Варна е град на чалгата или на знанието?

Може ли град с претенции да не разполага със сграда за обществена библиотека? Книгите да се съхраняват в коридори, в складове тип "направи си сам“? Читателите, сред които много чужди студенти, да бъдат настанявани на студено? - унижение за тях, за персонала, за всички.
А може ли в същото време същият град да разполага с проект за най-съвременна библиотеката, дело на едни от най-добрите урбанисти в Европа? Сградата да е за чудо и приказ. Включват 363 проекта от цял свят. В България никога не е правен толкова мащабен архитектурен конкурс, завършил с блестящ резултат. Но цели 9 години след проекта нищо не е придвижено.
Всичко върви към провал с цената на неимоверни усилия, време, мечти... и напразно похарчени 600 000 лева за проекта.
А може ли, въпреки всичко това, да има хора в града, които смятат, че общински паркинг с 10-15 дървета е по-важен от библиотеката? Да нехаят за пилеещия се ресурс? Да не ги вълнуват новите години протакане и вероятно още по-голямо оскъпяване?
Има такъв град. Варна. Град, който се мъчи да избяга от чалго-мутренския си образ. Неуспешно.
Във видеото с автори Диян Божидаров и оператор Георги Кръстев ще видите историята и гледните точки по сагата с проекта за нова сграда на 140-годишната варненска библиотека „Пенчо Славейков“.