😂😂😂 вие сте луди бе