Здравейте, минах по вашия път🙂 и вече се възстановявам вкъщи. И на мен не ми действат добре бета блокерите, т.к много ми пада кръвното. Бихте ли споделили какви билки ползвате, т.к съм от Пловдив, за да си намеря билкар. Благодаря предварително!
Благодаря Ви за това, че споделихте Вашия опит със смяна на клапата. Получи се много дълъг коментар, затова го разделям в няколко части. При мен нещата не бяха толкова леки. Моята операция се случи, когато бях на 24 години. Поставиха ми биологична клапа като жена във фертилна възраст, която тепърва ще има деца. Тогава не ми обясниха почти нищо за разликата между двете клапи, разбрах ги впоследствие чрез мое собствено проучване в интернет, и пропуснаха да споменат, че при механичната клапа има шум, който се чува доста отчетливо. А аз бях готова да си сложа такава клапа още тогава. Добре че не го направих, щях да съм доста шокирана след извеждане от упойка. Нямам никакви спомени от деня на операцията. Вечерта преди това ми дадоха приспивателно и после се събудих в реанимацията. Имах чувството, че съм спала 10 минути и се чудех дали са ме оперирали. Устата ми беше пресъхнала и минаха часове преди да ми дадат вода. Неособено приятно чакане. После се събудих в отделението в стая, където ми даваха кислород, и не помня как съм стигнала до там. При мен упойката има ужасно действие - гади ми се, повръщам, та не се мина и без това. На втори ден идва физиотерапевт и те кара да станеш, за да се раздвижиш. За спирането на дробовете какво да кажа, освен че е ужасно. Отнема повече от половин година да си върнеш първоначалната издръжливост. Първите седмици се задъхваш буквално от всичко. После с много упоритост и търпение се опитваш да се движиш повече време от предния ден. Но пак не си в най-добрата си форма. Много рязко ти пада енергията и просто имаш нужда да си полегнеш. И когато това се случи по средата на разходката ти и няма къде да седнеш, не е готино. Да не говорим, че трябва наново да се научиш да изкачваш стълби или да вървиш по наклони. Първите два-три дни след операцията те мъчи отвратителна кашлица в резултат на интубирането. Въпреки че се поставят дренажи, те не успяват да изведат всички течности от белите дробове, в следствие на което ти се съсипваш от кашляне. Когато те отпусне действието на упойката, кашлицата става изключително болезнена и ти се иска да я сподавиш, но не можеш. При мен бе направен разрез на цялата гръдна кост, което превърна възстановяването ми в безкрайно бавно и болезнено преживяване. Месеци след операцията все още имах болка и чувствителност в мястото при определени движения, а чак една година по-късно успях да лежа по корем. Не бях способна да вдигам почти нищо тежко през цялото това време. Първите седмици 200 г тежаха като 20 кг. На 8-9 месеца ми беше невъзможно да нося повече от килограм, но и под тази цифра си болеше. Премахването на дренажите е болезнено. Премахването на конците е болезнено. В общи линии тази операция е съпроводена с много болка, като тази болка не продължава седмица-две. Минават месеци, а ти се чудиш кога болката най-накрая ще спре. Всяка сутрин при ставане от леглото, дори когато вече може да го правиш без въже, стоиш едни пет минути без да се движиш, докато чакаш болката да отмине.
Да, всеки има различен праг на болка, а при мен разрезът беше по-голям. Но все пак става въпрос за рязане на кост, а не само на кожа. Това отнема време да зарасне напълно. Първите месеци се чувствах така все едно някой ме е пронизал с кол през средата на тялото и не можех да мръдна наникъде. Раменете ме боляха страшно много, защото стоях прегърбена от болката. Мускулите на гърба и кръста се отпуснаха и това доведе до други проблеми, с които се занимавам и до ден днешен. Първите седмици дрехите ми тежаха и раната ме болеше още повече. Сякаш някой ми беше стъпил върху гърба и ме натискаше надолу. За сън изобщо не говорим. Стоях седнала и ако изобщо спях, максимум два часа на нощ в продължение на първия месец. Споменах ли, че елементарни неща като това да си включиш зарядното в контакта, да си отвориш хладилника или която и да е врата, да отидеш до тоалетната, да си отвориш бутилка с вода… са огромно предизвикателство? Няма да се впускам в подробности, но приемът на антикоагуланти, макар и превантивно, ми се отрази доста негативно на цикъла (това да си жена не е лесно). Да не говорим, че резултатите ми никога не бяха в норма и се налагаше да си правя кръвни тестове всяка седмица. В един момент вените ми спряха да пускат кръв. Целите ми ръце посиняха. Страшно е да видиш, че тялото си има лимити. Впоследствие ми се отключиха други болежки (някои още в болницата, но никой не ми обърна внимание), с които се занимавам и днес като някои хранителни дефицити, проблеми със стомаха и червата, проблеми с кръста (както вече споменах) и други все още неизяснени болежки. Никога не знаеш какво може да се обърка и как ще реагира тялото ти на дадена терапия или на даден стрес. Половин година след изписването имах цели 7 кариеса, а бях ходила на зъболекар непосредствено преди операцията, за да се уверя, че всичко е наред, и тогава проблеми нямаше. Но приемът на толкова медикаменти, особено на огромни количества антибиотик, който ти дават в болницата, ти вижда сметката и на зъбите, особено ако си по-предразположен към кариеси.
В заключение: сърдечната операция е изключително травмиращо преживяване, което се запечатва в паметта ти за цял живот. Отнема много време, мотивация, усилия, търпение, пари, ходене по лекари, правене на изследвания и нерви, за да поправиш нанесените щети. И никога не се откъсваш от тази зависимост към лекарите и хапчетата. А моята настройка тогава беше повече от положителна и имах адски много хъс да се оправя и да се върна към нормалния си живот. Със сигурност има значение и на каква възраст си. На 24 психиката още не е толкова силна. Но и лекарите не помагат, защото те оставят да гадаеш какво следва и не мислят за твоя комфорт, което е от изключително значение, защото твоето тяло върши цялата работа и за да може то да си свърши работата, ти трябва да си спокоен, да си добре обгрижван и стресът да е минимизиран. P.S. Слава богу, проблеми с бета блокерите нямам, но аз приемам доста малка доза, не знам дали е от значение.
@@trivia5 Благодаря че споделихте вашето мнение по въпроса. Да, всеки има различна търпимост на болка. Интересно ми е в коя болница са ви оперирали. И да, много неща съм пропуснал във видеото и затова ще направя втора част, понеже има какво да допълня - както положителна, така и не толкова положителна информация, но не нещо фатално. Благодаря и бъдете здрави!
@@pepinojordan В „Света Анна“ в София. Беше ми любопитно да чуя как се случват нещата в „Аджибадем“, тъй като ако реша да си правя втора операция, обмислям да е при тях. Затова информацията от видеото Ви ми беше полезна.
@@trivia5 ако имате фейсбук, заповядайте в нашата страница за взаимопомощ и информация относно клапното протезиране - facebook.com/groups/543734487809279 отделно ако имате нужда от допълнителна информация, можете да се свържете с мен по вайбър - 0876337576
Благодаря ти за информацията, аз съм с бикуспидна артна клапа, но имам и разширена аорта. И аз съм избрал там да се оперирам. Аз от стрес, след поставяне на диагнозата отслабнах 30кг и получих тремор. Мога ли да се свържа с теб по телефона? Благодаря ти......
Здравейте! Имам няколко въпроса: Колко време беше операцията? Ако операцията продължава повече от 2 часа, дали използват машината сърце-бял дроб през цялото време на операцията,?
Здравейте, операцията е до два часа. Така се води като стандарт, понеже спират работата на сърцето и не може да се надвиши този времеви диапазон. През цялото време се използва машина сърце-бял дроб. Поздрави!
Благодаря! При някои случаи една кардиохирургичната интервенция може да продължи повече от 120 минути, тогава какво се случва? Тъй като съм с бъбречна трансплантация и ми бяха открили едно заболяване - Хипертрофия на обструктивна кардиомиопатия. Казаха ми, че това заболяване се лекува по два начина - Септална миектомия или Алкохолна Септална аблация. Бихте ли ми дали повече информация за този вид аблация? С каква анестезия се използва - локална или обща?
@@ivailo3333 възможно е да се извършва някаква друга сърдечна интервенция, при която не е нужно да се спира сърцето. Специално при смяната на сърдечни клапи, сърцето се спира, операцията трае максимум 2 часа, защото след този времеви период могат да се получат увреждания, след което сърцето се пуска отново в действие чрез дефибрилатор. Ако имате повече въпроси ми се обадете на 0876 33 75 76. Поздрави!
surceto se spira zaduljitelno bez zna4enie koq klapa smenqt dali aortna dali mitralna moita operaciq be6e 7 4asa smqna na mitralna klapa slojiha mi mehani4na bez nikoi da me pita i da mi dade izbor da znaete 4uka ujasno 4uva se mnogo i sintroma e sputnik do jivot
Бог да Ви Благослови със здраве и дълъг живот,да сбъдните плановете си!
Благодаря за хубавите думи ❤
Адмирации Петър !!!
Бъдете здрав и много щастлив!!!
❤❤❤
Благодаря за хубавите думи!
Много благодаря за подробната информация! На етап операция съм след консултация при същите лекари. Бъдете здрав!
Радвам се, че съм помогнал. Ако имате допълнителни въпроси ми пишете.
Поздрави!
Здравейте, минах по вашия път🙂 и вече се възстановявам вкъщи. И на мен не ми действат добре бета блокерите, т.к много ми пада кръвното. Бихте ли споделили какви билки ползвате, т.к съм от Пловдив, за да си намеря билкар. Благодаря предварително!
бравос, Пепи !
Благодаря Ви за това, че споделихте Вашия опит със смяна на клапата. Получи се много дълъг коментар, затова го разделям в няколко части. При мен нещата не бяха толкова леки. Моята операция се случи, когато бях на 24 години. Поставиха ми биологична клапа като жена във фертилна възраст, която тепърва ще има деца. Тогава не ми обясниха почти нищо за разликата между двете клапи, разбрах ги впоследствие чрез мое собствено проучване в интернет, и пропуснаха да споменат, че при механичната клапа има шум, който се чува доста отчетливо. А аз бях готова да си сложа такава клапа още тогава. Добре че не го направих, щях да съм доста шокирана след извеждане от упойка.
Нямам никакви спомени от деня на операцията. Вечерта преди това ми дадоха приспивателно и после се събудих в реанимацията. Имах чувството, че съм спала 10 минути и се чудех дали са ме оперирали. Устата ми беше пресъхнала и минаха часове преди да ми дадат вода. Неособено приятно чакане. После се събудих в отделението в стая, където ми даваха кислород, и не помня как съм стигнала до там. При мен упойката има ужасно действие - гади ми се, повръщам, та не се мина и без това. На втори ден идва физиотерапевт и те кара да станеш, за да се раздвижиш.
За спирането на дробовете какво да кажа, освен че е ужасно. Отнема повече от половин година да си върнеш първоначалната издръжливост. Първите седмици се задъхваш буквално от всичко. После с много упоритост и търпение се опитваш да се движиш повече време от предния ден. Но пак не си в най-добрата си форма. Много рязко ти пада енергията и просто имаш нужда да си полегнеш. И когато това се случи по средата на разходката ти и няма къде да седнеш, не е готино. Да не говорим, че трябва наново да се научиш да изкачваш стълби или да вървиш по наклони. Първите два-три дни след операцията те мъчи отвратителна кашлица в резултат на интубирането. Въпреки че се поставят дренажи, те не успяват да изведат всички течности от белите дробове, в следствие на което ти се съсипваш от кашляне. Когато те отпусне действието на упойката, кашлицата става изключително болезнена и ти се иска да я сподавиш, но не можеш.
При мен бе направен разрез на цялата гръдна кост, което превърна възстановяването ми в безкрайно бавно и болезнено преживяване. Месеци след операцията все още имах болка и чувствителност в мястото при определени движения, а чак една година по-късно успях да лежа по корем. Не бях способна да вдигам почти нищо тежко през цялото това време. Първите седмици 200 г тежаха като 20 кг. На 8-9 месеца ми беше невъзможно да нося повече от килограм, но и под тази цифра си болеше. Премахването на дренажите е болезнено. Премахването на конците е болезнено. В общи линии тази операция е съпроводена с много болка, като тази болка не продължава седмица-две. Минават месеци, а ти се чудиш кога болката най-накрая ще спре. Всяка сутрин при ставане от леглото, дори когато вече може да го правиш без въже, стоиш едни пет минути без да се движиш, докато чакаш болката да отмине.
Да, всеки има различен праг на болка, а при мен разрезът беше по-голям. Но все пак става въпрос за рязане на кост, а не само на кожа. Това отнема време да зарасне напълно. Първите месеци се чувствах така все едно някой ме е пронизал с кол през средата на тялото и не можех да мръдна наникъде. Раменете ме боляха страшно много, защото стоях прегърбена от болката. Мускулите на гърба и кръста се отпуснаха и това доведе до други проблеми, с които се занимавам и до ден днешен. Първите седмици дрехите ми тежаха и раната ме болеше още повече. Сякаш някой ми беше стъпил върху гърба и ме натискаше надолу. За сън изобщо не говорим. Стоях седнала и ако изобщо спях, максимум два часа на нощ в продължение на първия месец. Споменах ли, че елементарни неща като това да си включиш зарядното в контакта, да си отвориш хладилника или която и да е врата, да отидеш до тоалетната, да си отвориш бутилка с вода… са огромно предизвикателство?
Няма да се впускам в подробности, но приемът на антикоагуланти, макар и превантивно, ми се отрази доста негативно на цикъла (това да си жена не е лесно). Да не говорим, че резултатите ми никога не бяха в норма и се налагаше да си правя кръвни тестове всяка седмица. В един момент вените ми спряха да пускат кръв. Целите ми ръце посиняха. Страшно е да видиш, че тялото си има лимити.
Впоследствие ми се отключиха други болежки (някои още в болницата, но никой не ми обърна внимание), с които се занимавам и днес като някои хранителни дефицити, проблеми със стомаха и червата, проблеми с кръста (както вече споменах) и други все още неизяснени болежки. Никога не знаеш какво може да се обърка и как ще реагира тялото ти на дадена терапия или на даден стрес. Половин година след изписването имах цели 7 кариеса, а бях ходила на зъболекар непосредствено преди операцията, за да се уверя, че всичко е наред, и тогава проблеми нямаше. Но приемът на толкова медикаменти, особено на огромни количества антибиотик, който ти дават в болницата, ти вижда сметката и на зъбите, особено ако си по-предразположен към кариеси.
В заключение: сърдечната операция е изключително травмиращо преживяване, което се запечатва в паметта ти за цял живот. Отнема много време, мотивация, усилия, търпение, пари, ходене по лекари, правене на изследвания и нерви, за да поправиш нанесените щети. И никога не се откъсваш от тази зависимост към лекарите и хапчетата. А моята настройка тогава беше повече от положителна и имах адски много хъс да се оправя и да се върна към нормалния си живот. Със сигурност има значение и на каква възраст си. На 24 психиката още не е толкова силна. Но и лекарите не помагат, защото те оставят да гадаеш какво следва и не мислят за твоя комфорт, което е от изключително значение, защото твоето тяло върши цялата работа и за да може то да си свърши работата, ти трябва да си спокоен, да си добре обгрижван и стресът да е минимизиран. P.S. Слава богу, проблеми с бета блокерите нямам, но аз приемам доста малка доза, не знам дали е от значение.
@@trivia5 Благодаря че споделихте вашето мнение по въпроса. Да, всеки има различна търпимост на болка. Интересно ми е в коя болница са ви оперирали. И да, много неща съм пропуснал във видеото и затова ще направя втора част, понеже има какво да допълня - както положителна, така и не толкова положителна информация, но не нещо фатално.
Благодаря и бъдете здрави!
@@pepinojordan В „Света Анна“ в София. Беше ми любопитно да чуя как се случват нещата в „Аджибадем“, тъй като ако реша да си правя втора операция, обмислям да е при тях. Затова информацията от видеото Ви ми беше полезна.
@@trivia5 ако имате фейсбук, заповядайте в нашата страница за взаимопомощ и информация относно клапното протезиране - facebook.com/groups/543734487809279
отделно ако имате нужда от допълнителна информация, можете да се свържете с мен по вайбър - 0876337576
Седем месеца след смяната на клапа имам затруднено дишане
Обадете ми се да поговорим за Вашия случай - 0876337576
Здравейте Петър аз съм Българин, ама израснах и живея в чужбина, как мога да се запиша на изследвания във тази клиника ?
Здравейте, клиниката е аджибадем сърдечно съдов център 0700 13 127
@@pepinojordan Благодаря Ви много, да сте живи и здрави ❤️
Благодаря ти за информацията, аз съм с бикуспидна артна клапа, но имам и разширена аорта. И аз съм избрал там да се оперирам. Аз от стрес, след поставяне на диагнозата отслабнах 30кг и получих тремор. Мога ли да се свържа с теб по телефона? Благодаря ти......
По всяко време можете да ми се обадите без да се притеснявате - 0876337576
Аз съм сменил аортна клапа във Сити клиник след 3 месец започна да ми прескача сърцето движа се много карам колело можели да ми навреди това
След клапно протезиране е възможно да имате сърдечна аритмия. Обадете ми се да поговорим!
Поздрави!
Седем месеца след операция
Имам затруднено дишане
Нормално ли е?
Здравейте, затрудненото дишане може да е провокирано от много фактори. Ако искате ми се обадете 0876 33 75 76 за да Ви обясня по-подробно. Поздрави!
i pri men e taka
@@nikirhkadirov6542 можете да ми се обадите по всяко време на телефон 0876337576
Здравейте!
Имам няколко въпроса:
Колко време беше операцията?
Ако операцията продължава повече от 2 часа, дали използват машината сърце-бял дроб през цялото време на операцията,?
Здравейте, операцията е до два часа. Така се води като стандарт, понеже спират работата на сърцето и не може да се надвиши този времеви диапазон. През цялото време се използва машина сърце-бял дроб.
Поздрави!
Благодаря!
При някои случаи една кардиохирургичната интервенция може да продължи повече от 120 минути, тогава какво се случва?
Тъй като съм с бъбречна трансплантация и ми бяха открили едно заболяване - Хипертрофия на обструктивна кардиомиопатия. Казаха ми, че това заболяване се лекува по два начина - Септална миектомия или Алкохолна Септална аблация. Бихте ли ми дали повече информация за този вид аблация? С каква анестезия се използва - локална или обща?
@@ivailo3333 възможно е да се извършва някаква друга сърдечна интервенция, при която не е нужно да се спира сърцето. Специално при смяната на сърдечни клапи, сърцето се спира, операцията трае максимум 2 часа, защото след този времеви период могат да се получат увреждания, след което сърцето се пуска отново в действие чрез дефибрилатор. Ако имате повече въпроси ми се обадете на 0876 33 75 76.
Поздрави!
surceto se spira zaduljitelno bez zna4enie koq klapa smenqt dali aortna dali mitralna
moita operaciq be6e 7 4asa smqna na mitralna klapa slojiha mi mehani4na bez nikoi da me pita i da mi dade izbor da znaete 4uka ujasno 4uva se mnogo i sintroma e sputnik do jivot
Аз съм с много екстрасистоли какви билки вземате,оперирана съм 1975 г.аортна клапа изкуствена ,но започнаха много проблеми