Всичко от Блага Димитрова Имаш младост и хубост. Цялата си една усмивка. Даже дърветата те харесват и те прегръщат със сенките си. Рамото ти изгрява като новолуние. После - като пълнолуние. И догде се озърнеш - нямаш младост и хубост. Какво ти остава? Имаш любим и нежност. Цялата си една тръпка. Стъпваш по звездният свод с тънки, звънливи токчета. И под стъпките ти угасват една по една звездите като сгазени фасове. Докато тупнеш на земята. Нямаш любим и нежност. Какво ти остава? Имаш талант и воля. Цялата си една факла. Нощем безсънно светиш, търсиш в тъмната пустош нещо такова, което никога, никъде, никой… Тъкмо да го откриеш, факлата гасне и пуши и се превръща в главня. Нямаш талант и воля. Какво ти остава? Имаш дете и радост. цялата си една грижа. Водиш бъдещето за ръчица, учиш го да бъде послушно и да не тича много напред, за да бъде по-дълго твое. Докато ти го грабне от ръката болест, война или любов, или безкрайният път… Нямаш дете и радост. Какво ти остава? Всичко да имаш, нищо да нямаш. Цялата да си една шепа. Всичко да даваш, нищо да вземаш. Да се загърнеш зиморничаво в самота като в излинял шал, майка си да повториш на прага, всичко да спомняш, всичко да посрещнеш, всичко да изпратиш. Всичко. Това ти остава.
Всичко
от Блага Димитрова
Имаш младост и хубост.
Цялата си една усмивка.
Даже дърветата те харесват
и те прегръщат със сенките си.
Рамото ти изгрява
като новолуние.
После - като пълнолуние.
И догде се озърнеш -
нямаш младост и хубост.
Какво ти остава?
Имаш любим и нежност.
Цялата си една тръпка.
Стъпваш по звездният свод
с тънки, звънливи токчета.
И под стъпките ти угасват
една по една звездите
като сгазени фасове.
Докато тупнеш на земята.
Нямаш любим и нежност.
Какво ти остава?
Имаш талант и воля.
Цялата си една факла.
Нощем безсънно светиш,
търсиш в тъмната пустош
нещо такова, което
никога, никъде, никой…
Тъкмо да го откриеш,
факлата гасне и пуши
и се превръща в главня.
Нямаш талант и воля.
Какво ти остава?
Имаш дете и радост.
цялата си една грижа.
Водиш бъдещето за ръчица,
учиш го да бъде послушно
и да не тича много напред,
за да бъде по-дълго твое.
Докато ти го грабне от ръката
болест, война или любов,
или безкрайният път…
Нямаш дете и радост.
Какво ти остава?
Всичко да имаш, нищо да нямаш.
Цялата да си една шепа.
Всичко да даваш, нищо да вземаш.
Да се загърнеш зиморничаво
в самота като в излинял шал,
майка си да повториш на прага,
всичко да спомняш,
всичко да посрещнеш,
всичко да изпратиш.
Всичко.
Това ти остава.
❤❤❤
:)