Икономическите негативи от деглобализацията - с д-р Митко Хитов, главен асистент и преподавател в УНСС, обсъждаме няколко често срещани в икономическите форуми въпроси като част от нашето пътуване по темата за разделението на труда и неокономиката. Обсъдихме интервю с икономиста и писател Александр Лежава, автор на Парите на смутното време, 2023 г. Установихме, че някои от идеите описани в книгата вече са обяснени в основния труд по неокономика, който следваме - Епоха на растежа на Олег Григориев. Става въпрос за центрове за развитие и концентрация на глобалния капитал и финансовите причини зад много събития в Европа. Източната римска империя, позната като Византия, основава Венеция като своя колония, която обаче впоследствие става напълно самостоятелна морска суперсила в периода на Средновековието, която няма нищо общо със страната от която са тръгнали нейните първи колонисти. По частен път някогашни византийски търговци (основно юдеи) се местят във Венеция, заедно с контролираните от тях капитали, като по този начин преместват и центъра на своята търговска дейност към западна Европа, която се превръща в своеобразен офшор за източните капитали. Когато Северна Италия става по-малко перспективна, финансовите капитали се изнасят в посока Нидерландия и участват активно в борбата за независимост срещу империята на Хабсбургите. Историографията описва нидерландското освободително движение като народна борба, а реално изглежда като събитие предизвикано от финансовия капитал, който търси място, където да работи и процъфтява по неговите правила без да се съобразява с централната власт на континенталните империи. А и по това време финансовият капитал е търговски и Нидерландия изглежда като добра база за развитие. От друга страна страната остава граничеща с две силни империи - Франция и Германия и погледът се обръща към Англия, която е защитена от своето географско положение и има по-голям потенциал. Търговският капитал се възползва от религиозните борби в Англия и стимулира Славната революция от 1688 г. Най-важното последствие от нея е окончателното затвърдяване на превъзходството на парламента над кралската власт, което позволява на търговския капитал да прокарва законите според своите интереси. Има закономерност на успешните революции, които обикновено се стимулират от силни външни фактори и Френската буржоазна революция не прави изключение и изглежда предизвикана от британците. Според някои съвременни изследователи естественото движение на финансовия капитал би било да се премести в посока Китай, но засега не е ясно дали това наистина ще се случи. Със сигурност се наблюдава тенденция за прехвърляне на финансови потоци от Стария свят към Югоизточна Азия. Сегашният отиващ си икономически модел е глобализацията като обхващане на цялата планета в американската система за разделение на труда. Според д-р Митко Хитов няма предпоставки за многополярен свят, а по-скоро се върви към биполярен - формиране на втори полюс около Китай на недоволните от сегашния хегемон. Темата е развита в статия публикувана по тази връзка: krizata.blog.bg/recepti/2022/02/12/koncepciia-novogo-budushtego.1803180 В момента функционира един възпроизводствен контур обхващащ всички осем милиарда души по света. Ако се отделят някои големи страни или обединения от страни, няма да могат да имат същата висока степен за разделение на труда. Пример е съревнованието през Студената война - ако съветската зона за разделение на труда обхваща 300 милиона души, американската обхваща 3 милиарда. В съветската зона могат да отделят примерно 0.1% от населението за разработка и производство на леки коли, но 0.1% от американския възпроизводствен контур 10 пъти повече хора могат да изобретяват, произвеждат - по-евтино и с по-високо качество. Ако Индия или дори Китай реши днес да се отдели от американската зона за разделение на труда, няма да има възможност да осигури същото ниво на разделение на труда и на потребление. За момента изглежда, че това се разбира в Русия и на фона на санкциите руската държава отделя внимание на определение отрасли, но не се хвърля да се развива по пътя на автаркията. Не е ясно дали водещите държави и техните политически водачи разбират опасностите от деглобализацията. При деглобализацията губят всички, но най-вече тези, които са били печеливши от нея (т.н. "Златен милиард") и именно това не се раз6ира от политическите лидери на страните от развитите държави. Това, че около Китай се формира втори глобализационен полюс, не е толкова лош вариант за страната, като се има предвид, че американските политици се стремят към нейната пълна икономическа изолация в съвременната доминирана от САЩ глобална икономика. В същото време няма и разбиране у страните облагодетелствани в сегашната глобална система към нуждите на страните от глобалния Юг. В началото до средата на 20-ти век има 4 технологични зони с около 2.5 милиарда души население - британска, немска, японска, американска. Към тях се добавя през Втората световна война съветската технологична зона, която остава в съревнование с американската, в която се вливат останалите 3 зони. Ако в момента се върви към такъв тип многополярен свят с отделни технологични зони, няма перспектива да се издържа население от 8 милиарда, което е стигнало до тази бройка в рамките на сегашната степен за разделение на труда и на потребление - остава въпроса какво става с хората. Остава и дълбоко съмнение към мотивацията, реалните интереси и дори компетентността на политическите елити по целия свят.
Икономическите негативи от деглобализацията - с д-р Митко Хитов, главен асистент и преподавател в УНСС, обсъждаме няколко често срещани в икономическите форуми въпроси като част от нашето пътуване по темата за разделението на труда и неокономиката.
Обсъдихме интервю с икономиста и писател Александр Лежава, автор на Парите на смутното време, 2023 г. Установихме, че някои от идеите описани в книгата вече са обяснени в основния труд по неокономика, който следваме - Епоха на растежа на Олег Григориев. Става въпрос за центрове за развитие и концентрация на глобалния капитал и финансовите причини зад много събития в Европа. Източната римска империя, позната като Византия, основава Венеция като своя колония, която обаче впоследствие става напълно самостоятелна морска суперсила в периода на Средновековието, която няма нищо общо със страната от която са тръгнали нейните първи колонисти. По частен път някогашни византийски търговци (основно юдеи) се местят във Венеция, заедно с контролираните от тях капитали, като по този начин преместват и центъра на своята търговска дейност към западна Европа, която се превръща в своеобразен офшор за източните капитали. Когато Северна Италия става по-малко перспективна, финансовите капитали се изнасят в посока Нидерландия и участват активно в борбата за независимост срещу империята на Хабсбургите. Историографията описва нидерландското освободително движение като народна борба, а реално изглежда като събитие предизвикано от финансовия капитал, който търси място, където да работи и процъфтява по неговите правила без да се съобразява с централната власт на континенталните империи. А и по това време финансовият капитал е търговски и Нидерландия изглежда като добра база за развитие. От друга страна страната остава граничеща с две силни империи - Франция и Германия и погледът се обръща към Англия, която е защитена от своето географско положение и има по-голям потенциал. Търговският капитал се възползва от религиозните борби в Англия и стимулира Славната революция от 1688 г. Най-важното последствие от нея е окончателното затвърдяване на превъзходството на парламента над кралската власт, което позволява на търговския капитал да прокарва законите според своите интереси. Има закономерност на успешните революции, които обикновено се стимулират от силни външни фактори и Френската буржоазна революция не прави изключение и изглежда предизвикана от британците.
Според някои съвременни изследователи естественото движение на финансовия капитал би било да се премести в посока Китай, но засега не е ясно дали това наистина ще се случи. Със сигурност се наблюдава тенденция за прехвърляне на финансови потоци от Стария свят към Югоизточна Азия.
Сегашният отиващ си икономически модел е глобализацията като обхващане на цялата планета в американската система за разделение на труда. Според д-р Митко Хитов няма предпоставки за многополярен свят, а по-скоро се върви към биполярен - формиране на втори полюс около Китай на недоволните от сегашния хегемон. Темата е развита в статия публикувана по тази връзка:
krizata.blog.bg/recepti/2022/02/12/koncepciia-novogo-budushtego.1803180
В момента функционира един възпроизводствен контур обхващащ всички осем милиарда души по света. Ако се отделят някои големи страни или обединения от страни, няма да могат да имат същата висока степен за разделение на труда. Пример е съревнованието през Студената война - ако съветската зона за разделение на труда обхваща 300 милиона души, американската обхваща 3 милиарда. В съветската зона могат да отделят примерно 0.1% от населението за разработка и производство на леки коли, но 0.1% от американския възпроизводствен контур 10 пъти повече хора могат да изобретяват, произвеждат - по-евтино и с по-високо качество. Ако Индия или дори Китай реши днес да се отдели от американската зона за разделение на труда, няма да има възможност да осигури същото ниво на разделение на труда и на потребление. За момента изглежда, че това се разбира в Русия и на фона на санкциите руската държава отделя внимание на определение отрасли, но не се хвърля да се развива по пътя на автаркията.
Не е ясно дали водещите държави и техните политически водачи разбират опасностите от деглобализацията. При деглобализацията губят всички, но най-вече тези, които са били печеливши от нея (т.н. "Златен милиард") и именно това не се раз6ира от политическите лидери на страните от развитите държави. Това, че около Китай се формира втори глобализационен полюс, не е толкова лош вариант за страната, като се има предвид, че американските политици се стремят към нейната пълна икономическа изолация в съвременната доминирана от САЩ глобална икономика.
В същото време няма и разбиране у страните облагодетелствани в сегашната глобална система към нуждите на страните от глобалния Юг. В началото до средата на 20-ти век има 4 технологични зони с около 2.5 милиарда души население - британска, немска, японска, американска. Към тях се добавя през Втората световна война съветската технологична зона, която остава в съревнование с американската, в която се вливат останалите 3 зони. Ако в момента се върви към такъв тип многополярен свят с отделни технологични зони, няма перспектива да се издържа население от 8 милиарда, което е стигнало до тази бройка в рамките на сегашната степен за разделение на труда и на потребление - остава въпроса какво става с хората. Остава и дълбоко съмнение към мотивацията, реалните интереси и дори компетентността на политическите елити по целия свят.