Следваща седмица е годишнина от самолетната катастрофа! Почивай в мир Паша! Ние те помним и обичаме! Благодаря. Почивайте в мир всички загинали в тази трагична катастрофа.
Чудесна вълнуваща,беше ПАША,изгоряв самолета на летище СОФИЯ, през 1971 год ,фа дадеш живота си за ,, БЪЛГАРИЯ ””това не се забравя още ми е пред очите та нали ....... заедно излетяхме,тя остави прекрасния си глас и пвсни за винаги,слушам я със сълзи на очи, и ми тъжно че рано си отиде и не можа да попее на хората повече,,МИР НА ПРАХА И””СОЯ”
С песните които остави, тя,, ще живее вечно...Вечна и памет на леля ми, прекрасна и борбена завинаги. Сълзи не липсват когато я чуя те сами си тръгват.
Така гореща годината бе, в Седан вече нямаше късче небе. Той беше студент и се казваше Жан, и по заповед тръгна на смърт. En avant! И угасна последният лъч светлина, и кръст се издигна над гроба му там. Роза му хвърли девойка една, да не бъде във гроба си сам. С червената роза дойде денят на мъртвата обич, на бледата смърт. За теб и за нея салют гърми. Прости! Adieu, mon ami. 17-та година, към Бри, отровният въздух в гърдите гори, войниците падат един по един, с тях падна и моят приятел, Мартин. Дъжд тогава зарони студени сълзи. Тогава отровният дъх порази със тези войници в последния ден и розата с дъх червен. С червената роза дойде денят на мъртвата обич, на бледата смърт. За теб и за нея салют гърми. Прости! Adieu, mon ami. Беше нощ в окупиран Париж. Един ранен влак не пристигна в зори. Един ранен влак бе посрещнат от взрив. Един ранен залп и Пиер не е жив. На Парижката гара убит падна той. Във книгите няма такъв герой. Със гроб без паметник и без венец, украсен само с ален цветец. Дали отново ще тръгнем на път, да дирим рози за новата смърт? Аз чувам как викат: Пиер, Жан, Мартин!, как вика и моят невръстен син. А бащите ни и добри синове дали пак тръбата на смърт ще зове? Дали пак безсмислена смърт ще кръжи със крилете на стария жив? С червената роза спомни денят на мъртвата обич, на бледата смърт. В тях моята песен и днес цъфти. Поспри, заслушай се ти.
ТЕКСТ: Така гореща годината бе Седам вече нямаше късче небе Той беше студент И се казваше Жан И по заповед тръгна на смърт! И огасна последния лъч светлина И кръст се издигна над гроба му там Роза му хвърли Девойка една Да не бъде в гроба си сам (припев) Червената роза Дойде Денят На мъртвата обич На бледата смърт За теб, и за нея Салют гърми Прости Адиос Монами Седемнайсета година към Бри Отровният въздуш гърдите гори Войниците падат Един по един С тях падна! И моят приятел Мартин Дъжд тогава зарони Студени сълзи Тогава отровният дъх порази Със тези войници В последния ден И розата С дъх червен (припев) Червената роза Дойде Денят На мъртвата обич На бледата смърт За теб, и за нея Салют гърми Прости Адиос Монами Беше нощ в окопиран Париж Един ранен влак не пристигна в зори Един ранен влак ме посрешна до зрив Един ранен залп! И Пиер Не е жив На парижката гара Убит падна той Във книгите няма Такъв герой Със гроб Без паметник И без венец Украсен само с ален цветец (припев без текст) Дали отново Ще тръгнем на път Да видим рози За новата смърт Аз чувам как викат: Пиер, Карл, Мартин! Да видят мой Невръстен син А бащите ни И добри синове Дали пак тръбата На смърт ще зове Дали пак безсмислена смърт ще кръжи? Със крилете на стария жив (припев 2) Червената роза Спомня Денят На мъртвата обич На бледата смърт В тях моята песен И днес Цъфти Поспри Заслушай се ти
Следваща седмица е годишнина от самолетната катастрофа! Почивай в мир Паша! Ние те помним и обичаме! Благодаря. Почивайте в мир всички загинали в тази трагична катастрофа.
Ода за Любовта-Веспобеждаваща и Вечна!!!
Изумително изпълнение!!!
Уникална все още с песните.Вечна и памет.
Чудесна вълнуваща,беше ПАША,изгоряв самолета на летище СОФИЯ, през 1971 год ,фа дадеш живота си за ,, БЪЛГАРИЯ ””това не се забравя още ми е пред очите та нали ....... заедно излетяхме,тя остави прекрасния си глас и пвсни за винаги,слушам я със сълзи на очи, и ми тъжно че рано си отиде и не можа да попее на хората повече,,МИР НА ПРАХА И””СОЯ”
С песните които остави, тя,, ще живее вечно...Вечна и памет на леля ми, прекрасна и борбена завинаги. Сълзи не липсват когато я чуя те сами си тръгват.
Златен медал от Сочи 67, в Русия. Това е голямата награда на СССР, други награди не се присъждат.....Да текст на Димитър Василев.
Така гореща годината бе,
в Седан вече нямаше късче небе.
Той беше студент и се казваше Жан,
и по заповед тръгна на смърт. En avant!
И угасна последният лъч светлина,
и кръст се издигна над гроба му там.
Роза му хвърли девойка една,
да не бъде във гроба си сам.
С червената роза дойде денят
на мъртвата обич, на бледата смърт.
За теб и за нея салют гърми.
Прости! Adieu, mon ami.
17-та година, към Бри,
отровният въздух в гърдите гори,
войниците падат един по един,
с тях падна и моят приятел, Мартин.
Дъжд тогава зарони студени сълзи.
Тогава отровният дъх порази
със тези войници в последния ден
и розата с дъх червен.
С червената роза дойде денят
на мъртвата обич, на бледата смърт.
За теб и за нея салют гърми.
Прости! Adieu, mon ami.
Беше нощ в окупиран Париж.
Един ранен влак не пристигна в зори.
Един ранен влак бе посрещнат от взрив.
Един ранен залп и Пиер не е жив.
На Парижката гара убит падна той.
Във книгите няма такъв герой.
Със гроб без паметник и без венец,
украсен само с ален цветец.
Дали отново ще тръгнем на път,
да дирим рози за новата смърт?
Аз чувам как викат: Пиер, Жан, Мартин!,
как вика и моят невръстен син.
А бащите ни и добри синове
дали пак тръбата на смърт ще зове?
Дали пак безсмислена смърт ще кръжи
със крилете на стария жив?
С червената роза спомни денят
на мъртвата обич, на бледата смърт.
В тях моята песен и днес цъфти.
Поспри, заслушай се ти.
ТЕКСТ:
Така гореща годината бе
Седам вече нямаше късче небе
Той беше студент
И се казваше Жан
И по заповед тръгна на смърт!
И огасна последния лъч светлина
И кръст се издигна над гроба му там
Роза му хвърли
Девойка една
Да не бъде в гроба си сам
(припев)
Червената роза
Дойде
Денят
На мъртвата обич
На бледата смърт
За теб, и за нея
Салют гърми
Прости
Адиос
Монами
Седемнайсета година към Бри
Отровният въздуш гърдите гори
Войниците падат
Един по един
С тях падна!
И моят приятел
Мартин
Дъжд тогава зарони
Студени сълзи
Тогава отровният дъх порази
Със тези войници
В последния ден
И розата
С дъх червен
(припев)
Червената роза
Дойде
Денят
На мъртвата обич
На бледата смърт
За теб, и за нея
Салют гърми
Прости
Адиос
Монами
Беше нощ в окопиран Париж
Един ранен влак не пристигна в зори
Един ранен влак ме посрешна до зрив
Един ранен залп!
И Пиер
Не е жив
На парижката гара
Убит падна той
Във книгите няма
Такъв герой
Със гроб
Без паметник
И без венец
Украсен само с ален цветец
(припев без текст)
Дали отново
Ще тръгнем на път
Да видим рози
За новата смърт
Аз чувам как викат:
Пиер, Карл, Мартин!
Да видят мой
Невръстен син
А бащите ни
И добри синове
Дали пак тръбата
На смърт ще зове
Дали пак безсмислена смърт ще кръжи?
Със крилете на стария жив
(припев 2)
Червената роза
Спомня
Денят
На мъртвата обич
На бледата смърт
В тях моята песен
И днес
Цъфти
Поспри
Заслушай се ти
Хубава песен и емоционално изпълнение.Каква е историята?