Добрин Досев •След театъра• (08.06.2023)
Вставка
- Опубліковано 16 вер 2024
- Добрин Досев •След театъра•
песента в мрежите lnk.to/sled_te...
(28-ма песен от проекта "Пеещи артисти")
Стихове: Соня Момчилова
Музика и аранжимент: Веселин Веселинов - Еко
Вокал: Добрин Досев
Съпътстващ вокал: Маргарита Хранова
Саксофон: Арнау Гарофе
Тон-режисьор: Георги Цветков
Клип:
Добрин Досев
Ивана Папазова
Оператор: Васил Стефанов
Режисьор: Васил Стефанов/Стефка Николова
Клипът е заснет в град Пловдив
СЛЕД ТЕАТЪРА
Той стои все там - пред театъра.
Дрипав мъж с брада свири с вятъра.
С остарял кларинет все един куплет
шепне му града - сив, студен и ням.
В шапката един петак блести,
не помни колко дни, а може би от век - там пред театъра.
Посивял града обиден спи.
Дрипав мъж с брада птиците брои.
В лунните треви, някога преди,
някога далеч свири златен кларинет
Спомен за море и лято
и жена която той - чакал цял живот -
там след …театъра.
Опустял града, а той е там.
Вън е нощ и студ, вън не е за сам.
Празни улици, ледена луна
мъж в нощта - театър глух, напълно ням.
Ще се сгуши в свойта самота
в онзи спомен - той,
вечната жена, и - те …след театъра.
След театъра…
Много е музикален и талантлив Добрин Досев! Най-хубавите песни сте създали заедно! Продължавайте! Очакваме още от Вас!
Благодарим! Продължаваме!
Ех, Пловдив! ❤
Дълъг живот на проекта, ако може да не свършва... Огромни благодарности за усилията! 🙏
Нежна и чудесна песен!
Това са порода хора,които имат невероятни настройки от Бог за духовното,а не само за материалното❤️🌺🙏
👍👍👍🌹🌹🌹🤗🤗🤗❤❤❤
Благодаря, г-н Марковски! За пореден път вълшебно преживяване - клип, музика, изпълнение!
Благодаря ви за поредната наслада . Вие сте уникални.Не спирайте да творите вълшебните приказки .❤
Г-н Марковски,с всеки ваш проект разказвате по една приказка,благодаря за поредната! Всичко най- добро на всички замесени в поредната такава!
Много мила,нежна песен! Приятно преживяване и за нас. Продължавайте все така! Възхищавам ви се!
Благодаря Ви отново за приказката. На слука и до скоро надявам се. ❤
Господин Марковски,респект и уважение за това,което правите!
Поредната красива история разказана по най-добрия начин!♥️
Г-н Марковски, всеки ваш проект докосва душата ми... Под поредния само коментарът на г-жа Мариа Каренина е достатъчен да изпълни душата ви с радост и гордост от постигнатото за пореден път...Ноооо и аз съм възхитена и очарована... Проектът ви е феноменален и с нетърпение очаквам следващото видео... Имате уникалната способност да правите подбор и съчетаване на текст, музика, изпълнители и декор...Въздействащо е, много нъздействащо! Бъдете здрав!❤
Пореден шедьовър на екипа на Игор Марковски.
И музика и песен и актьорското изпълнение са пленяващи.
Благодарна съм за това "представление ".
Успех на Игор Марковски и екипа му пожелавам!❤❤❤❤❤
Какво красиво обяснение в любов към Пловдив. Без съмнение, един от най- прекрасните български градове. За мен- много любим и важен. Почти колкото родната ми София. Имам силно емоционална връзка с този град. По ред причини. С времето- като всяка любов!- и тази е имала върхове и не до там добри моменти, но...омаята на този град преодолява всичко. Вси чко. За пръв път стъпих в този град на шест. Никога няма да забравя усещането, което изпитах. Въздухът. Въздухът, който изпълни гърдите ми, когато влакът спря и слязох на перона. След малко майка ми вече ме водеше нанякъде, но аз продължавах и продължавах да си мисля, че това тук не е като въздухът вкъщи. Години по- късно разбрах защо. Защото- тогава, в началото на 80-те на миналия век, сега не знам- в Пловдив имаше повече дървета. И тяхната зелена завеса правеше горещото начало на юни не толкова непоносимо. И реката. Какво би бил Пловдив без Марица! Въздухът в Пловдив има вкус на слънце. Цвят на слънце. Боже, ако можех да свикна с тая адска жега, отдавна щях да съм се преселила под тепетата! Подозирам обаче, не са много хората, които могат да понесат и едва стотна от прословутата пловдивска жега. Великолепният, прекрасен Пловдив. Бисер в сърцето на равната Тракия. Обичам този град. Нищо, че там много не обичат столичани...И това не ми прави впечатление. Вече. :)
Толкова много неща си мислех, докато слушах тая приказна песен. Поредната приказна песен. Мислех, че Симеон Владов е тайният любимец на ПЕЕЩИ- те Артисти, но май са двама. :) Двамата с Добрин Досев. Великолепна, много докосваща песен. В "комплект" с разходката из Пловдив- още повече. Да не забравяме и Ивана Папазова, една от най- интересните актриси в България, поне според мен.
Вълнуващо, вдъхновяващо, докосващо. Браво, господин Марковски. И както винаги, бъдете здрав! Чакаме следващата история в песен...
Госпожо Каренина, Вие сте недостижима! Благодарим Ви!
@@Igormarkovski , ❤🙃
Ех. Какво да каже човек след такива думи!? Освен да се усмихне широко и да благодари. Рядко имам повод да се усмихвам. Напоследък е най- често заради тези вълшебни песни, които правите. Така че...май недостижимите ставаме двама. :) Иска ми се да можех да Ви кажа как всяка от тези песни във Вашите Пеещи Артисти по някакъв начин, често повече от един, по различни начини просто...променя живота на човека, който ги слуша. Променя самия човек. С всяко ново, всяко следващо слушане. Нали знаете какво казват- не може да влезеш два пъти в една и съща река. Та и тази Ваша титанична работа така- всеки път, отново, всеки следващ път носи нещо различно, нещо ново в животите ни. Ето ТОВА е недостижимо. Искаше ми се да можех да го обясня. Понеже не мога, се надявам да разбирате. Казвате, че правите това за да има памет. В страна като България това е подвиг. Това е мъчение. Това е безкрайна битка. България е място, където е на почит ЛИПСАТА на памет. И е характерна национална черта късата памет. Затова...дано един ден разберете- ако вече не сте го разбрал- че недостижимият сте Вие. И хората, които вървят с Вас по този нелек и неравен път. Като неврохирург ще Ви кажа нещо. За паметта. Абсолютно убедена съм, че ще прочетете между редовете ЗАЩО Ви го казвам. Знаете ли кога ВСЪЩНОСТ настъпва мозъчната смърт, господин Марковски? Кога идва моментът, в който ЗНАЕШ, че няма какво повече да направиш. Не можеш. Няма накъде. И следва само онова така ужасно изречение, което всеки лекар мрази. "Час на смъртта". После попълваш цифрите в протокола, подписваш се и...спираш апарата с онзи така ужасен непрекъснат звук. Правата линия. Толкова. Този момент идва, когато спре да функционира онзи сегмент от човешкият мозък, популярно известен като "емоционална памет". Няма да Ви отегчавам с медицинска терминология. Накратко. Мозъкът може да преодолее всичко. Може да се справи с всичко. Виждала съм абсолютно нелогични, невероятни, немислими неща на собствената си операционна маса. Виждам ги всеки ден и знам- мозъкът е загадка, която може да преодолее всичко. Включително състояния, несъвместими с живота. Но...когато онази част от нас, която пази най- съкровеното, най- личното, си отиде- тогава и най "недостижимият" хирург е безсилен. Когато си отиде онази част, която помни мирисът на слънце през юни в Пловдив. Когато престанат да работят невроните, които помнят любимата опера, първото падане от колелото, първото свободно плуване в морето, първата целувка, първата любов, моментът, в който за пръв път си видяла Сикстинската капела. Когато тези неврони спрат да работят, тогава мозъкът умира. Това е мозъчната смърт. Смъртта на емоционалната памет. Дали има изследвания защо това е така? Защо човек в насипно състояние и разцепен на три череп все пак оцелява, а някой с безобидна уж травма умира за секунди? Има изследвания, да. Купища. Книги, дисертации, какво ли не. Всички сочат едно- мозъкът се предава не заради травмата или кръвозагубата. Мозъкът се предава заради липсващите части от самия себе си. И фатална, невъзвратима е САМО загубата на емоционалната памет. Ако изгуби нея, мозъкът просто се отказва. Спира. Да живее. Затова...благодаря Ви. Пак и отново. Че този Ваш невероятен проект и със сигурност неописуемо сериозен труд не позволява на емоционалната памет на никого от нас да се изключи от системата. Така...въпреки травмите, загубите, болката, безсилието продължаваме напред. Справяме се. Преодоляваме. Ставаме по- добри. И може би...недостижими. :) Кой знае!? Трябва да бъдем недостижими. В стремежа си да бъдем все по- добри в това, което правим. И полезни за другите. Е, Бог знае, че Вие се справяте ФАНТАСТИЧНО, господин Марковски.
До следващата песен и както винаги- бъдете здрав! И всички, които Ви помагат да не се "изключваме" от системата...
Вълшебно
Респект! Вълнуващо и приказно изживяване 😊 Благодаря!❤ И само едно слушане не стига ❤
Красива музика!
Благодаря на целия екип за поредната вълнуваща песен от този невероятен проект!
Докосваща, въздействаща на хората със сетива!
Благодаря, че ви има!❤
Поздравления! Отново чудесна песен. Желая дълъг живот на този прекрасен проект. ❤️
Пловдив ... един кларинет който озвучаваше главната пред театъра ...
ЛЕСЕН!!!
Прекрасно е всичко, което правите. Добрин Досев също. 😊
Ах, този Добрин Досев
Поредната песен - история! Благодаря!
Идея : да пускат на главната , в Капана в Пловдив тези красиви песни привечер когато хората се разхождат , наистина атмосферата ще е невероятно приятна ! Поздрави от Пловдив !
Обезателно им кажете на собствениците на заведенията там....
@@Igormarkovski 🤔😆
Последните няколко песни са от хубави по-хубави. Благодаря!
Животът е една театрална сцена .
На която всички играем определена роля.
Роля,която всеки сам си избира .
А вие коя роля си избрахте , Приятели ?!....😉🙃❤
❤
И Ивана Папазова също
Пловдивския театър
Ох, г-н Марковски, знаете ли, че чаках това, иначе има т.нар журналисти, които решиха че той е на 70
И Ивана Папазова също