Объркан съм пак, какво значи да постигаме цели, ами ако сме ги постигнали вече и сме свободни във нашите очи, как ще разберем кога да спрем да постигаме цели и да започнем да почиваме напълно (((да правиме каквото искаме, когато искаме без да се съобразяваме със нищо и никой))). Това, което постигате, никога няма да ви направи щастливи. Тони робинс.
Тънкия момент е , че трябва да правиш това което ти харесва за да имаш истинска мотивация да го правиш дълго време. Парите не трябва да са мотиватор, защото обикновенно идват на по-късен етап. Не мисля, че съществува време в което ще си правиш каквото си искаш и няма да се съобразяваш с никой :).
@@aleksandarbozhinov6907 Аз точно обратното съм правил, първо парите гледам да изкарам със акъл и после ги инвестирам, а след това си почивам, мисля че стигнах границата за да си почивам повечко и по малко да работя. Правя си каквото си искам във рамките на нормалното поведение и се съобразявам само със детето защото е още малко.
Според мен, и вероятно според още хора, които са такъв типаж, най-готиния живот не е само като си почиваш. Аз примерно не съм особено интересна компания когато само си почивам - четене на книжки, развяване на крака или киснене по плажовете. Обичам активната почивка, която пак е съчетана с някаква градивност, било лична, било за доброто на другите. Работата ми може да е част от тази "почивка". Примерно, занимавам се с 3D design, и дори и в свободното си време обичам да си правя нещо мое но пак в тази посока. Никой не ме насилва, нито печеля пари, а по-скоро ме развива в тази посока, мисля, правя, уча, и усещам растеж. Не искам да си почивам все още, и дори и да имах хиляди левове пасивен доход, които да ми покриват всички разходи, и дори почивки, и пак да ми остава, гарантирам, че пак ще правя нещо градивно, и почивката ми ще е активна. Но, държа да подчертая, че това е типаж хора, който не е нужно да е адекватен за всеки човек. Не всеки е такъв, а и не би трябвало. Хубаво е да има разнообразие от хора и типажи :) Моя начин е такъв. Активност - на ума, на тялото, на душата. Независимо от "почивка" или работа. Може би затова за мен ходене на плаж е малко безсмислен ако няма някаква по-дълбока цел - примерно, да правя снимки (понеже обичам фотографията и ми е хоби), които после да обработя в къщи и пак да се захвана нещо да си правя. Пък току-виж и професионален фотограф стана и си сменя професията. Един вид, гъвкавост. Ако ходя на планина, тогава съм активна физически за цял уикенд, пак не е пропилян за мен. На всичкото отгоре храни и душата, и сетивата :) Може би е добре да се уточни какво се има предвид под почивка, но най-интересния живот е активен, съчетан умно с време за пауза и самоанализ. Има и такива моменти, малко будистки един вид, в които човек малко се изолира, спира с темпото, и си отделя няколко дни, дори и седмица, в които осмисля случките и събитията до момента, живота си също. Това не го наричам почивка, но може да се приеме за "презареждане". Темата е много интересна и длъжка, но това са моите размишления до момента, както и личен опит. Относно парите - аз за пари съм работила шепа години от живота си. Сега работя работата си с кеф, и парите са само следствие. Да, пак са под формата на месечен доход/заплата, но естеството на работата ми доставя огромно удоволствие. Просто планирам израстване извън идеята за това да съм наемен работник. Но, всичко с времето си. В този смисъл, за мен парите никога не са на първо място. В живота ми до момента съм видяла, че ако правя това, което ми харесва, следвам интуицията си, следвам вътрешните си потребности, парите винаги идват. Затова смятам, че е малко тъжно когато половината свят се е забалтал в илюзията, че парите са първото, което трябва да се подсигури, и за което трябва да се работи, защото после така ставаме роби на пари, както и на не особено задоволителна работа/дейност. А нея сме избрали, защото носи повече пари. Но е жалко, ако не ни носи удовлетворение. Така накрая имаме пари, а сме празни отвътре. А са минали годииииини от живота ни. В крайна сметка, всеки си знае за себе си. На мен последния вариант не ми е носил и грам щастие, и отдавна се отказах там да кОпам. Сега следвам интересите си, и парите пак идват така или иначе. С акъл и хъс пари винаги ще има. Но обратното е малко по-трудно. А относно цитата на Тони Робинс :) Него няма да коментирам, защото изглежда изваден от контекст, а винаги мога да приложа пример защо неговия цитат не важи в моя живот :) Защото ако съм постигнала любов и хармония в семейството си например, как така няма да ме направи щастлива? Ако обичам децата си, и те ме обичат мен, защо да не не съм никога щастлива? Ако си следвам хобито и обичам работата си, защо това да не ме направи никога щастлива? Много зависи как се формулират тия "мъдри сентенции", защото иначе не важат. Аз вече съм и спряла да ги чета тия хора, инфлуенсъри и "мъдрости" от тоя сорт. Следвайте СЕБЕ СИ, не някой друг. Другите за себе си са си намерили пътя. Вашия път обаче може да е друг, и вероятно е наистина друг. Само че като следваме някой гуру, решаваме че там е пълната истина. Не е. Истината в живота е индивидуална, и не може да се репликира от един живот в друг, със същия успех. Спирам тук, че постът ми стана много дълъг.
@@evetodewМного добре написано и разбираемо, без излишни приказки.Замисляла ли сте се да издавате публикаций на тема ||(((Истината в живота е индивидуална, и не може да се репликира от един живот в друг, със същия успех.))) за да спасите и помогнете на заблудените във търсенето на щастието??? Аз отдавна съм постигнал щастието със пари или без пари то е винаги едно и също, а това щастие е моето семейство.Падал съм ставал съм но семейството ми е било винаги със мен. Вие сте щастлив човек!!!
Водиш логиката си по 5,000 лева от 1,000,000 активи?! Това са 0,5% от капитала ти, това е нищожно! Ако сложиш тези пари на спестовна сметка може да вземаш 1-2%, което е 10,000 - 20,000 лева! Ако инвестираш на стоковия пазар, една възвръщаемост от 5%, което е доста нормално и скромнно, е 5000 лева от 100,000 лева. И не разбирам защо винаги логиката ти е свързана с лоши действия, лоши хора, всякакви лоши мисли, които хората трябва да направят за тази сума, и от там логиката ти става толкова искривена и грешна, че губиш всякаква реалност, само и само да докажеш своята гледна точка. Аз лично като човек, който работи в чужбина от вече няколко години, мога смело да твърдя, че 6-цифрени спестявания са напълно възможни, чисто и просто с работа, контрасно на вашите разбирания, че в чужбина нищо не се постига или не е решение. Колкото и на мен да не ми се иска хората да бягат от страната, ги разбирам! И не обвинявам никой, че е взел това решение! Само не вкарвайте грешни мисли на хората, да не го правят, защото аз стоях до последно в България и когато най-накрая заминах, и видях живота си в съвсем нова светлина, единствените угрезения, които имах са, че не дойдох по рано! :)
Може ли да разкажете нещо за вас. На колко сте години, от колко години работите в чужбина, колко деца имате, какви са ви целите и как ще ги постигнете и колко са вече вашите спестявания? Благодарим ви за коментарите и за споделената информация! Вярваме, че тя ще помогне на хората да вземат по-добри избори!
Мислех, че аз съм единствения, който мисли и действа така :)
много добро
Объркан съм пак, какво значи да постигаме цели, ами ако сме ги постигнали вече и сме свободни във нашите очи, как ще разберем кога да спрем да постигаме цели и да започнем да почиваме напълно (((да правиме каквото искаме, когато искаме без да се съобразяваме със нищо и никой))).
Това, което постигате, никога няма да ви направи щастливи.
Тони робинс.
Тънкия момент е , че трябва да правиш това което ти харесва за да имаш истинска мотивация да го правиш дълго време. Парите не трябва да са мотиватор, защото обикновенно идват на по-късен етап. Не мисля, че съществува време в което ще си правиш каквото си искаш и няма да се съобразяваш с никой :).
@@aleksandarbozhinov6907 Аз точно обратното съм правил, първо парите гледам да изкарам със акъл и после ги инвестирам, а след това си почивам, мисля че стигнах границата за да си почивам повечко и по малко да работя. Правя си каквото си искам във рамките на нормалното поведение и се съобразявам само със детето защото е още малко.
Според мен, и вероятно според още хора, които са такъв типаж, най-готиния живот не е само като си почиваш. Аз примерно не съм особено интересна компания когато само си почивам - четене на книжки, развяване на крака или киснене по плажовете. Обичам активната почивка, която пак е съчетана с някаква градивност, било лична, било за доброто на другите. Работата ми може да е част от тази "почивка". Примерно, занимавам се с 3D design, и дори и в свободното си време обичам да си правя нещо мое но пак в тази посока. Никой не ме насилва, нито печеля пари, а по-скоро ме развива в тази посока, мисля, правя, уча, и усещам растеж. Не искам да си почивам все още, и дори и да имах хиляди левове пасивен доход, които да ми покриват всички разходи, и дори почивки, и пак да ми остава, гарантирам, че пак ще правя нещо градивно, и почивката ми ще е активна. Но, държа да подчертая, че това е типаж хора, който не е нужно да е адекватен за всеки човек. Не всеки е такъв, а и не би трябвало. Хубаво е да има разнообразие от хора и типажи :) Моя начин е такъв. Активност - на ума, на тялото, на душата. Независимо от "почивка" или работа. Може би затова за мен ходене на плаж е малко безсмислен ако няма някаква по-дълбока цел - примерно, да правя снимки (понеже обичам фотографията и ми е хоби), които после да обработя в къщи и пак да се захвана нещо да си правя. Пък току-виж и професионален фотограф стана и си сменя професията. Един вид, гъвкавост. Ако ходя на планина, тогава съм активна физически за цял уикенд, пак не е пропилян за мен. На всичкото отгоре храни и душата, и сетивата :) Може би е добре да се уточни какво се има предвид под почивка, но най-интересния живот е активен, съчетан умно с време за пауза и самоанализ. Има и такива моменти, малко будистки един вид, в които човек малко се изолира, спира с темпото, и си отделя няколко дни, дори и седмица, в които осмисля случките и събитията до момента, живота си също. Това не го наричам почивка, но може да се приеме за "презареждане". Темата е много интересна и длъжка, но това са моите размишления до момента, както и личен опит.
Относно парите - аз за пари съм работила шепа години от живота си. Сега работя работата си с кеф, и парите са само следствие. Да, пак са под формата на месечен доход/заплата, но естеството на работата ми доставя огромно удоволствие. Просто планирам израстване извън идеята за това да съм наемен работник. Но, всичко с времето си. В този смисъл, за мен парите никога не са на първо място. В живота ми до момента съм видяла, че ако правя това, което ми харесва, следвам интуицията си, следвам вътрешните си потребности, парите винаги идват. Затова смятам, че е малко тъжно когато половината свят се е забалтал в илюзията, че парите са първото, което трябва да се подсигури, и за което трябва да се работи, защото после така ставаме роби на пари, както и на не особено задоволителна работа/дейност. А нея сме избрали, защото носи повече пари. Но е жалко, ако не ни носи удовлетворение. Така накрая имаме пари, а сме празни отвътре. А са минали годииииини от живота ни.
В крайна сметка, всеки си знае за себе си. На мен последния вариант не ми е носил и грам щастие, и отдавна се отказах там да кОпам. Сега следвам интересите си, и парите пак идват така или иначе. С акъл и хъс пари винаги ще има. Но обратното е малко по-трудно.
А относно цитата на Тони Робинс :) Него няма да коментирам, защото изглежда изваден от контекст, а винаги мога да приложа пример защо неговия цитат не важи в моя живот :) Защото ако съм постигнала любов и хармония в семейството си например, как така няма да ме направи щастлива? Ако обичам децата си, и те ме обичат мен, защо да не не съм никога щастлива? Ако си следвам хобито и обичам работата си, защо това да не ме направи никога щастлива? Много зависи как се формулират тия "мъдри сентенции", защото иначе не важат. Аз вече съм и спряла да ги чета тия хора, инфлуенсъри и "мъдрости" от тоя сорт. Следвайте СЕБЕ СИ, не някой друг. Другите за себе си са си намерили пътя. Вашия път обаче може да е друг, и вероятно е наистина друг. Само че като следваме някой гуру, решаваме че там е пълната истина. Не е. Истината в живота е индивидуална, и не може да се репликира от един живот в друг, със същия успех.
Спирам тук, че постът ми стана много дълъг.
@@evetodewМного добре написано и разбираемо, без излишни приказки.Замисляла ли сте се да издавате публикаций на тема ||(((Истината в живота е индивидуална, и не може да се репликира от един живот в друг, със същия успех.))) за да спасите и помогнете на заблудените във търсенето на щастието???
Аз отдавна съм постигнал щастието със пари или без пари то е винаги едно и също, а това щастие е моето семейство.Падал съм ставал съм но семейството ми е било винаги със мен.
Вие сте щастлив човек!!!
Е когато никога не почиваш, значи моделът ти не е ефективен - все още работиш за парите, вместо те да работят за теб :)
Хората винаги искаме още и още и после искаме още и още...
@@martisport838 И после умираме и всичко, което сме трупали и искали остава тук.
@Evgeni Tomov Възможно е да сте прав, ако целта на човек са парите. Ако целта на човек е друга (както при Ивелин), отговорът ви не е валиден.
@@evgenitomov8936
Ostava za tvoite naslednitsi ( dobre vazpitani da rabotiat i misliat po sashtia nachin)
Г- Михайлов, имате ли представа колко много имах нужда от това видео!? Толкова мои грешни действия осъзнах чрез Вас!Благодаря!
Водиш логиката си по 5,000 лева от 1,000,000 активи?! Това са 0,5% от капитала ти, това е нищожно! Ако сложиш тези пари на спестовна сметка може да вземаш 1-2%, което е 10,000 - 20,000 лева! Ако инвестираш на стоковия пазар, една възвръщаемост от 5%, което е доста нормално и скромнно, е 5000 лева от 100,000 лева.
И не разбирам защо винаги логиката ти е свързана с лоши действия, лоши хора, всякакви лоши мисли, които хората трябва да направят за тази сума, и от там логиката ти става толкова искривена и грешна, че губиш всякаква реалност, само и само да докажеш своята гледна точка.
Аз лично като човек, който работи в чужбина от вече няколко години, мога смело да твърдя, че 6-цифрени спестявания са напълно възможни, чисто и просто с работа, контрасно на вашите разбирания, че в чужбина нищо не се постига или не е решение.
Колкото и на мен да не ми се иска хората да бягат от страната, ги разбирам! И не обвинявам никой, че е взел това решение! Само не вкарвайте грешни мисли на хората, да не го правят, защото аз стоях до последно в България и когато най-накрая заминах, и видях живота си в съвсем нова светлина, единствените угрезения, които имах са, че не дойдох по рано! :)
Може ли да разкажете нещо за вас. На колко сте години, от колко години работите в чужбина, колко деца имате, какви са ви целите и как ще ги постигнете и колко са вече вашите спестявания? Благодарим ви за коментарите и за споделената информация! Вярваме, че тя ще помогне на хората да вземат по-добри избори!