Христо Ботев - "Борба", рец. Богдан Дуков
Вставка
- Опубліковано 23 жов 2010
- Поетът-революционер Хр.Ботев(1848-1876) и неговата безсмъртна поезия.(Der Dichter-Revoluzioner Hristo Botev und seine unsterbliche Poezie - "Kampf" -Audiorec. vom Rezital in 12.1973, Sofia; Rezitiert, Remastert u. Ausstattung von Bogdan Dukov, 2010, Salzburg.)
В тъги, в неволи, младост минува,
кръвта се ядно в жили волнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде...
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът, вредом всеки почита:
„Богат е“, казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост... Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи святи, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят нейде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря -
„Бой се от бога, почитай царя!“
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но, кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша със вяра:
мълчи, моли се, кога те бият,
кожата да ти одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
„Боже, помилуй - грешен съм азе“,
думай, моли се и твърдо вярвай -
бог не наказва, когото мрази...
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ - вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби - зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещени конец...
Ще викнем ние: „Хляб или свинец!“
Изпълнението е за два Оскара.
Благодарности!
Aбсолютно !
Забележително- ВЕЛИКО🇧🇬♥️💪
Благодарност за прочувственото изпълнение г н Дуков👏👏👏⚘🇧🇬
Страхотия, кой ли ще го разбере,,,
zdraveite klas
wie ste lud
Най-великият!
Велик е не го забравяите българи
2018...вярно ли е... Поклон..
Добре, но не ми харесва, че има толкова снимки на Дуков, сякаш за него иде реч в стихотворението.
Благодаря Ви за отзива и с едно пояснение - това е видео- реминисценция от документален аудиозапис на Рецитал от стихове на Ботев (1974г, София). Документални и актуални снимки на рецитатора, както и такива на поета, чрез метода на анимацията и чрез озвучаване от аудиозапис са основата за худ.оформление на този вид видеоклипове. Не съм привърженик на статично стоящите снимки , докато върви един видеоклип, каквито са често срещани в UA-cam !☺А колкото до мнението на зрителя - всеки може да тълкува от своята гледна точка ! Единствената и най- голяма награда за изпълнителя е когато основната идея на автора е достигнала до сърцето на зрителя и слушателя!☺
@@MrMaestromuzika Страхотно изпълнение ! Благодарим Ви !
Има ли такива българи? Има
Къде са?
За жалост трудно се намират такива велики българи
За жалост много трудно се намират такива велики българи
Има, ама страдат и умират. Никой не чува за тях
Vsicki biznesmeni triabva da go cyiat i da znaiat ce scte doide deniat za razplata. Tolkova istensko za nascto vreme a otkoga e pisano. Vigda se ce politizite NE sa go celi.
Харесва ми музиката за фон 😀 Петко Стайнов...
Можете ли да ми кажете кое произведение звучи като фон? Любопитно ми е да го чуя цялото. Благодаря!
Петко Стайнов - първа симфония
@@philipk.9205 Благодаря!
В тъги, в неволи, младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде...
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
"Богат е", казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост... Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи святи, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят нейде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря -
"Бой се от бога, почитай царя!"
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но, кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша със вяра:
мълчи, моли се, кога те бият,
кожата да ти одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
"Боже, помилуй - грешен съм азе",
думай, моли се и твърдо вярвай -
бог не наказва, когото мрази...
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ - вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби - зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещен конец...
Ще викнем ние: "Хляб или свинец!"