Субтитрите не на всякъде са точни, за това и ето целия текст на песента: Вред е тежка орисия, няма вече прокопсия! Опък станал е навред света. Честният от глед умира, друг гешефтите не спира. От държава, от народ крадат. Репарации партират, тоз тормоз го още спират, те дерат ни кожата без жал. А бай Ганю без умора, апелира към то хора: Чуйте, вижте на какъв съм хал! Стига, стига, срамота е вече! Стига, стига Боже мой! Доста, доста стигнахме далече! Стига, стига искаме покой! Агитаторът се мори, по събрания говори. Всичко туй е само зарад власт. И на Ляпчев тихо вика, сякаш песен тананика: чуй Андреа сладкия ми глас. Стига вече ти властува, доста толкоз рахатува. Дай за малко кокала насам. И ний можем таз държава, да я доим като крава. Туй отлично допада и нам. Стига, стига уморих се вече, Властта чака, стига, Боже мой. ти, Андреа, стигна надалече. Доста, стига трябва ми покой. Вред където се обърнеш , ти навсекъде ще зърнеш, късополи мили същества. Що тревожат ни сърцето и изпразват портомонето. Аман, всеки вика то това. А пък моето хазяйче, също белоснежно зайче, вчера тя венча се стъпи в брак. Та от радост и умора повече не ще говоря. „Стига“ шепне от сутрин до мрак. Стига, стига уморих се вече! Стига, стига, стига Боже мой. Доста, доста стигна надалече! Стига, стига искам аз покой. Банки кредити не дават, че фалити много стават. Кризата е пак на дневен ред. На сто, двайсет щом изплащат, Всички умни се досещат, че това е фалит с късмет. Пех ви доста тук куплети, с тъжни весели сюжети и се чувствам много уморен. Всеки иска тук да слуша. Мене стигна ми до гуша да повтарям все този рефрен. Стига, стига уморен покой!
Андрей Ляпчев е бил Мин-председател по тези години, ако някой се чуди :D
Доста актуална ситуация към 2020 😁
Гражданска война и масови разстрели на Комунисти.....!!!
Субтитрите не на всякъде са точни, за това и ето целия текст на песента:
Вред е тежка орисия,
няма вече прокопсия!
Опък станал е
навред света.
Честният от глед умира,
друг гешефтите не спира.
От държава, от народ крадат.
Репарации партират,
тоз тормоз го още спират,
те дерат ни кожата без жал.
А бай Ганю без умора,
апелира към то хора:
Чуйте, вижте на какъв
съм хал!
Стига, стига,
срамота е вече!
Стига, стига Боже мой!
Доста, доста стигнахме далече!
Стига, стига искаме покой!
Агитаторът се мори,
по събрания говори.
Всичко туй е само
зарад власт.
И на Ляпчев тихо вика,
сякаш песен тананика:
чуй Андреа сладкия ми глас.
Стига вече ти властува,
доста толкоз рахатува.
Дай за малко кокала насам.
И ний можем таз държава,
да я доим като крава.
Туй отлично допада и нам.
Стига, стига уморих се вече,
Властта чака, стига, Боже мой.
ти, Андреа, стигна надалече.
Доста, стига трябва ми покой.
Вред където се обърнеш ,
ти навсекъде ще зърнеш,
късополи мили същества.
Що тревожат ни сърцето
и изпразват портомонето.
Аман, всеки вика то това.
А пък моето хазяйче,
също белоснежно зайче,
вчера тя венча се стъпи в брак.
Та от радост и умора повече не ще говоря.
„Стига“ шепне от сутрин до мрак.
Стига, стига уморих се вече!
Стига, стига, стига Боже мой.
Доста, доста стигна надалече!
Стига, стига искам аз покой.
Банки кредити не дават,
че фалити много стават.
Кризата е пак на дневен ред.
На сто, двайсет щом изплащат,
Всички умни се досещат,
че това е фалит с късмет.
Пех ви доста тук куплети,
с тъжни весели сюжети
и се чувствам много уморен.
Всеки иска тук да слуша.
Мене стигна ми до гуша да повтарям
все този рефрен.
Стига, стига уморен покой!
Благодаря
Кой държи ключа за мазата
Има грешки в текста
Знам. Не се чува добре.