Имам една забележка към предаването - много е кратко! Час, час и половина ... а защо не два? Това е едно от малкото ( да не употребя и по-силна дума) предавния днес, което си заслужава гледането и трябва да се направи нещо с краткостта му! С най-топли чувства : Ивайло Й. Иванов - IYI
Доц. д-р Иво Панов: По дирята на прабългарите в земите на Таджикистан, Узбекистан и Афганистан, търсим нашите корени нататък - към Памир: Доцент д-р Иво Панов е ръководител на специалност „Иранистика“ в СУ „Свети Климент Охридски”, Факултет по класически и нови филологии, катедра „Класически изток”. Той участва в първата национална интердисциплинарна експедиция, организирана от БАН и СУ „Свети Климент Охридски” през 2008-а. Тя търси следите на прабългарската култура в земите на Таджикистан, Узбекистан и Афганистан, а през 2010 г. се отправи и на експедиция в Иран. Все повече любители на историята днес са убедени, че в крайна сметка прабългарите са били ираноезичен народ. Тоест роднини на древните перси, създали една от двете велики империи на Стария свят, а не са тюркски номадски племена, както набиваха в ученическите глави във времето на соца, че и след това. И до днес го пише в някои от учебниците. С днешна дата интересът към този въпрос се засилва лавинообразно. Интернет форумите врят и кипят от споровете по темата. И махалото съвсем естествено се залюлява в посока, обратна на старата теория, т.е. към иранската версия. Позовавайки се на артефактите, появили се през последните десетилетия, а и на отдавна изтъкнатия от големия специалист проф. Веселин Бешевлиев ирански произход на ред прабългарски имена като Кубрат, Аспарух, Борис, мнозина застават без уговорки зад тази теория. И не без основания. Точно затова потърсихме доцент Иво Панов, мислейки, че ще потвърди иранската теория. Той изследва материята от години, думата му тежи в научната общност, но се оказа, че тъкмо заради това доц. Панов е изключително предпазлив, когато го попиташ дали наистина прадедите ни са от ирански произход. Ученият не бърза да прави изводи. Смята, че все още не са събрани достатъчно данни, подкрепящи категорично тази теза. Доц. Панов обаче е бил на две експедиции: в Таджикистан, Узбекистан, размирния Афганистан, а после се отправя и към Иран, където се натъква на доста любопитни факти. Първо прекосява древната река Вахш, наречена днес в част от своето протежение Амударя, отвъд нея е древната и мистична земя Балкхара, или Бактрия, както са я наричали воините на Александър Македонски. Това е и областта, която им оказва най-яростна съпротива, а за да скрепи съюза си с този войнствен народ, Завоевателя нарежда на 10 000 свои пълководци и бойци да минат под венчило с 10 000 местни девойки. Прави го и самият той. Между другото, на персийски българин се произнася балхар... Питаме учения какво мисли за твърденията, че Балкхара е древната ни прародина: Те не са от вчера. Самият патриарх на българската революция Г. С. Раковски (1821-1867) е първият човек, който отсича, че някъде около Памир се намира прародината ни. На въпроса от ирански или тюркски произход са прабългарите доц. д-р Иво Панов отговаря така: „Този въпрос предстои да се изследва. По- голямата част от персийските думи в българския език идват чрез език посредник - турски, арабски. Обаче има думи, които са само в българския и персийския език. Това ни дава основание да смятаме, че сме имали контакти навремето. Затова търсим нашите корени нататък - към Памир, но пак казвам, намират се отделни находки, без да можем да заковем и да кажем: „Ние сме това и това”. Първо, археологията действително придава голяма тежест на изследванията, но последните археологически изследвания върху над 1500 скелета на прабългари показват антропология от европеиден сарматски тип - високи хора с брахикранни глави и фергански лица с 60 % изкуствена деформация на черепа, характерна за източноиранците по това време. Второ, от над 20 титли при прабългарите само 4 са общи с тюркските, при това повечето от тюркските титли (таркан, багатур, шад) са заимствани от други народи - иранци, тохари, китайци. Трето, според В. Бешевлиев, над 50 % от личните имена на прабългарите са ирански (Аспарукс, Безмер, Кубер, Кубрат, Котраг). Четвърто, много от набедените за тюркски прабългарски думи са всъщност ирански, например КУПЕ (ризница) си е чисто персийска (qäbā - дълга връхна дреха). Пето, тюркския език има една отличителна особеност - дефинирани са четири фонетични закона, на които се подчиняват 99,99 % от тюркските думи, но прабългарските (например Крум, Плискав, естрогин, хлобрин) не им се подчиняват. Шесто, да не говорим за различия в погребалния обряд, религиозните храмове, градостроителство и т.н. и .т.н - вероятно е излишно. В България всеки си пее своята песен и никой не се подчинява на научните факти и резултати, даже не ги чете. И накрая, да се твърди, че Мадарският конник е тракийска направа е много смело, човек трябва да си сложи очила и да не вижда очевадни подробности. Доцент д-р Панов обяснява, че името Аспарух има две версии: „Дух на кон” или „Лице на кон” То е от персийски произход, а повечето специалисти смятат това за доказано. Ученият уточнява: „Проблемът ни е, че нямаме достатъчно материал от прабългарския език, за да правим някакви паралели. Всичко го казваме с голяма доза условност, но като го споменем пред някой вестник или списание, излиза, че сме го заковали.” При експедициите в Афганистан и Иран д-р Панов и хората му изучават скални конници. Съответстват ли те на Мадарския е другият задължителен въпрос, който задават изкушените от историята на прабългарите. В областта Шамарк, Северен Афганистан, експедицията прави детайлни снимки на изсечена в скалата фигура. „Там конникът не е близнак на нашия, има съвсем друга композиция, обаче името съвпада”, обяснява доц. Панов и продължава: „Казват му „Раге модар”- „Вените на майката”. По друг начин стоят нещата в Иран. „Там са едно към едно барелефите, датирани от периода на втората персийска държава (224-651 г.), с Мадарския конник. Едва ли може да има съмнение, че това е един и същи стил. Няма как да се отрекат паралелите в изкуството на Иранската сасанидска държава и България”, казва той. Преди години проф. Веселин Бешевлиев публикува изследванията си за една плоча с двуглав орел от епохата на Първото българско царство, открита по нашите земи. И в тази връзка експедицията я очаква изненада. Иранският двуглав орел, който доц. Панов заснема в Техеранския национален исторически музей по стара история, е идентичен с нашия. Спомени от първо лице През 2008 година шестима души отидохме в Афганистан, Таджикистан и Узбекистан. Идеята ни беше да навлезем в севера на Афганистан. Беше много опасно. Самите хора, които ни посрещнаха, казаха: „Вижте какво, ние дори да ви дадем това, което ви е обещано - охрана и бронирана кола, няма да можем да поемем отговорност за вашата безопасност. Положението беше такова, че да мръднеш от шосето, можеш да се натъкнеш на мина, на всяка крачка имаше осакатени хора. Ние решихме да не прекосяваме Афганистан, а да заобиколим през Таджикистан, въпреки че беше свързано с дълъг преход Искахме да попаднем сред население, което е капсуловано. Беше логично на такова място да се запазили най-много архаизми - думи, обичаи, но основната част от изследванията ни бяха оттатък реката Вахш. Моя задача бе да въздържам колегите от крайни изводи. Хората искат бързо да стигнат до истината, но пътят е много дълъг и е покрит с трудности. Ще хвърлиш една дума и после ще ти се смеят”. ДРУГАТА СТЪПКА - През 2010 г. доц. Панов вече е на експедиция в Иран. И там в продължение на месец правят теренни проучвания. Директорът на тамошния Национален музей им направил списък на цялата стара литература, където се говори за българите. В момента СУ разполага с 18 такива средновековни заглавия, като предстои да бъдат преведени частите от тях, в които се говори за българите.
Николай Овчаров: В Бурятия и Монголия видяхме запазени древните танци и ритуали, които са изпълнявани от нашите предци - 9 Април 2011 | Агенция "Фокус": По повод завръщането на българска експедиция от Бурятия и Монголия, Агенция „Фокус”разговаря с археолога проф. Николай Овчаров. Фокус: Проф. Овчаров, какви са впечатленията ви от експедицията, която проведохте в Монголия и Бурятия? Николай Овчаров: Това беше една полуекспедиция - полуделегация в едни неизследвани от български учени краища. Тя не беше само с цел изучаване на историята, тъй като тя е организирана от Ордена на рицарите тамплиери в България. Моите други трима колеги са бизнесмени, които се занимават със строителство, така че ние имахме не само научни занимания, но и бизнес интереси. В тази насока бяха особено важни срещите, които проведохме с много влиятелни хора - министри, кметовете на двата града - Улан Уде, столицата на Бурятия и Улан Батор, столицата на Монголия. Срещнахме се с хора от бизнеса, с туроператорски фирми. След това пристигнаха и писма, които донесохме в България за побратимяване на София с Улан Батор и на Варна с Улан Уде. Писмата вече са предадени на кметовете на съответните градове. Надявам се нещата да се развиват. Тези страни в Централна Азия са изключително интересни - и като история, и като природни забележителности. Бурятия се намира на езерото Байкал - може би най-красивото в света езеро, второто по големина. Занимавах се освен с историческите въпроси и с проблемите на туризма. Видяхме уникални неща като например пълен двучасов шамански обред, който успях да заснема с камера в Бурятия. Много е важно това за нашата история, защото преди 2000 години по тези земи в Централна Азия са живели прабългарите, които са изповядвали подобна религия. Ние намираме в Плиска и Преслав по стените рисунки на шамани, техни атрибути при разкопки в земята. Аз съм единственият български учен, който е успял да съзре това нещо на живо, както е ставало по времето на хан Аспарух. Това е много важно и полезно, донесох и литература, по която ще работим. Другият въпрос, освен прабългарите, беше монголите и тяхното нашествие в Европа през XIII век, защото имаме контакти и с тази култура, с ордите на Чингис хан и неговите наследници. Именно в тази насока извърших много изследвания и получих предложение от колегите в Държавния университет в Бурятия за лекции през следващата година, които да обяснят късния етап от нашествието на хуни и монголи в Европа, за което се знае твърде малко. Фокус: Какво е характерно за шаманските практики и какво ново научихте за историята на прабългарите? Николай Овчаров: Самият факт, че ние с главния шаман, организация „Тангра”, която е към президентството на Бурятия и представлява Съветът на президента, с него поговорихме преди обреда. Оказа се, че макар и теоретично знам много за шаманството, за боговете, за духовете, които се викат. Аз го знам от научната литература. Той беше много учуден, че имам такива познания. Занимавал съм се с тази тема - с Тангра, с женското божество в прабългарската религия, с духовете, които шаманите са викали. В България имаме теоретичните познания за нещата и археологическите находки, а Бурятия и Монголия видяхме на дело след хилядолетия запазени тези древни танци, ритуали, които са изпълнявани и от нашите предци. Фокус: Какви са доказателствата за произхода на българите по тези земи? Николай Овчаров: Доказателства в прекия смисъл „там са били прабългарите” не можем да намерим, но знаем от историческите извори, че в периода II - I век пр. Хр. до I век сл. Хр. прабългарските племена са били в голяма империя на хуните, която е обхващала цяла Централна Азия и е граничила на юг с Китай. За това има доказателства, които са доста добре определени от учените, като покойния проф. Станчо Ваклинов в неговата книга „Формиране на старобългарската култура”. По-късно вече хуните са разгромени, тогава започва и Великото преселение на народите, което изтласква и българските племена на запад към Приазовието, откъдето започва и европейската им история. Не можем да намерим пряко доказателство за това „те са тук или там”, но можем да видим ритуалите, обредите и религиите в годините, когато те са били по тези места. Това ще бъде особено полезно за културологията, която изучава тези древни ритуали. Фокус: По отношение на туризма - има ли интерес от страна на местните хора към България и обратното - на българите към тези дестинации? Николай Овчаров: Обсъдихме и развитието на туризма. Предвиждаме създаването на дестинации, които да преодоляват това солидно разстояние и българите да могат да видят тази екзотична природа от земното кълбо, и хората от Монголия и Бурятия, много, от които не са идвали никога в Европа. Те могат да дойдат на Българското Черноморие и да видят българското културно наследство. Преди да отидем само един от нас беше ходил там. Идеята е да се види от страна на българите този уникален край. Като всяка туристическа дестинация, тя трябва да има своята реклама. Неслучайно бях кръстил нашата експедиция „По следите на прабългарите и Чингис хан”, защото това са ключовите понятия и рекламни термини, които могат да заведат българите там, за да видят тези исторически места. Другото е природата - езерото Байкал и други природни забележителности, които са уникални. Това е дестинация, към която полетът е тежък, през Москва. Говорихме с колегите в двете страни за създаването на чартърни полети, които да стигат или до столицата на Бурятия Улан Уде, или до столицата на Монголия Улан Батор. Мисля, че това е напълно постижимо. Ако има чартърни полети, това ще намали и цената на билетите и ще ускори пътуването дотам. Двете републики са съседни, на разстояние от 600 км, което изминахме с коли. Що се отнася до тяхното пътуване, за тях Европа е не по-малко екзотична, отколкото тези страни, в които бяхме. Тяхното желание да посетят България също е много голямо. То ще се направи на базата на същите условия - чартърни полети. Имаме идея да създадем едно малко представителство на Бурятия и Монголия във Варна, където хората ще могат да виждат рекламни материали, презентации и филми, които да покажат на българите какво биха могли да видят по тези страни. Имаше кръгла маса за туризма, на която представих кампанията „Чудесата на България”, която предизвика голям интерес там. Отделно бе представен един филм за Перперикон и Татул, който също предизвика голям интерес. На срещата бяха всички туроператорски фирми и от съседните области. Вече можем да говорим не само за тази част, но и за други области от Централна Азия, от бившия Съветски съюз и Далечния Изток, които също се интересуват от подобен вид туризъм. Аделина ГЕОРГИЕВА
Хипотезата за потоп в Черно море като следствие на пролив през Босфора е възможно най-необоснованата идея. Тя е основана на само един факт - наличието на (фосилс от) стари брегови линии на дълбочина 100-110 м днес, което не е достатъчно за допускането, че Черно море се е запълнило в резултат на катастрофическо нахлуване на океански води през Босфора. Нищо не пречи да се допусне едно незабележимо бавно преливане на солени води през Босфора и запълване но Черноморския басейн, в резултат на след ледников период на затопляне.
Нужда от помощ за списване на статията Bulgars в WP по приемлив за нас(българите) начин, моля за смислени коментари тук : en.wikipedia.org/wiki/Draft:Hunno-Bulgars
valtcheva.com/index.php?Itemid=26&id=19&option=com_content&task=view Средновековие : Създаване и укрепване на българската държава на Балканския полуостров (681-803), Автор RValtcheva - Тук ще откриете теми за кандидат - студентски изпит по История за СУ Св. Климент Охридски, изработени през 2012 г. под ръководството на научен ръководител, учебници по история и други помощни материали. Българи. Съществуват много мнения за произхода на българите. Тезите са най - разнообразни и варират от памиро-фергански и ирански, и от северноиндийски и западнокитайски до славянски. Най - дълъг исторически живот и най - много привърженици на Средновековието има тезата за хунски произход на българите ( или въобще тясната им връзка с хунските племена ). Въпреки че това становище сближава българите с татаро - монголите, повечето изследователи са на мнението, че българите принадлежат към тюркско - алтайската етническа група. Според нея първоначалните поселения на българите са земите на Западен Сибир, по долината на р. Иртиш. Увод: В края на VI в. българските племена в Кавказ били покорени от могъщия Западнотюркски хаганат. През 30-те години на VII в. българите обаче, обединени под ръководството на хан Кубрат от рода Дуло, успели да се освободят. Така било създадено първото държавно обединение на българите -“Велика България”, за която пишат византийските историографи Теофан и патриарх Никифор. След смъртта на хан Кубрат (около 651г), синовете му ( Бат Баян, Котраг и Аспарух ) решили най-големият брат Бат Баян със своята част от ордата да остане в бащините земи и да задържи хазарите. Скоро обаче се появили противоречия и хазарите се възползвали от разединението на българското обединение и покорили владенията на Бат Баян. Вторият син Котраг заедно с една част прабългари се отправил към средното течение на реките Волга и Кама, а българите начело с третият брат - Аспарух потеглили на запад и заселили в местността Онглос ( Онгъл ) между реките Дунав, Прут и Днестър. Там хан Аспарух полага основите на Дунавска България. Настанявайки се близо до Византия, българите насочили главно интересите си към провинциите й на юг от р.Дунав. Сходството в намеренията и общите противници в лицето на Византия, Хазарския и Аварския хаганат превърнали славяните и българите в естествени съюзници. Така се стигнало до полагане на основите на нова държава на полуострова. Зачестилите нападения на арабите през 80 - те години на VII в. се явили като пречка за Византия и улеснило създаването на съюза. След неуспешен опит от страна на империята за изтласкване на българите от своите територии през 681г. бил подписан мирен договор, с който василевсът Константин IV Погонат се задължавал да изплаща данък на българите. Годината на това споразумение се приема офицално за начало на новата българска държава. Това събитие е силно отразявано от византийските хронисти, тъй като в непосредствено съседство с Византия се появила нова сила, с която занапред императорите трябвало да се съобразяват. Славяни. Произход. Славяните спадат към индоевропейската езикова и етническа общност. През I хил пр. Хр. Те населявали земите на север от Карпатите, Балтийско море и реките Днестър, Днепър и Одер. Сведения за тях има в “История” на Херодот. По расов тип и начин на живот римският историк Тацит ги нарича венеди и ги причислява към германците, защото били уседнали, строели жилища, били добре въоръжени, занимавали са се със земеделие и животновъдство. По време на Великото преселение на народите IV - VII в. славяните започнали да напускат заеманите от тях територии и се оформили три племенни групи : венеди - западна, анти - източна и славини - южна. До края на V в. славините населили териториите северно от р.Дунав (Панония и Дакия). Така те влезнали в непосредствен контакт с римско - византийската цивилизация, която оказала значително внимание върху тяхното развитие.
toq ima zadni misli, lichi si, neshto ne mu vqrvam na "faktite" mnogo sum gi gledal ako iska nqkoi hubava gledna neutralna tochka samo "William Cooper"
Господин Керев, да го поканите проф. Аристотел Тентов во емисијата ви, за навистина да ви објасни кодот - и на вас и на академик Цонев! Нема да ви стане ништо лошо, само може да дознаете многу хубави и интересни нешта. Оти за „кодот“ конкретно цели 25 минути не кажавте ама баш ништо: rosetta-stone.etf.ukim.edu.mk/
Имам една забележка към предаването - много е кратко!
Час, час и половина ... а защо не два?
Това е едно от малкото ( да не употребя и по-силна дума) предавния днес, което си заслужава гледането и трябва да се направи нещо с краткостта му!
С най-топли чувства : Ивайло Й. Иванов - IYI
👏👏👏
Авторитетно генетично изследване потвърди, че българите са тук от поне 10 000 г.
www.epochtimes-bg.com/2013-03/2013-09-07_06.html
Georgi Jivkov E, нали според едно официално изследване този процент беше около 40%?
Доц. д-р Иво Панов: По дирята на прабългарите в земите на Таджикистан, Узбекистан и Афганистан, търсим нашите корени нататък - към Памир: Доцент д-р Иво Панов е ръководител на специалност „Иранистика“ в СУ „Свети Климент Охридски”, Факултет по класически и нови филологии, катедра „Класически изток”.
Той участва в първата национална интердисциплинарна експедиция, организирана от БАН и СУ „Свети Климент Охридски” през 2008-а. Тя търси следите на прабългарската култура в земите на Таджикистан, Узбекистан и Афганистан, а през 2010 г. се отправи и на експедиция в Иран.
Все повече любители на историята днес са убедени, че в крайна сметка прабългарите са били ираноезичен народ. Тоест роднини на древните перси, създали една от двете велики империи на Стария свят, а не са тюркски номадски племена, както набиваха в ученическите глави във времето на соца, че и след това. И до днес го пише в някои от учебниците.
С днешна дата интересът към този въпрос се засилва лавинообразно. Интернет форумите врят и кипят от споровете по темата. И махалото съвсем естествено се залюлява в посока, обратна на старата теория, т.е. към иранската версия.
Позовавайки се на артефактите, появили се през последните десетилетия, а и на отдавна изтъкнатия от големия специалист проф. Веселин Бешевлиев ирански произход на ред прабългарски имена като Кубрат, Аспарух, Борис, мнозина застават без уговорки зад тази теория. И не без основания.
Точно затова потърсихме доцент Иво Панов, мислейки, че ще потвърди иранската теория. Той изследва материята от години, думата му тежи в научната общност, но се оказа, че тъкмо заради това доц. Панов е изключително предпазлив, когато го попиташ дали наистина прадедите ни са от ирански произход. Ученият не бърза да прави изводи. Смята, че все още не са събрани достатъчно данни, подкрепящи категорично тази теза.
Доц. Панов обаче е бил на две експедиции: в Таджикистан, Узбекистан, размирния Афганистан, а после се отправя и към Иран, където се натъква на доста любопитни факти. Първо прекосява древната река Вахш, наречена днес в част от своето протежение Амударя, отвъд нея е древната и мистична земя Балкхара, или Бактрия, както са я наричали воините на Александър Македонски. Това е и областта, която им оказва най-яростна съпротива, а за да скрепи съюза си с този войнствен народ, Завоевателя нарежда на 10 000 свои пълководци и бойци да минат под венчило с 10 000 местни девойки. Прави го и самият той. Между другото, на персийски българин се произнася балхар...
Питаме учения какво мисли за твърденията, че Балкхара е древната ни прародина: Те не са от вчера. Самият патриарх на българската революция Г. С. Раковски (1821-1867) е първият човек, който отсича, че някъде около Памир се намира прародината ни.
На въпроса от ирански или тюркски произход са прабългарите доц. д-р Иво Панов отговаря така:
„Този въпрос предстои да се изследва. По- голямата част от персийските думи в българския език идват чрез език посредник - турски, арабски. Обаче има думи, които са само в българския и персийския език. Това ни дава основание да смятаме, че сме имали контакти навремето. Затова търсим нашите корени нататък - към Памир, но пак казвам, намират се отделни находки, без да можем да заковем и да кажем: „Ние сме това и това”.
Първо, археологията действително придава голяма тежест на изследванията, но последните археологически изследвания върху над 1500 скелета на прабългари показват антропология от европеиден сарматски тип - високи хора с брахикранни глави и фергански лица с 60 % изкуствена деформация на черепа, характерна за източноиранците по това време.
Второ, от над 20 титли при прабългарите само 4 са общи с тюркските, при това повечето от тюркските титли (таркан, багатур, шад) са заимствани от други народи - иранци, тохари, китайци.
Трето, според В. Бешевлиев, над 50 % от личните имена на прабългарите са ирански (Аспарукс, Безмер, Кубер, Кубрат, Котраг).
Четвърто, много от набедените за тюркски прабългарски думи са всъщност ирански, например КУПЕ (ризница) си е чисто персийска (qäbā - дълга връхна дреха).
Пето, тюркския език има една отличителна особеност - дефинирани са четири фонетични закона, на които се подчиняват 99,99 % от тюркските думи, но прабългарските (например Крум, Плискав, естрогин, хлобрин) не им се подчиняват.
Шесто, да не говорим за различия в погребалния обряд, религиозните храмове, градостроителство и т.н. и .т.н - вероятно е излишно. В България всеки си пее своята песен и никой не се подчинява на научните факти и резултати, даже не ги чете. И накрая, да се твърди, че Мадарският конник е тракийска направа е много смело, човек трябва да си сложи очила и да не вижда очевадни подробности.
Доцент д-р Панов обяснява, че името Аспарух има две версии: „Дух на кон” или „Лице на кон”
То е от персийски произход, а повечето специалисти смятат това за доказано. Ученият уточнява: „Проблемът ни е, че нямаме достатъчно материал от прабългарския език, за да правим някакви паралели. Всичко го казваме с голяма доза условност, но като го споменем пред някой вестник или списание, излиза, че сме го заковали.”
При експедициите в Афганистан и Иран д-р Панов и хората му изучават скални конници. Съответстват ли те на Мадарския е другият задължителен въпрос, който задават изкушените от историята на прабългарите.
В областта Шамарк, Северен Афганистан, експедицията прави детайлни снимки на изсечена в скалата фигура. „Там конникът не е близнак на нашия, има съвсем друга композиция, обаче името съвпада”, обяснява доц. Панов и продължава: „Казват му „Раге модар”- „Вените на майката”. По друг начин стоят нещата в Иран. „Там са едно към едно барелефите, датирани от периода на втората персийска държава (224-651 г.), с Мадарския конник. Едва ли може да има съмнение, че това е един и същи стил. Няма как да се отрекат паралелите в изкуството на Иранската сасанидска държава и България”, казва той.
Преди години проф. Веселин Бешевлиев публикува изследванията си за една плоча с двуглав орел от епохата на Първото българско царство, открита по нашите земи. И в тази връзка експедицията я очаква изненада. Иранският двуглав орел, който доц. Панов заснема в Техеранския национален исторически музей по стара история, е идентичен с нашия.
Спомени от първо лице
През 2008 година шестима души отидохме в Афганистан, Таджикистан и Узбекистан. Идеята ни беше да навлезем в севера на Афганистан. Беше много опасно. Самите хора, които ни посрещнаха, казаха: „Вижте какво, ние дори да ви дадем това, което ви е обещано - охрана и бронирана кола, няма да можем да поемем отговорност за вашата безопасност. Положението беше такова, че да мръднеш от шосето, можеш да се натъкнеш на мина, на всяка крачка имаше осакатени хора. Ние решихме да не прекосяваме Афганистан, а да заобиколим през Таджикистан, въпреки че беше свързано с дълъг преход Искахме да попаднем сред население, което е капсуловано. Беше логично на такова място да се запазили най-много архаизми - думи, обичаи, но основната част от изследванията ни бяха оттатък реката Вахш. Моя задача бе да въздържам колегите от крайни изводи. Хората искат бързо да стигнат до истината, но пътят е много дълъг и е покрит с трудности. Ще хвърлиш една дума и после ще ти се смеят”.
ДРУГАТА СТЪПКА
- През 2010 г. доц. Панов вече е на експедиция в Иран. И там в продължение на месец правят теренни проучвания. Директорът на тамошния Национален музей им направил списък на цялата стара литература, където се говори за българите. В момента СУ разполага с 18 такива средновековни заглавия, като предстои да бъдат преведени частите от тях, в които се говори за българите.
Николай Овчаров: В Бурятия и Монголия видяхме запазени древните танци и ритуали, които са изпълнявани от нашите предци - 9 Април 2011 | Агенция "Фокус": По повод завръщането на българска експедиция от Бурятия и Монголия, Агенция „Фокус”разговаря с археолога проф. Николай Овчаров.
Фокус: Проф. Овчаров, какви са впечатленията ви от експедицията, която проведохте в Монголия и Бурятия?
Николай Овчаров: Това беше една полуекспедиция - полуделегация в едни неизследвани от български учени краища. Тя не беше само с цел изучаване на историята, тъй като тя е организирана от Ордена на рицарите тамплиери в България. Моите други трима колеги са бизнесмени, които се занимават със строителство, така че ние имахме не само научни занимания, но и бизнес интереси. В тази насока бяха особено важни срещите, които проведохме с много влиятелни хора - министри, кметовете на двата града - Улан Уде, столицата на Бурятия и Улан Батор, столицата на Монголия. Срещнахме се с хора от бизнеса, с туроператорски фирми. След това пристигнаха и писма, които донесохме в България за побратимяване на София с Улан Батор и на Варна с Улан Уде. Писмата вече са предадени на кметовете на съответните градове. Надявам се нещата да се развиват. Тези страни в Централна Азия са изключително интересни - и като история, и като природни забележителности. Бурятия се намира на езерото Байкал - може би най-красивото в света езеро, второто по големина. Занимавах се освен с историческите въпроси и с проблемите на туризма. Видяхме уникални неща като например пълен двучасов шамански обред, който успях да заснема с камера в Бурятия.
Много е важно това за нашата история, защото преди 2000 години по тези земи в Централна Азия са живели прабългарите, които са изповядвали подобна религия. Ние намираме в Плиска и Преслав по стените рисунки на шамани, техни атрибути при разкопки в земята.
Аз съм единственият български учен, който е успял да съзре това нещо на живо, както е ставало по времето на хан Аспарух. Това е много важно и полезно, донесох и литература, по която ще работим.
Другият въпрос, освен прабългарите, беше монголите и тяхното нашествие в Европа през XIII век, защото имаме контакти и с тази култура, с ордите на Чингис хан и неговите наследници. Именно в тази насока извърших много изследвания и получих предложение от колегите в Държавния университет в Бурятия за лекции през следващата година, които да обяснят късния етап от нашествието на хуни и монголи в Европа, за което се знае твърде малко.
Фокус: Какво е характерно за шаманските практики и какво ново научихте за историята на прабългарите?
Николай Овчаров: Самият факт, че ние с главния шаман, организация „Тангра”, която е към президентството на Бурятия и представлява Съветът на президента, с него поговорихме преди обреда. Оказа се, че макар и теоретично знам много за шаманството, за боговете, за духовете, които се викат. Аз го знам от научната литература. Той беше много учуден, че имам такива познания. Занимавал съм се с тази тема - с Тангра, с женското божество в прабългарската религия, с духовете, които шаманите са викали. В България имаме теоретичните познания за нещата и археологическите находки, а Бурятия и Монголия видяхме на дело след хилядолетия запазени тези древни танци, ритуали, които са изпълнявани и от нашите предци.
Фокус: Какви са доказателствата за произхода на българите по тези земи?
Николай Овчаров: Доказателства в прекия смисъл „там са били прабългарите” не можем да намерим, но знаем от историческите извори, че в периода II - I век пр. Хр. до I век сл. Хр. прабългарските племена са били в голяма империя на хуните, която е обхващала цяла Централна Азия и е граничила на юг с Китай. За това има доказателства, които са доста добре определени от учените, като покойния проф. Станчо Ваклинов в неговата книга „Формиране на старобългарската култура”.
По-късно вече хуните са разгромени, тогава започва и Великото преселение на народите, което изтласква и българските племена на запад към Приазовието, откъдето започва и европейската им история. Не можем да намерим пряко доказателство за това „те са тук или там”, но можем да видим ритуалите, обредите и религиите в годините, когато те са били по тези места. Това ще бъде особено полезно за културологията, която изучава тези древни ритуали.
Фокус: По отношение на туризма - има ли интерес от страна на местните хора към България и обратното - на българите към тези дестинации?
Николай Овчаров: Обсъдихме и развитието на туризма. Предвиждаме създаването на дестинации, които да преодоляват това солидно разстояние и българите да могат да видят тази екзотична природа от земното кълбо, и хората от Монголия и Бурятия, много, от които не са идвали никога в Европа. Те могат да дойдат на Българското Черноморие и да видят българското културно наследство. Преди да отидем само един от нас беше ходил там. Идеята е да се види от страна на българите този уникален край. Като всяка туристическа дестинация, тя трябва да има своята реклама. Неслучайно бях кръстил нашата експедиция „По следите на прабългарите и Чингис хан”, защото това са ключовите понятия и рекламни термини, които могат да заведат българите там, за да видят тези исторически места.
Другото е природата - езерото Байкал и други природни забележителности, които са уникални. Това е дестинация, към която полетът е тежък, през Москва. Говорихме с колегите в двете страни за създаването на чартърни полети, които да стигат или до столицата на Бурятия Улан Уде, или до столицата на Монголия Улан Батор. Мисля, че това е напълно постижимо. Ако има чартърни полети, това ще намали и цената на билетите и ще ускори пътуването дотам.
Двете републики са съседни, на разстояние от 600 км, което изминахме с коли. Що се отнася до тяхното пътуване, за тях Европа е не по-малко екзотична, отколкото тези страни, в които бяхме. Тяхното желание да посетят България също е много голямо. То ще се направи на базата на същите условия - чартърни полети. Имаме идея да създадем едно малко представителство на Бурятия и Монголия във Варна, където хората ще могат да виждат рекламни материали, презентации и филми, които да покажат на българите какво биха могли да видят по тези страни.
Имаше кръгла маса за туризма, на която представих кампанията „Чудесата на България”, която предизвика голям интерес там. Отделно бе представен един филм за Перперикон и Татул, който също предизвика голям интерес. На срещата бяха всички туроператорски фирми и от съседните области. Вече можем да говорим не само за тази част, но и за други области от Централна Азия, от бившия Съветски съюз и Далечния Изток, които също се интересуват от подобен вид туризъм.
Аделина ГЕОРГИЕВА
Drajte ludite kadeto i e mestoto, ne gi puskyte pred televiziata.
Хипотезата за потоп в Черно море като следствие на пролив през Босфора е възможно най-необоснованата идея. Тя е основана на само един факт - наличието на (фосилс от) стари брегови линии на дълбочина 100-110 м днес, което не е достатъчно за допускането, че Черно море се е запълнило в резултат на катастрофическо нахлуване на океански води през Босфора. Нищо не пречи да се допусне едно незабележимо бавно преливане на солени води през Босфора и запълване но Черноморския басейн, в резултат на след ледников период на затопляне.
Нужда от помощ за списване на статията Bulgars в WP по приемлив за нас(българите) начин, моля за смислени коментари тук :
en.wikipedia.org/wiki/Draft:Hunno-Bulgars
valtcheva.com/index.php?Itemid=26&id=19&option=com_content&task=view
Средновековие : Създаване и укрепване на българската държава на Балканския полуостров (681-803), Автор RValtcheva - Тук ще откриете теми за кандидат - студентски изпит по История за СУ Св. Климент Охридски, изработени през 2012 г. под ръководството на научен ръководител, учебници по история и други помощни материали.
Българи. Съществуват много мнения за произхода на българите. Тезите са най - разнообразни и варират от памиро-фергански и ирански, и от северноиндийски и западнокитайски до славянски. Най - дълъг исторически живот и най - много привърженици на Средновековието има тезата за хунски произход на българите ( или въобще тясната им връзка с хунските племена ). Въпреки че това становище сближава българите с татаро - монголите, повечето изследователи са на мнението, че българите принадлежат към тюркско - алтайската етническа група. Според нея първоначалните поселения на българите са земите на Западен Сибир, по долината на р. Иртиш.
Увод: В края на VI в. българските племена в Кавказ били покорени от могъщия Западнотюркски хаганат. През 30-те години на VII в. българите обаче, обединени под ръководството на хан Кубрат от рода Дуло, успели да се освободят. Така било създадено първото държавно обединение на българите -“Велика България”, за която пишат византийските историографи Теофан и патриарх Никифор. След смъртта на хан Кубрат (около 651г), синовете му ( Бат Баян, Котраг и Аспарух ) решили най-големият брат Бат Баян със своята част от ордата да остане в бащините земи и да задържи хазарите. Скоро обаче се появили противоречия и хазарите се възползвали от разединението на българското обединение и покорили владенията на Бат Баян. Вторият син Котраг заедно с една част прабългари се отправил към средното течение на реките Волга и Кама, а българите начело с третият брат - Аспарух потеглили на запад и заселили в местността Онглос ( Онгъл ) между реките Дунав, Прут и Днестър. Там хан Аспарух полага основите на Дунавска България. Настанявайки се близо до Византия, българите насочили главно интересите си към провинциите й на юг от р.Дунав. Сходството в намеренията и общите противници в лицето на Византия, Хазарския и Аварския хаганат превърнали славяните и българите в естествени съюзници. Така се стигнало до полагане на основите на нова държава на полуострова. Зачестилите нападения на арабите през 80 - те години на VII в. се явили като пречка за Византия и улеснило създаването на съюза. След неуспешен опит от страна на империята за изтласкване на българите от своите територии през 681г. бил подписан мирен договор, с който василевсът Константин IV Погонат се задължавал да изплаща данък на българите.
Годината на това споразумение се приема офицално за начало на новата българска държава. Това събитие е силно отразявано от византийските хронисти, тъй като в непосредствено съседство с Византия се появила нова сила, с която занапред императорите трябвало да се съобразяват.
Славяни. Произход. Славяните спадат към индоевропейската езикова и етническа общност. През I хил пр. Хр. Те населявали земите на север от Карпатите, Балтийско море и реките Днестър, Днепър и Одер. Сведения за тях има в “История” на Херодот. По расов тип и начин на живот римският историк Тацит ги нарича венеди и ги причислява към германците, защото били уседнали, строели жилища, били добре въоръжени, занимавали са се със земеделие и животновъдство. По време на Великото преселение на народите IV - VII в. славяните започнали да напускат заеманите от тях територии и се оформили три племенни групи : венеди - западна, анти - източна и славини - южна. До края на V в. славините населили териториите северно от р.Дунав (Панония и Дакия). Така те влезнали в непосредствен контакт с римско - византийската цивилизация, която оказала значително внимание върху тяхното развитие.
Анимационната в началото е много досадна.
Нарекоха се българи'' - Стоил Стоилов e platen izmamnik
toq ima zadni misli, lichi si, neshto ne mu vqrvam na "faktite" mnogo sum gi gledal ako iska nqkoi hubava gledna neutralna tochka samo "William Cooper"
Анатема на този проклет новобългарин безбожник!
+ziptaz каторга за псевдобългарските набожници!
Господин Керев, да го поканите проф. Аристотел Тентов во емисијата ви, за навистина да ви објасни кодот - и на вас и на академик Цонев! Нема да ви стане ништо лошо, само може да дознаете многу хубави и интересни нешта. Оти за „кодот“ конкретно цели 25 минути не кажавте ама баш ништо:
rosetta-stone.etf.ukim.edu.mk/