Дано ми прочетете коментара ей пичове това може би един от най - силните проекти които някога см слушал моля ви от все сърце, върнете поне на хората щастието и усмивката малко понееее .жалко много жалко че има толкова гледания ,болно ми е мъчно ми е , респект и уважение за вас хора напълнихте ми душата не бях слушал тази слова от години сега малко по пораснал наистина се замислих много,моля ви направете подобен проект,пак уважение и респект за вас,да живее България
Не мога да повярвам, че такива проекти остават забравени назад във времето, а комерсиалната помия не спира да ни залива, ден след ден. Поклон за идеята!
ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА Ние спориме двама със дама на тема: "Човекът във новото време". А дамата сопната, знаете - тропа, нервира се, даже проплаква. Залива ме с кални потоци от ропот и град от словесна атака. - Почакайте - казвам, - почакайте, нека... - Но тя ме прекъсва сърдито: - Ах, моля, запрете! Аз мразя човека. Не струва той вашта защита. Аз четох как някой насякъл с секира, насякъл сам брат си, човека. Измил се, на черква отишъл подире и... после му станало леко. - Смутено потръпнах. И стана ми тежко. Но аз понакуцвам в теория и рекох полека, без злоба, човешки, да пробвам със тази история. - Тя, случката, станала в село Могила. Бащата бил скътал пари. Синът ги подушил, вземал ги насила и после баща си затрил. Но в месец, или пък във седмица само властта го открила и... съд. Ала във съдът не потупват по рамото, а го осъждат на смърт. Отвели тогава злодея злосторен, затворили този субект. Но във затвора попаднал на хора и станал човек. Не зная с каква е закваса заквасен, не зная и как е замесен, но своята участ от книга по-ясна му станала с някаква песен. И после разправял: "Брей, как се обърках и ето ти тебе бесило. Не стига ти хлеба, залитнеш от мъка и стъпиш в погрешност на гнило. И чакаш така като скот в скотобойна, въртиш се, в очите ти - ножа. Ех, лошо, ех, лошо светът е устроен! А може, по-иначе може..." Тогава запявал той своята песен, запявал я бавно и тихо Пред него живота изплаввал чудесен - и после заспивал усмихнат... Но в коридора тихо говорят. Сетне секунда покой. Някой полека вратата отворил. - Хора. Зад тях часовой. Някой от групата, плахо и глухо, казал му: "Хайде, стани." Гледали хората тъпо и кухо сивите, влажни стени. Онзи в леглото разбрал, че живота е свършен за него, и в миг скочил, избърсал потта от челото и гледал с див поглед на бик. Но лека-полека човека се сетил - страхът е без полза, ще мре. И някак в душата му станало светло. - Да тръгнем ли? - казал. - Добре. Той тръгнал. След него те тръгнали също и чувствали някакъв хлад. Войникът си казал: "Веднъж да се свърши... Загазил си здравата, брат." Във коридора тихо говорят. Мрак се в ъглите таи. Слезнали после на двора, а горе вече зората блести. Човекът погледнал зората, в която се къпела с блясък звезда, и мислел за своята тежка, човешка, жестока, безока съдба. "Тя - моята - свърши... Ще висна обесен. Но белким се свършва със мен? Животът ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден..." Споменал за песен и нещо се сетил. В очите му пламък цъфтял. Усмихнал се топло, широко и светло, отдръпнал се, после запял. Как мислите, може би тука се крие един истеричен комплекс? Мислете тъй както си щете, но вие грешите, приятелко, днес. - Човекът спокойно, тъй - дума след дума и твърдо редил песента. Онези го гледали с поглед безумен, онези го гледали с страх. Дори и затвора треперел позорно, и мрака ударил на бег. Усмихнати чули звездите отгоре и викнали: "Браво, човек!" Нататък е ясно. Въжето изкусно през шията, после смъртта. Но там в разкривените, в сините устни напирала пак песента. И тук започва развръзката, значи. Как мислиш, читателю, ти? - Тя, бедната дама, започна да плаче, започна във транс да крещи: "Ужасно! Ужасно! - Разказвате, сякаш като че там сте били!"... Какъв ти тук ужас?! - Той пеел човека. - Това е прекрасно, нали? Никола Вапцаров
Пуснах на баба ми, беше очарована. Много красиво се получава, хем стихотворението е по-достъпно за младите и децата, които нямат концентрацията да седнат и да прочетат, хем радва възрастните - виждат, че помним и обичаме.
Уникално изпълнение!! Докосва струните на душата, прекрасен начин да увлечеш днешното поколение по Вапцаров. Тези младежи върнаха вярата ми в бъдещето на България. Можещи, знаещи, ентусиазирани ! Браво! ЕДНО ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ НА ЦЕЛИЯ ЕКИП, ЧЕ ВИ ИМА!
Почти няма хора които да творят изкуство... това тук е нещо уникално, стари песни и стихове от велики поети изобразени в песен... поклон и уважение ❤❤❤❤❤❤
Момента, в който излезе нова песен, а ти вече знаеш текста. Ще прозвуча като всеки банален възрастен, но като ученик, смятам, че точно това ни трябва в образованието. Моля ви продължете проекта!
Едно от най-добрите изпълнения, които съм слушал! Настръхвам все повече и повече с всеки ред, изпълнен от вас на това уникално стихотворение! Уникални сте! Човека е човек, само когато бъде ЧОВЕК!
Велико изпълнение на едно от най-ембламатичните произведения в нашата литература. Не спирайте, България има спешна нужда от повече такива проекти. Стоплихте душата ми!
Наистина страхотна работа на целия екип! Настръхвам, когато го гледам и отваря очите ми за много неща, продължавайте в същия дух и всички очакваме новите ви проекти!
Прекрасно! Прекрасно!!! Невероятни сте! Не съм очаквала, че ще чуя любимия си поет по такъв достъпен за младежта начин, очаровахте ме! Ще се радвам да чуя и друго вапцарово стихотворение, пресъздадено от Вас. Или пък някой друг велик български поет! Успехи!!! :)
велико, велико, велико ... нямам думи ... браво за режисурата, музиката и вокала ... за китарното соло просто нямам думи ... казах ли, че е велико и нямам думи :) ?
Велико направено , много по-добре от чалгата (тъй като онова е само каскада за гледания) ! Забелязах нещо и желая отговор (ако е възможенo )барабанист предполага нямате а познавам един доста добър и мога да препоръчам (не съм аз).
Ние спориме двама със дама на тема: "Човекът във новото време". А дамата сопната, знаете - тропа, нервира се, даже проплаква. Залива ме с кални потоци от ропот и град от словесна атака. - Почакайте - казвам, - почакайте, нека... - Но тя ме прекъсва сърдито: - Ах, моля, запрете! Аз мразя човека. Не струва той вашта защита. Аз четох как някой насякъл с секира, насякъл сам брат си, човека. Измил се, на черква отишъл подире и... после му станало леко. - Смутено потръпнах. И стана ми тежко. Но аз понакуцвам в теория и рекох полека, без злоба, човешки, да пробвам със тази история. - Тя, случката, станала в село Могила. Бащата бил скътал пари. Синът ги подушил, вземал ги насила и после баща си затрил. Но в месец, или пък във седмица само властта го открила и... съд. Ала във съдът не потупват по рамото, а го осъждат на смърт. Отвели тогава злодея злосторен, затворили този субект. Но във затвора попаднал на хора и станал човек. Не зная с каква е закваса заквасен, не зная и как е замесен, но своята участ от книга по-ясна му станала с някаква песен. И после разправял: "Брей, как се обърках и ето ти тебе бесило. Не стига ти хлеба, залитнеш от мъка и стъпиш в погрешност на гнило. И чакаш така като скот в скотобойна, въртиш се, в очите ти - ножа. Ех, лошо, ех, лошо светът е устроен! А може, по-иначе може..." Тогава запявал той своята песен, запявал я бавно и тихо Пред него живота изплаввал чудесен - и после заспивал усмихнат... Но в коридора тихо говорят. Сетне секунда покой. Някой полека вратата отворил. - Хора. Зад тях часовой. Някой от групата, плахо и глухо, казал му: "Хайде, стани." Гледали хората тъпо и кухо сивите, влажни стени. Онзи в леглото разбрал, че живота е свършен за него, и в миг скочил, избърсал потта от челото и гледал с див поглед на бик. Но лека-полека човека се сетил - страхът е без полза, ще мре. И някак в душата му станало светло. - Да тръгнем ли? - казал. - Добре. Той тръгнал. След него те тръгнали също и чувствали някакъв хлад. Войникът си казал: "Веднъж да се свърши... Загазил си здравата, брат." Във коридора тихо говорят. Мрак се в ъглите таи. Слезнали после на двора, а горе вече зората блести. Човекът погледнал зората, в която се къпела с блясък звезда, и мислел за своята тежка, човешка, жестока, безока съдба. "Тя - моята - свърши... Ще висна обесен. Но белким се свършва със мен? Животът ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден..." Споменал за песен и нещо се сетил. В очите му пламък цъфтял. Усмихнал се топло, широко и светло, отдръпнал се, после запял. Как мислите, може би тука се крие един истеричен комплекс? Мислете тъй както си щете, но вие грешите, приятелко, днес. - Човекът спокойно, тъй - дума след дума и твърдо редил песента. Онези го гледали с поглед безумен, онези го гледали с страх. Дори и затвора треперел позорно, и мрака ударил на бег. Усмихнати чули звездите отгоре и викнали: "Браво, човек!" Нататък е ясно. Въжето изкусно през шията, после смъртта. Но там в разкривените, в сините устни напирала пак песента. И тук започва развръзката, значи. Как мислиш, читателю, ти? - Тя, бедната дама, започна да плаче, започна във транс да крещи: "Ужасно! Ужасно! - Разказвате, сякаш като че там сте били!"... Какъв ти тук ужас?! - Той пеел човека. - Това е прекрасно, нали?
![АЛАУДИНОВ у Скабеевой: эти их ВСУ нас НЕ ДОГОНЯТ 😁 [Пародия]](http://i.ytimg.com/vi/an0anqU4WGQ/mqdefault.jpg)
Хора хайде Да съживим този проект !!! Моля моля се на всички които имат обич към нашето
Бих бил щастлив ако проекта се съживи.
Още като излезе преди толкова години веднага ми стана любима. Не знам дали тогава сте осъзнали колко красиво нещо сте създали и колко ценно е.. ❤
След толкова години отново оставам удивен! Страхотна!
Дано ми прочетете коментара ей пичове това може би един от най - силните проекти които някога см слушал моля ви от все сърце, върнете поне на хората щастието и усмивката малко понееее .жалко много жалко че има толкова гледания ,болно ми е мъчно ми е , респект и уважение за вас хора напълнихте ми душата не бях слушал тази слова от години сега малко по пораснал наистина се замислих много,моля ви направете подобен проект,пак уважение и респект за вас,да живее България
Не мога да повярвам, че такива проекти остават забравени назад във времето, а комерсиалната помия не спира да ни залива, ден след ден.
Поклон за идеята!
Това е морален упадък задължителен за нео либералните държави
Никога не е късно да намериш нещо прекрасно, благодаря Ви!
ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА
Ние спориме
двама със дама
на тема:
"Човекът във новото време".
А дамата сопната, знаете -
тропа, нервира се,
даже проплаква.
Залива ме с кални потоци
от ропот
и град от словесна
атака.
- Почакайте - казвам, - почакайте,
нека... -
Но тя ме прекъсва сърдито:
- Ах, моля, запрете!
Аз мразя човека.
Не струва той вашта защита.
Аз четох как някой
насякъл с секира,
насякъл сам брат си, човека.
Измил се,
на черква отишъл
подире
и... после му станало леко. -
Смутено потръпнах. И стана ми тежко.
Но аз
понакуцвам
в теория
и рекох полека,
без злоба,
човешки,
да пробвам със тази история. -
Тя, случката, станала в село Могила.
Бащата бил скътал
пари.
Синът ги подушил,
вземал ги насила
и после баща си затрил.
Но в месец, или пък
във седмица само
властта го открила и... съд.
Ала във съдът
не потупват по рамото,
а го осъждат на смърт.
Отвели тогава злодея
злосторен,
затворили този субект.
Но във затвора попаднал на хора
и станал
човек.
Не зная с каква е
закваса заквасен,
не зная и как е
замесен,
но своята участ
от книга по-ясна
му станала с някаква песен.
И после разправял:
"Брей, как се обърках
и ето ти тебе
бесило.
Не стига ти хлеба,
залитнеш
от мъка
и стъпиш в погрешност на гнило.
И чакаш така като скот
в скотобойна,
въртиш се, в очите ти - ножа.
Ех, лошо,
ех, лошо
светът е устроен!
А може, по-иначе може..."
Тогава запявал той
своята песен,
запявал я бавно и тихо
Пред него живота
изплаввал чудесен -
и после
заспивал
усмихнат...
Но в коридора
тихо говорят.
Сетне секунда покой.
Някой полека вратата отворил. -
Хора. Зад тях часовой.
Някой от групата,
плахо и глухо,
казал му:
"Хайде, стани."
Гледали хората
тъпо и кухо
сивите, влажни стени.
Онзи в леглото
разбрал, че живота
е свършен за него,
и в миг
скочил, избърсал потта от челото
и гледал с див поглед
на бик.
Но лека-полека
човека се сетил -
страхът е без полза,
ще мре.
И някак в душата му
станало светло.
- Да тръгнем ли? - казал.
- Добре.
Той тръгнал. След него
те тръгнали също
и чувствали някакъв хлад.
Войникът си казал:
"Веднъж да се свърши...
Загазил си здравата, брат."
Във коридора
тихо говорят.
Мрак се в ъглите таи.
Слезнали после на двора,
а горе
вече зората блести.
Човекът погледнал зората,
в която
се къпела с блясък звезда,
и мислел за своята
тежка,
човешка,
жестока,
безока
съдба.
"Тя - моята - свърши...
Ще висна обесен.
Но белким се свършва
със мен?
Животът ще дойде по-хубав
от песен,
по-хубав от пролетен ден..."
Споменал за песен
и нещо се сетил.
В очите му пламък цъфтял.
Усмихнал се топло, широко и светло,
отдръпнал се, после запял.
Как мислите, може би
тука се крие
един истеричен комплекс?
Мислете тъй както си щете,
но вие
грешите, приятелко, днес. -
Човекът спокойно, тъй - дума
след дума
и твърдо редил песента.
Онези го гледали
с поглед безумен,
онези го гледали с страх.
Дори и затвора
треперел позорно,
и мрака ударил на бег.
Усмихнати чули звездите отгоре
и викнали:
"Браво, човек!"
Нататък е ясно. Въжето
изкусно
през шията, после
смъртта.
Но там в разкривените,
в сините устни
напирала пак песента.
И тук започва развръзката, значи.
Как мислиш, читателю, ти? -
Тя, бедната дама, започна да плаче,
започна във транс да крещи:
"Ужасно! Ужасно! - Разказвате,
сякаш
като че там сте били!"...
Какъв ти тук ужас?! -
Той пеел човека. -
Това е прекрасно, нали?
Никола Вапцаров
Пуснах на баба ми, беше очарована. Много красиво се получава, хем стихотворението е по-достъпно за младите и децата, които нямат концентрацията да седнат и да прочетат, хем радва възрастните - виждат, че помним и обичаме.
Уникално изпълнение!! Докосва струните на душата, прекрасен начин да увлечеш днешното поколение по Вапцаров. Тези младежи върнаха вярата ми в бъдещето на България. Можещи, знаещи, ентусиазирани ! Браво! ЕДНО ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ НА ЦЕЛИЯ ЕКИП, ЧЕ ВИ ИМА!
Прекрасен проект, невероятно изпълнение! Това е любимото ми стихотворение, развълнувахте душата ми. Благодаря Ви!!!
Petya Kancheva Това всъщност не е ли лиро - епическо произведение? Поема имам предвид.
Колкото години да минат, не спирам да мисля за тази песен. Благодаря.
Почти няма хора които да творят изкуство... това тук е нещо уникално, стари песни и стихове от велики поети изобразени в песен... поклон и уважение ❤❤❤❤❤❤
И как е "творене на изкуство" след като думите са чужди?
Страхотно е! От вчера не мога да спра да го слушам. Страхотна инициатива, много ме зарадва !
Момента, в който излезе нова песен, а ти вече знаеш текста.
Ще прозвуча като всеки банален възрастен, но като ученик, смятам, че точно това ни трябва в образованието. Моля ви продължете проекта!
119,153 гледания азис милиони гледания НИКОГА НЯМА ДА СЕ ОПРАВИ ТАЗИ ДЪРЖАВА . Страхотно видео гордея се с вас !
Не е само държавата, целия свят се върти наобратно.
Вече са 246 561 , на добре вървят нещата :D
Ние сме шест милиона,а турските цигани са сто милиона .
Такаа си е,
Браво Бедичка, мачкай брат! Изкуството и културата ни отчаяно имат нужда от повече такива песни! Стоплихте ми душата, аз също харесвам Вапцаров!
Това е едно от любимите ми български произведения, идеята е прекрасна и изпълнението го обожавам. You made my evening!
Едно от най-добрите изпълнения, които съм слушал! Настръхвам все повече и повече с всеки ред, изпълнен от вас на това уникално стихотворение! Уникални сте! Човека е човек, само когато бъде ЧОВЕК!
Браво Човеци!
Прекрасно е наистина.
Нямам думи...Доста скептично го пуснах парчето, обаче...вие ме хвърлихте в оркестъра...БРАВО!
2022* Аз също бих бил щастлив ако проектът се съживи! Уникален е и помага много!
Давай "Бедааа" Ти си човека братле! ❤️
Това е повече от Велико! Настръхнах! Моля ви, правете още..
Велико изпълнение на едно от най-ембламатичните произведения в нашата литература. Не спирайте, България има спешна нужда от повече такива проекти. Стоплихте душата ми!
Настръхвам!
Въпреки, че ние не пазим тях, все още има такива хора които пазят българското. Благодаря.
Вие сте луди, преразказвате историята в един момент БРАВО
"В затвора попаднал на хора и станал човек!" Прекрасно е! 😊😍
Много добро изпъление, кой знае може и всъщност Никола Въпцаров с такъв тон/емоция да го е мислил.
Един вечен клип и проект 2020 , не знам кога минаха тези 5 години когато излезна уникално изпълнение.. поклон :)
Велика поема , велико изпълнение ! ❤️
Супер се е получило! Браво за целият проект и искаме още!
Велико! Велика поема, песен и изпълнение! :)
Благодаря!
Наистина страхотна работа на целия екип! Настръхвам, когато го гледам и отваря очите ми за много неща, продължавайте в същия дух и всички очакваме новите ви проекти!
Уникална песен!!!
Прекрасно! Прекрасно!!! Невероятни сте! Не съм очаквала, че ще чуя любимия си поет по такъв достъпен за младежта начин, очаровахте ме! Ще се радвам да чуя и друго вапцарово стихотворение, пресъздадено от Вас. Или пък някой друг велик български поет! Успехи!!! :)
Браво ! Невероятни сте ! Никола Вапцаров ми е любим творец !
Само и единствено уважение заслужава този проет!
Браво!!! Наистина много добра песен!!!
Много добър проект !!!! БРАВО - Продължавайте така !
ne znam kakvo da pisha prosto
Цялата настръхнах ... невероятно!!!
Уникалните сте! Чакам с нетърпение продължението на проекта. Продължавайте да пробуждате заспалия български народ ...
Според мен ая песен заслужава много повече от това което е получела....страхотна е само така
велико, велико, велико ... нямам думи ... браво за режисурата, музиката и вокала ... за китарното соло просто нямам думи ... казах ли, че е велико и нямам думи :) ?
Страхотни сте просто!Нямам думи!
ПРЕКРАСНО, ПРЕКРАСНО, ПРЕКРАСНО, ПРЕКРАСНО!
Браво ! Браво на всички очастващи в проекта ! БРАВО БЕДА !
Участващи*
Велико!!!! Браво !!!
Много добър проект! Страхотно произведение, представено по много интересен и оригинален начин.
Останах без думи! Браво, страхотни сте!
Naistina se nastruhva , unikalno , respekt do jivot !
Браво! Очаквах нещо добро като клип, но това което видях надмина очакванията ми. Браво!
Уникално! Един невероятен проект и парче!
Отлично, поздравления!
Просто супер
Благодаря ви наистина,прекрасно нещо сте направили!
Щом и тръпки ме побиха както и други тук...
Велико,браво!
еееееее, поздравления за целият екип, който е работил над тази уникална интерпретация ;)))) усмивки за всички
Великолепно! Искаме още от Никола Вапцаров!
Невероятно! Хора, моля ви продължете този проект!!! Поклон!
Прекрасен замисъл, прекрасно послание, страхотна работа! Респект! Успех в следващите стъпки напред!
Велико направено , много по-добре от чалгата (тъй като онова е само каскада за гледания) ! Забелязах нещо и желая отговор (ако е възможенo )барабанист предполага нямате а познавам един доста добър и мога да препоръчам (не съм аз).
Уникално е, хора, браво, браво, браво!
Една дума - УНИКАЛНО!
2024, време за нов проект
Ъгълът на Борис III и бул. Овча Купел, за който търси читалището. Има спирка на автобус 107 и на трамваи 4, 5 и 11. :)
Учете!!!
Много силно се е получило. Добра инициатива, браво !
ПП: 6-те човека с дислайковете нямат душа !
Силна е !!! Продължавай с това със, което си се захванал просто е великолепно.
Песента е много добра!
Евала, Беда! Няма втори като теб!
Велика песен и изпълнение!
много силно, гали душата направо.. няма какво да кажа освен ЕВАЛА
настръхнах
УНИКАЛНИ
Браво за инициативата, беда! Успех!
Страхотно е! Поздравления!
добър поет..респект
Ние спориме
двама със дама
на тема:
"Човекът във новото време".
А дамата сопната, знаете -
тропа, нервира се,
даже проплаква.
Залива ме с кални потоци
от ропот
и град от словесна
атака.
- Почакайте - казвам, - почакайте,
нека... -
Но тя ме прекъсва сърдито:
- Ах, моля, запрете!
Аз мразя човека.
Не струва той вашта защита.
Аз четох как някой
насякъл с секира,
насякъл сам брат си, човека.
Измил се,
на черква отишъл
подире
и... после му станало леко. -
Смутено потръпнах. И стана ми тежко.
Но аз
понакуцвам
в теория
и рекох полека,
без злоба,
човешки,
да пробвам със тази история. -
Тя, случката, станала в село Могила.
Бащата бил скътал
пари.
Синът ги подушил,
вземал ги насила
и после баща си затрил.
Но в месец, или пък
във седмица само
властта го открила и... съд.
Ала във съдът
не потупват по рамото,
а го осъждат на смърт.
Отвели тогава злодея
злосторен,
затворили този субект.
Но във затвора попаднал на хора
и станал
човек.
Не зная с каква е
закваса заквасен,
не зная и как е
замесен,
но своята участ
от книга по-ясна
му станала с някаква песен.
И после разправял:
"Брей, как се обърках
и ето ти тебе
бесило.
Не стига ти хлеба,
залитнеш
от мъка
и стъпиш в погрешност на гнило.
И чакаш така като скот
в скотобойна,
въртиш се, в очите ти - ножа.
Ех, лошо,
ех, лошо
светът е устроен!
А може, по-иначе може..."
Тогава запявал той
своята песен,
запявал я бавно и тихо
Пред него живота
изплаввал чудесен -
и после
заспивал
усмихнат...
Но в коридора
тихо говорят.
Сетне секунда покой.
Някой полека вратата отворил. -
Хора. Зад тях часовой.
Някой от групата,
плахо и глухо,
казал му:
"Хайде, стани."
Гледали хората
тъпо и кухо
сивите, влажни стени.
Онзи в леглото
разбрал, че живота
е свършен за него,
и в миг
скочил, избърсал потта от челото
и гледал с див поглед
на бик.
Но лека-полека
човека се сетил -
страхът е без полза,
ще мре.
И някак в душата му
станало светло.
- Да тръгнем ли? - казал.
- Добре.
Той тръгнал. След него
те тръгнали също
и чувствали някакъв хлад.
Войникът си казал:
"Веднъж да се свърши...
Загазил си здравата, брат."
Във коридора
тихо говорят.
Мрак се в ъглите таи.
Слезнали после на двора,
а горе
вече зората блести.
Човекът погледнал зората,
в която
се къпела с блясък звезда,
и мислел за своята
тежка,
човешка,
жестока,
безока
съдба.
"Тя - моята - свърши...
Ще висна обесен.
Но белким се свършва
със мен?
Животът ще дойде по-хубав
от песен,
по-хубав от пролетен ден..."
Споменал за песен
и нещо се сетил.
В очите му пламък цъфтял.
Усмихнал се топло, широко и светло,
отдръпнал се, после запял.
Как мислите, може би
тука се крие
един истеричен комплекс?
Мислете тъй както си щете,
но вие
грешите, приятелко, днес. -
Човекът спокойно, тъй - дума
след дума
и твърдо редил песента.
Онези го гледали
с поглед безумен,
онези го гледали с страх.
Дори и затвора
треперел позорно,
и мрака ударил на бег.
Усмихнати чули звездите отгоре
и викнали:
"Браво, човек!"
Нататък е ясно. Въжето
изкусно
през шията, после
смъртта.
Но там в разкривените,
в сините устни
напирала пак песента.
И тук започва развръзката, значи.
Как мислиш, читателю, ти? -
Тя, бедната дама, започна да плаче,
започна във транс да крещи:
"Ужасно! Ужасно! - Разказвате,
сякаш
като че там сте били!"...
Какъв ти тук ужас?! -
Той пеел човека. -
Това е прекрасно, нали?
Браво, вие сте истински човеци.
Брао, Беда! Сила! :)
Благодаря Ви, че Ви има!!
Респект за идеята и самото изпълнените ,големи сте !!! ( :
лудница е браво
Винаги актуално, вечно - шедьовър!
Красота - поздравление за труда и изпълнението, пеенето, играта.
Други творби?
🇧🇬❤❤👏
не е истина че няма отрицателни коментари .
браво и от мен :)
prosto s dve dumi bed dumi. Fuul RESPECT
респект братъ..много добро изпълнение...
Браво!
2017-та година !
много яко браво
Нямам думи да опиша! Благодаря!
Страхотно е!! respect
Брутален клип!
браво!
Евала
Много добре е замислено :)
Продължавайте в същият дух