По време на византийското владичество, територията между Стара планина и Дунав започва да се нарича Паристрион (Подунавия), а с названието България се обозначават териториите на съвр. Белградската област, Поморавието, Косово и Македония. Напр., Вилхелм Тирски участник и хронист на І-ия кръстоносен поход, ясно казва, че Белград е първият град в България, идвайки от Унгария. (Тирский, 2010: гл. 18) В Паристриона и около Стара планина, в периода на византийското владичество, има масивно заселване на власи, които се използват от византийците като гранична охрана и което е наложило за известен период територията на Северна България да се нарича Влахия, а само в Северозапдна България - бившето Самуилова царство (Поморавието, Косово, Македония), се запазва названието България. Както смята и Александър Николов, в края на XII в. - началото на XIII в., старото българско землище ясно е разделено на две части. Земите на бившето Самуилово царство продължават да се наричат България, докато земите на бившата римска провинция Долна Мизия, започват да се наричат Влахия. И това е свързано с чисто етноически промени - рязко увеличаване на влашкото население в тази област. (Nikolov, 2008) През този период названието «власи» до известна степен, променя своя чисто етнически характер, и се превръща в название на скотовъдци, водещи полуномадски начин на живот, свързан с т.нар. «сезонно скотовъдство», т.е. лятото се изтеглат към планините, а зимата слизат към по-топлите и южни равнини. В периода на дълго съжителство с българите, както смята Ищван Вашари, първоначално латиноезичните власи, са преминали към двуезичие, което в крайна сметка обяснява големият процент старобългарски заемки в съвр. румънски език (30% от всички чуждици, в румънския език). (Vásáry, 2005: 17-33)
Aber aziati Celo vreme napagate na rimskoto carstvo iprevzemate zimeritorii i gi kazuvas vasi kako nesto okupirano da Go naerecuvas Vase znaci tamu zivele drugi narodi a vie Ste Go okupirale i nemozes odma da se blgari zatoa Sto zivele pred vas drug narod ebre tatari Türk proizvod so slavjanski jazik i pismo i Vera 😛😛😛😛🦆🦆😛😛😅😊
Белгун е другото име, прозвището на Асен. Съобщено е в Бориловия синодик «[91]. [На] царя Иван Асен Белгун, който освободи българския род от гръцко робство, вечна му памет». (БС) Обикновено се извежда от тюрк. bilge - мъдрост . Но произлиза от близкото по смисъл belgü - знак, признак, известен, бележит, belgülük - известност, значимост, яснота. (ДТС, 1969: 183) Също в кипчакски belgi - сведение, знание, признак, знак, belgili - признант, известен, очевиден, ясен, знатен, почитан. (Гаркавец, 2010: 252) Производно на bilge - мъдрост, е името на половецкия вожд Билге-тегин (около 1068 г.), съюзник на Владимир Мономах. (Пилипчук2, 2017: 262) Така че Асен Белгун може да се изтълкува като «славният, знаменитият Асен».
Писмо на Иван Асен ІІ до папа Григорий ІХ от 1237 г., се казва: «всички прелати в България и Влахия (universes prelatis in Bulgaria et Valachia)». (Златарски-3, 1972: 462) Използваните от средновековните автори понятия, власи и българи се използват като синоними, което показва, че българите и власите са обитавали една и съща територия. Самото понятие Влахия, през XII-XIII в. обхваща античната област Долна Мизия. Земите на север от Дунав до Карпатите, се наричат Кумания, по името на обитаващия там народ кумани. А по-късна «историческа Влахия», т.е. като название на областта между Карпатите и Дунав, се споменава в западноевропейските източници, за пръв път в Унгария през 1330 г. По време на византийското владичество, територията между Стара планина и Дунав започва да се нарича Паристрион (Подунавия), а с названието България се обозначават териториите на съвр. Белградската област, Поморавието, Косово и Македония. Напр., Вилхелм Тирски участник и хронист на І-ия кръстоносен поход, ясно казва, че Белград е първият град в България, идвайки от Унгария. (Тирский, 2010: гл. 18) В Паристриона и около Стара планина, в периода на византийското владичество, има масивно заселване на власи, които се използват от византийците като гранична охрана и което е наложило за известен период територията на Северна България да се нарича Влахия, а само в Северозапдна България - бившето Самуилова царство (Поморавието, Косово, Македония), се запазва названието България. Както смята и Александър Николов, в края на XII в. - началото на XIII в., старото българско землище ясно е разделено на две части. Земите на бившето Самуилово царство продължават да се наричат България, докато земите на бившата римска провинция Долна Мизия, започват да се наричат Влахия. И това е свързано с чисто етноически промени - рязко увеличаване на влашкото население в тази област. (Nikolov, 2008) През този период названието «власи» до известна степен, променя своя чисто етнически характер, и се превръща в название на скотовъдци, водещи полуномадски начин на живот, свързан с т.нар. «сезонно скотовъдство», т.е. лятото се изтеглат към планините, а зимата слизат към по-топлите и южни равнини. В периода на дълго съжителство с българите, както смята Ищван Вашари, първоначално латиноезичните власи, са преминали към двуезичие, което в крайна сметка обяснява големият процент старобългарски заемки в съвр. румънски език (30% от всички чуждици, в румънския език). (Vásáry, 2005: 17-33)
Границите на Кумания са посочени в хрониката на Алберик дьо Труа Фонтене, за събития от 1220 г., той казва: «…до Кумания, която е извън Унгария и достига до границите на Русия». По-късно, унгарският крал, прибавя към титлата си и «крал на Кумания (rex Cumaniae)», отбелязано за пръв път в грамота от 1233 г.: «Бела, по божията милост, първороден син на краля на Унгария…, България и Кумания». Територията, разположена на запад от река Олт, която по-късно се нарича Олтения, не е била част от тази Кумания, а е била част от България, и след като я завладяват унгарците, там създават баната Северен, респ. унгарсикят владетел си присвоява и титлата «крал на България», тъй като владе парче българска земя. И от дипломата на папа Григорий IX, адресирана до архиепископа на Естергом (Archiepiscopo Strigoniensi) от 31 юли 1227 г., става ясно, че Кумания обхваща съвр. Южна Молдова и източната част на Влахия, бъдещата Мунтения. (Vásáry, 2005: 56, 136-137) Въпреки своя кумански произход, в изворите Асеневци упорито са наричани власи, и никой не ги нарича кумани. Вашари смята, че прониквайки в Паристриона, куманите са се смесили със заварените скотовъдци - власи и българи, и така е възникнала една етническа симбиоза. За средновековният човек, етническата принадлежност няма голямо значение, основното самоопределяне става на религиозен принцип. Приемайки източното християнство куманите се разтварят в тази симбиоза. Асеневци са били покръстени много преди избухването на бунта, дори са искали да служат в императорското армия за прония. Роберт дьо Клари намеква, говорейки за Калоян, но явно това се отнася и за по-големите му братя, че основното им занимание било отглеждането на коне, нещо типично за куманите. И не на последно място, бунтът избухва в Паристриона, заради повишените данъци, изразяващи се в едър и дребен добитък, пряко ощетяващи скотовъдците. Същото нещо казва и Теодор Скутариот в своята «Хроника». Тук трябва да добавим и личната обида. Теодор Скутариот уточнява: «Причинители на нещастието били някои си Петър и Асен, родни братя. Те отишли при императора, който се намирал в Кипсела, и поискали да бъдат зачислени заедно с ромеите във войската и с императорска разпоредба да им бъде дадено едно слабо доходно село в Хемус. Но те не сполучили в искането си и тогава казали, най-вече Асен като по-дързък, и думи, намекващи за открито отцепване. Затова той бил ударен по лицето по заповед на севастократор Йоан. Те се върнали в къщи без нищо». (ГИБИ-8, 1972: 243)
Първото споменаване на Басарабите е още в 1241 г. Именно тогава за пръв път се съобщава името Бесараб, от Рашид Ад Дин, който разказва следното за татарските нападения през 1241 г. «...преминаха планините (Карпатите), за да навлязат в страната на булгарите (българите) и на башгирдите (маджарите). Орда който вървеше надясно, премина страната на Илауте (р. Олт) и видя, че срещу него иде Безеренбам (Бесараб бан / воеводата Бесараб) с войска; последният биде разбит. ... Буджек премина планините на тая страна (Седмиградско), за да навлезе в Кара-Улак (Каравлашко, т.е. Олтения) и порази народите Улак (власи), премина планините .... Орда разбил пресрещналия го бан Басараб на река Жиу. От отряда на Кадан се отделил Буджек, който също преминал Карпатите и по течението на Олт се насочил към воеводството на на Сенеслав. Рашид ад Дин премълчава поражението, но татарите най-вероятно са били отблъснати. За това може да се съди от движенията на тази татарска група, която много бързо променила посоката си и се насочила към Сегет, за да се обедини с останалите татарски сили. (Ангелов2, 2009)
От куманите заселени в Македония са останали и някои имена, напр. Биляна - име широко разпространено сред българите, особено в Македония. Обикновено се обяснява с тюркското bilen - знаещ. (Стоянов, 2000: 235) По-скоро е производно на кипчакското bilyän - господствам, князувам, получавам титла, т.е. Биляна - княгиня, господарка. (Гаркавец, 2010,: 293) Bilän е и уйгурско име. (ДТС, 1969: 99) Друго такова е Коте - българско име в Македония, производно на името Котян. Произлиза от тюрк. qut - щастие, късмет, божествена предопределеност, душа, дух, жизнена сила. Известно при древните тюрки и като лично име Qotan / Qutan. (ДТС, 1969: 471-473) Също такова е името Котоман, означаващо богат човек, големец, чорбаджия, богаташ, употребявало се е в Македония (Кратовско, Прилеп, Дебър), Алексинац (бившото българско Алексинци в Моравско), Косово - Сирничка жупа, и производното фамилно име Котоманов(и) се среща се предимно в Пловдив, Русе, Варна, Шабла, нямат убедителна етимология според БЕР. Вариант на името Котоман е босненското име Котроман, което стои в основата на последната босненска династия Котроманичи (Котроманићи) (1250-1463 г.). Етимологията се обяснява от куманското *köt / kötыr - силен, славен, утвърждаващ се, също в кипчакски kötür - издигам се, в казахски kөtеru - издигам, се, възвеличавам, прославям се, провъзгласявам се, в татарски kötыrö - издигам се, преодолявам, утвърждавам, прославям (виж и бълг. дума от кумански произход катеря се ). (Гаркавец, 2010: 744-745) В древнотюркски qodï - силен, караханидски qod/ur, якутски xot, долгански kot - преодолявам, утвърждавам, чувашки хütĕ - защитавам, отбранявам, отстоявам. (ДТС, 1969: 452) Като куманско може да се посочи широко разпространеното българско име Герган / Гергана, Гергин / Гергина, обикновено свързвани като умалителни на Георги, или от цветето гергина (Dahlia). (Заимов, 2004: 88) Интересна податка е куманското име Гърген, брат на Асен (Осен) от племето каи (каепичи). Н. Баскаков го обяснявя с тюрк. girgin - ласкав, достоен, дързък, kirgin - настоятелен, устремен, постигащ целите си. (Пилипчук2, 2017: 263) В древнотюркски kirigsä - желая, стремя се, искам. (ДТС, 1969: 308-309) В монг. khir - възможност, способност, предел, мярка. (Кричкун, 2006: 851) Такова е и вече раядкото име Камо, известно днес като фамилия Камов(и). Й. Заимов смята, че е производно на Камен. (Заимов, 2004: 167) Но произходът е друг. Плано Карпини пише, че куманите наричали главния си бог Кам. В древнотюркски qam - магьосник, жрец, qamlamak - врачуване, магически обред, заклинание. (ДРС, 1969: 413), (Стоянов, 2006: 215) Също е известен куманин на име Камос, син на Оселук, брат на Тюрнак, и чичо на Святослав Олегович. Живял е в ХІІ в. и е бил от приднепровските кипчаки. (Пилипчук2, 2017: 264-265)
По произход Асеневци са българизирани кумани. Името Асен идва от тюркското esän - здрав, невредим, esänγü - здраве, esänlik - благополучие, esänlï - приветствам, поздравявам. (ДТС, 1969: 183) Името Осен носи половецки вожд, починал в 1082 г. Негов син е известният вожд Боняк. Друг половецки вожд Асин е бил пленен от русите в 1092 г. при гр. Белая вежа (хазарският Саркел). Сред 75 молдовски болярски фамилии, записани от Димитрий Кантемир, се среща и фамилията Асан. (Стоянов, 2000: 201-203) Даже и името Кантемир е куманско, идво от qan - кръв, и temir - желязо, «кърваво желязо», име със заплашителна или охранителна семантика, т.е. оръжието му винаги да поразява врагвете. (ДТС, 1969: 416-417) Украинският историк Ярослав Пилипчук, занимаващ се с историята и поризхода на куманите смята, че българският Асен е потомък, правнук на починалия в 1082 г. Осен от рода на Шарукан, т.е. от племето каи или каепичи (Кай-оба). Непряка връзка в това отношение, той вижда във факта, че по това време на север от Дунав обитава куманското племе урунгут (wrwnkqwt) и бадаи (bdâj,), по съобщението на Рашид ад Дин, или бадан - у Сайф ад-Дин Ахсикенди «Маджму ат-Таварих» (Събрани истории). Урунгут обитавали в областта Бараган, т.е. на югоизток от долното течение на Дунав срещу Северна Добруджа. Всъщност урунгут е монголското предаване на уранхай / уранкай - вариант на названието каи / каепичи (Кай-оба, или «родът на змията»). (Пилипчук, 2018: 166) Очевидно и логично, братята Асен и Петър са поддържали връзка със своите сродници уранкай на север от Дунав.
@@stanbatakarata6081 OSMANSKITE TURTSI SASHTO SA TIURKI ;-))) ZA RAZLIKA OT VAS SLAVIANITE DETO SE NARI4ATE BALGARI NA EDNO TIURKSKO PLEME . TI DORI NE ZNAESH HAN ASPARUH NA KAKAV EZIK E GOVORIL , MA SE OBAJDASH
Браво на Анелия и Лъчезар! Много хубаво предаване направихте!
Не прекъсвайте гостите си.Поканили Сте ги да чуем и тях. Ако трябва да слушаме Вас не канете гости! Моля!
Да пребъде Търновград Царев!!!!!!!!!!!!!
По време на византийското владичество, територията между Стара планина и Дунав започва да се нарича Паристрион (Подунавия), а с названието България се обозначават териториите на съвр. Белградската област, Поморавието, Косово и Македония. Напр., Вилхелм Тирски участник и хронист на І-ия кръстоносен поход, ясно казва, че Белград е първият град в България, идвайки от Унгария. (Тирский, 2010: гл. 18)
В Паристриона и около Стара планина, в периода на византийското владичество, има масивно заселване на власи, които се използват от византийците като гранична охрана и което е наложило за известен период територията на Северна България да се нарича Влахия, а само в Северозапдна България - бившето Самуилова царство (Поморавието, Косово, Македония), се запазва названието България. Както смята и Александър Николов, в края на XII в. - началото на XIII в., старото българско землище ясно е разделено на две части. Земите на бившето Самуилово царство продължават да се наричат България, докато земите на бившата римска провинция Долна Мизия, започват да се наричат Влахия. И това е свързано с чисто етноически промени - рязко увеличаване на влашкото население в тази област. (Nikolov, 2008)
През този период названието «власи» до известна степен, променя своя чисто етнически характер, и се превръща в название на скотовъдци, водещи полуномадски начин на живот, свързан с т.нар. «сезонно скотовъдство», т.е. лятото се изтеглат към планините, а зимата слизат към по-топлите и южни равнини. В периода на дълго съжителство с българите, както смята Ищван Вашари, първоначално латиноезичните власи, са преминали към двуезичие, което в крайна сметка обяснява големият процент старобългарски заемки в съвр. румънски език (30% от всички чуждици, в румънския език). (Vásáry, 2005: 17-33)
Aber aziati Celo vreme napagate na rimskoto carstvo iprevzemate zimeritorii i gi kazuvas vasi kako nesto okupirano da Go naerecuvas Vase znaci tamu zivele drugi narodi a vie Ste Go okupirale i nemozes odma da se blgari zatoa Sto zivele pred vas drug narod ebre tatari Türk proizvod so slavjanski jazik i pismo i Vera 😛😛😛😛🦆🦆😛😛😅😊
Белгун е другото име, прозвището на Асен. Съобщено е в Бориловия синодик «[91]. [На] царя Иван Асен Белгун, който освободи българския род от гръцко робство, вечна му памет». (БС) Обикновено се извежда от тюрк. bilge - мъдрост . Но произлиза от близкото по смисъл belgü - знак, признак, известен, бележит, belgülük - известност, значимост, яснота. (ДТС, 1969: 183) Също в кипчакски belgi - сведение, знание, признак, знак, belgili - признант, известен, очевиден, ясен, знатен, почитан. (Гаркавец, 2010: 252) Производно на bilge - мъдрост, е името на половецкия вожд Билге-тегин (около 1068 г.), съюзник на Владимир Мономах. (Пилипчук2, 2017: 262) Така че Асен Белгун може да се изтълкува като «славният, знаменитият Асен».
Писмо на Иван Асен ІІ до папа Григорий ІХ от 1237 г., се казва: «всички прелати в България и Влахия (universes prelatis in Bulgaria et Valachia)». (Златарски-3, 1972: 462)
Използваните от средновековните автори понятия, власи и българи се използват като синоними, което показва, че българите и власите са обитавали една и съща територия. Самото понятие Влахия, през XII-XIII в. обхваща античната област Долна Мизия. Земите на север от Дунав до Карпатите, се наричат Кумания, по името на обитаващия там народ кумани. А по-късна «историческа Влахия», т.е. като название на областта между Карпатите и Дунав, се споменава в западноевропейските източници, за пръв път в Унгария през 1330 г.
По време на византийското владичество, територията между Стара планина и Дунав започва да се нарича Паристрион (Подунавия), а с названието България се обозначават териториите на съвр. Белградската област, Поморавието, Косово и Македония. Напр., Вилхелм Тирски участник и хронист на І-ия кръстоносен поход, ясно казва, че Белград е първият град в България, идвайки от Унгария. (Тирский, 2010: гл. 18)
В Паристриона и около Стара планина, в периода на византийското владичество, има масивно заселване на власи, които се използват от византийците като гранична охрана и което е наложило за известен период територията на Северна България да се нарича Влахия, а само в Северозапдна България - бившето Самуилова царство (Поморавието, Косово, Македония), се запазва названието България. Както смята и Александър Николов, в края на XII в. - началото на XIII в., старото българско землище ясно е разделено на две части. Земите на бившето Самуилово царство продължават да се наричат България, докато земите на бившата римска провинция Долна Мизия, започват да се наричат Влахия. И това е свързано с чисто етноически промени - рязко увеличаване на влашкото население в тази област. (Nikolov, 2008)
През този период названието «власи» до известна степен, променя своя чисто етнически характер, и се превръща в название на скотовъдци, водещи полуномадски начин на живот, свързан с т.нар. «сезонно скотовъдство», т.е. лятото се изтеглат към планините, а зимата слизат към по-топлите и южни равнини. В периода на дълго съжителство с българите, както смята Ищван Вашари, първоначално латиноезичните власи, са преминали към двуезичие, което в крайна сметка обяснява големият процент старобългарски заемки в съвр. румънски език (30% от всички чуждици, в румънския език). (Vásáry, 2005: 17-33)
Белгун означава "славен" в кипчакския речник.
Границите на Кумания са посочени в хрониката на Алберик дьо Труа Фонтене, за събития от 1220 г., той казва: «…до Кумания, която е извън Унгария и достига до границите на Русия». По-късно, унгарският крал, прибавя към титлата си и «крал на Кумания (rex Cumaniae)», отбелязано за пръв път в грамота от 1233 г.: «Бела, по божията милост, първороден син на краля на Унгария…, България и Кумания». Територията, разположена на запад от река Олт, която по-късно се нарича Олтения, не е била част от тази Кумания, а е била част от България, и след като я завладяват унгарците, там създават баната Северен, респ. унгарсикят владетел си присвоява и титлата «крал на България», тъй като владе парче българска земя. И от дипломата на папа Григорий IX, адресирана до архиепископа на Естергом (Archiepiscopo Strigoniensi) от 31 юли 1227 г., става ясно, че Кумания обхваща съвр. Южна Молдова и източната част на Влахия, бъдещата Мунтения. (Vásáry, 2005: 56, 136-137)
Въпреки своя кумански произход, в изворите Асеневци упорито са наричани власи, и никой не ги нарича кумани. Вашари смята, че прониквайки в Паристриона, куманите са се смесили със заварените скотовъдци - власи и българи, и така е възникнала една етническа симбиоза. За средновековният човек, етническата принадлежност няма голямо значение, основното самоопределяне става на религиозен принцип. Приемайки източното християнство куманите се разтварят в тази симбиоза. Асеневци са били покръстени много преди избухването на бунта, дори са искали да служат в императорското армия за прония. Роберт дьо Клари намеква, говорейки за Калоян, но явно това се отнася и за по-големите му братя, че основното им занимание било отглеждането на коне, нещо типично за куманите. И не на последно място, бунтът избухва в Паристриона, заради повишените данъци, изразяващи се в едър и дребен добитък, пряко ощетяващи скотовъдците. Същото нещо казва и Теодор Скутариот в своята «Хроника». Тук трябва да добавим и личната обида. Теодор Скутариот уточнява: «Причинители на нещастието били някои си Петър и Асен, родни братя. Те отишли при императора, който се намирал в Кипсела, и поискали да бъдат зачислени заедно с ромеите във войската и с императорска разпоредба да им бъде дадено едно слабо доходно село в Хемус. Но те не сполучили в искането си и тогава казали, най-вече Асен като по-дързък, и думи, намекващи за открито отцепване. Затова той бил ударен по лицето по заповед на севастократор Йоан. Те се върнали в къщи без нищо». (ГИБИ-8, 1972: 243)
Първото споменаване на Басарабите е още в 1241 г. Именно тогава за пръв път се съобщава името Бесараб, от Рашид Ад Дин, който разказва следното за татарските нападения през 1241 г. «...преминаха планините (Карпатите), за да навлязат в страната на булгарите (българите) и на башгирдите (маджарите). Орда който вървеше надясно, премина страната на Илауте (р. Олт) и видя, че срещу него иде Безеренбам (Бесараб бан / воеводата Бесараб) с войска; последният биде разбит. ... Буджек премина планините на тая страна (Седмиградско), за да навлезе в Кара-Улак (Каравлашко, т.е. Олтения) и порази народите Улак (власи), премина планините .... Орда разбил пресрещналия го бан Басараб на река Жиу. От отряда на Кадан се отделил Буджек, който също преминал Карпатите и по течението на Олт се насочил към воеводството на на Сенеслав. Рашид ад Дин премълчава поражението, но татарите най-вероятно са били отблъснати. За това може да се съди от движенията на тази татарска група, която много бързо променила посоката си и се насочила към Сегет, за да се обедини с останалите татарски сили. (Ангелов2, 2009)
Бесарабия е провинция в Романската империя (на български Римската империя).
Samoil e slavjan ne e Tatar 😛😛😛😛😛
От куманите заселени в Македония са останали и някои имена, напр. Биляна - име широко разпространено сред българите, особено в Македония. Обикновено се обяснява с тюркското bilen - знаещ. (Стоянов, 2000: 235) По-скоро е производно на кипчакското bilyän - господствам, князувам, получавам титла, т.е. Биляна - княгиня, господарка. (Гаркавец, 2010,: 293) Bilän е и уйгурско име. (ДТС, 1969: 99)
Друго такова е Коте - българско име в Македония, производно на името Котян. Произлиза от тюрк. qut - щастие, късмет, божествена предопределеност, душа, дух, жизнена сила. Известно при древните тюрки и като лично име Qotan / Qutan. (ДТС, 1969: 471-473)
Също такова е името Котоман, означаващо богат човек, големец, чорбаджия, богаташ, употребявало се е в Македония (Кратовско, Прилеп, Дебър), Алексинац (бившото българско Алексинци в Моравско), Косово - Сирничка жупа, и производното фамилно име Котоманов(и) се среща се предимно в Пловдив, Русе, Варна, Шабла, нямат убедителна етимология според БЕР. Вариант на името Котоман е босненското име Котроман, което стои в основата на последната босненска династия Котроманичи (Котроманићи) (1250-1463 г.). Етимологията се обяснява от куманското *köt / kötыr - силен, славен, утвърждаващ се, също в кипчакски kötür - издигам се, в казахски kөtеru - издигам, се, възвеличавам, прославям се, провъзгласявам се, в татарски kötыrö - издигам се, преодолявам, утвърждавам, прославям (виж и бълг. дума от кумански произход катеря се ). (Гаркавец, 2010: 744-745) В древнотюркски qodï - силен, караханидски qod/ur, якутски xot, долгански kot - преодолявам, утвърждавам, чувашки хütĕ - защитавам, отбранявам, отстоявам. (ДТС, 1969: 452)
Като куманско може да се посочи широко разпространеното българско име Герган / Гергана, Гергин / Гергина, обикновено свързвани като умалителни на Георги, или от цветето гергина (Dahlia). (Заимов, 2004: 88) Интересна податка е куманското име Гърген, брат на Асен (Осен) от племето каи (каепичи). Н. Баскаков го обяснявя с тюрк. girgin - ласкав, достоен, дързък, kirgin - настоятелен, устремен, постигащ целите си. (Пилипчук2, 2017: 263) В древнотюркски kirigsä - желая, стремя се, искам. (ДТС, 1969: 308-309) В монг. khir - възможност, способност, предел, мярка. (Кричкун, 2006: 851)
Такова е и вече раядкото име Камо, известно днес като фамилия Камов(и). Й. Заимов смята, че е производно на Камен. (Заимов, 2004: 167) Но произходът е друг. Плано Карпини пише, че куманите наричали главния си бог Кам. В древнотюркски qam - магьосник, жрец, qamlamak - врачуване, магически обред, заклинание. (ДРС, 1969: 413), (Стоянов, 2006: 215) Също е известен куманин на име Камос, син на Оселук, брат на Тюрнак, и чичо на Святослав Олегович. Живял е в ХІІ в. и е бил от приднепровските кипчаки. (Пилипчук2, 2017: 264-265)
Калоян е римско наименование на българския цар употребявайте нашето
Как така? Той сам си се нарича Калоян. На неговия пръстен пише Колоен цр Блгар
По произход Асеневци са българизирани кумани. Името Асен идва от тюркското esän - здрав, невредим, esänγü - здраве, esänlik - благополучие, esänlï - приветствам, поздравявам. (ДТС, 1969: 183) Името Осен носи половецки вожд, починал в 1082 г. Негов син е известният вожд Боняк. Друг половецки вожд Асин е бил пленен от русите в 1092 г. при гр. Белая вежа (хазарският Саркел). Сред 75 молдовски болярски фамилии, записани от Димитрий Кантемир, се среща и фамилията Асан. (Стоянов, 2000: 201-203) Даже и името Кантемир е куманско, идво от qan - кръв, и temir - желязо, «кърваво желязо», име със заплашителна или охранителна семантика, т.е. оръжието му винаги да поразява врагвете. (ДТС, 1969: 416-417)
Украинският историк Ярослав Пилипчук, занимаващ се с историята и поризхода на куманите смята, че българският Асен е потомък, правнук на починалия в 1082 г. Осен от рода на Шарукан, т.е. от племето каи или каепичи (Кай-оба). Непряка връзка в това отношение, той вижда във факта, че по това време на север от Дунав обитава куманското племе урунгут (wrwnkqwt) и бадаи (bdâj,), по съобщението на Рашид ад Дин, или бадан - у Сайф ад-Дин Ахсикенди «Маджму ат-Таварих» (Събрани истории). Урунгут обитавали в областта Бараган, т.е. на югоизток от долното течение на Дунав срещу Северна Добруджа. Всъщност урунгут е монголското предаване на уранхай / уранкай - вариант на названието каи / каепичи (Кай-оба, или «родът на змията»). (Пилипчук, 2018: 166)
Очевидно и логично, братята Асен и Петър са поддържали връзка със своите сродници уранкай на север от Дунав.
Асенидите са кумани, напълно подкрепям Лъчезар Кръстев!
Територията на север от Дунав е изцяло загубена още при Симеон. В 915 г. печенегите вече са на север от Дръстър !
Ами да те са турци,
Нищо общо нямат тюрки с турци.Това е все едно е да кажеш че всички славяни са Руснаци.
@@stanbatakarata6081 GOLEM SI UMNIK ;-)))
@@dzhoshkunmahmudov6690 Така е :) Тюрките са много племена и народи.
@@stanbatakarata6081 OSMANSKITE TURTSI SASHTO SA TIURKI ;-)))
ZA RAZLIKA OT VAS SLAVIANITE DETO SE NARI4ATE BALGARI NA EDNO TIURKSKO PLEME .
TI DORI NE ZNAESH HAN ASPARUH NA KAKAV EZIK E GOVORIL , MA SE OBAJDASH
@@dzhoshkunmahmudov6690 Знам :) 😀 но казвам че има много тюркски народи и не всички са турци 😀
Nay golemiya machenik e velikita Dangalak ot Peychinovo ili Peychinovskiya Dangalak Plamen Pavlov ili pavlusha..m
Plamen Pavlov e mirizliv kopanarin