Това е един от най-добрите ти клипове. Играта е гениална. Презентацията е на ниво. Много ми хареса това, че последно време се обръщаш към аудиторията , защото както каза сам/а можеш да минеш по пътя, но като можеш да помагаш ( да обичаш ) и това да те бута напред и да се доверяваш да виждаш. Последното е свързано с белите и червените герои. Винаги в живота ни ще има и бели и червени герои сред обкръжението ни. Ние ще сме бели за някой и червени за други. Това клипче ще го гледам в моменти в които имам нужда да си припомням точно това ,че когато вървиш по пътя си ти няма как да не се загубиш , но винаги трябва да виждащ ония лъч светлина , който ти искаш и той те иска. С най-големи уважения Валентин Недев
Още от клипчето "пъзелът на живота" в което спомена за тази игра,веднага тръгнах да се интересувам за нея.Първо гледах клипчета,после споделих с моя геймър и той направи всичко възможно да намери PS3 и да ми вземе играта,като той самия много я хареса. Искам да споделя с теб моментите в които плаках. Първият път беше,когато човечето падна сред преспите и се въздигна в рая.Беше толкова силно и красиво,на фона на бурите преди това.Просто аз самата се почувствах там.Толкова силно. Вторият случай беше,когато на някой от следващите пъти срещнах друго човече и извървяхме заедно огромна част от пътя до самия край.Изчаквахме се,помагахме си....такъв канекшън истински и неподправен.За моят рак това е като сбъдната мечта.Да общувам с другите същества без да се оплитам в думите си,от които не усещам изобщо облекчение от изразяване на чувства,а напротив.Тук се разплаках,когато накрая изчаках човечето преди да вляза в планината за самия край,а то появявайки се започна да рисува сърчица на пясъка,както и аз
Разплаках се от радост. Изтръпвах от моменти на откровение. Имаш усет за това как да представиш нещо по автентичен и красив начин. Играта ще се пробва.. 😊
Това е уникално ...след като днес четеш последните страници от книгата на Нийл Доналд Уолш " У дома при бога" ....книгата и играта са едно към едно ...и не е случайно, че попаднах на този клип !!!
Човек се губи през цялото време, не само в планината, затова е хубаво да не забравя вътрешния си компас, да помни на къде е тръгнал. Тогава колкото и да се е загубил , все ще намери път. Дори и да не е този път, който е замислил в началото, дори и да е по заобиколен, по труден, по стръмен; дори и да е път, който, изглежда не може да бъде преминат. Но, случва се, човек минава и по такива пътища, по които никой преди него не е минавал.
Не знам как една игра може толкова силно да пресъздаде хода на Живота и мисията ни на Земята.. Без правила, но подтиква вътрешното усещане за посока и цел. В началото беше светлината, ти се раждаш в светлина. После започва и пътуването..сред пясъци, храмове, загадъчни символи, видения, сънища..Песента на битието звучи по време на полета ти, видоизменя се по време на съновиденията, кошмарите ти..Динамиката те държи, през цялото време си в транс, инстинктът те води, интуицията е твоят компас..както и мистериозната бяла фигура от сънищата...Като една енергийна вълна се носиш през пространството в абсолютна хармония с целия поток, а потокът характеризира действие, отсъствие на вътрешен диалог, което индианците наричат безупречност, явяваща се най- осъзнатото и краткотрайно състояние на воина. Застинал миг на трепет, вибрация, звук.. Песента на битието отново звучи, навяваща този път едно спокойствие, тъга, възнесение. Падаща звезда проблясва като сълза, една чиста душа, вечност, заключена в един единствен миг, симбиоза на тленното и вечното.. Онзи рай високо в планината, откъдето струи светлина, напомня митичната Шангри- Ла, съхраняваща земната мъдрост и служеща за портал между измеренията. Различните нива на осъзнаване, цикълът на живота, съня, прераждането.. доближаването ни до Бога. Тази игра пресъздава духовно измерение във виртуален план.. сякаш е "Бог от машина"...
Аз съм част от мене, вселена във вселена, гледам се от вътрешната си страна, като отражения в насрещните огледала. Какво ме впечатли - животът е, като мост между две светлини. Започва със светлина и свършва със светлина :) Прекрасно :)
Играта е толкова смислена и най-хубавото е ,че всеки може да й придаде индивидуален смисъл и виждане. В същото време е толкова простичкa, без излишни неща, без двубои, пари които трябва да събираш и тн. Есенцията на живота, духовността, израстването, търпението, всичко събрано в едно
Гениално! Решението на създателите на играта и твоето да споделиш с нас! :) идентифицирах се. И въпреки, че никога не съм играла, сега ще ме накараш да го направя... Благодаря!
Играта е невероятна. Бих препоръчал на всеки да я пробва защото като се играе се потъва в нея и направо усещането е невероятно. Символиката е уникална, и решителността да стигнеш до края каквото и да става превръщайки се в Ангела който си. Препоръчва на всеки ДАЯ изиграе и лично да я усети. Играе се за не повече два часа и накрая ми стана мъчно като свърши 🙂
Гласът ти винаги ме успокоява ♡ Прекрасен клип! Благодаря за задачата накрая, ще помисля над нея ^.^ ПС: Днес разбрах, че с Ира имате годишнина на същата дата, когато аз имам рожден ден 😊
Прекрасна игра! Не съм я играла и едва ли ще ми остане време, ноооо хъх, ефирно задълбочена е, което е много приятно. Кара те да добиваш усет иии дори си мисля, че потенциално можеш да си прескочиш някой страх, някоя емоционална травма с нея, което е идеално, защото това е лесен начин да научиш урок 😀 Струва ми се, че някой от създателите на играта е имал доста силен Скорпион, балансиран от нещо по-меко :) На задачата, която поставяш, мога да ти отговоря след 2-3 секунди размисъл - моята задача е да събирам мъдрост, както чрез личен опит, така и като виждам зрънцата мъдрост в думите и действията на другите. След това да подредя всички парченца и да ги разказвам/раздавам на тези, които са готови да ги вземат и използват по предназначение. Вероятно това е задачата на всеки 😁 Но може би някои хора много се пилеят, докато видят накъде трябва да тръгнат. Колкото до символа - ще ми трябва доста време да го измисля, така че да е пълен, но може би парченце от пъзел с пеперуда и някакви неща, нарисувани в нея и разни нишки, които я свързват с други същества в различни форми. Не ми хрумва друга визуална метафора. За пореден път се възхитих от словесната ти дарба и си мисля как можеш да озвучаваш разни неща, не мога да формулирам в момента какво точно, просто гласът ти е невероятно подходящ за предразполагане на мозъка към това да приема дадена информация лесно. Или поне това е моето усещане. Топъл, мек и успокояващ - идеален да успокои мозъка :)
Страхотно много материал за размисъл в това видео. Благодаря. Трудно плача, но по едно време от нищото избухнах в сълзи. И се замислям дали като дойде това време ще избера да изживея още 1 живот или да се разтворя в светлината. Обичам живота, красив е и ми харесва да живея. Естествено я има и пълната противоположност, понякога е ужасен. Аз съм ин и ян. Навсякъде го виждам: дали сама си го правя или без значение дали забелязвам или не то ще си се случва?Страх ме е малко от цялото това величие. Може би от мен самата ме е страх. А в очите на хората съм смел човек. Може да е моментно. Нищо не знам. Иначе това с края на играта и моментът преди прераждането, когато трябва да си избереш дали да живееш пак и по какъв начин този път, според мен може да се случи и в един и същ живот без да има физическа смърт.
ua-cam.com/video/gvECQlxrhbw/v-deo.html Благодаря ти Ванеса, чрез теб открих Journey, и в последствие попаднах на Gris, подобна игра пълна с красота и емоции, която все едно е рисувана за теб и много от нас намират себе си в нея, и чак с детски ентусиазъм ти я споделям без значение дали ще стигне някой ден до теб или не. Поздрави, и продължавай да бъдеш това което си, една голяма инспирация и прекрасен пример за всички нас
I have one thing to say, this is the road to Shambhala...Легендата на Шамбала.. И още нещо, ние градим тази планина...стъпка по стъпка, камък по камък, песъчинка по песъчинка..но какво е Шамбала? и дали живее в нас, или ние живеем в нея.. Аз обичам също така да задавам този въпрос на хората, каква е разликата между Планина и Пирамида? Това е многозначен въпрос, и точно определя правилата на тази игра, защото целият смисъл на живота е всъщност какво ние правим с живота си и с каква цел го правим, и какво искаме да постигнем? Авторът на тази игра очевидно е тясно запознат с идеята за естеството на живота, както и за есенцията на душата, която всъщност няма лице, графически изобразено в този магически пейзаж на реалността, както всяка душа не може да бъде характеризирана с етикет, но за сметка на това може да бъде изографирана с желание да помогнеш, и то защо? и заради каква цел? Сродните души виждат една цел ясно, и искат да стигнат до нея, но никой не може сам...Иначе потъваш някъде в бездната на самотата, в мъглата...аз мога да интерпретирам тази игра по много всевъзможни начини, но тези написани думи тук от мен, не означават почти нищо, но ако засегнат нечия душа, значи тази игра, която играем, се нарича реален живот...и за този шал, който мога да интерпретирам като ДНК, или активиране на ДНК, но защо, и заради чий прогрес или интерес се прави това? Обширна тема за размисъл и размишление от този вид..........
Преди 3 дена бях във Велико Търново. Спах в един хостел. Госпожата ми по Английски,ми посочи една къща отляво на хостела. И ми каза,че това там е къщата на Ванеса Виденова. Доста се изненадах. 😃
Блу, привет и от мен! Чрез това видео разбирам за тази игра, за което ти благодаря (като разпространител)! Споделям впечатленията си на първо четене ( т.е. не съм се вглеждала в детайлите целенасочено, а единствено чрез гледането ми веднъж на това видео). Това, което видях, бе изписаното върху шала на Пътуващия, както и моментите, в които той стъпваше като на килим от тези символи, а именно - И-Дзин - 64-ри хексаграми с Посланието на Мъдростта в тях, или казано по друг начин 64-ри Ген Ключа = нашата ДНК информация. Другото, което привлече вниманието ми, бе обличането в бялата дреха, която разтълкувах по различен от теб начин - за мен това не е цикъл от плътски прераждания (т.е. една и съща душа в различна плът), а в същият този, едничък ни живот, да достигнем сливането си с Бога и да встъпим в живота изявявайки тази наша "нова" природа, която вече има в себе си Божествения характер. Т.е. на пръв поглед сме си същите, но вече сме познали Изконната Истина (Бог) и мислим, говорим и действаме от измерението на Бог=Любовта! Което съвсем не означава, че няма да трупаме опитности, защото редом с новата ни божествена природа живее и старата плътска такава. Онази, която рефлектира на сенките. И това е добро :) Плюсът и минусът да заживеят в синхрон - великолепно! Затова, редом с белия Пътник имаше и червен, и той бе зад него = следваше го. В това именно сме повикани да се развием! Съвършенно!! Плътската ни природа (червения) да следва божествената ни такава (белия)! Без да се новородим - в този едничък ни живот, облечени с тази ни човешка плът - не можем да изявим Бога в нас, Който всякога Е Любов (с нейните многопроявления - воюваща, приятелска, безусловна и прочее). Виждаме го ясно в света около нас - хората се опитват да бъдат позитивни, мислейки си, че това е единственият възможен начин за сливане с Бога - абсолютна Илюзия!! Мистерията се крие в дълбините, а не на повърхността. Още веднъж ти благодаря за това видео. Прочувстващо .... истинско ..... мъдро ....
Без значение от интерпретацията, клипът наистина пресъздава живота. Нямайки от какво друго, а именно отсъждайки изцяло от кадрите, смея да твърдя, че това абсолютно си е процесът на един жизнен път. Ето го и моето НАСТОЯЩО тълкуване на него, правейки паралел с клипа, като вече! го споделям единствено защото е отправено предложение: В началото се озоваваме сред нищото, но не ‘нищо’, като липса на каквото и да е около нас, а по-скоро в някакъв хаос, от гледна точка на това, че наистина просто се раждаме и ако не беше развитието на човечеството и съответното потъване в рутината на ходене на детска градина - училище - работа, примерно, ние просто щяхме да се борим за оцеляването си единствено заради или благодарение на инстинктите си, което (инстинкт) сега осъзнавам, че явно е доста ключова думичка, над която занапред сигурно много ще се замислям, НО КАКВО ОТ ТОВА, дори и да стигна до изводи. Но в този случай ще я игнорирам, тъй като поне на този етап не виждам как би променила тезата ми. Дори и да са някакво потенциално ядро, ние като хора поне, се съобразяваме с тях най-вече когато се оглеждаме да не ни блъсне кола и то сигурно защото майките ни така са ни учили. Та дефиницията на живота, която може би най-добре кореспондира с разбиранията ми, е че животът просто е един комплекс от правене на избори които правим непрекъснато. Детската ми, недовършена но искрена дефиниция, провокирана от една загуба на "Не се сърди човече"., беше именно нещо като "игра", с една дума :) . Съществото в клипа е нагледен пример - „избира” дали да тръгне наляво, зад хълма, или някъде другаде, при немалкия избор от 360 градуса. Избира също дали да тръгне към драконите, или не. При всички случаи, резултатът един и същ за всички - „превръщаме се в светлина”. Отклонявайки темата към личните ми преживявания, благодарение на малкия ми, но все пак явно ефективен опит, стигнах до извода, че колкото по-ясно се изправяме пред предпочитането на алтернатива, толкова по-трудно ни е да го направим. Поне при мен де, и от това идва горното ми съждение, че каквото и да изберем, към колкото и коренно различни пътища да ни отвежда всяка една алтернатива, краят е един и същ. Изводът е, че няма особено значение колко или какво мислим, макар че еволюцията показва друго. При повечето избори, предполагам, общо взето се избира между това дали да бъдеш смел или не, но заобикаляйки драконите, какво губиш освен страха си? Това направо звучи парадоксално, защото няма по-ужасно чувство от страха. Ако все пак, обаче, съм разбрала правилно играта, цената на нови срещи със страха, от който бягаш, не е ли форма на по-дълъг живот - това към което живите същества фундаментално се стремят (загатвам си мислено тва с инстинктите)? Или с други думи - смъртта настъпва, когато, образно казано, страховете ти започнат да клонят към някакъв минимум? Ако все пак съм разбрала грешно и „преодоляването на нивата страх” не е времеви измерител на живота или съответно - времетраенето на играта, което е много по-логично, защото без значение от етапите на животите ни, повечето хора винаги има от какво да ни е страх, глобално погледнато, какво значение има дали ги преборваме или не, като отново стигаме до това, че ни чака един и същи край? Стигна се и до това, което аз изповядвам, като някаква лична философия, отнасяйки се до страха, която може би някога би могла да отговори и на някои мои въпроси, които ми е мъгляво да осъзная напълно, но все пак… Така, колкото и да са противоречиви действията ми, чрез части от горенаписаното, но и чрез някакви може би повърхностни разсъждения, се чувствам добре с това, което най-общо смятам за живота, а именно - че няма смисъл. Не е особено дълго за обяснение, но освен ако някой не желае, за което се съмнявам, смятам да си го спестя. Игнорирайки тезата ми, невъзнамеряваният за преодоляване страх на, подчертавам, някакво локално и ежедневно ниво би могъл да бъде пречка. През призмата на нихилизма ми обаче, който малко по малко започва да се материализира в потенциал за борба със страховете, дори и да ти се случи това, от което те е страх, което даже е най-лошият вариант, което значи че има и корено противоположен „хубав” вариант, в крайна сметка животът продължава. Но и да не продължи, какво от това. Накрая всички ще умрем, че даже още по-накрая и планетата ще изчезне. За това, що пък да не се изправим срещу него, като до максимум едва десетки години никой няма да го помни, каквото и да се случи? Така че, тази бяла светлина накрая, през моите очи по нищо не е по-различна от едно изчезване на всичко, което може да бъде чудесно дори и да обичаш живота, както го обичам аз! Поне на пръв поглед и може би максимум до пети поглед, това е малко по-различно от твоя прочит, но щом частта от около 17:30 някак успя да ми прелее очите, явно е успяла да подразни някой ИНСТИНКТ за нещо си. :)
Невероятна игра-преживяване, горещо препоръчвам и аз. Преди 4-5 години, 7 годишната ми дъщеря беше като хипнотизирана :-). Не случайно е номер 3 в класацията топ 10 за игри на PlayStation. Може да се погледне и една друга тяхна игра: ua-cam.com/video/nJam5Auwj1E/v-deo.html Ето и нещо малко по различно, но също така полезно за преживяване: ua-cam.com/video/_x_foicedKk/v-deo.html за XBOX и Wii
Играта ми изглежда невероятна. Много ми се иска да започна и аз да я играя, но на лаптопа ми, но нещо не мога да я инсталирам. Ако някой може да ми даде линк, ще бъда много благодарна. Благодаря и на теб, Ванеса. ^u^
Мария Костамис ... именно за това говоря че трябва да де появи "Пиратски Релийз" това е като група хакери, хакват играта и я предоставят безплатно и регистрирана
Играта изглежда интригуваща, но аз също имам проблем с активацията, нещо не ми излиза този код. Някой може ли да сподели как я е инсталирал? Благодаря предвателно :))
Между другото, не знам как ви прави впечатление... аз също говоря изключително бързо, според околните съм като онова "бъръбъръбъръ-предупотребапрочететелистовката" на рекламите за противовирусни напитки и на мен лично не ми се вижда необичайно, но... Ванеса, ако има нещо такова, виж дали нямаш някакви такива бързореци в родата, защото при мен така бързо говорят чичо ми и дядо ми, които са ми по бащина линия и вероятно има някаква връзка това
Не знам родата как е, но имам неаспектиран Меркурий в Овен, което означава, че е ... как да го кажа... "необязден кон" :D Понякога тялото ми е твърде флегматично за скоростта на мисълта, която сама по себе си често е хаотична и неподредена. Затова предпочитам да снимам или със сценарий, или да пиша. На живо говоря доста оплетено и правя лапсуси непрекъснато :D
Аз пък имам двойна тау-квадратура на Меркурий в Овен с Луна и съвпад на стационарни Уран и Нептун. Специално заради Урана често се усещам даже как започвам да говоря несвързани изречения, защото мисълта ми се движи с една скорост, думите с друга и, за жалост, мисълта ми е изпреварила с много думите и изведнъж става едно мазало… :DDDD
Играта е от 2012, би трябвало вече да има версия за PC 🙏🙏🙏 Пробвах да я изтегля, но за да се инсталира иска код, който е свързан с пращане на СМС-и. Плаща ли се играта и дали някой е успял да си я инсталира ?
Не знам защо, ама през повечето време от клипа ти ей тва нещо ми се въртеше на repeat в главата до безкрайност ua-cam.com/video/rw5gRFWcAro/v-deo.html прегледай го! :)
Това е един от най-добрите ти клипове. Играта е гениална. Презентацията е на ниво. Много ми хареса това, че последно време се обръщаш към аудиторията , защото както каза сам/а можеш да минеш по пътя, но като можеш да помагаш ( да обичаш ) и това да те бута напред и да се доверяваш да виждаш. Последното е свързано с белите и червените герои. Винаги в живота ни ще има и бели и червени герои сред обкръжението ни. Ние ще сме бели за някой и червени за други. Това клипче ще го гледам в моменти в които имам нужда да си припомням точно това ,че когато вървиш по пътя си ти няма как да не се загубиш , но винаги трябва да виждащ ония лъч светлина , който ти искаш и той те иска. С най-големи уважения Валентин Недев
Още от клипчето "пъзелът на живота" в което спомена за тази игра,веднага тръгнах да се интересувам за нея.Първо гледах клипчета,после споделих с моя геймър и той направи всичко възможно да намери PS3 и да ми вземе играта,като той самия много я хареса.
Искам да споделя с теб моментите в които плаках.
Първият път беше,когато човечето падна сред преспите и се въздигна в рая.Беше толкова силно и красиво,на фона на бурите преди това.Просто аз самата се почувствах там.Толкова силно.
Вторият случай беше,когато на някой от следващите пъти срещнах друго човече и извървяхме заедно огромна част от пътя до самия край.Изчаквахме се,помагахме си....такъв канекшън истински и неподправен.За моят рак това е като сбъдната мечта.Да общувам с другите същества без да се оплитам в думите си,от които не усещам изобщо облекчение от изразяване на чувства,а напротив.Тук се разплаках,когато накрая изчаках човечето преди да вляза в планината за самия край,а то появявайки се започна да рисува сърчица на пясъка,както и аз
Благодаря ти за прекрасният подарък който сподели с нас...
Разплаках се от радост. Изтръпвах от моменти на откровение. Имаш усет за това как да представиш нещо по автентичен и красив начин. Играта ще се пробва.. 😊
Много красиво, това е началото на едно осъзнаване......надявам се от все повече хора!
Това е уникално ...след като днес четеш последните страници от книгата на Нийл Доналд Уолш " У дома при бога" ....книгата и играта са едно към едно ...и не е случайно, че попаднах на този клип !!!
Човек се губи през цялото време, не само в планината, затова е хубаво да не забравя вътрешния си компас, да помни на къде е тръгнал. Тогава колкото и да се е загубил , все ще намери път. Дори и да не е този път, който е замислил в началото, дори и да е по заобиколен, по труден, по стръмен; дори и да е път, който, изглежда не може да бъде преминат.
Но, случва се, човек минава и по такива пътища, по които никой преди него не е минавал.
Уникална приказка за играта, която е гениална!
Не знам как една игра може толкова силно да пресъздаде хода на Живота и мисията ни на Земята.. Без правила, но подтиква вътрешното усещане за посока и цел. В началото беше светлината, ти се раждаш в светлина. После започва и пътуването..сред пясъци, храмове, загадъчни символи, видения, сънища..Песента на битието звучи по време на полета ти, видоизменя се по време на съновиденията, кошмарите ти..Динамиката те държи, през цялото време си в транс, инстинктът те води, интуицията е твоят компас..както и мистериозната бяла фигура от сънищата...Като една енергийна вълна се носиш през пространството в абсолютна хармония с целия поток, а потокът характеризира действие, отсъствие на вътрешен диалог, което индианците наричат безупречност, явяваща се най- осъзнатото и краткотрайно състояние на воина. Застинал миг на трепет, вибрация, звук.. Песента на битието отново звучи, навяваща този път едно спокойствие, тъга, възнесение. Падаща звезда проблясва като сълза, една чиста душа, вечност, заключена в един единствен миг, симбиоза на тленното и вечното.. Онзи рай високо в планината, откъдето струи светлина, напомня митичната Шангри- Ла, съхраняваща земната мъдрост и служеща за портал между измеренията. Различните нива на осъзнаване, цикълът на живота, съня, прераждането.. доближаването ни до Бога.
Тази игра пресъздава духовно измерение във виртуален план.. сякаш е "Бог от машина"...
Аз съм част от мене, вселена във вселена, гледам се от вътрешната си страна, като отражения в насрещните огледала.
Какво ме впечатли - животът е, като мост между две светлини.
Започва със светлина и свършва със светлина :)
Прекрасно :)
всичко се поражда за да отмине ~ .... . ☼. ~ перфектно отражение на вътрешния ми свят...благодаря
Играта е толкова смислена и най-хубавото е ,че всеки може да й придаде индивидуален смисъл и виждане. В същото време е толкова простичкa, без излишни неща, без двубои, пари които трябва да събираш и тн. Есенцията на живота, духовността, израстването, търпението, всичко събрано в едно
Гениално! Решението на създателите на играта и твоето да споделиш с нас! :) идентифицирах се. И въпреки, че никога не съм играла, сега ще ме накараш да го направя... Благодаря!
Благодаря ти,прекрасно и много чувствено.
Играта е невероятна. Бих препоръчал на всеки да я пробва защото като се играе се потъва в нея и направо усещането е невероятно. Символиката е уникална, и решителността да стигнеш до края каквото и да става превръщайки се в Ангела който си. Препоръчва на всеки ДАЯ изиграе и лично да я усети. Играе се за не повече два часа и накрая ми стана мъчно като свърши 🙂
много е красиво всичко
Гласът ти винаги ме успокоява ♡ Прекрасен клип! Благодаря за задачата накрая, ще помисля над нея ^.^
ПС: Днес разбрах, че с Ира имате годишнина на същата дата, когато аз имам рожден ден 😊
Не знам защо ревете. Всичко това е толкова радостно, и вдъхновяващо и ликуващо...
Изглежда невероятно красива игра, браво на създателите. "Bound" е също доста различна и креативна, би ми било интересно да чуя какво мислиш (:
Прекрасна игра! Не съм я играла и едва ли ще ми остане време, ноооо хъх, ефирно задълбочена е, което е много приятно. Кара те да добиваш усет иии дори си мисля, че потенциално можеш да си прескочиш някой страх, някоя емоционална травма с нея, което е идеално, защото това е лесен начин да научиш урок 😀
Струва ми се, че някой от създателите на играта е имал доста силен Скорпион, балансиран от нещо по-меко :)
На задачата, която поставяш, мога да ти отговоря след 2-3 секунди размисъл - моята задача е да събирам мъдрост, както чрез личен опит, така и като виждам зрънцата мъдрост в думите и действията на другите. След това да подредя всички парченца и да ги разказвам/раздавам на тези, които са готови да ги вземат и използват по предназначение. Вероятно това е задачата на всеки 😁 Но може би някои хора много се пилеят, докато видят накъде трябва да тръгнат. Колкото до символа - ще ми трябва доста време да го измисля, така че да е пълен, но може би парченце от пъзел с пеперуда и някакви неща, нарисувани в нея и разни нишки, които я свързват с други същества в различни форми. Не ми хрумва друга визуална метафора.
За пореден път се възхитих от словесната ти дарба и си мисля как можеш да озвучаваш разни неща, не мога да формулирам в момента какво точно, просто гласът ти е невероятно подходящ за предразполагане на мозъка към това да приема дадена информация лесно. Или поне това е моето усещане. Топъл, мек и успокояващ - идеален да успокои мозъка :)
Абсолютно съгласен съм с всичко, включително с приятния глас на Ванеса :)
Нещо многоо красиво.Благодаря Ванеса!
Благодаря за задачката накрая, много ми харесва
Страхотно много материал за размисъл в това видео. Благодаря. Трудно плача, но по едно време от нищото избухнах в сълзи. И се замислям дали като дойде това време ще избера да изживея още 1 живот или да се разтворя в светлината. Обичам живота, красив е и ми харесва да живея. Естествено я има и пълната противоположност, понякога е ужасен. Аз съм ин и ян. Навсякъде го виждам: дали сама си го правя или без значение дали забелязвам или не то ще си се случва?Страх ме е малко от цялото това величие. Може би от мен самата ме е страх. А в очите на хората съм смел човек. Може да е моментно. Нищо не знам. Иначе това с края на играта и моментът преди прераждането, когато трябва да си избереш дали да живееш пак и по какъв начин този път, според мен може да се случи и в един и същ живот без да има физическа смърт.
ua-cam.com/video/gvECQlxrhbw/v-deo.html Благодаря ти Ванеса, чрез теб открих Journey, и в последствие попаднах на Gris, подобна игра пълна с красота и емоции, която все едно е рисувана за теб и много от нас намират себе си в нея, и чак с детски ентусиазъм ти я споделям без значение дали ще стигне някой ден до теб или не. Поздрави, и продължавай да бъдеш това което си, една голяма инспирация и прекрасен пример за всички нас
I have one thing to say, this is the road to Shambhala...Легендата на Шамбала..
И още нещо, ние градим тази планина...стъпка по стъпка, камък по камък, песъчинка по песъчинка..но какво е Шамбала? и дали живее в нас, или ние живеем в нея..
Аз обичам също така да задавам този въпрос на хората, каква е разликата между Планина и Пирамида? Това е многозначен въпрос, и точно определя правилата на тази игра, защото целият смисъл на живота е всъщност какво ние правим с живота си и с каква цел го правим, и какво искаме да постигнем?
Авторът на тази игра очевидно е тясно запознат с идеята за естеството на живота, както и за есенцията на душата, която всъщност няма лице, графически изобразено в този магически пейзаж на реалността, както всяка душа не може да бъде характеризирана с етикет, но за сметка на това може да бъде изографирана с желание да помогнеш, и то защо? и заради каква цел? Сродните души виждат една цел ясно, и искат да стигнат до нея, но никой не може сам...Иначе потъваш някъде в бездната на самотата, в мъглата...аз мога да интерпретирам тази игра по много всевъзможни начини, но тези написани думи тук от мен, не означават почти нищо, но ако засегнат нечия душа, значи тази игра, която играем, се нарича реален живот...и за този шал, който мога да интерпретирам като ДНК, или активиране на ДНК, но защо, и заради чий прогрес или интерес се прави това? Обширна тема за размисъл и размишление от този вид..........
Аз съм на 11и усъзнах че това са най-правилно прекараните 37 минути
ти си уникална обичам те ❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤
Преди 3 дена бях във Велико Търново. Спах в един хостел. Госпожата ми по Английски,ми посочи една къща отляво на хостела. И ми каза,че това там е къщата на Ванеса Виденова. Доста се изненадах. 😃
Благодаря!!!
Блу, привет и от мен!
Чрез това видео разбирам за тази игра, за което ти благодаря (като разпространител)!
Споделям впечатленията си на първо четене ( т.е. не съм се вглеждала в детайлите целенасочено, а единствено чрез гледането ми веднъж на това видео). Това, което видях, бе изписаното върху шала на Пътуващия, както и моментите, в които той стъпваше като на килим от тези символи, а именно - И-Дзин - 64-ри хексаграми с Посланието на Мъдростта в тях, или казано по друг начин 64-ри Ген Ключа = нашата ДНК информация.
Другото, което привлече вниманието ми, бе обличането в бялата дреха, която разтълкувах по различен от теб начин - за мен това не е цикъл от плътски прераждания (т.е. една и съща душа в различна плът), а в същият този, едничък ни живот, да достигнем сливането си с Бога и да встъпим в живота изявявайки тази наша "нова" природа, която вече има в себе си Божествения характер. Т.е. на пръв поглед сме си същите, но вече сме познали Изконната Истина (Бог) и мислим, говорим и действаме от измерението на Бог=Любовта! Което съвсем не означава, че няма да трупаме опитности, защото редом с новата ни божествена природа живее и старата плътска такава. Онази, която рефлектира на сенките. И това е добро :) Плюсът и минусът да заживеят в синхрон - великолепно! Затова, редом с белия Пътник имаше и червен, и той бе зад него = следваше го. В това именно сме повикани да се развием! Съвършенно!! Плътската ни природа (червения) да следва божествената ни такава (белия)!
Без да се новородим - в този едничък ни живот, облечени с тази ни човешка плът - не можем да изявим Бога в нас, Който всякога Е Любов (с нейните многопроявления - воюваща, приятелска, безусловна и прочее). Виждаме го ясно в света около нас - хората се опитват да бъдат позитивни, мислейки си, че това е единственият възможен начин за сливане с Бога - абсолютна Илюзия!! Мистерията се крие в дълбините, а не на повърхността.
Още веднъж ти благодаря за това видео. Прочувстващо .... истинско ..... мъдро ....
Без значение от интерпретацията, клипът наистина пресъздава живота. Нямайки от какво друго, а именно отсъждайки изцяло от кадрите, смея да твърдя, че това абсолютно си е процесът на един жизнен път. Ето го и моето НАСТОЯЩО тълкуване на него, правейки паралел с клипа, като вече! го споделям единствено защото е отправено предложение:
В началото се озоваваме сред нищото, но не ‘нищо’, като липса на каквото и да е около нас, а по-скоро в някакъв хаос, от гледна точка на това, че наистина просто се раждаме и ако не беше развитието на човечеството и съответното потъване в рутината на ходене на детска градина - училище - работа, примерно, ние просто щяхме да се борим за оцеляването си единствено заради или благодарение на инстинктите си, което (инстинкт) сега осъзнавам, че явно е доста ключова думичка, над която занапред сигурно много ще се замислям, НО КАКВО ОТ ТОВА, дори и да стигна до изводи. Но в този случай ще я игнорирам, тъй като поне на този етап не виждам как би променила тезата ми. Дори и да са някакво потенциално ядро, ние като хора поне, се съобразяваме с тях най-вече когато се оглеждаме да не ни блъсне кола и то сигурно защото майките ни така са ни учили.
Та дефиницията на живота, която може би най-добре кореспондира с разбиранията ми, е че животът просто е един комплекс от правене на избори които правим непрекъснато. Детската ми, недовършена но искрена дефиниция, провокирана от една загуба на "Не се сърди човече"., беше именно нещо като "игра", с една дума :) . Съществото в клипа е нагледен пример - „избира” дали да тръгне наляво, зад хълма, или някъде другаде, при немалкия избор от 360 градуса. Избира също дали да тръгне към драконите, или не. При всички случаи, резултатът един и същ за всички - „превръщаме се в светлина”.
Отклонявайки темата към личните ми преживявания, благодарение на малкия ми, но все пак явно ефективен опит, стигнах до извода, че колкото по-ясно се изправяме пред предпочитането на алтернатива, толкова по-трудно ни е да го направим. Поне при мен де, и от това идва горното ми съждение, че каквото и да изберем, към колкото и коренно различни пътища да ни отвежда всяка една алтернатива, краят е един и същ. Изводът е, че няма особено значение колко или какво мислим, макар че еволюцията показва друго.
При повечето избори, предполагам, общо взето се избира между това дали да бъдеш смел или не, но заобикаляйки драконите, какво губиш освен страха си? Това направо звучи парадоксално, защото няма по-ужасно чувство от страха. Ако все пак, обаче, съм разбрала правилно играта, цената на нови срещи със страха, от който бягаш, не е ли форма на по-дълъг живот - това към което живите същества фундаментално се стремят (загатвам си мислено тва с инстинктите)? Или с други думи - смъртта настъпва, когато, образно казано, страховете ти започнат да клонят към някакъв минимум? Ако все пак съм разбрала грешно и „преодоляването на нивата страх” не е времеви измерител на живота или съответно - времетраенето на играта, което е много по-логично, защото без значение от етапите на животите ни, повечето хора винаги има от какво да ни е страх, глобално погледнато, какво значение има дали ги преборваме или не, като отново стигаме до това, че ни чака един и същи край?
Стигна се и до това, което аз изповядвам, като някаква лична философия, отнасяйки се до страха, която може би някога би могла да отговори и на някои мои въпроси, които ми е мъгляво да осъзная напълно, но все пак… Така, колкото и да са противоречиви действията ми, чрез части от горенаписаното, но и чрез някакви може би повърхностни разсъждения, се чувствам добре с това, което най-общо смятам за живота, а именно - че няма смисъл. Не е особено дълго за обяснение, но освен ако някой не желае, за което се съмнявам, смятам да си го спестя. Игнорирайки тезата ми, невъзнамеряваният за преодоляване страх на, подчертавам, някакво локално и ежедневно ниво би могъл да бъде пречка. През призмата на нихилизма ми обаче, който малко по малко започва да се материализира в потенциал за борба със страховете, дори и да ти се случи това, от което те е страх, което даже е най-лошият вариант, което значи че има и корено противоположен „хубав” вариант, в крайна сметка животът продължава. Но и да не продължи, какво от това. Накрая всички ще умрем, че даже още по-накрая и планетата ще изчезне. За това, що пък да не се изправим срещу него, като до максимум едва десетки години никой няма да го помни, каквото и да се случи? Така че, тази бяла светлина накрая, през моите очи по нищо не е по-различна от едно изчезване на всичко, което може да бъде чудесно дори и да обичаш живота, както го обичам аз!
Поне на пръв поглед и може би максимум до пети поглед, това е малко по-различно от твоя прочит, но щом частта от около 17:30 някак успя да ми прелее очите, явно е успяла да подразни някой ИНСТИНКТ за нещо си. :)
❤️
Настръхнах...
Невероятна игра-преживяване, горещо препоръчвам и аз. Преди 4-5 години, 7 годишната ми дъщеря беше като хипнотизирана :-). Не случайно е номер 3 в класацията топ 10 за игри на PlayStation.
Може да се погледне и една друга тяхна игра:
ua-cam.com/video/nJam5Auwj1E/v-deo.html
Ето и нещо малко по различно, но също така полезно за преживяване:
ua-cam.com/video/_x_foicedKk/v-deo.html за XBOX и Wii
Играта ми изглежда невероятна. Много ми се иска да започна и аз да я играя, но на лаптопа ми, но нещо не мога да я инсталирам. Ако някой може да ми даде линк, ще бъда много благодарна. Благодаря и на теб, Ванеса. ^u^
Journey е игра за PlayStation и не може да се играе на компютър освен ако не се създаде някакъв емулатор от пиратска група за игри ...
superpsion знам,че е за Playstation, но мислех,че има и някакъв вариант да се играе на pc. Мерси все пак. 😄✌🏻️
Ми вероятно скоро може и да има :)
Намерих играта за PC. Свалих я, но имам проблеми с генерирането нa регистрационен код ...
Мария Костамис ... именно за това говоря че трябва да де появи "Пиратски Релийз" това е като група хакери, хакват играта и я предоставят безплатно и регистрирана
Истинско...
А какво са тези неща, които подминаваш навсякъде? Приличат на надгробни камъни, или километрични камъни?
От къде мога да изтегля играта ?
Играта изглежда интригуваща, но аз също имам проблем с активацията, нещо не ми излиза този код. Някой може ли да сподели как я е инсталирал?
Благодаря предвателно :))
Здравей,дали може да направиш клип за змиеносеца:)
От време на време имаш скороговорка :) обърни си внимание на правоговора :)
Между другото, не знам как ви прави впечатление... аз също говоря изключително бързо, според околните съм като онова "бъръбъръбъръ-предупотребапрочететелистовката" на рекламите за противовирусни напитки и на мен лично не ми се вижда необичайно, но...
Ванеса, ако има нещо такова, виж дали нямаш някакви такива бързореци в родата, защото при мен така бързо говорят чичо ми и дядо ми, които са ми по бащина линия и вероятно има някаква връзка това
Не знам родата как е, но имам неаспектиран Меркурий в Овен, което означава, че е ... как да го кажа... "необязден кон" :D Понякога тялото ми е твърде флегматично за скоростта на мисълта, която сама по себе си често е хаотична и неподредена. Затова предпочитам да снимам или със сценарий, или да пиша. На живо говоря доста оплетено и правя лапсуси непрекъснато :D
Аз пък имам двойна тау-квадратура на Меркурий в Овен с Луна и съвпад на стационарни Уран и Нептун. Специално заради Урана често се усещам даже как започвам да говоря несвързани изречения, защото мисълта ми се движи с една скорост, думите с друга и, за жалост, мисълта ми е изпреварила с много думите и изведнъж става едно мазало… :DDDD
VanesaVidenova описа мен току що 😱
Играта е от 2012, би трябвало вече да има версия за PC 🙏🙏🙏 Пробвах да я изтегля, но за да се инсталира иска код, който е свързан с пращане на СМС-и. Плаща ли се играта и дали някой е успял да си я инсталира ?
Ванеса, на какво я играеш??? Как се сдоби с играта???
Коя зодия си Ванеса
пс много те харесвам ❤
Ivaila Savcheva риба е
вече съм я играл
Пак поне 2 часа ще съм влюбен в теб
Не знам защо, ама през повечето време от клипа ти ей тва нещо ми се въртеше на repeat в главата до безкрайност
ua-cam.com/video/rw5gRFWcAro/v-deo.html
прегледай го! :)
Играта само за PS ли я има
Намерих играта за PC. Свалих я, но имам проблеми с генерирането нa регистрационен код ...