🇧🇬 17 май, Денят на Баташкото клане - една от най-черните дати в историята на България.
Вставка
- Опубліковано 26 сер 2024
- 🇧🇬 17 май, Денят на Баташкото клане - една от най-черните дати в историята на България.
🌟 17 май е Денят на почит и възпоменание на Светите Баташки новомъченици, определен с Декларация за признаване и осъждане изтреблението над българите в Османската империя, в периода 1396-1978 години и 1903 -1922 години, инициирана от Общински съвет - Елин Пелин, приета с негово Решение №149 от 27 април 2020 година.
🚩 Всеки народ има периоди в историята си, които пази дълбоко в сърцето си. За тях, той не говори с гръмки думи, а сваля шапка, прекланя глава, замълчава и коленичи.
🚩 Днес Батак е свято място за всеки българин. То е име, символ на българския дух и на саможертвата в името на една велика кауза - свободата!
🇧🇬 „Величието на родината се гради върху костите на ония, които достойно живяха и умряха за нея.“
🚩 Свидетелство за това колко високо е мястото на жертвите от Батак в българската памет, каква е почитта към тях, е и канонизирането им за светци от православната църква.
... ... ...
🇧🇬 От Батак съм, чичо.
Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите... много е далече,
нямам татко, майка: ази съм сирак,
и треперя малко, зима дойде вече.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах сам.
Ако ти разкажа, страх ще те съземе.
... ... ...
🇧🇬 „Без Батак нямаше да има свободна България", е казал Патриархът на българската литература народният поет Иван Вазов.
Еййй настръхнах! Благодаря ви за това, че поддържате духа български! 🇧🇬🇧🇬🇧🇬🇧🇬
,,... и Господ отгоре през гъстия дим гледаше на всичко тих, невъзмутим!"😢
Иван Вазов
Възпоминания от Батак(разказ от едно дете)😪😪😪😪😪
От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите… много е далече,
Нямам татко, майка: ази съм сирак,
И треперя малко, зима дойде вече.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:
Помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах сам.
Ако ти разкажа, страх ще те съземе.
Като ги изклаха, чичо, аз видях…
С топор ги сечеха, ей тъй… на дръвника;
А пък ази плачех, па ме беше страх.
Само бачо Пеню с голям глас извика…
И издъхна бачо… А един хайдук
Баба ми закла я под вехтата стряха
И кръвта потече из наший капчук…
А ази бях малък и мен не заклаха.
Татко ми излезе из къщи тогаз
С брадвата в ръцете и нещо продума…
Но те бяха много: пушнаха завчас
И той падна възнак, уби го куршума.
А мама изскочи, откъде; не знам,
И над татка фана да вика, да плаче…
Но нея скълцаха с един нож голям,
Затова съм, чичо, аз сега сираче.
А бе много страшно там да бъдеш ти.
Не знам що не щяха и мен да заколат:
Но плевнята пламна и взе да пращи,
И страшно мучеха кравата и волът.
Тогава побягнах плачешком навън.
Но после, когато страшното замина -
Казаха, че в оня големи огън
Изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.
И черквата наша, чичо, изгоря,
И школото пламна, и девойки двесте
Станаха на въглен - някой ги запря…
Та и много още дяца и невести
А кака и леля, и други жени
Мъчиха ги два дни, та па ги затриха.
Още слушам, чичо, как пискат они!
И детенца много на маждрак набиха.
Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?
Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.
Той пари с котела сбираше за тях;
Но поп Трендафила с гвоздеи коваха!
И уж беше страшно, пък не бе ме страх,
Аз треперех само, но не плачех веки.
Мен и други дяца отведоха с тях
И гъжви съдрани увиха на всеки.
Във помашко село, не знам кое бе,
Мене ме запряха нейде под земята.
Аз из дупка гледах синьото небе
И всеки ден плачех за мама, за тата.
По-добре умирвах, но не ставах турка!
Като ни пуснаха, пак в Батак живях…
Подир две години посрещнахме Гурка!
Тогаз лошо време и за тях наста:
Клахме ги и ние, както те ни клаха;
Но нашето село, чичо, запустя,
И татко, и мама веки не станаха.
Ти, чичо, не си чул заради Батак?
А аз съм оттамо… много е далече…
Два дни тук гладувам, щото съм сирак,
И треперя малко: зима дойде вече.
🔥🔥🔥🔥🔥🔥🔥🔥🔥🔥
Пловдив, 1881
Без думи
Да не забравяме Старозагорското клане, в което след "Освобождението" на града от Гурко и Столетов и след това изоставено, са избити над 15000 българи...
30 000 души са избити от аскера на Сюлеѝман Паша / евреина професор по литература в Сорбоната / по долината на р. Тунджа, от тях 15 000 в г. Стара Загора .
Човешките дела не са божествени и не можеш да искаш от животното да стане човек.нема животни да се убиват като хората нарекли се човеци.
Расъл съм в Брацигово и Васил Петлешков не умира.Къса ми са сърцето,майна
Какъв Батак,каква Стара Загора нали сме съжителствали а не сме били под робство