Богдана Карадочева - "Този живот" 1978
Вставка
- Опубліковано 7 лис 2024
- 🎙 Богдана Карадочева - "Този живот" 1978
📀 Label: Балкантон - ВТА 10145
Format: Vinyl, LP, Album
Country: Bulgaria
Released: 1978
м. Джо Кандър, т. Захари Петров, ар. Вили Казасян
🎼 Кавър на: Jill Haworth - "Cabaret" 1966
n.b.) Не притежавам никакви права върху материала и нямам комерсиални намерения или правя пари от този канал, той е само за забавление и запазване на рядка музика !
📖 "Дано, дано, до всяко добро същество застане поне още едно“, пее една от най-запомнящите се наши изпълнителки, а ние всички припяваме заедно с нея. Няма как да объркаш дрезгавия ѝ глас, не можеш да не се припознаеш в нейните песни. Защото тя е неповторима и защото се откраява с ярък аристократизъм в музиката, която формира творческия ѝ път.
Богдана Иванова Карадочева-Димитрова е родена е на 19 юли 1949 година в София.
Кариерата ѝ започва, когато е на 14 години. През 1965 г. става солистка на „Студио 5“. Същата година осъществява първия си концерт и първия си запис („Тази вечер аз съм хубава“). Талантът ѝ е признат и международният успех не закъснява: първа награда на Международния фестивал за забавна песен в Сочи, Русия (1967). Голямото ѝ признание идва на фестивала „Златният Орфей“ през 1969 г. За първи път Голямата награда в Международния конкурс за изпълнители е спечелена от българска певица, а председателят на журито Бруно Кокатрикс ѝ връчва и наградата на Асоциацията на френските музикални театри. По това време тя интерпретира по забележителен начин френски шансони и руски романси, изпълнява драматични концертни песни. В следващите години печели овациите на публиката на редица фестивали: рецитали на „Златният Орфей“ (1971), „Златният елен“ в Брашов, Румъния (1972), „Братиславска лира“, Чехия (1972); участие в гала-концерта на носителите на големи награди в Анверс, Белгия (1970). През 1970-те години пее с известни изпълнители, като К. Френсиз, Адамо, Жилбер Беко, Клиф Ричард, Шарл Азнавур, Жозефин Бекер; солистка е на известни оркестри като Биг бенда на Карел Влах (Чехословакия), на Паул Кун (Берлин), Всесъюзното радио с диригент Юрий Силантиев (Русия). Печели извънредната награда за най-добър изпълнител на фестивала в Касълбар, Ирландия и има най-голям принос за третото място на България в международната среща „Европа 71“ (участват и Паша Христова и Борис Гуджунов). Участва и в концерта на Емил Димитров в театър „Europien“ в Париж (1972). Наградени песни в нейно изпълнение са „Земя звезда“, (м. Борис Карадимчев) - втора награда на „Златният Орфей“ (1977), „Сама с вятъра“ (м. Тончо Русев) - „Мелодия на годината“. Гастролирала е с концертни турнета във всички европейски страни, като Франция, Белгия, Австрия, скандинавските страни, както и Куба, Канада и Алжир. Има издадени малки плочи от фирмите „Pathe Marconi“ и „Philips“. През 1980-те години записва няколко хита заедно със съпруга си Стефан Димитров и група „Вариант Б“, прави дуети и с Васил Найденов. В началото на 1990-те участва на всички митинги на СДС.
Най-известните ѝ песни са „Дано“ *(„Ако до всяко добро същество“) - превърнала се в химн на надеждата, „Остаряваме бавно“, „Иване, Иване“, „Помниш ли ти“ - дует с Емил Димитров, „Нова година“.
Голяма популярност има и „Молитва за България“, изпълнена заедно със Стефан Димитров и Васил Найденов.