страхотна песен побиват ме тръпки от искреността на тези стахотни лирики.Незнам дали го четеш това Жлъч и Гена и изобщо цалото crew, но вашата музика е на съвсем друго ниво.Реализмът, който сегашните изпълнителите "изпълнители" са заменили за комерса го разпалвате в жанра и всеки един ред от вашите текстове ме докосва силно до сърцето изпълва ме с емоция и ми дава воля да дигна глава напред.Продължавайте все така и ако не е проблем бихте ли сложили и някакъв линк с текста :) Благодаря Ви за всичко!
Всичко ще свърши твърде скоро, а не искам да изпусна дори момент.Дайте ми още миг поне... Кратък, колкото и обикновен. За всичко прекрасно, което нямахме шанса да обикнеме.Свали ли обвивките, заобиколи ли обидите? Без тях сме забравени плашила прорязани от болка.Със тях сме стъкла от очила над празна униформа. Просто призраци нарисувани със прозрачен мрак.А вятъра от пустошта във нас удължава анимацията.Унили сиви диапозитиви ослепели от гняв,за да не четен оставеното по тези тротоари...Точно година след смъртта на дядо мив един от най-слънчевите и приятни февруарски дни...Гранитни надписи, вятърът около нас пищи..Явно няма смисъл да се опитваме да запалим свещи гаснещи...А ефира е все по-наситен...забил поглед търся позната физиономия в облаците.Толкова сме крехки и преходникато всички неща, които похабяваме във тези последни дни...Винаги има за какво да съжаляваме, да леем сълзи.За надежди зашити с бели конци...Пътя напред е горчив...Но и като всяка отделна снежинка се гордея, че съм жив...И до днес се надявам на прошка.Не те оставих да ме научиш как да вярвам във бог.Научи ме да давам любов и да правя добро.Не е възможно да има... Няма по-важен урок. Егоцентричен, неебателен, материален човек.Но не се радвам на това, защото вече не съм малко момче.Отпразнувай лошите си черти сега, пишлеме.Само времето кара мъжлетата да станат мъже.Да бъда преживяване за другите ме прави личност.Един човек и нищо...С желанието да си отиде повече от един път в сетния си час.В сълзите на тези, които го обичат.Не ще ми стигне един живот да обичам жена си.Не ще ми стигне един живот да видя света.Само един живот да правя каквото знам...Летящо време...
"Всичко ще свърши твърде скоро, не искам да изпусна дори и момент. Дайте ми още миг поне, кратък, колкото и обикновен. За всичко прекрасно, което нямахме шанса да обикнеме, свалили обвивките, заобиколили обидите. Без тях сме забравени плашила, прорязани от болка, с тях сме стъкла от очила над празна униформа, просто призраци нарисувани с прозрачен мрак, а вятърът от пустошта в нас удължава анимацията. Унили, сиви, диапозитиви, ослепели от гняв, за да не четем оставеното по тези тротоари... разказвай... разказвай." ПОКЛОН! Истински лирик! Има надежда...
Забил поглед, търся позната физиономия в облаците. Толкова сме крехки и преходни като всички неща, които похабяваме в тези последни дни. Винаги има за какво да съжаляваме, да леем сълзи за надежди зашити с бели конци. Пътят напред е горчив.
Жлъчка евала братле за поредното старание,продължавай да пееш с любов и с желание!Защото много си заслужава...не е важно че е в ютуб,а че в сърцето остава!ГИГАНТ
За тези които не им се търси текста. :Ф :Д .. {Verse 1} Всичко ще свърши твърде скоро А не искам да изпусна дори момент Дайте ми още миг поне Кратък, колкото и обикновен За всичко прекрасно, което нямахме шанса да обикнеме Свалили обвивките, заобиколили обидите Без тях сме забравени, плашила прорязани от болка С тях сме стъкла от очила, напразна униформа Просто призраци, нарисувани с прозрачен мрак А вятърът опустошава в нас, удължава анимацията Унили, сиви, диапозитиви ослепели от гняв За да не четем оставеното по тези тротоари Разказвай! (3х) {Verse 2} Точно година след смъртта на дядо ми в един от Най-слънчевите и приятни февруарски дни Граните надписи и вятърът около нас пищи Явно няма смисъл да се опитваме Да запалим свещи - гаснещи Ефирът е все по-наситен Забил поглед, търся позната физиономия в облаците Толкова сме крехки и преходни Като всички неща, които похабяваме в тези последни дни Винаги има за какво да съжаляваме Да леем сълзи за надежди зашити с бели конци Пътят напред е горчив Но като всяка отделна снежинка се гордея, че съм жив Бабе, и до днес се надявам на прошка Не те оставих да ме научиш как да вярвам в Бог Научи ме да давам любов и да правя добро Не е възможно да има, няма по-важен урок Егоцентричен, не*бателен, материален човек Но не се радвам на тва, щот вече не съм малко момче Отпразнувай лошите си черти сега, пишлеме Само времето кара мъжлетата да станат мъже! Да бъда преживяла, а не за другите ме прави Личност - един човек и нищо Желанието да си отиде повече от един път в сетния си час И сетне в очите на онези, които го обичат {Outro} Не ще ми стигне един живот да обичам жена си Не ще ми стигне един живот да видя света Само един живот да правя квото знам Не ще ми стигне един живот да се разхождам по тротоарите на София. (2х) Как си днес? Бих ти дал да отнемеш всичко от мене. Летящо време.. (2х)
![Lp. Сердце Вселенной #60 РОЖДЕНИЕ ЛОЛОЛОШКИ [Финал] • Майнкрафт](http://i.ytimg.com/vi/YoR0pAV9FVQ/mqdefault.jpg)
Тази песен промени живота ми през 2015. Минах през много шит и мисля че излязох по-добре след всичко. Благодаря ви за красивата музика!
"..явно няма смисъл да се опитваме да запалим свещи - гаснещи..." - нямам думи... Благодаря ти, Жлъч...
страхотна песен побиват ме тръпки от искреността на тези стахотни лирики.Незнам дали го четеш това Жлъч и Гена и изобщо цалото crew, но вашата музика е на съвсем друго ниво.Реализмът, който сегашните изпълнителите "изпълнители" са заменили за комерса го разпалвате в жанра и всеки един ред от вашите текстове ме докосва силно до сърцето изпълва ме с емоция и ми дава воля да дигна глава напред.Продължавайте все така и ако не е проблем бихте ли сложили и някакъв линк с текста :) Благодаря Ви за всичко!
Всичко ще свърши твърде скоро, а не искам да изпусна дори момент.Дайте ми още миг поне... Кратък, колкото и обикновен. За всичко прекрасно, което нямахме шанса да обикнеме.Свали ли обвивките, заобиколи ли обидите? Без тях сме забравени плашила прорязани от болка.Със тях сме стъкла от очила над празна униформа. Просто призраци нарисувани със прозрачен мрак.А вятъра от пустошта във нас удължава анимацията.Унили сиви диапозитиви ослепели от гняв,за да не четен оставеното по тези тротоари...Точно година след смъртта на дядо мив един от най-слънчевите и приятни февруарски дни...Гранитни надписи, вятърът около нас пищи..Явно няма смисъл да се опитваме да запалим свещи гаснещи...А ефира е все по-наситен...забил поглед търся позната физиономия в облаците.Толкова сме крехки и преходникато всички неща, които похабяваме във тези последни дни...Винаги има за какво да съжаляваме, да леем сълзи.За надежди зашити с бели конци...Пътя напред е горчив...Но и като всяка отделна снежинка се гордея, че съм жив...И до днес се надявам на прошка.Не те оставих да ме научиш как да вярвам във бог.Научи ме да давам любов и да правя добро.Не е възможно да има... Няма по-важен урок. Егоцентричен, неебателен, материален човек.Но не се радвам на това, защото вече не съм малко момче.Отпразнувай лошите си черти сега, пишлеме.Само времето кара мъжлетата да станат мъже.Да бъда преживяване за другите ме прави личност.Един човек и нищо...С желанието да си отиде повече от един път в сетния си час.В сълзите на тези, които го обичат.Не ще ми стигне един живот да обичам жена си.Не ще ми стигне един живот да видя света.Само един живот да правя каквото знам...Летящо време...
Продължавам да се връщам към това парче в моменти на носталгия и размисъл, невероятна атмосфера, лирика, инструментал, чувство.
"Всичко ще свърши твърде скоро, не искам да изпусна дори и момент. Дайте ми още миг поне, кратък, колкото и обикновен. За всичко прекрасно, което нямахме шанса да обикнеме, свалили обвивките, заобиколили обидите. Без тях сме забравени плашила, прорязани от болка, с тях сме стъкла от очила над празна униформа, просто призраци нарисувани с прозрачен мрак, а вятърът от пустошта в нас удължава анимацията. Унили, сиви, диапозитиви, ослепели от гняв, за да не четем оставеното по тези тротоари... разказвай... разказвай."
ПОКЛОН! Истински лирик! Има надежда...
много сте мъдри майка ви дееба
Благодаря Ви момчета!! Благодаря Ви за всички моменти в които тази песен ми е помагала толкова много :) БЛАГОДАРЯ ВИ, ПРОДЪЛЖАВАЙТЕ!
Думите са малко за този шедьовър. Като чета коментарите забелязвам, че слушателите също са доста грамотни.
Да, надежда има.
Благодаря ти.
Просълзих се,брато...
брутален текст , поезия братле...
УНИКАЛНО, никога не спирайте!
Забил поглед, търся позната физиономия в облаците. Толкова сме крехки и преходни като всички неща, които похабяваме в тези последни дни. Винаги има за какво да съжаляваме, да леем сълзи за надежди зашити с бели конци. Пътят напред е горчив.
Жлъчка евала братле за поредното старание,продължавай да пееш с любов и с желание!Защото много си заслужава...не е важно че е в ютуб,а че в сърцето остава!ГИГАНТ
Страшно силен текст , уникален талант !!
Слушах я 1000 пъти вече и още настръхвам до болка. Буквално.
Жлъчезар ти си велик!
Страхотни сте момчета!
Адмирации!
Много добри наистина е супер !!
Big up, пичове! Музиката ви успява да опъва тънката струна на емоциите ми!
За тези които не им се търси текста. :Ф :Д
..
{Verse 1}
Всичко ще свърши твърде скоро
А не искам да изпусна дори момент
Дайте ми още миг поне
Кратък, колкото и обикновен
За всичко прекрасно, което нямахме шанса да обикнеме
Свалили обвивките, заобиколили обидите
Без тях сме забравени, плашила прорязани от болка
С тях сме стъкла от очила, напразна униформа
Просто призраци, нарисувани с прозрачен мрак
А вятърът опустошава в нас, удължава анимацията
Унили, сиви, диапозитиви ослепели от гняв
За да не четем оставеното по тези тротоари
Разказвай! (3х)
{Verse 2}
Точно година след смъртта на дядо ми в един от
Най-слънчевите и приятни февруарски дни
Граните надписи и вятърът около нас пищи
Явно няма смисъл да се опитваме
Да запалим свещи - гаснещи
Ефирът е все по-наситен
Забил поглед, търся позната физиономия в облаците
Толкова сме крехки и преходни
Като всички неща, които похабяваме в тези последни дни
Винаги има за какво да съжаляваме
Да леем сълзи за надежди зашити с бели конци
Пътят напред е горчив
Но като всяка отделна снежинка се гордея, че съм жив
Бабе, и до днес се надявам на прошка
Не те оставих да ме научиш как да вярвам в Бог
Научи ме да давам любов и да правя добро
Не е възможно да има, няма по-важен урок
Егоцентричен, не*бателен, материален човек
Но не се радвам на тва, щот вече не съм малко момче
Отпразнувай лошите си черти сега, пишлеме
Само времето кара мъжлетата да станат мъже!
Да бъда преживяла, а не за другите ме прави
Личност - един човек и нищо
Желанието да си отиде повече от един път в сетния си час
И сетне в очите на онези, които го обичат
{Outro}
Не ще ми стигне един живот да обичам жена си
Не ще ми стигне един живот да видя света
Само един живот да правя квото знам
Не ще ми стигне един живот да се разхождам по тротоарите на София. (2х)
Как си днес? Бих ти дал да отнемеш всичко от мене. Летящо време.. (2х)
спрях да се смея за 3 минути...сега усмивката ми е по-голяма
Гениален си брато....и бийта е един път...bow
Тоя трак трябва да бъде сложен в капсула на времето.
една от най-силните!!!
Как да не си купиш албума?
+Ганчо Илиев Абсолютно, тва е най-големият проблем :D
Велика класика!❤
Някой знае ли този sample от къде е?
Поезия във най-висшата форма!
много хубава песен!
ОГРОМНО!
Дълго време чаках да направиш тази песен aplause от sasmeto !!
Благодаря!
Чудесна песничка
Как си днес?
Imam mahmyrlyk bratle...
merci za zagrijenostta
Красота
Mn. dobro batenca... Evalata.
О, да!
само времето...
respekt
Разказвай..?
unikalna..
obojavam vi
Пратеник на Бог
nice rap!
strashna pesnichkata prosto ...
ГОЛЯМ
Veliki
!!!
Не ще ми стигне