Интелектуалисти и импресионисти - доц. д-р Камелия Спасова - 28.11.2024

Камелия Спасова е доцент по антична и западноевропейска литература в катедрата „Теория на литературата“ (СУ „Св. Климент Охридски“). Гост-лектор в Кьолнския университет (2016-2018). Млад изследовател към Център за академични изследвания в София (2014-2015). Има две теоретични книги: „Събитие и пример у Платон и Аристотел“ (2012) и „Модерният мимесис. Саморефлексията в литературата“ (2021). Разработва поетика на примера, в която разглежда как конкретни литературни творби биват използвани като (изключителни) примери или като аномалия в теоретични и философски изследвания. Занимава се с антични и съвременни миметични теории, както и с опитите да бъде осмислено понятието за световна литература. Интересуват я опитите да бъде концептуализирано какво се случва със съвременната българска литература.
Резюме: Методологическият дебат за по-академично теоретично писане или за по-свободно есеистично размишление в българската критика през 60-те на ХХ век се разгръща в лицето на Минко Николов и Тончо Жечев като спор между интелектуалисти и импресионисти. В представянето си ще се спра върху осмислянето на Одисей като модерна и като контрамодерна фигура в рамките на два различни критически разказа.
На първа стъпка ще разгледам дистанцирането на позициите през 60-те години между Минко Николов, който застава на страната на модерното рационално мислене, и Тончо Жечев, който приобщава Одисей към антимодерния дискурс. Този разнобой по отношение на стила на критиката прераства в дебата структурализъм/импресионизъм през 70-те години. На втора стъпка проследявам полемиката върху „Митът за Одисей“, в който ключови участници са Тончо Жечев и Искра Панова като сблъсък между консервативно-традиционно и марксистко-европейски позиции. Последният ход на изложението е да посоча как този дебат ретроактивно е преосмислен след 1989 г. от автори като Богдан Богданов, Миглена Николчина, Бойко Пенчев, Боян Манчев, Ангел Ангелов. Какъв залог въплъщава фигурата на Одисей и в каква парадигма се вписва в българската литературна критика: консервативната или космополитната?