Още малко остана.Няколко години и всичко започва наново, Заминава си старото, идва новото! Колкото добро е било,не ще запомни никой. Със старото си заминавам и Аз!
Някога, някога толкова някога колкото девет лета на някаква уличка с няколко думички спря ме веднъж любовта. Беше наистина толкова истинска колкото може да е слънцето весело, старата есен, старото тъжно небе. Весели есенни кестени блеснали ръсеха светли следи. Златни, квадратни, невероятни - изгряваха вредом звезди. Странно тържествена, жертвена, женствена беше земята под нас. Бяхме ний истински, искрени, искащи, мислещи само на глас. Може би времето, може би временно, може би от възрастта - няма ни улички, няма ни думички, няма я в нас любовта. Може би някъде, някога, в някого пак ще се влюбим, нали? Нещо ще искаме, нещо ще чакаме, нещо пак ще ни боли. Колко естествено, просто наследствено дойде при нас трезвостта. Весели есенни кестени, где сте вий, где е сега любовта? Някога, някога, толкова някога колкото девет лета на някаква уличка с няколко думички спря ме веднъж любовта...
Някога, някога...когато времето, живота, изкуствоно,любовта беше толкова истинско, красиво и щастливо,че сърцето се свива от болка по отминалото и умиление по вечното. Щастливи сме поколенията ,които изживяха детството ,младостта и зрялата си възраст в онова време. Хлябът беше вкусен, лимонадата истинска, бозата от 6 ст и обикновената вафла ...всичко беше с вкусът на човешката всеотдайнос и обич за хората. Несрамнимо, велико, неповторимо време. Хората бяха равни, уважавани и уважаващи. Бяха възпитани и научени на ценности. Работещи и с амбиции за честен и достоен живот. Такива бяха и филмите и песните и театъра и цялото българско изкуство . Живо ,духовно чисто, уникално , изпълнено с любов , красота и дълбока чувственост българско изкуство. Днес много хора живеят в друг свят и всеки ден един след друг ни напускат други. България плаче , страда и малко по малко гасне от болка по напускащите я велики българи. На къде върви този свят, о Боже. Как ще живеем без тях? А други не идват...Гладни, бедни , осиротели ...Като гаврошовци дрипави и мръсни, молещи се и просяци за коричка хляб. Без изкуство, без душевност, без спокойствие. Полудяваме от стрес, болести, напрежение, несигорно бъдеще, безработица. Ах, къде е онова щастливо и безгрижно време....някога, някога...
Пишете глупости под песен на Георги Минчев. Човек, на когото не са му давали читава работа, защото е учил във Франция. Вкарвали са го по арестите, заради начин на обличане, музика, която слуша или пее... Стига сте бленували за времето, в което сте получавали повече, отколкото сте заработвали и някой е мислил вместо вас.
@@nikolaistoyanov1720 Нима смятате, чем нашето време е по-трудно от времето на Апостола или, примерно, на П. Пенев? Отчаяние е един грях. Аз винаги споменавам: О, колко трудности за нас дойдоха! Завидна беше нашата съдба! Ний не живяхме дни, епоха - борба живяхме ний, борба!
@@MarkBoldyrev По - трудно е ...много по - трудно. България е имала много тежки години, както и целият Свят, но такова духовно обезличаване и крушение не е имало. Това е трансформиращо събитие и то се насочва напълно планирано...и не става въпрос само за България.
Поклон пред паметта на Йосиф Цанков и пред таланта на Йорданка Христова от Горна Оряховица, родния град на Емил Георгиев друг голям български композитор, диригент на Оркестър " София" и Биг бенда на БНР и БНТ дълги години!
Sorry I cannot write in Bulgarian but I understand It is a magnificent song, makes you sad and happy! Long live Bulgaria I love you Ulik from Jerusallem Israel
Някога, някога, толкова някога, колкото девет лета на някаква уличка, с няколко думички спря ме веднъж любовта. Беше наистина толкова истинска, колкото може да е слънцето весело, старата есен, старото тъжно небе. Весели есенни кестени блеснали ръсеха светли следи. Златни, квадратни, невероятни изгряваха вредом звезди. Страшно тържествено, жертвена, женствена беше земята под нас. Бяхме ний истински, искрени, искащи, мислещи само на глас. Може би с времето, може би временно, може би от възрастта - няма ни улички, няма ни думички, няма я в нас любовта. Може би някъде, някога, в някого пак ще се влюбим, нали? Нещо ще искаме, нещо ще чакаме, нещо пак ще ни боли. Колко естествено, просто наследствено дойде при нас трезвостта. Весели есенни кестени, де сте вий, де е сега любовта? Някога, някога, толкова някога, колкото девет лета, на някаква уличка, с няколко думички спря ме веднъж любовта.
Някога, някога, толкова някога, колкото девет лета на някаква уличка, с няколко думички спря ме веднъж любовта. Беше наистина толкова истинска, колкото може да е слънцето весело, старата есен, старото тъжно небе. Весели есенни кестени блеснали ръсеха светли следи. Златни, квадратни, невероятни изгряваха вредом звезди. Страшно тържествено, жертвена, женствена беше земята под нас. Бяхме ний истински, искрени, искащи, мислещи само на глас. Може би с времето, може би временно, може би от възрастта - няма ни улички, няма ни думички, няма я в нас любовта. Може би някъде, някога, в някого пак ще се влюбим, нали? Нещо ще искаме, нещо ще чакаме, нещо пак ще ни боли. Колко естествено, просто наследствено дойде при нас трезвостта. Весели есенни кестени, де сте вий, де е сега любовта? Някога, някога, толкова някога, колкото девет лета, на някаква уличка, с няколко думички спря ме веднъж любовта. Share участва в албуми: Здравей и довиждане, Ваничка (2000) ЕСТРАДА Още на: textove.com/nedyalko-yordanov-nyakoga-nyakoga-
Някога, някога, толкова някога, колкото девет лета, на някаква уличка, с няколко думички, спря ме веднъж любовта. Беше наистина толкова истинска, колкото може да е слънцето весело, старата есен, старото тъжно небе. Весели есенни кестени блеснали ръсеха светли следи. Златни, квадратни, невероятни, изгряваха вредом звезди. Странно тържествена, жертвена, женствена, беше земята под нас. Бяхме ний истински, искрени, искащи, мислещи само на глас. Може би времето, може би временно, може би от възрастта, няма ни улички, няма ни думички, няма я в нас любовта. Може би някъде, някога, в някого, пак ще се влюбим, нали? Нещо ще искаме, нещо ще чакаме, нещо пак ще ни боли. Колко естествено, просто наследствено, дойде при нас трезвостта. Весели есенни кестени, где сте вий, где е сега любовта? Някога, някога, толкова някога, колкото девет лета, на някаква уличка, с няколко думички, спря ме веднъж любовта.
Хубавите мигове са част от живота ,господин Николай ...? Моля за извинение, но се затруднявам да напиша фамилното Ви име .. Във спомените ще се връщаме към тях . И ще продължаваме да си правим още по - хубави спомени! Пожелавам Ви да сте здрав и истински щастлив !
Любопитна подробност е, че песента е изпълнена и от актьора Коста Карагеоргиев през 1968 г. Докато Минчев я пее по-равно, Карагеоргиев предава повече драматичност.
Тихомирски, жив и здрав бъди и всички около теб. Но моля те да пишеш на Български език. Гордей се, че си наследник на една от най-старите държави. И която никога не си е променяла името. Единствена в света. България.
Сега я чух във филма Обичам лошото време за първи път и ми хареса много.
Недялко само заради тази стихове си е заложавало да а си на този свят Браво
Както и Борис Карадимчев! Бог да го прости, няма да го забравим.
Душата боли от толкова красота....по добре да замълча !
Някакси ми става жално и милно.Житотът минава толкова бързо . 😢
I na men
Още малко остана.Няколко години и всичко започва наново, Заминава си старото, идва новото! Колкото добро е било,не ще запомни никой. Със старото си заминавам и Аз!
Vechna,prekrasna pesen.
Красивата Невенкаси отиде,а сега и момчето я последва .
Големи Актьори и Георги Минчев беше голям пич!❤❤❤
Някога, някога
толкова някога
колкото девет лета
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта.
Беше наистина
толкова истинска
колкото може да е
слънцето весело,
старата есен,
старото тъжно небе.
Весели есенни кестени блеснали
ръсеха светли следи.
Златни, квадратни, невероятни -
изгряваха вредом звезди.
Странно тържествена, жертвена, женствена
беше земята под нас.
Бяхме ний истински, искрени, искащи,
мислещи само на глас.
Може би времето,
може би временно,
може би от възрастта -
няма ни улички,
няма ни думички,
няма я в нас любовта.
Може би някъде, някога, в някого
пак ще се влюбим, нали?
Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,
нещо пак ще ни боли.
Колко естествено, просто наследствено
дойде при нас трезвостта.
Весели есенни кестени, где сте вий,
где е сега любовта?
Някога, някога,
толкова някога
колкото девет лета
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта...
Текста на кой е?
@@marinvarbanov9398На Недялко Йорданов.
Недялко Йорданов.
Благодаря.
Някога, някога...когато времето, живота, изкуствоно,любовта беше толкова истинско, красиво и щастливо,че сърцето се свива от болка по отминалото и умиление по вечното. Щастливи сме поколенията ,които изживяха детството ,младостта и зрялата си възраст в онова време. Хлябът беше вкусен, лимонадата истинска, бозата от 6 ст и обикновената вафла ...всичко беше с вкусът на човешката всеотдайнос и обич за хората. Несрамнимо, велико, неповторимо време. Хората бяха равни, уважавани и уважаващи. Бяха възпитани и научени на ценности. Работещи и с амбиции за честен и достоен живот. Такива бяха и филмите и песните и театъра и цялото българско изкуство . Живо ,духовно чисто, уникално , изпълнено с любов , красота и дълбока чувственост българско изкуство. Днес много хора живеят в друг свят и всеки ден един след друг ни напускат други. България плаче , страда и малко по малко гасне от болка по напускащите я велики българи. На къде върви този свят, о Боже. Как ще живеем без тях? А други не идват...Гладни, бедни , осиротели ...Като гаврошовци дрипави и мръсни, молещи се и просяци за коричка хляб. Без изкуство, без душевност, без спокойствие. Полудяваме от стрес, болести, напрежение, несигорно бъдеще, безработица. Ах, къде е онова щастливо и безгрижно време....някога, някога...
Вълнуващо споделяне!
Реализъм,носталгия по
несъхранена красота,
жалба за младост...
Искрена,Истинска
беше за нас Любовта...
Прекрасно и безвъзвратно загубено!
Пишете глупости под песен на Георги Минчев. Човек, на когото не са му давали читава работа, защото е учил във Франция. Вкарвали са го по арестите, заради начин на обличане, музика, която слуша или пее... Стига сте бленували за времето, в което сте получавали повече, отколкото сте заработвали и някой е мислил вместо вас.
Da,tova beshe istina.Zs sajalenie,tova e samo spomen
@@zazabg Ti Brato si niakav otkachen.Koga si roden?Pishesh panic gluposti Ili si platen ili si za psichiatria
Уникална песен!❤️❤️❤️
Прелестните стихове на Недялко Йорданов, облечени в музиката на Борис Карадимчев, изпълнени от нежния глас на Георги Минчев
Винаги ме връща към мойте ученически години бяхме същите плахи и искрено влюбени беше.
Някога, някога... толкова някога имаше хубава българска поп-музика...
... и филми...
колкото девет лета? И ще бъде обезателно...
@@MarkBoldyrev Като виждам до какво жалко състояние сме се докарали се отчайвам за бъдещето!
@@nikolaistoyanov1720 Нима смятате, чем нашето време е по-трудно от времето на Апостола или, примерно, на П. Пенев?
Отчаяние е един грях.
Аз винаги споменавам:
О, колко трудности за нас дойдоха!
Завидна беше нашата съдба!
Ний не живяхме дни, епоха -
борба живяхме ний, борба!
@@MarkBoldyrev По - трудно е ...много по - трудно. България е имала много тежки години, както и целият Свят, но такова духовно обезличаване и крушение не е имало. Това е трансформиращо събитие и то се насочва напълно планирано...и не става въпрос само за България.
най смислената песничка , която съм чувал
Поклон пред паметта на Йосиф Цанков и пред таланта на Йорданка Христова от Горна Оряховица, родния град на Емил Георгиев друг голям български композитор, диригент на Оркестър " София" и Биг бенда на БНР и БНТ дълги години!
Sorry I cannot write in Bulgarian but I understand It is a magnificent song, makes you sad and happy! Long live Bulgaria I love you Ulik from Jerusallem Israel
Някога, някога, толкова някога,
колкото девет лета
на някаква уличка, с няколко думички
спря ме веднъж любовта.
Беше наистина толкова истинска,
колкото може да е
слънцето весело, старата есен,
старото тъжно небе.
Весели есенни кестени блеснали
ръсеха светли следи.
Златни, квадратни, невероятни
изгряваха вредом звезди.
Страшно тържествено, жертвена, женствена
беше земята под нас.
Бяхме ний истински, искрени, искащи,
мислещи само на глас.
Може би с времето, може би временно,
може би от възрастта -
няма ни улички, няма ни думички,
няма я в нас любовта.
Може би някъде, някога, в някого
пак ще се влюбим, нали?
Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,
нещо пак ще ни боли.
Колко естествено, просто наследствено
дойде при нас трезвостта.
Весели есенни кестени, де сте вий,
де е сега любовта?
Някога, някога, толкова някога,
колкото девет лета,
на някаква уличка, с няколко думички
спря ме веднъж любовта.
The music is unique, you sing with your soul and feel with your heard.
It’s about the LOVE
И двамата са в по - добрият свят . Мир на праха им .
Недялко Йорданов е жив и здрав.
@@ЙорданДрагнев Артистите , уважаеми , и двамата са в по - добрият свят . Недялко е авторът на песента и е жив .
@@ЕленкаНеделчева-э5б Всичко е наред. Разбрах, живи и здрави да сте.
И тримата, не забравяйте Борис Карадимчев! Без него песента нямаше да е това!
И тримата за съжаление.Бате Гошо също.
Прекрасна песен!
Бог да прости Георги Минчев!❤️
Сега няма такава истинска и чувствена музика
Някога, някога, толкова някога, колкото девет лета на някаква уличка, с няколко думички спря ме веднъж любовта. Беше наистина толкова истинска, колкото може да е слънцето весело, старата есен, старото тъжно небе. Весели есенни кестени блеснали ръсеха светли следи. Златни, квадратни, невероятни изгряваха вредом звезди. Страшно тържествено, жертвена, женствена беше земята под нас. Бяхме ний истински, искрени, искащи, мислещи само на глас. Може би с времето, може би временно, може би от възрастта - няма ни улички, няма ни думички, няма я в нас любовта. Може би някъде, някога, в някого пак ще се влюбим, нали? Нещо ще искаме, нещо ще чакаме, нещо пак ще ни боли. Колко естествено, просто наследствено дойде при нас трезвостта. Весели есенни кестени, де сте вий, де е сега любовта? Някога, някога, толкова някога, колкото девет лета, на някаква уличка, с няколко думички спря ме веднъж любовта. Share участва в албуми: Здравей и довиждане, Ваничка (2000) ЕСТРАДА
Още на: textove.com/nedyalko-yordanov-nyakoga-nyakoga-
Бог да ги прости.
Незабравими
Вълшебна песен. Вълшебно изпълнение❤
Уникална качествена песен. Аз даже не съм знаел, че съществува. Много жалко, но поне вече знам, че я има.
Искаме поне малко от тази красота днес! Уви…
Някога, някога, толкова някога,
колкото девет лета,
на някаква уличка, с няколко думички,
спря ме веднъж любовта.
Беше наистина толкова истинска,
колкото може да е
слънцето весело, старата есен,
старото тъжно небе.
Весели есенни кестени блеснали
ръсеха светли следи.
Златни, квадратни, невероятни,
изгряваха вредом звезди.
Странно тържествена, жертвена, женствена,
беше земята под нас.
Бяхме ний истински, искрени, искащи,
мислещи само на глас.
Може би времето, може би временно,
може би от възрастта,
няма ни улички, няма ни думички,
няма я в нас любовта.
Може би някъде, някога, в някого,
пак ще се влюбим, нали?
Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,
нещо пак ще ни боли.
Колко естествено, просто наследствено,
дойде при нас трезвостта.
Весели есенни кестени, где сте вий,
где е сега любовта?
Някога, някога, толкова някога,
колкото девет лета,
на някаква уличка, с няколко думички,
спря ме веднъж любовта.
Един Незабравим Георги Минчев!Поклон!
Толкова истинско!
Тогава и филмите, и музиката, и стиховете , и хората бяха истински, а сега само фалш и аватари ...а, бе виртуалитет с една дума.
Хубави времена
Неповторими! Всички!
Абсолютна класика.
Може би,
някога ,някога ,
пак ще се влюбим нали !😏❤
NJAMAM DUMI,SAMO PLACHA, ZA NESTO HUBAVO KOETO E BILO I NJAMA DA SE VARNE
Хубавите мигове са част от живота ,господин Николай ...? Моля за извинение, но се затруднявам да напиша фамилното Ви име ..
Във спомените ще се връщаме към тях . И ще продължаваме да си правим още по - хубави спомени! Пожелавам Ви да сте здрав и истински щастлив !
Ники здравей, пиши на Български език. Гордей се, че си Българин.
Очень красиво и колорит но. Браво е, хубаво.
Eh, niama po krasiva pesen ot tazi. VECHNA
Най - нежната и романтична БГ песен
Вечна песен!
Любим филм "Момчето си отива" , обичам тази песен !♥
Обичам Враца, тоест хората и, време минало незабравимо!
Момчето наистина си отива.
Това се слушаше в България,а не turbofolk
И това е снимано във Враца,хубав филм,хубава музика...
Видя ли кестени, винаги се сещам за тази песен.
Прекрасен филм и невероятни артисти .....
МУЗИКА!
Страхотен филм!!!★Класика!
~Поздравления!!~
Красива песен
Честит рожден ден на НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ!
VELIKI AKTIORI....strahoten film👏👏👏
Една от най-любимите ми български песни :)
тази песен ни прави и тъжни и някак спокойни
Това се нарича истинска музика.
Гениална, Гениални!
Прекрасно!
Да помълчим....Тъжно...
ЧРД на Недялко Йорданов!
Велики!
neveroqtno krasiva i nejna pesen!
невероятно,с душа
НЯМАМ ДУМИ,ЩЕ ЗАМЪЛЧА...............
Великолепно!!!
Харесвах да те слулам
Бравос!
Любопитна подробност е, че песента е изпълнена и от актьора Коста Карагеоргиев през 1968 г. Докато Минчев я пее по-равно, Карагеоргиев предава повече драматичност.
Merci John
hubawa pesen....mnogo nejna
Вечен текст!
niakoga niakoga tolkova niakoga imashe i po-shtastliv jivot........a kade e sega liubovta,a....
Любовта я омърсиха гнусно,изчезна няма я за тъжна жалост.
Пиши на Български език.
21.09.2001 - някога , някъде , толкова някога , и бяхме заедно 14 лета ........
Днес се навършват 88 години от рождението на БОРИС КАРАДИМЧЕВ!
И..боза..❤и.и!
Голям филм
unikalna pesen!! Poneje sym roden malko kysno, kak se kazva filma??
Момчето си отива :)
Тихомирски, жив и здрав бъди и всички около теб. Но моля те да пишеш на Български език. Гордей се, че си наследник на една от най-старите държави. И която никога не си е променяла името. Единствена в света. България.
Da,niakoga e imago.lubov
💚💚💚
Обади ми се като дойдеш България
😢
👌💛
♥♥
Качествена музика, а не чалга....
2023😍
👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍
🥰🥰🥰👍👍👍❤❤❤
Ynikalni sa I dvamata sabrahase otnovo nqkade v po hybaviq svqt
Каква музика е имало преди а сега пълна деградация :(
Текста на Недялко Йорданов ли е?
Абсолютно точно, текстът е на Недялко Йорданов.
@@alexandrkarlov1036 Георги Минчев ...ето его исполнение.
:)
0:04
ЕнтА.араф?
YeS!😂
.няма!.komENT
Za.alchnia...smehotvorstvo..i.. pari?...но капискО!
6217?...доКладва!...mnogo...peDali!
.и.ваФла. МУРА?...made in polcha?
😢