Грях ли е съмнението на Тома

Томина неделя е свързана с името на Тома - един от дванайсетте апостоли на Иисус, който не повярва на Христовото Възкресение. Осем дни след Възкресението Христос се яви пред Тома и Тома падна на колене и молеше Бог да му прости.
Няколко дни преди това Исус се яви на учениците си, но поради не споменати в Библията причини, Тома не присъства на тази среща.
След това събитие учениците съобщават на Тома, че са видели възкръсналия Исус.
Тома постави три условия, за да повярва: да види на ръцете белезите от гвоздеите, да тури пръста си в раните от гвоздеите, и да тури ръката си в прободеното ребро на Исус.
Това ни кара да се чудим, защо на Тома не му е достатъчно едно доказателство, за да се убеди, че Исус е възкръснал.
Ние също сме имали подобни съмнения при изучаване на Библията. В известен смисъл изискването на Тома беше справедливо.
В Йоан глава 20, стих 26 се казва:
,, След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус”
Исус отново прониква в заключена стая. Различното е, че сега сред учениците е и Тома. След като Исус ги поздравява, веднага се обръща към Тома:
,Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, и дай ръката си и я сложи в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.”
Христос дава точка по точка трите доказателства, които Тома изискваше, за да повярва.
Съмнението на Тома не е проява на грях, иначе Исус със сигурност би го изтъкнал като грях.
В думите на Христос няма нищо укорително. Съветите Му са произнесени със състрадателен тон.
Тома беше чувал разказите на очевидците повече от един път. Тома обаче не вярва на очевидци. Подобно е и с повечето хора. Въпреки, че са чували за Христос не веднъж. Има хора, които смятат евангелията за измислица. Библията е брутално честна и реална.
Когато Христос разреши на Тома да бръкне в раните му, Тома автоматично възкликна: Господ мой и Бог мой!
Защо Тома се отказа и от трите си изисквания?
Защото Христос докосна душата му. Откъде Христос иначе щеше да знае и да повтори трите изисквания на Тома, като доказателства, за да повярва. Христос Му се разкри като Бог, като Бог всезнаещ, като Бог всевиждащ, като Бог вездесъщ.
Тома каза ,, Господ мой и Бог мой!” и това е първото публично оповестяване за божествеността на Исус след възкресението. Тази декларация за Божествеността на Исус излиза от устните на човек, който най-много се съмняваше и аз намирам това за очарователно. Всъщност историята на Тома е още един от многото парадокси в Библията.
Тома от най-невярващ във в божествеността на Исус, стана първия оповестител на божествеността на Исус.
Нека отбележим факта, че Исус не осъди Тома за неговото съмнение. Това ни поучава, че Бог не упреква и нас, когато се съмняваме. Наистина съмнението не е най-доброто, което можем да изпитваме, но историята ни показва, че това се случва.
Тома придружаваше Исус в продължение на три години и половина, беше видял как укроти бурята в морето, как възкреси Лазар, беше видял още много други чудеса. Тома поиска още нещо в доказателство. И вие понякога може просто да искате да видите нещо от Бога, нещо свръхестествено, за да продължите развитието във вярата си, да направите нова стъпка на растеж по пътя на вярата.
Понякога Бог може да се прояви с присъщата си свръхестественост, но понякога Христос ще очаква вие да сте първият, който да направи нова стъпка на вяра, нова стъпка на растеж и едва тогава да ви изяви нещо свръхестествено, за да затвърди новото ниво на вярата ви.
Съмнението на Тома не е нещо уникално. В Библията има много случаи на изразено съмнение. Примерно в Псалм 88, стих 14 се казва: ,,Господи, защо отхвърляш душата ми? Защо криеш лицето Си от мен?”
В Псалм 13:1 Давид казва: ,, Докога, Господи, ще ме забравяш съвсем?
Докога ще криеш лицето Си от мене?”
Не са ли това изрази на съмнение в Божията любов и Божията бащинска загриженост?
Нека си припомним случката, когато Мария Магдалена известява на учениците, че Исус го няма в гробницата. Тогава Петър и Йоан хукнаха към гроба, за да видят с очите си. На Петър и Йоан също им трябваше доказателство.
Нека си припомним и как Мария Магдалена се усъмни, че пред нея стои самия Христос и си помисли, че е градинарят.
Съмнението на Тома не е по-лошо или
някак по-срамно от всички споменати.
Някъде из различните църкви съмнението се счита като антитеза на вярата и знак зa намалена връзка с Исус и дори за вероотстъпничество. Не е правилно да разглеждаме съмнението като нещо греховно.
От историята за Тома ние виждаме, че понякога съмнението води до среща с Христос. В тези случаи дори можем да кажем, че съмнението може да е благословение.
Съмнението и вярата са преплетени заедно. Те се срещат и се трансформират взаимно. Съмнението и вярата са като два усукани канапа един около друг, като два усукани корени на едно живо и красиво растение.