Много любима песен…Както винаги много силен текст, музика, аранжимент и изпълнение. Ирина е уникален изпълнител, толкова години успява да работи с прекрасни автори и музиканти, правейки актуални и същевременно стойностни песни.
Слушам песента и много се натъжавам. И си мисля не за певицата и моден дизайнер Ирина Флорин, а за Жената Ирина Флорин, за тези пленително красиви черни очи колко ли са самотни. Колко години Ирина е сама, без усмивката и целувката на нечия мъжка длан, без подкрепата на обичан мъж, без упората и вдъхновението на майка си... Да, тя има дете, има и много приятели и какво? Говорят си: „Как си?“, смеят се, говорят си вицове, обсъждат други неща, но никой не чете между редовете, не и най-важното - незаслужената липса на любов на Ирина, нейните безкрайно дълги тъжни самотни нощи, когато притихне „разношумният пазар на суетата празна“ и остане сама със себе си. „Когато след пир полунощен самотен на зиг-заг се връщаш дома и киска се вихър на чребий сиротен, и плаче безумна тъма. Побързай, побързай на спиртника прашен тури тенекийно джезве - на винени пари под пристъпа страшен свари си горчиво кафе. Отвориш ли тръпнейки плика и цветен. И лъхне ли дъх мразовит, опит от тъгата на поздрава сетен, не гледай тъй блед и убит. Изтрий от сърце си мечтите парфюмни за черни очи кадифе под тъмната стряха на мисли безумни - свари си горчиво кафе.“ (Христо Смирненски) Всяка твоя болка преживях и аз до теб. Всяка твоя радост грееше във мен. Твоя сянка бях, но разбрах едва сега, щом вратата хлопна, колко съм сама. Всяка твоя мисъл аз разбирах и мълчах, ала днес, че си отиваш, да усетя не успях. Твоя сянка бях, но разбрах едва сега, щом вратата хлопна, колко съм сама. Бях щастлива с теб, живях за теб и дишах с теб. Всяка твоя стъпка за мен бе тих вълшебен звук в съня. Днес къде си ти не знае никой и не казва. Питах ветровете, дали са срещали в света един човек на път, един човек без дом. (Михаил Белчев) Защо никой не я попита как живее толкова години, какво ѝ липсва и колко трудно ѝ е било, какво е терзае, губи ли вяра и т. н.? Когато запише песен: „О, браво, страхотно!“, а какво ѝ е коствало това, какви сили и средства, какво стои зад всичко това - никого не интересува. И в жълтата преса са писали какви ли не лъжи, и заблудените им вярват. Но дали след усмивките пред камерите и микрофоните, щом се прибере, не си припява през сълзи онази песен на Тончо Русев и Дамян Дамянов „У дома“, в която Лили Иванова пее: „Посрещни ме, ида отдалече, нося ти таз земя. Но кому да кажа „Добър вечер!“, няма никой у дома.“ Много бих искал да знае, че не е сама, че не ми е безразлична, че има смисъл, че всяка болка отшумява и няма да е все така! И много искам да ѝ цитирам следния откъс от монолога на Георги Калоянчев „Кукер кабаре“: „Уважаеми дами и господа, когато няма хляб, има една стара приказка: „Имало едно време един дядо и една баба…”, когато няма сол, има сълзи и от тях ще добием, но когато няма вяра, тогава е страшно. И когато нямате хляб, аз ще ви обичам, и когато нямате работа, аз ще ви обичам, и когато се чудите как да свържете двата края, аз ще ви обичам. Спомнете си, че някой някъде ви обича, че тази страна ви обича - слънцето, небето, цветята, горите, полята, морето. Че България ви обича.“ Но Ирина е тук, тя е сред нас и можем да ѝ кажем едно силно и голямо ОБИЧАМЕ ТЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Ако щете вярвайте, но сънувах тази песен...
Много любима песен…Както винаги много силен текст, музика, аранжимент и изпълнение. Ирина е уникален изпълнител, толкова години успява да работи с прекрасни автори и музиканти, правейки актуални и същевременно стойностни песни.
Важното е че любовта бе заличена
♥
Любимата ми песен, благодаря 🙏♥️
Много хубава песен!
Слушам песента и много се натъжавам. И си мисля не за певицата и моден дизайнер Ирина Флорин, а за Жената Ирина Флорин, за тези пленително красиви черни очи колко ли са самотни. Колко години Ирина е сама, без усмивката и целувката на нечия мъжка длан, без подкрепата на обичан мъж, без упората и вдъхновението на майка си... Да, тя има дете, има и много приятели и какво? Говорят си: „Как си?“, смеят се, говорят си вицове, обсъждат други неща, но никой не чете между редовете, не и най-важното - незаслужената липса на любов на Ирина, нейните безкрайно дълги тъжни самотни нощи, когато притихне „разношумният пазар на суетата празна“ и остане сама със себе си. „Когато след пир полунощен самотен на зиг-заг се връщаш дома и киска се вихър на чребий сиротен, и плаче безумна тъма. Побързай, побързай на спиртника прашен тури тенекийно джезве - на винени пари под пристъпа страшен свари си горчиво кафе. Отвориш ли тръпнейки плика и цветен. И лъхне ли дъх мразовит, опит от тъгата на поздрава сетен, не гледай тъй блед и убит. Изтрий от сърце си мечтите парфюмни за черни очи кадифе под тъмната стряха на мисли безумни - свари си горчиво кафе.“ (Христо Смирненски)
Всяка твоя болка
преживях и аз до теб.
Всяка твоя радост
грееше във мен.
Твоя сянка бях,
но разбрах едва сега,
щом вратата хлопна,
колко съм сама.
Всяка твоя мисъл
аз разбирах и мълчах,
ала днес, че си отиваш,
да усетя не успях.
Твоя сянка бях,
но разбрах едва сега,
щом вратата хлопна,
колко съм сама.
Бях щастлива с теб,
живях за теб и дишах с теб.
Всяка твоя стъпка
за мен бе тих вълшебен звук в съня.
Днес къде си ти
не знае никой и не казва.
Питах ветровете,
дали са срещали в света
един човек на път,
един човек без дом.
(Михаил Белчев)
Защо никой не я попита как живее толкова години, какво ѝ липсва и колко трудно ѝ е било, какво е терзае, губи ли вяра и т. н.? Когато запише песен: „О, браво, страхотно!“, а какво ѝ е коствало това, какви сили и средства, какво стои зад всичко това - никого не интересува. И в жълтата преса са писали какви ли не лъжи, и заблудените им вярват. Но дали след усмивките пред камерите и микрофоните, щом се прибере, не си припява през сълзи онази песен на Тончо Русев и Дамян Дамянов „У дома“, в която Лили Иванова пее: „Посрещни ме, ида отдалече, нося ти таз земя. Но кому да кажа „Добър вечер!“, няма никой у дома.“ Много бих искал да знае, че не е сама, че не ми е безразлична, че има смисъл, че всяка болка отшумява и няма да е все така! И много искам да ѝ цитирам следния откъс от монолога на Георги Калоянчев „Кукер кабаре“: „Уважаеми дами и господа, когато няма хляб, има една стара приказка: „Имало едно време един дядо и една баба…”, когато няма сол, има сълзи и от тях ще добием, но когато няма вяра, тогава е страшно. И когато нямате хляб, аз ще ви обичам, и когато нямате работа, аз ще ви обичам, и когато се чудите как да свържете двата края, аз ще ви обичам. Спомнете си, че някой някъде ви обича, че тази страна ви обича - слънцето, небето, цветята, горите, полята, морето. Че България ви обича.“ Но Ирина е тук, тя е сред нас и можем да ѝ кажем едно силно и голямо ОБИЧАМЕ ТЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Има малко певици, които с глас и текст предизвикват чувства в нас. Това Нина Николина ли припява?