За огромно съжаление сте абсолютно права за българската действителност и за хората. Независимо от възрастта (дори възрастните дават такъв пример често) всички са толкова злобни и завистливи, щастливи, когато другите имат проблеми и лоши моменти. Повечето от хората около нас често са склонни да минат през всеки: в супермаркета, в автобуса, пред кабинета на лекаря, навсякъде. Какъв е тоя стремеж да минеш преди другия? Нима, ако влезеш преди някого в кабинета на лекаря, постигаш нещо? А клюкарите...Те са просто непоносими, те са като епидемия, вирус! И стресът, който споменавате. Той е навсякъде около нас, като сами си го създаваме в повечето случаи или просто сме въвлечени в такива ситуации ежедневно. Дори една проста дейност като да напазаруваш вече е свързана с такова напрежение... Сестра ми живее в скандинавска страна и замина по същите причини, които посочвате и Вие. Точно по тази причина живее и отглежда децата си там. Бъдете много щастлива и следвайте вътрешния си усет! Дано намерите Вашето ❤ място по света 🫶
Момиче, чудя ти се откъде си събрала толкова мъдрост за крехките си години. Аз съм двойно повече на теб, пък още я търся. Възхищавам се на хора, като теб. Мислех, че само мен ме критикува моето семейство, но явно е повсеместно. Вярвам, че на добрите хора им върви и Господ им помага. Ето, ти си супер позитивен човек, радваш се на успехите на другите и затова живееш живота, който харесаш. Мога само да те поздравя и да ти пожелая още повече успехи занапред и сбъднати мечти! Бъди здрава, щастлива и все така целеустремена! 🍀
Благодаря ти за това видео!!! От години се измъчван, за грешката която направих да уча нещо, което не харесвам. 3 дни след като завърших се преместих в Нидерландия, после Швейцаря, в момента живея в САЩ. Щастлива съм! Тази година реших да запиша бакалавър (задочно) и да си сменя професията, дори всеки да ми казва, че е късно и, че изпускам влака да имам деца, аз не искам деца и моля ви, не ме съдете за това (на 27 съм), в моите очи живота ми сега започва, в очите на баба ми и баща ми аз съм стара и изпускам влака. На 30ти август се връщам в българия за 20 дена, още не съм пристигнала и вече искам да си ходя. Отново Благодаря ти, това да чуя, че някой има сходна ситуация ми дава мир и разбиране!!!❤️
Абсолютно си права. Живей и прави това, което те удовлетворява. Това което си научила от правото при всички случаи ще ти бъде от полза. В тая държава няма голяма перспектива както за младите, така и за старите. В много чужди страни си била и можеш сама да си направиш преценката. Успех.🫶
Супер хубаво видео! Аз учих филология и прекъснах последната година. Буквално никой не ме разбираше и беше против, но не издържах и се махнах. Веднага си намерих работа с език и вече повече от 3 години си бачкам във фирмата. Тук дори срещнах приятеля си, който е най-невероятният мъж на света. Това нямаше да се случи, ако бях продължила по стария си път. Животът продължава! Млади сме и всяка малка грешка или загуба ни се струва като краят на света! Ще се справиш! Бутай и дерзай! Всичко ще бъде наред! ❤
Много добре се изразяваш и използваш точните думи, със сигурност правото доста те е обогатило и ти е помогнало с това речта ти да тече толкова гладко 😽🩷
Деси, изгледах видеото до край и честността ти и автентичността ти си пролича във всяка дума, поздравления за което. Всичко, което каза резонира с мен и моите разбирания за живота. Но думите, с които завърши ме накараха да се замисля по-дълбоко - това, което каза че искаш и всъщност и аз бих искала за мира, хармонията, радостта, семейството. Има едни вселенски закони, че това което усещаш и мислиш се материализира, в крайна сметка всичко започва от нас. Така че твоето усещане за България прави мястото неподходящо за теб. Всичко, което каза е вярно, но моето мислене е че това е моята родина и никъде другаде не бих се чувствала у дома си.❤ Бъди здрава и сбъдни мечтите си! ❤
Браво мило момиче,аз бях зависима от родителите си! Е вече съм на години,но живота ми беше объркан.На по- късни години,когато вече казах ,че не допускам никой да ми се меши! Бях майка на 2 деца, пораснаха и аз намерих своето.От 17 г. живея живота който съм мечтала! Продължавай да збъдваш мечтите си! Още си много млада❤ Бъди Благословена 🙏
Деси ,страхотна си!Продължавай все така да имаш този хъс и карай напред!Много си разумна и мъдра.Мисля,че всеки ще го потвърди!Да,права си!Всички се борим да оцелеем в България.Ние сами сме си виновни!Дерзай!Всичко най-добро ти желая!
Деси, много ама много ми харесват такива видеа! Почна да говориш за правото, а стигна толкова надалеч и толкова надълбоко! Наистина си вдъхновение и то си личи по позитивните коментари, които получаваш. Около твоите видеа се събира едно малко общество и това е чудесно. Определено Ютюб е твоето нещо, без съмнение 🫶🏻🫧🤍
Много си права за всичко, Деси. Аз обичам България, от малка съм обикаляла из света и за мен България си е България. Но наистина тук хората са с манталитета, че трябва да ти е супер тежък живота, трябва да си даваш здравето и щастието за всеки лев, трябва един вид “да си заслужиш” хубавия живот. Аз не мисля така! Можеш да живееш прекрасно и с по-малко усилия, с по-малко нещастие…каква е тази болна скромност..? Пожелавам ти да си щастлива🩵
Освен всичко си и зодия Стрелец и колкото повече обикаляш света и си сред чужденци, толкова по-добре се чувстваш 😍 Хич не се ограничавай с България и много се радвам,че правиш каквото ти душа сака 😍
Разбирам те, в медицината е много сходно, дори една идея по-зле от това което ти описа. Истината е, че на 18 години е много рано едно дете да направи правилен избор за бъдещето си…
Абсолютно съм съгласна с всички негативи, които изброи за България. Цялото това напрежение заради бедността и манталитета, постоянно да се оплакват и да обсъждат хората... ужасно е. Човек трябва да е щастлив, живеем един живот. Зле е за психиката да се живее цял живот на едно място. Хубаво е да се сменя обстановката и средата, да общуваме с повече и различни хора, така се развиваме.
Г-це Стоянова, моите поздравления за смелостта да изкажете мислите си, без да се притеснявате, че може да получите недоброжелателна реакция от тези, които отказват да следват мечтите си, но същевременно дърпат онези, непоколебими в избора си да се вслушват в себе си. Вие сте изключително осъзната, че животът ни не трябва да хабим с какво според другите е „добро”, „престижно” и подобни… За когото това е „правилният път”, ок, нека сам го следва, пожелавам му щастие, но защо иска и мен да ме убеди, да ме насили, да тръгна по него?! Може би, за да не се чувства чак така прецакал се, когато разочарование налегне го?! Спомняме си ний - „Аз не сакам на мен да ми е добре, а на Вуте да му зле”. И аз като Вас си изживявам живота не според очакванията на другите и съм си щастлив. Ала на тези години това не съм бил правил, онова, вече другите били стигнали дадено равнище, ама въобще не искам да го правя, тези, които искат - да дерзаят! Слушайки описваната от Вас България и манталитета ни, се натъжих страшно, но права сте, о, уви, права сте! Мизерията плъзне навсякъде, ала тя извира от собствените ни души, защото с всичко се съгласям, ала не и с констатацията, че българинът е беден - не, не е, но е мрънкач. Има имоти, земя, никъде по света няма почти всеки да си има собственост, но хем ги стиска, хем по никакъв начин не ги развива. Това, разбира се, ни е заради съсипаната психика след 45 г. управление от комунетата - никаква инициативност и непрестанно слагачество заради келепира (там още от по-рано сме си такива, Бай Ганьо сме го чели). Поздрави и бъдете щастлива със и за себе си!!!
Много си права , Деси! Аз съм на твоята възраст също и мога да кажа, че поколението на нашите родители е такова и смята, че за всичко трябва да се мъчиш в живота и всичко е трудно и някак си искат да го втълпят и на нас.. За тях ние сме много лежерни, отпуснати, спокойни и то казано като критика, сякаш сме несериозни и неориентирани. Толкова им е набито в главите, че животът е тегав, че ходи ги убеди, че не е нужно да е такъв..
Спокойствието е важно, защото стресът води до много заболявания. Разбира се обаче човек трябва и да се труди, да не бъде вятърничев. Може би истината е между нашето и тяхното мнение. 🩵
В същата ситуация съм, Деси. След като завърших първото си висше, със специалност, която никога не ми е била мечта. Макар привидно сама да взех решението, със сигурност семейството ми повлия. Чувствах се и дори все още се чувствам така… Вместо разбиране, често получавам упреци от близки. Сега мечтая да уча за втори път, вече това, което ми е на сърце. Подкрепям избора ти да смениш посоката изцяло. Целта на животът е да сме щастливи, а не да се мъчим. Помня обаче, понеже отдавна те следвам, че ти твърдеше, че самата ти искаш тази специалност. Тогава не споменаваше, че семейството ти е оказало някакво влияние, но явно сега от зряла перспектива, успяваш да бъдеш напълно отворена и искрена по въпроса. ❤ Чувствам, че не съм сама в тази ситуация. И аз се чувствах в депресия, дупка и все едно този един единствен избор е доживотна присъда. Надявам се всички да имаме смелост да се борим за себе си от тук нататък.
Никога не съм казвала, че я искам 🩵 Винаги съм казвала точно, че НЕ съм я искала. Не знаех, какво искам да уча, но знаех, какво НЕ искам. Въпреки това, както споделих във видеото - стараех се, самоубеждавах се, че това е пътят ми. Казвам в клипа, че усещах, че не ми е приятно, но даже не се замислях, не си го признавах. Мислех винаги, че проблемът е в мен и аз не се справям на 100% перфектно, а не, че ситуацията не кореспондира с желанията ми и няма как да съм щастлива така. Сама си търсих работа, сама ходих по интервюта, поработих... Но не се получи. Чак преди 1 година осъзнах, че проблемът не е в мен. Винаги съм се самообвинявала. Мислех, че ако положа повече услия, ще видя щастието на края на пътя. Късно си признах, че нито посоката, нито целта биха ме направили щастлива.
Като човек, който учи право (и ми харесва много) те подкрепям изцяло! Това не е специалност, която е за всеки, или е твоето, или не. Около мен за жалост има доста хора, за които е мъчение да го учат, но нямат куража да поемат под друг път. Преследвай мечтите си!
Деси, следвай себе си, аз също съм изпитала живота в чужбина, живях в САЩ и се прибрах с културен шок и аз се отказах като теб да се явявам на държавни изпити, учих няколко години мениджмънт в Морско училище Варна, а моето желание беше италианска филология, но по стечение на обстоятелства и родители учих нещо, което не исках. Сега работя нещо, което изобщо не е в тази сфера и съм доволна от избора си да се насоча към разплащания и банки. На 30 съм и живея в околностите на Варна, ненавиждам градската среда, мръсотията и грозотията в градовете, един ден мечтая да замина в Корея или Япония и никога повече да не ми се наложи да стъпя тук.
Разбирам те, аз съм художничка ,учих това което обичам и сега го работя, преподавам и рисувам,продавам картините си и сбъдвам мечтите си.По потя до тук имаше много хора които мислеха ,че това не е сериозно но аз устоях, и хора в семейството ,но имах и подкрепа,после и другите повярваха и се радват за мен.Имаш ли мечта следвай я.
Нещата за чужбина, които казваш …абсолютно са верни за жалост…Много злоба и завист във България, супер мръсотия и беднотия и проблема на хората идва от бедността в горния етаж и оттам и в битовизма им ..
Съгласна съм с много неща, които казваш. Живея в чужбина и забелязвам, когато се върна тук, че хората сякаш са станали още по-странни, груби, изтормозени и невъзпитани… В същото време обстановката е доста потискаща с неподдържаните сгради и тротоари. Много е противоречиво всичко.
Този коментар е може би най-точен. Думата ,,противоречивост". Има топлинка в България, наше си е, българка съм и в същото време има нещо, което ме тревожи. Но пък съм си вкъщи. Сложно е за обяснение ❤️
Никой не е станал адвокат на 25 години, освен, ако татко му или майка му нямат собствена кантора. Много от колегите ми отвориха кантори и после ги затвориха, защото месеци наред нямаха нито един клиент. Като завършила право и практикувала го само за около година, мога напълно да те разбера обаче. Никога не съм мечтала да бъда юрист, майка ми ме подтикна да го запиша като първо желание и влязох. Не знаех с какво се захващам, ако знаех, никога нямаше да я послушам. Имах колежка, близка приятелка, която след първата година замина за Америка на бригада и така и не се върна. Тогава не можех да я разбера, още повече, че много и се отдаваше, но години по-късно осъзнавам, че ми се щеше да имах тази смелост. Не специално за Америка, това никога не ми е било мечта, просто да зарежа правото и да си гледам живота. На около 28, след като бях изпаднала в невероятна дупка, представяйки си живота ми напред в най-черни краски, реших, че това не е професията за мен и вече 10 години се занимавам с нещо, което ми е страшно на сърце. Така да се каже, превърнах хобито си в професия. Не съм съжалила нито миг. Родителите ми ме подкрепиха след кратко мрънкане. Не че ми е нужно тяхното одобрение, но винаги е по-добре да го получиш, отколкото да те считат за черната овца на семейството.
Не е лесно да си "перфектното дете". Най-често изпълняваш чужди амбиции за сметка на собствените ти желания. При мен се случи подобна ситуация. Бях пълна отличничка, но същевременно много неориентирана. Естествено родителите ме "насочиха" към върха на обществото според тях - медицината. Това никога не ми е било желание, но не можех да си позволя да ги разочаровам. Изкарах три жалки години, в които се чувствах меко казано не на място, изпълнена с отвращение и погнуса. В един момент нещо в мен се пречупи. Осъзнах, че ако продължавам, няма да стане по-добре. Избрах себе си и се преквалифицирах в по-малко заплатена специалност, но същевременно не толкова стресираща и обсебваща. Пожелавам ти да намериш своето място и да се чувстваш удовлетворена. Успех❤
@@DesislavaStoyanova1 Имам доста познати които постоянно ми казват какво е да живееш в другите страни : в Италия жените се били държали по добре, в САЩ имали не знам какви си състезания, в Япония има последен модел мотори с AI в Гърция е по хубаво морето. На мен ми е писнало да слушам айде да идем някъде защото е по хубаво. А иначе за съветването просто предположих че като доста други ще разказваш на аудиторията си къде ще се местиш да живееш и тем подобни. Иначе не знам канала ти за какво за първи път чувам за теб.
Човек един живот живее и е хубаво да го изживее както на него му харесва.Следвай мечтите си,Деси!Късмет и успехи ти желая!!!👍
За огромно съжаление сте абсолютно права за българската действителност и за хората. Независимо от възрастта (дори възрастните дават такъв пример често) всички са толкова злобни и завистливи, щастливи, когато другите имат проблеми и лоши моменти. Повечето от хората около нас често са склонни да минат през всеки: в супермаркета, в автобуса, пред кабинета на лекаря, навсякъде. Какъв е тоя стремеж да минеш преди другия? Нима, ако влезеш преди някого в кабинета на лекаря, постигаш нещо? А клюкарите...Те са просто непоносими, те са като епидемия, вирус! И стресът, който споменавате. Той е навсякъде около нас, като сами си го създаваме в повечето случаи или просто сме въвлечени в такива ситуации ежедневно. Дори една проста дейност като да напазаруваш вече е свързана с такова напрежение... Сестра ми живее в скандинавска страна и замина по същите причини, които посочвате и Вие. Точно по тази причина живее и отглежда децата си там. Бъдете много щастлива и следвайте вътрешния си усет! Дано намерите Вашето ❤ място по света 🫶
Момиче, чудя ти се откъде си събрала толкова мъдрост за крехките си години. Аз съм двойно повече на теб, пък още я търся. Възхищавам се на хора, като теб. Мислех, че само мен ме критикува моето семейство, но явно е повсеместно. Вярвам, че на добрите хора им върви и Господ им помага. Ето, ти си супер позитивен човек, радваш се на успехите на другите и затова живееш живота, който харесаш. Мога само да те поздравя и да ти пожелая още повече успехи занапред и сбъднати мечти! Бъди здрава, щастлива и все така целеустремена! 🍀
Благодаря ти за това видео!!!
От години се измъчван, за грешката която направих да уча нещо, което не харесвам.
3 дни след като завърших се преместих в Нидерландия, после Швейцаря, в момента живея в САЩ. Щастлива съм! Тази година реших да запиша бакалавър (задочно) и да си сменя професията, дори всеки да ми казва, че е късно и, че изпускам влака да имам деца, аз не искам деца и моля ви, не ме съдете за това (на 27 съм), в моите очи живота ми сега започва, в очите на баба ми и баща ми аз съм стара и изпускам влака.
На 30ти август се връщам в българия за 20 дена, още не съм пристигнала и вече искам да си ходя.
Отново Благодаря ти, това да чуя, че някой има сходна ситуация ми дава мир и разбиране!!!❤️
27 години е супер малко. Дерзай, времето е пред нас! Човек трябва да е радостен, най-малкото, за да бъде и здрав.
Абсолютно си права. Живей и прави това, което те удовлетворява. Това което си научила от правото при всички случаи ще ти бъде от полза. В тая държава няма голяма перспектива както за младите, така и за старите. В много чужди страни си била и можеш сама да си направиш преценката. Успех.🫶
Супер хубаво видео! Аз учих филология и прекъснах последната година. Буквално никой не ме разбираше и беше против, но не издържах и се махнах. Веднага си намерих работа с език и вече повече от 3 години си бачкам във фирмата. Тук дори срещнах приятеля си, който е най-невероятният мъж на света. Това нямаше да се случи, ако бях продължила по стария си път. Животът продължава! Млади сме и всяка малка грешка или загуба ни се струва като краят на света! Ще се справиш! Бутай и дерзай! Всичко ще бъде наред! ❤
Много добре се изразяваш и използваш точните думи, със сигурност правото доста те е обогатило и ти е помогнало с това речта ти да тече толкова гладко 😽🩷
Деси, изгледах видеото до край и честността ти и автентичността ти си пролича във всяка дума, поздравления за което. Всичко, което каза резонира с мен и моите разбирания за живота. Но думите, с които завърши ме накараха да се замисля по-дълбоко - това, което каза че искаш и всъщност и аз бих искала за мира, хармонията, радостта, семейството. Има едни вселенски закони, че това което усещаш и мислиш се материализира, в крайна сметка всичко започва от нас. Така че твоето усещане за България прави мястото неподходящо за теб. Всичко, което каза е вярно, но моето мислене е че това е моята родина и никъде другаде не бих се чувствала у дома си.❤ Бъди здрава и сбъдни мечтите си! ❤
Браво мило момиче,аз бях зависима от родителите си! Е вече съм на години,но живота ми беше объркан.На по- късни години,когато вече казах ,че не допускам никой да ми се меши! Бях майка на 2 деца, пораснаха и аз намерих своето.От 17 г. живея живота който съм мечтала!
Продължавай да збъдваш мечтите си! Още си много млада❤ Бъди Благословена 🙏
Деси ,страхотна си!Продължавай все така да имаш този хъс и карай напред!Много си разумна и мъдра.Мисля,че всеки ще го потвърди!Да,права си!Всички се борим да оцелеем в България.Ние сами сме си виновни!Дерзай!Всичко най-добро ти желая!
Деси, много ама много ми харесват такива видеа! Почна да говориш за правото, а стигна толкова надалеч и толкова надълбоко! Наистина си вдъхновение и то си личи по позитивните коментари, които получаваш. Около твоите видеа се събира едно малко общество и това е чудесно. Определено Ютюб е твоето нещо, без съмнение 🫶🏻🫧🤍
💓💓💓
Толкова си права за всичко, което каза във видеото! Браво за смелостта 👏❤ Много си иновативна и адаптивна, комуникативна - искрено ти се радвам!!❤
Прегръдки! 🙏🏻
Много си права за всичко, Деси. Аз обичам България, от малка съм обикаляла из света и за мен България си е България. Но наистина тук хората са с манталитета, че трябва да ти е супер тежък живота, трябва да си даваш здравето и щастието за всеки лев, трябва един вид “да си заслужиш” хубавия живот. Аз не мисля така! Можеш да живееш прекрасно и с по-малко усилия, с по-малко нещастие…каква е тази болна скромност..? Пожелавам ти да си щастлива🩵
❤❤❤
Освен всичко си и зодия Стрелец и колкото повече обикаляш света и си сред чужденци, толкова по-добре се чувстваш 😍 Хич не се ограничавай с България и много се радвам,че правиш каквото ти душа сака 😍
Разбирам те, в медицината е много сходно, дори една идея по-зле от това което ти описа. Истината е, че на 18 години е много рано едно дете да направи правилен избор за бъдещето си…
Точно така е. Мога да потвърдя.
Абсолютно съм съгласна с всички негативи, които изброи за България. Цялото това напрежение заради бедността и манталитета, постоянно да се оплакват и да обсъждат хората... ужасно е. Човек трябва да е щастлив, живеем един живот. Зле е за психиката да се живее цял живот на едно място. Хубаво е да се сменя обстановката и средата, да общуваме с повече и различни хора, така се развиваме.
🩵🩵🩵
Г-це Стоянова, моите поздравления за смелостта да изкажете мислите си, без да се притеснявате, че може да получите недоброжелателна реакция от тези, които отказват да следват мечтите си, но същевременно дърпат онези, непоколебими в избора си да се вслушват в себе си.
Вие сте изключително осъзната, че животът ни не трябва да хабим с какво според другите е „добро”, „престижно” и подобни… За когото това е „правилният път”, ок, нека сам го следва, пожелавам му щастие, но защо иска и мен да ме убеди, да ме насили, да тръгна по него?! Може би, за да не се чувства чак така прецакал се, когато разочарование налегне го?! Спомняме си ний - „Аз не сакам на мен да ми е добре, а на Вуте да му зле”.
И аз като Вас си изживявам живота не според очакванията на другите и съм си щастлив. Ала на тези години това не съм бил правил, онова, вече другите били стигнали дадено равнище, ама въобще не искам да го правя, тези, които искат - да дерзаят!
Слушайки описваната от Вас България и манталитета ни, се натъжих страшно, но права сте, о, уви, права сте! Мизерията плъзне навсякъде, ала тя извира от собствените ни души, защото с всичко се съгласям, ала не и с констатацията, че българинът е беден - не, не е, но е мрънкач. Има имоти, земя, никъде по света няма почти всеки да си има собственост, но хем ги стиска, хем по никакъв начин не ги развива.
Това, разбира се, ни е заради съсипаната психика след 45 г. управление от комунетата - никаква инициативност и непрестанно слагачество заради келепира (там още от по-рано сме си такива, Бай Ганьо сме го чели).
Поздрави и бъдете щастлива със и за себе си!!!
❤Следвай мечтите си! Супер трезво мислене . Успех🍀
Колко калории са мечтите? Май не са калорични.
Много си права , Деси! Аз съм на твоята възраст също и мога да кажа, че поколението на нашите родители е такова и смята, че за всичко трябва да се мъчиш в живота и всичко е трудно и някак си искат да го втълпят и на нас.. За тях ние сме много лежерни, отпуснати, спокойни и то казано като критика, сякаш сме несериозни и неориентирани. Толкова им е набито в главите, че животът е тегав, че ходи ги убеди, че не е нужно да е такъв..
Спокойствието е важно, защото стресът води до много заболявания. Разбира се обаче човек трябва и да се труди, да не бъде вятърничев. Може би истината е между нашето и тяхното мнение. 🩵
Браво, момиче! 👍
Все едно слушах себе си! Мислиш точно като мен 100%. Абсолютно си права за всичко.
В същата ситуация съм, Деси. След като завърших първото си висше, със специалност, която никога не ми е била мечта. Макар привидно сама да взех решението, със сигурност семейството ми повлия. Чувствах се и дори все още се чувствам така… Вместо разбиране, често получавам упреци от близки. Сега мечтая да уча за втори път, вече това, което ми е на сърце. Подкрепям избора ти да смениш посоката изцяло. Целта на животът е да сме щастливи, а не да се мъчим. Помня обаче, понеже отдавна те следвам, че ти твърдеше, че самата ти искаш тази специалност. Тогава не споменаваше, че семейството ти е оказало някакво влияние, но явно сега от зряла перспектива, успяваш да бъдеш напълно отворена и искрена по въпроса. ❤ Чувствам, че не съм сама в тази ситуация. И аз се чувствах в депресия, дупка и все едно този един единствен избор е доживотна присъда. Надявам се всички да имаме смелост да се борим за себе си от тук нататък.
Никога не съм казвала, че я искам 🩵 Винаги съм казвала точно, че НЕ съм я искала. Не знаех, какво искам да уча, но знаех, какво НЕ искам.
Въпреки това, както споделих във видеото - стараех се, самоубеждавах се, че това е пътят ми. Казвам в клипа, че усещах, че не ми е приятно, но даже не се замислях, не си го признавах. Мислех винаги, че проблемът е в мен и аз не се справям на 100% перфектно, а не, че ситуацията не кореспондира с желанията ми и няма как да съм щастлива така.
Сама си търсих работа, сама ходих по интервюта, поработих... Но не се получи. Чак преди 1 година осъзнах, че проблемът не е в мен. Винаги съм се самообвинявала. Мислех, че ако положа повече услия, ще видя щастието на края на пътя. Късно си признах, че нито посоката, нито целта биха ме направили щастлива.
Много се радвам , че си направила и качила това видео !
Благодаря !
Деси, страхотна си! Пожелавам ти да следваш мечтите си смело и да вярваш в себе си! ❤️
Благодаря! 💌
Абсолютно те разбирам! Дано всяка твоя мечта се сбъдне!
Прекрасна си, Деси! Много хубаво мислиш! ❤️
Респект !🎉❤❤❤❤
Като човек, който учи право (и ми харесва много) те подкрепям изцяло! Това не е специалност, която е за всеки, или е твоето, или не. Около мен за жалост има доста хора, за които е мъчение да го учат, но нямат куража да поемат под друг път. Преследвай мечтите си!
🩵🩵🩵
Невероятно видео браво! Продължавай напред! Аз лично Монако не ми харесва като град, харесвам повече мегаполиси като Ню Йорк.
Любимата ми влогърка ❤️
Деси, следвай себе си, аз също съм изпитала живота в чужбина, живях в САЩ и се прибрах с културен шок и аз се отказах като теб да се явявам на държавни изпити, учих няколко години мениджмънт в Морско училище Варна, а моето желание беше италианска филология, но по стечение на обстоятелства и родители учих нещо, което не исках. Сега работя нещо, което изобщо не е в тази сфера и съм доволна от избора си да се насоча към разплащания и банки. На 30 съм и живея в околностите на Варна, ненавиждам градската среда, мръсотията и грозотията в градовете, един ден мечтая да замина в Корея или Япония и никога повече да не ми се наложи да стъпя тук.
Не вярвам колко много резонирам с видеата ти! Thanks, girl, радвам се, че не съм сама с тези мисли.🙌🙌🙌 * това ми е 3-тия коментар,който пиша евър 💪
🤗🤞🏻💓💓💓
Разбирам те, аз съм художничка ,учих това което обичам и сега го работя, преподавам и рисувам,продавам картините си и сбъдвам мечтите си.По потя до тук имаше много хора които мислеха ,че това не е сериозно но аз устоях, и хора в семейството ,но имах и подкрепа,после и другите повярваха и се радват за мен.Имаш ли мечта следвай я.
🩵🩵🩵
Аз също рисувам, може ли да ми кажете къде мога да ги продавам 🙏🏼
@@stellailieva4613 Във фейсбук,групи за художници, на познати и приятели и в чества галерия продавам аз.Трябва постоянно публикуване.
Адмирации мила !
Нещата за чужбина, които казваш …абсолютно са верни за жалост…Много злоба и завист във България, супер мръсотия и беднотия и проблема на хората идва от бедността в горния етаж и оттам и в битовизма им ..
Евала
Съгласна съм с много неща, които казваш. Живея в чужбина и забелязвам, когато се върна тук, че хората сякаш са станали още по-странни, груби, изтормозени и невъзпитани… В същото време обстановката е доста потискаща с неподдържаните сгради и тротоари.
Много е противоречиво всичко.
Този коментар е може би най-точен. Думата ,,противоречивост". Има топлинка в България, наше си е, българка съм и в същото време има нещо, което ме тревожи. Но пък съм си вкъщи. Сложно е за обяснение ❤️
Да, много са злобни и завистливи и правят мръсотии на по-можещите от тях. Това е България!
Никой не е станал адвокат на 25 години, освен, ако татко му или майка му нямат собствена кантора. Много от колегите ми отвориха кантори и после ги затвориха, защото месеци наред нямаха нито един клиент. Като завършила право и практикувала го само за около година, мога напълно да те разбера обаче. Никога не съм мечтала да бъда юрист, майка ми ме подтикна да го запиша като първо желание и влязох. Не знаех с какво се захващам, ако знаех, никога нямаше да я послушам. Имах колежка, близка приятелка, която след първата година замина за Америка на бригада и така и не се върна. Тогава не можех да я разбера, още повече, че много и се отдаваше, но години по-късно осъзнавам, че ми се щеше да имах тази смелост. Не специално за Америка, това никога не ми е било мечта, просто да зарежа правото и да си гледам живота. На около 28, след като бях изпаднала в невероятна дупка, представяйки си живота ми напред в най-черни краски, реших, че това не е професията за мен и вече 10 години се занимавам с нещо, което ми е страшно на сърце. Така да се каже, превърнах хобито си в професия. Не съм съжалила нито миг. Родителите ми ме подкрепиха след кратко мрънкане. Не че ми е нужно тяхното одобрение, но винаги е по-добре да го получиш, отколкото да те считат за черната овца на семейството.
Съгласна съм!
❤
🙏🏻🩵
😊
Боже мой колко имах нужда да гледам това видео…
САМО ФАКТИ СЕ КАЗАХА В ТОВА ВИДЕО.
Пълен абсурд е Стрелец и право.Стрелците са повече арт ,отколкото офис хора
Напротив точно Стрелците винаги търсят правдата и това е една от професиите, които много им приляга! Много си зависи от човека...
@@mirostinka но е офис работа.Иначе за правдата сте прав.
В Софийски университет ли си завършила право ?
НБУ
Не е лесно да си "перфектното дете". Най-често изпълняваш чужди амбиции за сметка на собствените ти желания. При мен се случи подобна ситуация. Бях пълна отличничка, но същевременно много неориентирана. Естествено родителите ме "насочиха" към върха на обществото според тях - медицината. Това никога не ми е било желание, но не можех да си позволя да ги разочаровам. Изкарах три жалки години, в които се чувствах меко казано не на място, изпълнена с отвращение и погнуса. В един момент нещо в мен се пречупи. Осъзнах, че ако продължавам, няма да стане по-добре. Избрах себе си и се преквалифицирах в по-малко заплатена специалност, но същевременно не толкова стресираща и обсебваща. Пожелавам ти да намериш своето място и да се чувстваш удовлетворена. Успех❤
Правилно си се отказала навреме, аз отлагах до 30 и още съжалявам.
Един съвет . Върни се България !
Ама аз съм в България 😅
@@DesislavaStoyanova1 Браво значи не я напускай 😆
@@antoniotv4040 Защо ме съветваш така? Има ли конкретна причина, би било интересно за мен? :)
@@DesislavaStoyanova1 Имам доста познати които постоянно ми казват какво е да живееш в другите страни : в Италия жените се били държали по добре, в САЩ имали не знам какви си състезания, в Япония има последен модел мотори с AI в Гърция е по хубаво морето. На мен ми е писнало да слушам айде да идем някъде защото е по хубаво. А иначе за съветването просто предположих че като доста други ще разказваш на аудиторията си къде ще се местиш да живееш и тем подобни. Иначе не знам канала ти за какво за първи път чувам за теб.
И с какво се занимаваш сега? Ютюб кариера или онлифенс. Удовлетворяващо. Сакън да не се почувстваме малко зле.