Българската Македония и спиралата на историята "След края на историята" с доц. Александър Сивилов

"След края на историята" с доц. Александър Сивилов
Българската Македония и спиралата на историята
"Вероятността да свършим като по-малък, но по-кръвопролитен вариант на Русия и Украйна става огромна"
Коментар на доц. Александър Сивилов в предаването ''Политически НЕкоректно''
На 18 април 1913 г. в Лондон започват преговорите за края на Първата балканска война. Днес този епизод от историята ни често е забравян, защото помним само това, което последва - националната катастрофа. Подписаният в британската столица мир дава надежди за разрешаване на националния ни въпрос и обединението на почти всички българи в една държава. Победата е извоювана с кръвта на целия народ, на обикновените хора, но, за съжаление, царят, дипломацията и елитът ще проиграят всичко постигнато през следващите години.
Началото на конфликта идва логично. След кървавото потушаване на Илинденско-преображенското въстание в началото на века, проблемът с християнското население в Османската империя остава. Българите са преследвани и избивани почти цяло десетилетие. Хиляди бежанци от Източна Тракия и Македония търсят спасение в страната ни. По този начин силно се намалява присъствието на българско население в териториите, които вече са оспорвани от съседните ни държави, независимо че са наясно с преобладаващия етнически състав на населението там.
Безспорно, силното революционно движение в Македония и тесните му връзки с българския политически елит слагат фокуса на проблема предимно в тази посока. Ако погледнем днес, стратегически и икономически по-ценни изглеждат териториите на Източна и Беломорска Тракия. Естествено, не може да очакваме, че емоциите, които поражда родният край, могат да бъдат преодолени. Поради това Македония продължава да стои в центъра на българската политика. Просто водачите на освободителното движение като Гоце Делчев, Даме Груев, Яне Сандански и Пейо Яворов са неразделна част от българското общество, политика и култура. Този факт не може да бъде заобиколен.
Положението на Османската империя към 1911 г. започва да става изключително тежко след като започва война с Италия за земите на Триполитания и Киренайка в днешна Либия. Разделянето в Европа създава възможността за организирането на балканските държави срещу техния отколешен враг.
Бъдещият раздор е заложен още при създаването на Балканския съюз през ранната пролет на 1912 г. Тогава, при подписването на договорите със Сърбия и Гърция правителството на Иван Евстатиев Гешов се съгласява да изпрати на фронта много по-големи български сили и да поеме основния удар на турската армия по източното направление.В същото време съюзниците ни трябва да проведат операцията предимно по направлението в Македония и Западните Балкани.
При преговорите за първи път е признато правото на Сърбия върху част от териториите в Македония, като остава и т.нар. спорна зона. В документите, подписани с Гърция, също е отворен въпросът за Южна Македония и Солун.
Войната започва на 5 октомври 1912 г., а всички знаем за ентусиазма на младите войници, които заминават на фронта, за да воюват за своите братя, останали под османското робство. Бунархисар, Одрин, Чаталджа, Кресненското дефиле, Солун - българската армия изнася войната на раменете си.
На 28 октомври османското командване моли за мир, но цар Фердинанд отказва, защото мечтае за Цариград. Армията ни е спряна на Чаталджанските позиции, а новите условия на примирието са по-лоши от предишните. Преговорите започват в Лондон, но малко по-късно в Истанбул се състои преврат и войната започва отново.
Българската армия с огромни жертви разбива новите сили на османците, изпратени от Азия. Отхвърлени са десантите при Булаир и Шаркьой. Османската офанзива при Чаталджа е разбита. Превзет е и Одрин. Империята е на колене и отново се стига до преговори. Те пак започват в британската столица и на 17 май е подписан Лондонският мир. Той поставя страната ни пред много мъглява ситуация.
При условие, че в първоначално подписаните тайни договори, оформящи Балканския съюз, няма конкретни териториални клаузи по някои от най-важните въпроси, България остава практически излъгана. Усилията на цял народ са пропилени от политици и дипломати. Естествено, винаги може да се твърди, че условията на времето са такива и Великите сили решават всичко, но след Междусъюзническата война изведнъж Гърция и Сърбия се оказват с огромни територии. Налагат практически пълен контрол върху Македония, а Тракия е напълно загубена за нас. Явно в Белград и Атина са намерили правилния път, а нашият елит не се справя.
Вероятността да свършим като по-малък, но по-кръвопролитен вариант на Русия и Украйна става огромна. И отново виждаме липсата на прозорливост и стремеж към самостоятелност у нашите политици. Каквото ни кажат от Брюксел и Вашингтон, е закон.
Историята се повтаря и дано да не стигнем до поредната национална катастрофа, защото отново поставяме на върха хора, които се вълнуват повече от собствения си джоб и чуждите интереси, отколкото за бъдещето на нашата държава.