Хубаво видео, благодаря! NB! С една важна забележка! Когато Борил се върнал в селото си внезапно усетил, почувствал, рабрал, че без сърцето си нито може, нито иска да живее. Затова благословил съселяните си и отново се изкачил на Черни връх, където може и до днес да го срещне всеки с огромно любящо сърце като неговото.
Благодаря Ви за видеото, прекрасно е! Озвучаването обаче, зле. Гласът Ви е по-тих от музиката, която според мен е много неподходяща. Някак си тревожна и напрягаща, за разлика от красотата и величието на планината.
@@ludmilageorgieva5531 Може би сте права, но може би не относно музиката. Ще се съобразя в следващите си видеа, както всъщност направих. Вие се хванахте точно за музиката, но аз смятам, че точно тя трябва да е водеща, а не говора. Както и да е ...Как между другото решавате, коя музика е подходяща и коя не ми е много странно...
Безгръбначни В Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие Витоша е определена за представително място с уникални съобщества на безгръбначни животни. Срещат се 148 ендемични вида (български и балкански ендемити), 300 редки вида и 85 вида реликтни безгръбначни. Твърде своеобразна е подземната безгръбначна фауна в Боснешки карстов район. По отношение на ендемичните подземни безгръбначни животни, районът е на второ място в България. За няколко вида ракообразни пещерите на Витоша са единственото място, от където те са известни за науката. В пещерите на Витоша се срещат 140 вида безгръбначни животни, като 106 са нови за този дял на Витоша. От тях 23 вида са нови за безгръбначната фауна на Витоша, 10 са нови за България и 3 са нови за Балканския полуостров. Характерни насекоми са голям сечко (Cerambyx cerdo), буков сечко (Morimus funereus), червена горска мравка (Formica rufa) и други. Поради изменение на местообитанията, а вероятно и поради други причини, от Витоша е изчезнала една от най-красивите и известни пеперуди - аполона (Parnassius apollo). Но в последните години се работи усилено за възстановяване на вида в планината. Според някои изследователи подобна участ е сполетяла и балканският ендемит (Colias caucasica balcanica), който се е срещал в миналото на Витоша. Ихтиофауна Витоша е бедна на риби. В средните и горните течения на реките основният вид е речната (балканска) пъстърва (Salmo trutta fario). С цел подобряване на популацията на вида през 1999 г. дирекцията на ПП „Витоша” извършва зарибяване с речна пъстърва в две от реките на парка. Към настоящия момент работи по възстановяването на популацията на главоча (Cottus gobio). Орнитофауна На територията на парка през различните сезони могат да се наблюдават близо 200 вида птици, от които около 120 са гнездящи. Един от най-характерните обитатели на смърчовите гори е сокерицата (Nucifraga caryocatactes). В смърчовите гори се срещат още жълтоглаво кралче (Regulus regulus), боров синигер (Parus ater), кръсточовка (Loxia curvirostra), елхова скатия (Carduelis spinus), червенушка (Pyrrhula pyrrhula) и други. От дневните грабливи птици на Витоша се среща керкенез (Falco tinnunculus), обикновен мишелов (Buteo buteo), белоопашат мишелов (Buteo rufinus), голям ястреб (Accipiter gentilis). От нощните грабливи птици се срещат улулицата (Strix aluco), горската ушата сова (Asio otus), домашна кукумявка (Athene noctua) и една загадъчна сова - пернатоногата кукумявка (Aegolius fnereus). Поради големия туристически натиск и липсата на спокойни места за размножаване, някои от едрите дневни грабливи птици, като царския орел и лешоядите, са изчезнали от Витоша още в началото на века. Прилепна фауна Досега на Витоша са установени 13 вида прилепи някои, от които са: малък подковонос (Rhinolophus hipposideros), голям подковонос (Rhinolophus ferrumeqinum), голям нощник (Myotis myotis), остроух нощник (Myotis blythi), двуцветен прилеп (Vespertilio murinus), кафяв дългоух прилеп (Plecotus austriacus), пещерен дългокрил (Miniopterus schreibersii) и други. Поради засиленото посещение на пещерите през последните години, част от колониите на прилепи в тях са изчезнали. Прилепите са изключително полезни и всички видове са защитени от закона. Дребни бозайници На Витоша се срещат още: голяма водна земеровка (Neomys fodiens), малка водна земеровка (Neomys anomalus), белокорема белозъбка (Crocidura leucodon), лешников сънливец (Muscardinus avellanarius), горски сънливец (Dryomys nitedula), обикновен заек (Lepus europaeus), лисица (Vulpes vulpes), видра (Lutra lutra), дива котка (Felis silvestris) и други. Едри бозайници От едрите бозайници в спокойните места на планината все още се срещат благороден елен (Cervus elaphus), сърна (Capreolus capreolus), диво прасе (Sus scrofa), мечка (Ursus arctos) и вълк (Canis lupus). Най-вече заради бракониерство числеността на някои от тези видове е намаляла през последните години. В парка са били интродуцирани и някои чуждоземни видове като елен лопатар, елен сика, мормот, тибетски як, муфлон, козирог, американска норка и тетреви. Всички те са изчезнали скоро или пo-късно след внасянето им планината. В момента се възстановява популацията на дива коза в пределите на ПП „Витоша“.
Името има връзка с река Вит.Не чух че Витоша е застинал вулкан,но това е добре,защото не е.Терикон е- насип след обработка на скали и дълбини с цел извличане на нещо,което сега наричаме тераформиране.По-близко е обяснението за пътеката на гиганти(морени),а преди тях какво може да е било мн.ще се чудим.
Хубаво видео, благодаря! NB! С една важна забележка! Когато Борил се върнал в селото си внезапно усетил, почувствал, рабрал, че без
сърцето си нито може, нито иска да живее. Затова благословил съселяните си и отново се изкачил на Черни връх, където може и до днес да го срещне всеки с огромно любящо сърце като неговото.
Ех, че хубаво!!! Е не ме бива толкова в разказите и не можах да я засуча така хубаво като вас тази легенда :)
Мистична е Витоша с нейните красоти!
Благодаря за интересното видео!
❤☀️🍀
Благодаря Ви!Толкова е красиво и величествено място!Природата е велик художник!❤
Благодаря, прекрасно видео!👏♥️💚Поклон пред майката Природа! 💚🇧🇬🔥
Много обичам тези места! И аз винаги съм се чудила как така са се появили тези каменнин реки! Благодаря!❤
Прекрасната ни природа и прекрасната ни Земя на Българите най хубавата на планетата Земя тук е Рая😊❤❤
Благодаря. 🥰
Благодаря Ви за прекрасното видео! Легендите, които разказвате, може би са истина! И в древността и днес правим пътищата си от камък!❤
Красота!
Ходила съм на гости в село Кладница и там видях на живо река от камъни. Уникално е!
Благодаря ❤
Много хубаво видео!
Чудесно видео! Браво!!!
И ние благодарим! :)
❤❤❤
Красиви кадри!Интересни легенди.Благодаря.Добре би било да намалите нивото на музиката!
Да! Всички са се побъркали с този музикален шум! Жалко,защото преставам да гледам и не съм единствена!
Благодаря Ви за видеото, прекрасно е! Озвучаването обаче, зле. Гласът Ви е по-тих от музиката, която според мен е много неподходяща. Някак си тревожна и напрягаща, за разлика от красотата и величието на планината.
@@ludmilageorgieva5531 Може би сте права, но може би не относно музиката. Ще се съобразя в следващите си видеа, както всъщност направих. Вие се хванахте точно за музиката, но аз смятам, че точно тя трябва да е водеща, а не говора. Както и да е ...Как между другото решавате, коя музика е подходяща и коя не ми е много странно...
Б Л А Г О Д А Р Я ❤
😊😊😊
❤️🙏👍🇧🇬
Може ли още инфо за планина Витоша.Калви животни се срещат и виреят ли там някакви хищници?
Безгръбначни
В Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие Витоша е определена за представително място с уникални съобщества на безгръбначни животни. Срещат се 148 ендемични вида (български и балкански ендемити), 300 редки вида и 85 вида реликтни безгръбначни. Твърде своеобразна е подземната безгръбначна фауна в Боснешки карстов район.
По отношение на ендемичните подземни безгръбначни животни, районът е на второ място в България. За няколко вида ракообразни пещерите на Витоша са единственото място, от където те са известни за науката. В пещерите на Витоша се срещат 140 вида безгръбначни животни, като 106 са нови за този дял на Витоша. От тях 23 вида са нови за безгръбначната фауна на Витоша, 10 са нови за България и 3 са нови за Балканския полуостров.
Характерни насекоми са голям сечко (Cerambyx cerdo), буков сечко (Morimus funereus), червена горска мравка (Formica rufa) и други. Поради изменение на местообитанията, а вероятно и поради други причини, от Витоша е изчезнала една от най-красивите и известни пеперуди - аполона (Parnassius apollo). Но в последните години се работи усилено за възстановяване на вида в планината. Според някои изследователи подобна участ е сполетяла и балканският ендемит (Colias caucasica balcanica), който се е срещал в миналото на Витоша.
Ихтиофауна
Витоша е бедна на риби. В средните и горните течения на реките основният вид е речната (балканска) пъстърва (Salmo trutta fario). С цел подобряване на популацията на вида през 1999 г. дирекцията на ПП „Витоша” извършва зарибяване с речна пъстърва в две от реките на парка. Към настоящия момент работи по възстановяването на популацията на главоча (Cottus gobio).
Орнитофауна
На територията на парка през различните сезони могат да се наблюдават близо 200 вида птици, от които около 120 са гнездящи. Един от най-характерните обитатели на смърчовите гори е сокерицата (Nucifraga caryocatactes). В смърчовите гори се срещат още жълтоглаво кралче (Regulus regulus), боров синигер (Parus ater), кръсточовка (Loxia curvirostra), елхова скатия (Carduelis spinus), червенушка (Pyrrhula pyrrhula) и други. От дневните грабливи птици на Витоша се среща керкенез (Falco tinnunculus), обикновен мишелов (Buteo buteo), белоопашат мишелов (Buteo rufinus), голям ястреб (Accipiter gentilis). От нощните грабливи птици се срещат улулицата (Strix aluco), горската ушата сова (Asio otus), домашна кукумявка (Athene noctua) и една загадъчна сова - пернатоногата кукумявка (Aegolius fnereus).
Поради големия туристически натиск и липсата на спокойни места за размножаване, някои от едрите дневни грабливи птици, като царския орел и лешоядите, са изчезнали от Витоша още в началото на века.
Прилепна фауна
Досега на Витоша са установени 13 вида прилепи някои, от които са: малък подковонос (Rhinolophus hipposideros), голям подковонос (Rhinolophus ferrumeqinum), голям нощник (Myotis myotis), остроух нощник (Myotis blythi), двуцветен прилеп (Vespertilio murinus), кафяв дългоух прилеп (Plecotus austriacus), пещерен дългокрил (Miniopterus schreibersii) и други. Поради засиленото посещение на пещерите през последните години, част от колониите на прилепи в тях са изчезнали. Прилепите са изключително полезни и всички видове са защитени от закона.
Дребни бозайници
На Витоша се срещат още: голяма водна земеровка (Neomys fodiens), малка водна земеровка (Neomys anomalus), белокорема белозъбка (Crocidura leucodon), лешников сънливец (Muscardinus avellanarius), горски сънливец (Dryomys nitedula), обикновен заек (Lepus europaeus), лисица (Vulpes vulpes), видра (Lutra lutra), дива котка (Felis silvestris) и други.
Едри бозайници
От едрите бозайници в спокойните места на планината все още се срещат благороден елен (Cervus elaphus), сърна (Capreolus capreolus), диво прасе (Sus scrofa), мечка (Ursus arctos) и вълк (Canis lupus). Най-вече заради бракониерство числеността на някои от тези видове е намаляла през последните години. В парка са били интродуцирани и някои чуждоземни видове като елен лопатар, елен сика, мормот, тибетски як, муфлон, козирог, американска норка и тетреви. Всички те са изчезнали скоро или пo-късно след внасянето им планината. В момента се възстановява популацията на дива коза в пределите на ПП „Витоша“.
Вълк, мечка, лисица, дива котка, невестулка и др.
Името има връзка с река Вит.Не чух че Витоша е застинал вулкан,но това е добре,защото не е.Терикон е- насип след обработка на скали и дълбини с цел извличане на нещо,което сега наричаме тераформиране.По-близко е обяснението за пътеката на гиганти(морени),а преди тях какво може да е било мн.ще се чудим.
Здраейте, моля ползвайте поне български думи. Дракон не е между тях. В нашия фолклор терминът е "ламя", може и "змей".
Така е, моя е грешката :)
Много е силна музиката и не позволява добре да се слуша разказа.
Ще я намаля следващия път.