1879-1884 г. - Петър Дънов във Варненската гимназия

Локация - Варна, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“
Участници: Димитър Калев
Варненската мъжка гимназия „Фердинанд І“ е основана като двукласно реално училище, което на 3 септември 1879 г., по времето на министър Бурмов, с княжески указ е признато за държавно. То скоро става и гимназия, която в началото се нарича „реално училище“, а негов пръв директор е Тодор Н. Шишков. Първоначално сградата на училището е твърде тясна и неудобна. То се е помещавало в общинско здание, наето за 60 турски лири годишно. В същата сграда е било и подготвителното училище, състоящо се от три отделения. През тази първа година учителското тяло се е състояло от трима учители: Т. Н. Шишков, Фердинанд Дечев и Димитър Станчев.
През следващите години училището се развива чрез постепенно откриване на по-горни класове и през учебната 1884/1885 г. се превръща в петокласна гимназия с 240 ученици, осем от които се явяват в края на годината на зрелостен изпит и го издържат успешно. Това е първият випуск абитуриенти на Варненската мъжка гимназия. Седмата година от отварянето на училището (1885/1886) е забележителна. На 18 септември 1885 г. се осветява новопостроената сграда на гимназията. По това време директор е М. Белчев. До 1886 г. гимназията се е наричала „реално училище“, а в периода 1886-1888 г. - „петокласно педагогическо училище“. През учебната 1888/1889 г. тя приема името „Фердинанд І“. През същата година се открива VІ клас, а на следващата - VІІ клас, след което училището се преименува в „Държавна педагогическа гимназия „Фердинанд І“.
В първите години след Освобождението във варненската „реалка“, както и на други места, са липсвали каквито и да било пособия, библиотека и т.н., а също и подходящо здание. Най-трудно било обаче да се преодолее липсата на учебници и помагала, с които да се постигне нагледност в обучението. Поради тази липса някои предмети се преподавали чрез записки, а други - без каквото и да е опитно приложение. Освен това научната терминология в съществуващите книги често пъти е била твърде разнообразна и противоречива, което е довеждало първите наши учители до заблуждение. Поради липсата на ясно начертана програма и убедителни ръководни начала нашите първи следосвобожденски педагози не са могли да постигнат високи количествени показатели. Тъй като са били обаче добри практици и непосредствени участници в доосвободителната епоха, качеството им на преподаване е било на своята висота. Освен това са притежавали голям запас от дух и ентусиазъм, които в днешно време са в остър дефицит.
виж повече: slovoto.info/