Надежда Хвойнева - Бекиро, любе Бекиро

Бекиро, любе Бекиро,
от севдьо да се умира -
и е щех да съм умрела,
ам' са лю нищо не прави,
само са сохне и вехне.
Заради тебе, Бекиро,
суха сам вейка станала:
вейчица трендафилова,
щьольбица карамфилова
и дручка босилекова -
от твойте чьорни кахоре.
Дьо да го сторим, Бекиро,
двамкаса да са зьомиме,
балносо да го разделим,
барабар да го тьоглиме.
Чепеларе, Асеновградско (НПСР, с. 308, № 571).