Светлана Романова - Клонки от родословното дърво на Петър Дънов

Светлана Романова - Клонки от родословното дърво на Петър Дънов
Локация - гр. София.
Участници - Светлана Романова, Людмила Димитрова и Георги Христов
Сестрата на Петър Дънов - Мария Стамова.
Мария е родена на 23 декември 1858 г. в с. Хадърча (Николаевка). Началното си образование и прогимназия по собствените ѝ спомени завършва не в родното си село, а във Варненското училище. Новата му сграда е открита и осветена през 1862 г. В началото училището е поверено в опитните ръце на известния дългогодишен учител Сава Илиев Доброплодни за сумата от 5000 гроша. Той остава 3 години във Варна, до 1865 г., когато е заместен от Георги Живков. През 1865 г. е повикан за учител и П. Р. Славейков, но не след дълго той заминава за Цариград, за да редактира българския превод на Библията.
Когато Мария става на 18 години, баща ѝ прави опит да я сгоди за един богаташки син, когото не обича. Тя си има друг избраник, но бащата казва, че ще бъде неговата дума. Вкъщи идват годежари и в една стая разговарят с дядо поп и с момата. По едно време на нея съвсем ѝ домъчнява и тя отива в другата стая, където си учи уроците малкият ѝ брат Петър. Хвърля се на кревата и започва да плаче. Той я запитва за какво се тревожи. Сестра му нищо не отговаря, понеже смята, че е дете и не разбира тези неща. Тя трябвало да се върне при годежарите, затова избърсва лицето си и излиза, за да премине в другата стая през коридорчето. По гредите били закачени сплитове от царевица и когато минава, един от тях се разкъсва и пада зад гърба ѝ. Тя започва да събира разпръснатите кочани, а в това време малкият Петър се показва на вратата и продумва: „Како, не се безпокой. Както се разпиляха тези царевици, така и твоята работа ще се разпръсне“. Тя не обръща внимание на думите му, но си мисли: „Откъде знае той какво става с мене и че щяло да се разтури?“. Но още на следния ден пристига вест, че момъкът, когото обича и комуто се е врекла, се е върнал от Румъния. Там той бил известно време по търговски дела. Вечерта тя избягва при него във Варна и му пристава. Така годежът се разваля и думите на малкия Петър се сбъдват. По този повод, спомняйки си за детството на брат си, Мария с гордост ще сподели: „Ето на, още от малък си е такъв чувствителен, наблюдателен и мъдър“.
Пенко Стамов, съпругът на Мария, по професия е кожухар. В неговата къща в началото се е помещавала методистката църква. Брачният им живот като цяло през годините е сполучлив според спомените на съвременници. В началото на семейния им живот, когато съпругът обича да си попийва и едва могат да си изхранват децата, Мария намира утеха и подтик единствено при евангелистите. Така тя става първият приет и вписан член на методистката църква във Варна. По този повод е извикана от митрополита на Варненската епархия Симеон, за да я упрекнат и съдят: как така тя, дъщерята на поп Константин Дъновски, е станала протестантка. На съвета на свещениците заедно с митрополита тя отговаря: „Когато аз чезнех от мъка и мъжът ми се връщаше пиян вкъщи, вие погрижихте ли се да го направите трезвен и да ме утешите? Не! Единствената утеха аз намерих между евангелистите. Те не пушат, не пият и ми дадоха куража да се боря за децата си и да направя мъжа си също трезвен. А те, евангелистите, четат същото Евангелие, пеят духовни песни и проповядват жива вяра в Христа… Аз там разбрах, че християнството трябва да се живее“. С тези думи тя напуска заседанието и завинаги скъсва с православната църква. На свещеник Константин Дъновски му става много мъчно. Впоследствие, когато самият той трябва да преживее редица неправди от колегите си, не се отказва от православието, но мълчаливо одобрява пътя на децата си.
След този „изпит“, на който публично е подложена Мария, домът на семейство Стамови открито е обявен за евангелски дом. Така тя, мотивирана и убедена в своята вяра, оказва силно въздействие върху брат си Петър. По-късно (1886) в центъра на Варна, при преустройването на някогашна турска сграда в нова методистка църква, Мария и съпругът ѝ като ревностни членове подаряват за каузата приготвените от тях камъни за собствения им дом. В града се знае, че в къщата им живеят като наематели младежи, които Мария като ревностна евангелистка кани да посещават проповедите на мисионера Лаунсбери. Някои от тези младежи, приемайки евангелизма, отпосле завършват Американското научно-богословско училище в Свищов и стават проповедници.
Мария и Пенко Стамови имат общо пет деца. На 22. 08. 1880 г. се ражда първото им дете - Костадин П. Стамов, а след това - още четири дъщери: Люба П. Чакалова - 6. 12. 1883 г. (жени се за баптиста Васил Николов Чакалов от Самоков); Йордана - 5. 02. 1886 г. (жени се за Васил Узунов, писател от Търново); Добра (8. 01. 1888 г. - 1963 г.) и Ана Семерджиева - 4. 02. 1890 г. (жени се в Кюстендил за евангелиста Георги Николов Семерджиев).
Любовта на Мария към брат ѝ Петър се запазва до края на живота ѝ.
виж повече:
Линк към "Младият Петър Дънов"
shorturl.at/arDV1
Линк към "Родословно дърво"
slovoto.info/